Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 03.10.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, в закрито съдебно заседание
на трети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:1.ПЕТЯ
ГЕОРГИЕВА
2.СВЕТОСЛАВ
ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното
от съдия Петя Георгиева ч.гр.дело № 11359
по описа на съда за 2019 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.435 и сл. от
Гражданския процесуален кодекс.
С жалба с рег.№ 8671 от 23.07.2019 г. по
регистратура на ЧСИ с рег. № 786 на КЧСИ и район на действие СГС, длъжникът П.Ц.А.
обжалва отказа на съдебния изпълнител да
прекрати принудителното изпълнение по изп.дело №
20177860400181/2017 г., постановен с разпореждане от 12.07.2019 г. Излагат се доводи, че обжалваният отказ е
незаконосъобразен, тъй като са налице основания за прекратяване на
изпълнителното производство по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК тъй като взискателят не е поискал и не са били извършени
изпълнителни действия за период от повече от две години – от 03.03.2017 г. до 03.03.2019 г. Претендира
разноски.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК, взискателят не е подал писмени възражения.
Съдебният изпълнител излага мотиви по
чл.436, ал.3 от ГПК, че жалбата е неоснователна.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, за да се произнесе
съобрази от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена в законовоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от
легитимирана страна - длъжник по изпълнителното дело, имаща правен интерес от
обжалване срещу валидно и подлежащо на обжалване действие съгласно разпоредбата
на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Видно от приложеното копие от изпълнително дело, същото е образувано по
молба от 30.01.2017 г. от „Т.С.“ ЕАД, възоснова на изпълнителен
лист, издаден по гр.дело № 24896 по описа за 2012 г. на СРС, III
ГО, 83 състав на основание Заповед за незабавно изпълнение по чл.410 от ГПК за принудително удовлетворяване на парични вземания. С молбата си взискателят е поискал на основание чл.18, ал.1 от ЗЧСИ съдебния
изпълнител да проучи цялостното имуществено състояние на длъжника. В резултат
на това по делото са постъпили справка от НОИ за трудовите договори на
длъжника, удостоверение от НАП за наличие и липса на данъчни задължения и
справка- данни за осигуряването на лицето за период от 01.08.2016 г. до 31.01.2017
г.
ЧСИ е изпратил запорно съобщение с изх.№ 5002/03.03.2017
г. до работодателя на длъжника „Идея билдингс“ ООД,
което представлява действие по налагане на запор. Редовността на
връчването, наличието на суми по банковата сметка към момента на връчване на запорното съобщение и др. имат значение по отношение на
последиците на наложения запор - дали изпълнителният
способ ще бъде реализиран и взискателят удовлетворен.
Следователно и с оглед дадените в Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк.дело № 2/2013 г., ОСГТК, задължителни указания следва
да се приеме, че изпращането на запорно съобщение е изпълнително действие,
което води до прекъсване на погасителната давност, като от датата на
изпращането му тече нов давностен срок . В този
смисъл е и Решение № 4495 от 19.06.2019 г. на СГС по в.
гр. д. № 10659/2018 г. Затова съдът не следва да разглежда доводите относно
редовността на връчване на запорното съобщение.
С разпореждане от 13.06.2019 г. на ЧСИ е изискана
нова справка от НОИ и БНБ и са приложени такива от 12.06.2019 г. и от 13.06.2019 г. С
разпореждане от същата дата е наложен запор на трудово възнаграждение при
последния работодател на длъжника „А.“ЕООД и запор на вземания по банкови
сметки (л.15-33 от изпълнителното дело). С молба с вх. №7679 от 12.07.2019 г.
длъжникът, чрез адв. Вълев е поискал прекратяване на изпълнителното производство, на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, тъй като от последното изпълнително действие
изпращането на запорно съобщение от 03.03.2017 г. са изминали повече от две години без да са били
поискани и извършени изпълнителни
действия. ЧСИ е постановил отказ да прекрати производството, съобщен на
длъжника на 17.07.2019 г. по реда на
чл.51, ал.1 ГПК.
При
тези данни и като съобрази доводите в жалбата, съдът прие следното:Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК е
предоставена процесуална възможност на длъжника да обжалва отказа на съдебния
изпълнител да прекрати изпълнителното
производство. Основанията за прекратяване и приключване на изпълнителното
производство са изрично уредени в разпоредбата на чл.433, ал.1 и ал.2 от ГПК. С
молбата си за прекратяване на изпълнителното производство, длъжникът се е
позовал на това, че в продължение на две години взискателят не е поискал и не са предприети изпълнителни
действия по насочване на изпълнението към вземания на длъжника. В тези случаи разпоредбата
на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК предвижда, че изпълнителното производство се
прекратява на изпълнителното производство ex lege. Прекратяването поради т.нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни
факти.
Съгласно приетото в мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк.дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ) Такива изпълнителни действия представляват: насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Предпоставка за прекратяването на изпълнителното производство на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е в двугодишен срок взискателят
да не е поискал извършването на изпълнително действие, като тук следва да се
имат предвид същинските изпълнителни действия, насочени към удовлетворяване на
вземането му, изтичането на който срок в случая е осъществил основанието за
прекратяване на изпълнителното дело, посочено в цитираната разпоредба. По
несъмнен начин по настоящето дело се установи, че взискателят
не е поискал извършването, и такива изпълнителни действия не са били предприети
по изпълнителното дело за двегодишния
период след налагане на запор на трудовото възнаграждение от 03.03.2017 г. Следователно е налице бездействие на взискателя в продължение на предвидения в закона двугодишен
срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, с което се осъществява фактическия състав на
посочената разпоредба и конкретното основание за прекратяване на производството
по делото.
Съдебният изпълнител не дължи по делото действия, които не са били поискани от взискателя или от длъжника. В разпоредбите на ГПК, уреждащи изпълнителното производство, е предвидено изрично, че същото се движи единствено от взискателя, като съдебният изпълнител няма задължение нито служебно да извършва действия по образуваното вече изпълнително производство, нито да уведомява взискателя за тях, нито да инициира по собствено усмотрение и по своя инициатива действия по хода на делото. В изпълнителния процес кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още е неудовлетворен), или да не действа. За бездействието си, взискателят в настоящия случай следва да понесе санкцията на закона и прекратяване на изпълнително производство, по което не се правят никакви искания от страните и не могат да се предприемат действия от страна на съдия изпълнителя. Двугодишният срок в случая е започнал да тече и е бил изтекъл към 03.03.2019 г. към датата на постановяване на обжалваното по делото разпореждане (12.07.2019 г.), поради което безспорно са били налице основанията по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство и осуетяващи реализацията на правото на взискателя.
С оглед изложеното, обжалваните действия на съдебния изпълнител са незаконосъобразни и следва да се отменят.
С жалбата е направено искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, което следва да бъде оставено без уважение от съда, с оглед спецификата на производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител. Предмет на съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди (в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 ГПК), е съдебният изпълнител. Той обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане на разноски, предвиден в чл.78 и чл. 81 ГПК в случая е неприложим.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба с рег.№ 8671 от 23.07.2019 г. по регистратура на ЧСИ с рег. № 786 на КЧСИ и район на действие СГС от П.Ц.А. отказа на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение по изп.дело № 20177860400181/2017 г., постановен с разпореждане от 12.07.2019 г., вместо което постановява: ПРЕКРАТЯВА изпълнително производство по изп.дело № 20177860400181/2017 г., на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.