№ 51
гр. Поморие , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Димитър М. Димитров
при участието на секретаря Йовка Т. Тодорова
като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Гражданско дело №
20212160100252 по описа за 2021 година
взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.12 и сл. от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН) и
е образувано по молба от П. ИВ. Д. от гр.Поморие против ИЛ. ИВ. К. от гр...., с която е
направено искане за установяване на домашно насилие и налагане на мерки за съдебна
защита по ЗЗДН спрямо ответника.
В обстоятелствената част на молбата е посочено, че ответникът е бивш съжител на
молителката, като двамата са родители на малолетното дете И..
Твърди се, че страните не живеят заедно от две години, в който период молителката била
подложена на тормоз от страна на ответника.
Сочи се, че на 13.04.2021 г., ответникът причакал молителката пред блока, в който живеела,
издърпал детето настрани от нея и не дал възможност на молителката и детето да си
тръгнат.
С молбата не е направено искане за налагане на конкретни мерки за защита по чл.5, ал.1 от
ЗЗДН.
В насроченото на 14.05.2021 г. открито съдебно заседание молителката се явява лично,
нередовно призована, поради което делото е отложено за 09.06.2021 г., за която дата
молителката е уведомена лично в съдебното заседание.
В насроченото на 09.06.2021 г. съдебно заседание молителката не се явява, представя
1
писмена молба, с която моли за отлагане на делото в по-продължителен период от време,
поради невъзможност да се яви, дължаща се на уважителни причини – претърпяна тежка
операция. Към молбата са приложени доказателства –епикриза, издадена на 01.06.2021 г., от
МБАЛ „Дева Мария“ ЕООД гр...., съгласно която молителката е в период на увредена
временна нетрудоспособност 42 дни.
При съобразяване на уважителните причини на молителката за неявяване в съдебно
заседание и с периода на временната й нетрудоспособност, с протоколно определение от
09.06.2021 г., съдебното заседание е отложено за 16.07.2021 г.
В насроченото на 16.07.2021 г., съдебно заседание молителката не се явява, редовно
уведомена, на основание чл.56, ал.2 ГПК, съгласно която разпоредба страните, които са
редовно призовани, при отлагане на делото не се призовават за следващото заседание, когато
датата му е обявена в заседанието.
Ответникът се явява лично в съдебно заседание и се представлява от пълномощник адвокат,
който оспорва твърденията в молбата за защита и моли същата да бъде отхвърлена.
За да се произнесе по искането на молителката съдът се запозна подробно със събраните по
делото доказателства и като взе предвид относимите законови разпоредби, прие следното.
Молбата съдържа законоустановените реквизити по чл. 9 ЗЗДН, подадена е в преклузивния
едномесечен срок по чл.10 ал.1 ЗЗДН, против субект по чл.3, т.2 от ЗЗДН – лице, с което
молителката е била във фактическо съпружеско съжителство, поради което е допустима и
като такава следва да бъде разгледана по същество.
По съществото на спора съдът намира следното.
Представена е по делото декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, за извършеното насилие, изходяща
от молителката, която съгласно чл.13, ал.2, т.3 ЗЗДН, е доказателствено средство в
производството, но в декларацията не са посочени конкретни факти и обстоятелства
относно извършена от ответника проява на домашно насилие.
Към молбата за защита, а впоследствие и в хода на производството, не са представени от
молителката други доказателства, освен декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН, в подкрепа на
изложените от нея твърдения, при указана от съда възможност по искане на молителката
съдът служебно да изиска за извършителя справка за съдимост, справка за наложени мерки
по ЗЗДН и удостоверение дали се води на психиатричен отчет.
По делото са изслушани показанията на св. Х.-К.К. (познат на ответника), който сочи, че на
процесната дата 13.04.2021 г., е бил очевидец на конфликт, възникнал между ответника и
приятел на молителката, на който са присъствали последната и детето на страните, но
твърди, че при този конфликт ответникът по молбата не е дърпал детето на страните от
ръцете на молителката, между нея и ответника не е имало физически контакт, както и не е
2
имало разменени реплики на висок тон.
В съвкупност от така посоченото съдът намира молбата за защита за недоказана, а като
такава и неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без движение.
Както бе посочено, единственото доказателство в подкрепа на изложените в молбата за
защита твърдения е декларацията на молителката по чл.9, ал.3 ЗЗДН.
Съгласно чл.13, ал.3 ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита
само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Декларацията по чл. 9, ал.
3 ЗЗДН се ползва със специфична доказателствена стойност, за разлика от останалите частни
свидетелстващи документи, които имат само формалната доказателствена сила, следваща от
разпоредбата на чл.180 ГПК, според която подобен документ установява единствено
авторството на волеизявлението. От нормата на чл.13, ал.3 ЗЗДН може да се направи извод,
че декларацията на пострадалото лице удостоверява, че фактите и обстоятелствата са се
осъществили така, както са изложени в нея.
В случая факти и обстоятелства, очертаващи проява на домашно насилие, в декларацията не
са изложени, поради което същата няма горепосочената специфична доказателствена
стойност.
Дори и съдът да приеме, че декларацията е доказателство за осъществено от ответника
домашно насилие, при конкретна форма на същото, така както е посочено в молбата за
защита, при наличното оспорване от ответника, последният е провел доказване в противната
насока, ангажирайки горецитираните свидетелски показания, за които не са налице
основания да не бъдат кредитирани от съда.
При така посоченото обратно доказване и липсата на други доказателства по делото, освен
декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН, последната не може да бъде кредитирана безусловно,
поради което според настоящия съдебен състав, следва да се приеме, че молителката не е
провела успешно пълно и главно доказване на твърденията си, което да обуслови извод за
осъществен спрямо нея акт на домашно насилие от страна на ответника на 13.04.2021 г,
поради което молбата й за защита следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, в тежест на молителката следва
да бъдат възложени разноските на ответника по делото в размер 400 лв., представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 11, ал.3 ЗЗДН, в тежест на молителката, която е навършила 18-годишна
възраст, не е поставена под запрещение, както и не е лице с увреждания, следва да бъде
възложена дължимата за производството държавна такса в размер 25 лв.
Мотивиран от изложеното Районен съд – Поморие
3
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. ИВ. Д., ЕГН **********, с адрес гр. ..., за
установяване на извършено на 13.04.2021 г. домашно насилие и постановяване на мерки за
защита от домашно насилие по отношение на ИЛ. ИВ. К., ЕГН **********, с адрес гр....,
ж.к. ....
ОСЪЖДА П. ИВ. Д., ЕГН **********, да заплати на ИЛ. ИВ. К., ЕГН **********, сума в
размер 400 лв. (четиристотин лева), представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА П. ИВ. Д., ЕГН **********, на основание чл. 11, ал.3 от ЗЗДН, да заплати в
полза на държавата по сметка на Районен съд – Поморие сума в размер 25.00 лв. (двадесет и
пет лева), представляваща дължима за производството държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – ... в 7-дневен срок, който тече от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
4