РЕШЕНИЕ
№ 1762
гр. Плевен, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20214430102047 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.145 и сл. АПК вр.§19 от ЗИД на АПК вр.чл.19а, ал.4, т.3 от
ЗСПЗЗ
Административното дело е образувано по ИМ /с характера на жалба срещу мълчалив отказ
за издаване на индивидуален административен акт според адв.М. Д. – определена за
осъществяване на правна помощ на ищеца/ от М. П. К., ЕГН **********, от гр.П., ***,
против *** ***. Посочва се, че със заявление вх.№*** г. ищецът е поискал да бъде
обезщетен по преписка за обезщетяване с вх.№*** г. за признато, но невъзстановено право
на собственост върху имот от 11,012 дка. с равностоен имот от общинския поземлен фонд.
Поради непроизнасяне в срок от *** *** се е развило производство по реда на чл.145 и сл.
от АПК пред ***, като с решение от *** г., в сила от *** г., по гр.д.№*** г. на ***,
мълчаливият отказ е отменен и преписката е върната за произнасяне по заявлението. Твърди
се, че съгласно чл.57, ал.1 от АПК *** *** е следвало да се произнесе по преписката в срок
до 14 дни, тоест до 23,03,2021 г. Поради липса на такова произнасяне, с оглед разпоредбана
на чл.58, ал.1 от АПК следва да се приеме, че е налице мълчалив отказ да се издаде акта,
който може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който адм.орган е бил
длъжен да се произнесе. Твърди се, че на практика е налице повторен мълчалив отказ, който
е нищожен според чл.177, ал.2 от АПК, тъй като е в противоречие с влязлото в сила решение
по гр.д.№*** г. на ***. Направено е искане повторния мълчалив отказ да се обяви за
нищожен и да се върне преписката на *** *** за решаване на спора по същество в 14-дневен
срок. Направено е искане след установяване на основателността на жалбата Председателят
1
на *** да бъде сезиран за издаване на разпореждане по реда на чл.306, ал.2 от АПК, с което
да бъде наложено наказание на длъжностното лице, което не е изпълнило задължение,
произтичащо от влязъл в сила съдебен акт. Претендират се разноски. Направено е искане да
бъде изискана от *** *** административната преписка по заявление с вх.№*** г., с което М.
К. е поискал да бъде обезщетен по преписка за обезщетяване с вх.№*** г. за признато, но
невъзстановено право на собственост върху имот от 11,012 дка. с равностоен имот от
общинския поземлен фонд. Направено е искане и за изискване и прилагане към настоящото
дело на гр.д.№*** г. на ***. Допълнителна молба от *** г. адв.Д. е поискала съдът да се
произнесе инцидентно на основание чл.17, ал.2 от ГПК по валидността на следните
административни актове – Решение №*** г. и Решение №*** г., издадени от ***-***, като
се констатира тяхната нищожност. В с.з. адв.Д. – определена за осъществяване на правна
помощ на жалбоподателя, сочи, че следва да се обяви нищожността на Решение №*** г. и
Решение №*** г. на *** – ***, след което да се приеме, че е налице претендирания от ищеца
мълчалив отказ.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на жалба, в който сочи, че същата е
недопустима и следва да се остави без разглеждане, алтернативно – че е неоснователна.
Посочва се, че с Решение №*** г. *** *** е определила на наследниците на П. К. Ц. правото
на обезщетение за признато, но невъзстановено право на събоственост върху 10,857 дка. на
стойност 8523,00 лева, като това решение не е обжалвано и е влязло в сила. Твърди се, че М.
К. не е останал доволен и със заявление вх.№ *** г. е поискал от *** – *** да бъде
обезщетен за признато, но невъзстановено право на собственост не върху 10,857 дка., а
върху 11,012 дка. и именно произнасянето по това заявление е предмет на гр.д.№*** г. на
***. Сочи се, че с Решение №*** г. *** *** е определила на наследниците на П. К. Ц.
правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на съсобственост върху 0,155
дка. на стойност 122,00 лева, в допълнение към 10,857 дка., определени с Решение №*** г.
*** ***. Твърди се, че тези две решения са позитивни административни актове, с които
адм.орган се е произнесъл и е уважил в цялост исканията на заявителя М. К., обективирани
във вх.№ *** г., поради което е отпаднал правния интерес от водене на настоящото дело.
Сочи се, че жалбата следва да се остави без разглеждане, като процесуално недопустима. На
*** г. от *** – *** е изпратена и преписката по заявление с вх.№*** г. В с.з.
проц.представител на ответника сочи, че обстоятелството, че заявлението от П. К. не е
подписано от него, е ирелевантно в случая. Твърди се, че във всички случаи, в които за
определено землище има въведен коефициент за редукция, земята, подлежаща на
възстановяване подлежи на намаляване с този коефициент, като за разликата лицата се
обезщетяват с компенсаторни бонове. Посочва се, че в полза на М. К. има изрично
произнасяне с положителен административен акт, с който са уважени всички негови
претенции.
С решение №*** г. /с характер на определение/ съдът е оставил без разглеждане
жалбата на М. П. К. с вх.№*** г. срещу Мълчалив отказ на *** *** да се произнесе по
Заявление вх.№*** г., подадено от М. П. К., като процесуално недопустима, и е
2
прекратил производството по гр.д. №2047/2021 г. на ***.
С определение №*** г. по ч.кас.адм.д.№*** г. на *** П. е отменено Решение №*** г. /с
характер на определение/, постановено по гр.д.№*** г. по описа на ***, като делото е
върнато на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия.
С разпореждане от 21,07,2022 г. делото е насрочено в с.з., като административния орган –
*** – ***, е задължен да представи в цялост, в заверен препис, преписката по
възстановяване на собствеността върху земеделска земя на П. К. Ц..
В последното с.з. при повторното разглеждане на делото ищецът се явява лично като
заявява, че не приема последното издадено решение и ще го обжалва, като претендира
направените разноски.
Адв.М. Д. – определена за осъществяване на правна помощ на ищеца, сочи в с.з., че с
оглед представеното в последното съдебно заседание Решение на ***, е отпаднал
правния интерес на ищеца за водене на настоящото дело. Посочва се, че ищецът има
право на разноски на основание чл.143, ал.3 от АПК, тъй като все пак при образуване
на делото ищецът е имал правен интерес.
Проц.представител на ответника – юрк.Д., моли съда да прекрати делото и молбата да
бъде оставена без разглеждане. Счита, че искането за разноски следва да се остави без
уважение, тъй като е имало издаден нарочен административен акт, с който ищецът не е
бил съгласен, същият е оттеглен в хода на производството и е постановен друг, който е
в негов интерес.
След последното по делото заседание ищецът М. К. е подал заявление, в което моли съда
„да остави без уважение Реш.*** от *** г. като недостоверно“ и да се глоби юрк.Д. за опит
за заблуждение на съда. Съдът счита, че не следва да обсъжда това заявление на ищеца, тъй
като същото няма характер на писмена защита, а от друга страна няма правна възможност да
се въвеждат нови искания след приключване на съдебното дирене.
Въз основа на приложените доказателства и събраните допълнително такива при повторното
разглеждане на делото, съдът приема следното от фактическа страна:
Видно е, че със заявление вх. № *** г. до *** на *** ***, жалбоподателят М. П. К. е поискал
да бъде обезщетен по преписка за обезщетяване за признатото, но невъзстановено право на
собственост върху имот от 11,012 дка. с равностоен имот от общинския поземлен фонд, като
са посочени два възможни имота.
Безспорно е по делото, че П. К. Ц. е починал на ***г. и М. П. К. с ЕГН ********** е негов
наследник. Това обстоятелство е видно от изисканото служебно удостоверение за
наследници с изх. №*** г. на *** /на л.114 от делото/.
Не се спори между страните и се установява от представеното от *** *** заверено копие на
протокол №*** г. на *** *** /на л.36 от делото/, че на П. К. Ц. било признато и определено
право за възстановяване на собственост върху общо 51,700 дка. земеделски земи с план за
земеразделяне.
3
Не се спори между страните, че поради заемане на голяма част от землището на *** от водни
площи, с протокол №*** г. *** определила коефициент на редукция за землището на ***,
възлизащ на 0,79, като площта на всички земеделски земи, възстановени в землището
следвало да бъдат намалени с 21%.
Установява се от представения препис на решение №*** г., че е възстановено правото на
собственост на П. К. Ц. върху следните имоти: нива от 2,611 дка., *** категория, имот №
*** в местността „***“; нива от 28,800 дка., *** категория, имот №*** в местността „***“;
нива от 9,285 дка., втора категория, имот №*** в местността равнището, или общо 40,696
дка.
Видно от представения препис на Решение №*** г. е, че е определено право на
обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху 10,857 дка., от
които за обезщетяване с поименни компенсаторни бонове 10,857 дка. на стойност 8523,00
лева. Решението е постановено в състав – Председател и трима членове. От представеното
ксерокопие на Решение №*** г. на *** – П., постановено по адм.д. №*** г. /на л.42 от
делото/ се установява, че е обявено за нищожно Решение №*** г. на ПК ***, с което е
определено право на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост
върху 10,857 дка.
Видно от представения препис на Решение №*** г. е, че е определено право на
обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху 11,012 дка., от
които за обезщетяване с поименни компенсаторни бонове 11,012 дка. на стойност 8644,00
лева. Решението е постановено в състав – Председател, секретар и трима членове.
Установява се от представеното заверено ксерокопие от Заявление вх.№*** г. на *** ***, че
М. К. е поискал от *** *** отново да разгледа въпроса за обезщетяване за разликата между
възстановеното право на собственост и признатото, но невъзстановено право на собственост
до общия размер от 51,700 дка.
С решение №*** г. *** *** е определила правото на обезщетение за признато, но
невъзстановено право на собственост върху 10,857 дка. на стойност 8523,00 лева. Няма
данни това решение да е обжалвано.
Установява се от представеното заверено ксерокопие от Заявление вх.№*** г. на *** ***, че
М. К. въпреки постановеното на *** г. решение е поискал да бъде обезщетен със земеделска
земя, като посочва свободни имоти - имот №*** от 11,800 дка. в местността *** и имот
№*** от 11,603 дка. в местността ***, и двете ниви собственост на ***, срещу доплащане от
785,00 лева за декар /л.51 от делото/. На това заявление К. е получил отговор с изх.№*** г.,
с което го уведомяват за постановеното на *** г. решение.
Непроизнасянето от *** – *** по заявлението от *** г. е прието за мълчалив отказ от *** с
решение №***/*** г., като преписката е върната на *** – *** за произнасяне по подаденото
заявление.
С решение №*** г. *** *** е определила на П. К. Ц. правото на обезщетение за признато, но
невъзстановено право на собственост върху 0,155 дка. зем.земя на стойност 122,00 лева.
4
Няма данни това решение да е обжалвано.
Във връзка с оспорване на подписа, поставен на заявление/декларация от *** г. е назначена
съдебно-графологична експертиза. Видно от заключението на вещото лице по назначената
експертиза, подписите срещу текста „Подписали“ и подписите в Данъчна декларация по
чл.26 от ЗМДТ с вх.№*** г. от името на И. Г. К., са изписани от едно и също лице.
С Решение №Д***/*** г. на *** ***, наследниците на П. К. Ц. се обезщетяват за общо
11,012 дка. земя на стойност 8644,00 лева, с поименни компенсационни бонове на
стойност 8644,00 лева. На съда е служебно известно, че с решение №*** г., постановено
по гр.д.№*** г. на *** е прогласено за нищожно на основание чл.145 и сл. АПК вр. пар.
19 от ЗИД на АПК вр. чл. 19а от ЗСПЗЗ, Решение №***/*** г. на *** ***, с което
наследниците на П. К. Ц. се обезщетяват за общо 11,012 дка земя на стойност 8644 лева,
с поименни компенсационни бонове на стойност 8644 лева, поради противоречие със
закона, като преписката е върната на *** – *** за произнасяне по заявлението на М. П.
К. да бъде обезщетен със земя от фонда по чл.19 и 19а от ЗСПЗЗ, като са дадени
указания да се отправи предложение до *** при *** за предоставяне на земи от фонда
по чл.19 ЗСПЗЗ за обезщетяване на М. П. К. за разликата от 11,012 дка.
Видно от представеното в с.з. на *** г. копие от Решение №*** от Протокол №*** г. на
*** – ***, е взето решение за се предостави на *** ***, *** ***, имоти – частна
общинска собственост с идентификатор ***., ***., ***. и ***. с обща площ от 11,354
дка., начин на трайно ползване – ниви, *** категория, по КККР на ***, за
обезщетяване на наследниците на П. К. Ц..
От представеното копие на Решение №Д***/*** г. на *** ***, се установява, че със
същото е възстановено правото на собственост на П. К. Ц. на четири имота – нива с
площ от 4,740 дка. в ***, представляваща имот №***, нива с площ от 1,032 дка. в м.***,
представляваща имот №***, нива с площ от 1,002 дка. в ***, представляваща имот
№*** и нива с площ от 4,580 дка. в ***, представляваща имот №***.
От представеното копие от Писмо изх.№*** г. от *** ***, *** ***, до *** на *** се
установява, че *** ***, *** *** е изпратила на ***-П. Решение №*** от *** г. на
комисията по чл.33, ал.6 от ЗСПЗЗ във връзка с възстановяването на собствеността и
обезщетяването на собствениците по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ.
С решение №Д*** от *** г. *** ***, *** ***, възстановява на наследниците на П. К. Ц.
правото на собственост върху земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, както следва: 1/нива от 1,033
дка., *** категория, м.***, съставляваща имот №*** по плана за земеразделяне, при
описани съседи; 2/нива от 4,740 дка., *** категория, ***, съставляваща имот №*** по
плана за земеразделяне, при описани съседи; 3/нива от 1,002 дка., *** категория, ***,
съставляваща имот №*** по плана за земеразделяне, при описани съседи; и 4/нива от
4,580 дка., *** категория, ***, съставляваща имот №*** по плана за земеразделяне, при
описани съседи.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
5
На първо място, съдът следва да се произнесе инцидентно на основание чл.17, ал.2 от ГПК
по валидността на следните административни актове – Решение №*** г. и Решение №*** г.,
издадени от ***-***. Съдът намира, че същите са издадени от компетентния
административен орган – *** на ***-***, в рамките на неговите материални и териториални
правомощия. От същите е видно кой е техния автор, и в какво качество ги издава, поради
което съдът счита, че няма съществено нарушение на чл.59, ал.2 от АПК. В решенията е
посочено и основанието, на което са издадени. Ето защо съдът счита, че тези две решения са
валидни, като липсват основания същите да се приемат за нищожни. По делото няма
наведени твърдения за обжалване на тези две решения, поради което съдът приема, че
същите са влезли в сила след изтичане на срока за обжалването им, който е 14 дни от деня на
съобщаването им. Съгласно чл.17, ал.2 от ГПК, по този ред в гражданско дело съдът може да
се произнася само по отношение валидността на адм.акт. По отношение
законосъобразността му е допустимо да се произнесе единствено, ако административният
акт се противопоставя на страна, която не е била участник в административното
производство по издаването и обжалването му, каквато хипотеза не е налице в настоящия
случай, доколкото М. К. е бил редовно уведомен за издадените решения и е имал
възможност да релевира евентуалните си възражения за незаконосъобразност на
административния акт по пътя на обжалването му в законоустановения 14-дневен срок.
Пропускът да се обжалва административния акт, ако заинтересованото лице е приело, че
накърнява негови права и законни интереси, не може да бъде саниран в рамките на
производство по обжалване на мълчалив отказ.
Процедурата по признаване право на собственост върху земеделската земя, отговаряща на
условията на чл.10б от ЗСПЗЗ, и обезщетяване на правоимащите за невъзстановяването му,
преминава през три етапа, съобразно материалната разпоредба на чл.19а от ЗСПЗЗ, която се
прилага при следване на процедурните норми на чл.19, ал.8, ал.11, ал.12, ал.16-18 от
ППЗСПЗ. Първото решение се постановява по реда на чл.18д от ППЗСПЗЗ с предмет
признаване правото на собственост по чл.10б от ЗСПЗЗ и отказ да бъде възстановено.
Второто решение в процедурата е с правно основание чл.19, ал.4 т.1 от ЗСПЗЗ и се
постановява по реда на чл.19, ал.8 от ППЗСПЗЗ с предмет признаване на правото на
обезщетение и определяне на неговата стойност, но не и на неговия вид. Третото последно
решение от процедурата по признаване на права и определяне на обезщетение за
невъзстановяването им в хипотезата на чл.10б от ЗСПЗЗ е по реда на чл.19, ал.17 от
ППЗСПЗЗ, като Общинската служба постановява решение с правно основание чл.19а, ал.4
т.3 или т.4 за определяне вида на обезщетението. С това решение по аргумент от нормата на
чл.19а, ал.4 ЗСПЗЗ се определя вида на обезщетението, съобразно стойността на правото на
обезщетение, утвърдена с решението по чл.19, ал.8 от ППЗСПЗЗ. Тази регламентация сочи,
че нормативно определените етапи на провеждане на обезщетителната процедура са
задължителни, като всяко едно решение се издава въз основа на влязло в сила решение от
предходния етап.
В конкретния случай, с оглед обсъдените по-горе Решение №*** г. /с което е определено
6
право на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху 11,012
дка., от които за обезщетяване с поименни компенсаторни бонове 11,012 дка. на стойност
8644,00 лева/, Решение №*** г. и Решение №*** г. съдът приема, че са налице
доказателства за решения на *** *** по първите два етапа от процедурата. С Решение
№***/*** г. на *** ***, което е решение по чл.19, ал.17 от ППЗСПЗЗ, наследниците на П. К.
Ц. се обезщетяват за общо 11,012 дка. земя на стойност 8644,00 лева, с поименни
компенсационни бонове на стойност 8644,00 лева. Това решение е прогласено за нищожно с
решение №*** г., постановено по гр.д.№*** г. на ***. В последствие е издадено Решение
№***/*** г. на *** ***, с което е възстановено правото на собственост на П. К. Ц. на
четири имота – нива с площ от 4,740 дка. в ***, представляваща имот №***, нива с
площ от 1,032 дка. в м.***, представляваща имот №***, нива с площ от 1,002 дка. в ***,
представляваща имот №*** и нива с площ от 4,580 дка. в ***, представляваща имот
№***, или *** *** се е произнесла именно с решение по чл.19, ал.17 от ППЗСПЗЗ с
което определя обезщетение със земя по чл.19, ал.4 т.4 ЗСПЗЗ, съгласно заявлението на
наследника на П. К. Ц.. В последствие с издаването на Решение №Д*** от *** г. от ***
***, *** ***, съдът счита, че процедурата по обезщетяване е приключила.
В разглеждания случай жалбата на М. К. е била допустима към момента на подаването
й, но поради настъпване на нови обстоятелства – издаване на искания от жалбоподателя
административен акт чрез Решение №*** г., което допълва до размера от 11,012 дка.
Решение №*** г.; издаването на Решение №***/*** г. на *** ***, с което е възстановено
правото на собственост на П. К. Ц. на четири имота и издаването на решение №*** от ***
г. от *** ***, *** ***, с което се възстановява на наследниците на П. К. Ц. правото на
собственост върху земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, както следва: 1/нива от 1,033 дка., *** категория,
м.***, съставляваща имот №*** по плана за земеразделяне, при описани съседи; 2/нива от
4,740 дка., *** категория, ***, съставляваща имот №*** по плана за земеразделяне, при
описани съседи; 3/нива от 1,002 дка., *** категория, ***, съставляваща имот №*** по плана
за земеразделяне, при описани съседи; и 4/нива от 4,580 дка., *** категория, ***,
съставляваща имот №*** по плана за земеразделяне, при описани съседи, правния интерес
от оспорването на мълчаливия отказ е отпаднал и жалбата е станала недопустима.
Следователно, макар при подаването на жалбата за жалбоподателя да е съществувал
правен интерес от оспорването, то този правен интерес е отпаднал впоследствие и това
е основание за приложение на разпоредбата на чл.159, т.4 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл.159, т.4 от АПК жалбата се оставя без разглеждане, а
съдебното производство се прекратява, когато оспорващия няма правен интерес от
оспорването. Липсата на правен интерес е абсолютна процесуална пречка за съществуването
на правото на оспорване и за нея съдът следи служебно. Този правен интерес може да
липсва още при подаване на жалбата, но може да отпадне и в един по-късен момент, като
във всички случаи съдът е длъжен да прекрати съдебното производство като недопустимо.
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че жалбата на М. П. К. с вх.№*** г. следва да
бъде оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, а производството по делото
7
да се прекрати.
Доколкото към момента на подаване на жалбата, за жалбоподателя е съществувал правен
интерес, който е отпаднал след издаване на искания от жалбоподателя административен акт,
то на жалбоподателя се дължат сторените разноски, които ищецът претендира да са в размер
на 100,00 лева – 70,00 лева разноски за ВЛ и 30,00 лева платена такса за частна касационна
жалба.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М. П. К. с вх.№*** г. срещу Мълчалив
отказ на *** *** да се произнесе по Заявление вх.№*** г., подадено от М. П. К., КАТО
ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА, и ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.
№2047/2021 г. на ***.
ОСЪЖДА *** ***, *** ***, да заплати на М. П. К., ЕГН **********, от гр.П., ***,
сторените в производството разноски в общ размер на 100,00 лева.
Решението има характера на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред ***
П. в 7-дневен срок от неговото съобщаване на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8