Определение по дело №971/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 264639
Дата: 11 март 2021 г. (в сила от 15 юли 2021 г.)
Съдия: Гергана Христова Христова-Коюмджиева
Дело: 20211100500971
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 януари 2021 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

N …….

гр. София,11. 03.2021 г.

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                       

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КУЗМАНОВА

                                        ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ                                                                                         

                                                         ГЕРГАНА КОЮМДЖИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия  Коюмджиева  частно гр. дело № 971  по описа на СГС за 2021  г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на В.В.В. срещу действията на ДСИ при СРС, 17-ти участък по и.д. № 293/2018г. осъществени на 27.11.2020г. и изразяващи се в опис на автомобил с рег. № *******и предаването му за пазене. Твърди, че в Закона за п.на к.и за о.на незаконно придобито имущество се съдържат отделни разпоредби относно налагането на запор върху движими вещи и управление на запорирано имущество. В жалбата се твърди, че неуведомяването на останалите ответници, посочени в обезпечителната заповед, опорочава извършените на 27.11.2020г. действия.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е депозирано възражение от взискателя – „К.за п.на к.и за о.на н.и.и.“, в което е изложено становище за неоснователност на частната жалба.

В изложените мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, държавния съдебен изпълнител счита, че подадената жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. По същество, поддържа, че подадената жалба е неоснователна и недоказана, а действията му са правилни и законосъобразни.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваните действия и мотивите на съдебния изпълнител, намира следното:

Изпълнително дело № 293/2018г., 17 участък е образувано по молба от 16.02.2018г. на К.за п.на к.и о.на незаконно придобито имущество въз основа на обезпечителна заповед, издадена на 15.02.2018г. от СГС, II Е въззивен състав, по гр.д. С-3/2018г., с определение по което са допуснати обезпечителни мерки в полза на КПКОНПИ, вкл. и върху леки автомобили, вкл. и процесният л.а. с висока проходимост, марка „Мерцедес“, модел GL CDI 320, per № ******, собственост на В.В.В.. С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят КПКОНПИ не е направил искане по чл.122, ал.3 от ЗПКОНПИ и обезпечителната мярка върху процесната движима вещ е наложена по реда на чл. 122, ал.1 и чл.123, ал.2 от ЗПКОНПИ - чрез изпращане на съобщения до ответника и до КАТ за наложената мярка, които са връчени, както следва: на 21.02.2018г./л.80/ на КАТ- София, след което е постъпило уведомление от КАТ, че запорът върху л.а. ****** със собственик В.В.В. е отразен в регистрите на 23.02.2018г. /л.303/, а съобщението до ответника му е връчено лично на 30.04.2018г./л.327/, със съдействие от 09 РУ на МВР-София, при спазване на изискването по чл. 124, ал.2 от ЗПКОНПИ - след връчване на съобщението в КАТ.

На 22.10.2020г. с молба вх.№ 22360/л.371/ взискателят КПКОНПИ, е направил искане по чл. 122, ал.3, хипотеза трета и чл. 160 и сл.от ЗПКОНПИ за извършване на опис, оценка и предаване за пазене от КПКОНПИ на 2бр. МПС, върху които е наложен запор в изпълнение на обезпечителната заповед, вкл. и процесното МПС с per № ******. Държавният съдебен изпълнител е връчил на ответника В.В.В. на 04.11.2020г./л.383/ чрез призовкар и на 16.11.2020г./л.405/ чрез 09 РУ на МВР разпореждане, с което е уведомен, че на 27.11.2020г. в 11:00ч. следва да се яви на адрес: гр.София, бул.“******, в сградата на СРС, ст.384, както и да предостави достъп на съдебния изпълнител, вещо лице и представител на КПКОНПИ, за да бъде извършен опис на МПС, вкл. и процесният л.а, оценка на МПС и предаването им за пазене, съгласно чл.160, ал. 1 от ЗПКОНПИ.

На 26.11.2020г. е постъпила молба от ответниците В.В.В. и С.А.И.-В.вх. №25247/л.389/, с която е приложено копие на оправдателна присъда на обв. В.В. и направено искане до СГС за прекратяване на производството по гр.д. 7117/2018г. на 1-15 състав и отмяна на обезпечителните мерки. Направено е искане съдебният изпълнител да отмени описа и оценката на имуществото, предвид съществуваща вероятност производството по о.на незаконно придобито имущество да бъде прекратено, или вещите да не бъдат отнемани от владение на собствениците.

На 27.11,2020г. съдебният изпълнител е пристъпил към опис, оценка и предаване на обезпеченото имущество на КПКОНПИ, предвид липсата на изрично и влязло в сила определение на съд за отмяна на обезпечителните мерки, съгласно чл. 402, ал.3 от ГПК. Описан е процесният л.а., направен е оглед и оценка  и е определена цена в размер на 14 600 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал.2 ГПК длъжникът може да обжалва: постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението.

Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал.3 от ЗПКОНПИ - по искане на органите по чл. 16, ал. 1 съдебният изпълнител извършва опис, оценка и предаване на вещта за пазене на ответника по обезпечението или на трето лице или изземва вещта и я предава за съхранение на органите по чл. 16, ал. 1, а съгласно нормата на чл. 160, ал.1 от същия закон - имуществото, върху което е наложено обезпечение на основание този закон, се управлява и пази от Комисията. С чл. 122, ал. 3 от ЗПКОНПИ са уредени три хипотези за пазене на описана и оценена вещ, но не съдебният изпълнител е посочен като оправомощен да определи пазача, а Комисията, след изрично искане на органите по чл. 16, ал.1 от ЗПКОНПИ. В случая такова искане е направено и е избрана възможността за пазене и съхранение на лекия автомобил от КПКОНПИ в закрит подземен паркинг на територията на гр.София. В чл.122, ал.3 от ЗПКОНПИ не е уредено задължение за съдебния изпълнител да прави преценка на искането на Комисията, както и да мотивира предаването на вещта за пазене. Законодателят е уредил в чл. 160, ал.1 от ЗПКОНПИ основния принцип за пазене и управление на обезпеченото имущество- това е право, но и задължение на Комисията, тъй като, ако за пазач се определя друго лице, то редът е посочен в чл.160, ал.З от ЗПКОНПИ - чрез искане на Комисията до съда, който назначава за пазач другото лице и определя възнаграждението му, което се внася от Комисията/чл.160, ал.4 от ЗПКОНПИ/.

В конкретния случай в подадената жалба се атакуват действия, извършени от държавния съдебен изпълнител изразяващи се в опис на автомобил с рег. № *******и предаването му за пазене.

С новия ГПК изрично и изчерпателно са уредени в чл. 435 действията на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване от длъжника, доколкото и в ЗПКОНПИ не е уреден ред за обжалване на действия "изразяващи се в опис на автомобил и предаването му за пазене“, настоящият съдебен състав намира частната жалба за процесуално недопустима, тъй като е насочена към действие на съдебния изпълнител, което не подлежи на самостоятелно обжалване от длъжника. В този смисъл съдът изцяло споделя доводите за недопустимост на частната жалба, изложени в мотивите на държавния съдебен изпълнител. В изпълнителното производство частният жалбоподател има качество на длъжник, поради което може да обжалва само действията на съдебния изпълнител, визирани с разпоредбите на  чл. 435, ал. 2 и 3 от ГПК. Съдът намира, че така очертаните фактически твърдения в жалбата не попадат в нито една от хипотезите на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК.

Предвид изложените съображения и доколкото заявеното искане не се отнася до действия от предвидените в чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК, съдът намира, че жалбата, подадена от длъжника В.В.В. следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима.

Така мотивиран, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата, подадена от длъжника В.В.В., с която се иска да бъдат отменени действията на ДСИ при СРС, 17-ти участък по и.д. № 293/2018г. осъществени на 27.11.2020г. и изразяващи се в опис на автомобил с рег. № *******и предаването му за пазене.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от съобщаването му.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                            2.