Определение по гр. дело №7241/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 48098
Дата: 19 ноември 2025 г. (в сила от 19 ноември 2025 г.)
Съдия: Илина Любомирова Гачева
Дело: 20251110107241
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 48098
гр. София, 19.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20251110107241 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Oбразувано e по предявени от С. Д. Н. срещу “Изи Асет Мениджмънт“ АД,
както и срещу "Файненшъл България" ЕООД, обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване
нищожността на сключения между страните договор за паричен заем № 3770703 от
17.02.2020 г., сключен с първия ответник, както и договор за предоставяне на гаранция
от същата дата, сключен с втория ответник, поради противоречието им със закона, с
добрите нрави, както и поради заобикаляне на закона.
При условията на евентуалност, се предявяват установителни искове с правно
основание чл. чл. 26, ал.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 2, т.
6 от договор за паричен заем № 3770703 от 17.02.2020 г., както и на чл.3, ал. 1 от
договора за предоставяне на гаранция от същата дата, поради накърняване на добрите
нрави и противоречието им със закона.
Ищeцът С. Д. Н. твърди, че на 17.02.2020 г. сключила с ответното дружество
„Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за паричен заем № 3770703, по силата на който й
била предоставена сумата от 4 000,00 лева срещу задължението да възстанови
стойността на предоставената й в заем сума, с изплащането на 17 броя погасителни
вноски, при ГПР от 41,72 % и фиксиран лихвен процент в размер на 35 %. Сочи, че
във връзка с договора за паричен заем сключила с втория ответник - „Файненшъл
България“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство от същата дата, по силата
на който следвало да заплати възнаграждение за гарант в размер на 2 383,06 лв.,
платимо с месечните погасителни вноски по погасителния план на договора за кредит.
Така общо дължимата сума по договора за кредит възлизала на сумата в размер на 6
885 лв. Ищцата твърди нищожност на процесния договор за потребителски кредит,
както и на договора за гаранция от същата дата, като излага подробни съображения.
Твърди, че възнаграждението по договора за гаранция не било включено като разход в
ГПР. Счита, че възнаграждението за гарант представлявало скрито възнаграждение в
полза на кредитодателя, което не е включено в ГПР. Излага, че не било посочено от
кои разходи се формирал ГПР. Поддържа, че договорът за гаранция противоречал на
добрите нрави. Поддържа, че предвидените разходи за гарант имат за цел заобикаляне
на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. При условията на евентуалност, навежда доводи
за нищожност на клаузата на чл. 2, т. 6 от договора за потребителски кредит, както и
1
на чл.3 от договора за гаранция. Поради тези и останалите подробно изложени
съображения моли съда да признае за установено в отношенията му с ответниците
нищожността на процесните договори за заем и поръчителство. Претендират се и
разноските по производството.
В срочно постъпили отговори ответниците оспорват както допустимостта, така
и основателността на предявените искове. Считат, че ищцата няма правен интерес от
предявяване на установителни искове за прогласяване нищожността на договорите.
Твърдят, че не са пасивно процесуално легитимирани страни, доколкото задълженията
по процесните договори били прехвърлени с договор за цесия на „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ООД, а отделно „Изи Асет Мениджмънт“ АД не се
явявало кредитор на ищеца и доколкото задълженията по договора за кредит били
погасени изцяло от гаранта „Файненшъл България“ ЕООД, който встъпил в правата на
удовлетворения кредитор. Поради изложеното твърдят и че за ищеца липсва правен
интерес от предявяване на исковете спрямо настоящите ответници. По същество
считат, че процесните договори, включително и оспорените клаузи от тях отговарят на
изискванията на закона, не му противоречат и не водят до накърняване на добрите
нрави, като излагат подробни съображения в тази насока. Поради изложеното молят
производството да бъде прекратено, евентуално предявените искове да бъдат
отхвърлени. Претендират разноски.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по
смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, разпределението на
доказателствената тежест е, както следва:
Предвид становището на страните съдът отделя за безспорни и ненуждаещи се
от доказване следните обстоятелства: че между С. Д. Н. и “Изи Асет Мениджмънт“ АД
е сключен договор за кредит № 3770703 от 17.02.2020 г., а между С. Д. Н. и
"Файненшъл България" ЕООД е сключен договор за предоставяне на гаранция от
същата дата.
По предявените главни искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22
ЗПК:
УКАЗВА на ищеца, че следва да установи при условията на пълно и главно
доказване, твърдяното основание за нищожност на сключения договор за кредит с
описано в исковата молба съдържание, респ. на договора за предоставяне на гаранция
от същата дата.
По предявените в условията на евентуалност искове с правно основание по чл.
26, ал. 1 от ЗЗД:
УКАЗВА на ищеца, че следва да установи при условията на пълно и главно
доказване, че посочените договорни клауза от договора за потребителски кредит и от
договора за гаранция, противоречат на закона, респ. заобикалят същия, респ.
противоречат на добрите нрави.
В тежест на ответниците е да докажат възраженията си, посочени в отговора на
исковата молба.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Ищцата е представила писмени доказателства, които са относими, необходими и
допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за
приемането им.
По изложените мотиви и на основание чл.140 от ГПК, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.01.2026г.
от 09:40 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените към исковата молба писмени
доказателства.
ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че между С. Д. Н. и “Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор
за кредит № 3770703 от 17.02.2020 г., а между С. Д. Н. и "Файненшъл България" ЕООД
е сключен договор за предоставяне на гаранция от същата дата.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца и
препис от писмените отговори на ответниците.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3