Р Е Ш Е Н
И Е
№.……../
29.12.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на тринадесети декември двехиляди
двадесет и първа година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ТОДОР ХАДЖИЕВ
при
секретаря Веселена Караславова, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 13 по описа за 2021 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Ж.М.М. е предявил против „Дженерали застраховане“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 166 000 лв.
В
исковата молба се твърди, че 27.01.2018 г. около 03.16 ч. в гр. Харманли на ул.
„Македония", до автокъща „Брат Ауто" е настъпило ПТП с лек автомобил
марка **********, управляван от П.К.П., който поради движение с несъобразена
скорост загубил контрол върху лекия автомобил и се ударил в крайпътно дърво,
вследствие на което е пострадал пътуващият в лекия автомобил Ж.М.М.. Във връзка
с настъпилото ПТП е било образувано наказателно производство, по което с
присъда по НОХД № 510/2018 г. по описа на РС Харманли водачът П.К.П. е признат
за виновен.
Вследствие на ПТП ищецът Ж.М.М. получил следните
увреждания: На 27.01.2018 г. е постъпил по спешност в УМБА „Свети Георги"
ЕАД, Пловдив в състояние на дифузна травма на главния мозък, без открита
вътрешно черепна травма и обективно състояние - увредено общо състояние. Наред
с това вследствие на ПТП получил увреждания, свързани със затруднено уриниране и
дишане, във връзка с които постъпил за лечение в отделение по Урология при
болница „Газиосманпаша" гр. Истанбул, Република Турция, с диагноза - остър
цистит, структура на уретрата. Вследствие на затрудненото дишане постъпил за
лечение в периода от 06.06.2018 г. до 16.06.2018 г. в отделение Уши, нос, гърло
при болница „Аджъбадем", Република Турция, с диагноза нараняване със
смачкване на ларинкс и трахея, като на същия е извършена хирургическа
интервенция на лариенгиенална стеноза. На 08.01.2019 г. във връзка с белезите
от извършените интервенции на гърлото постъпил в отделение по Кожни и
венерически заболявания при болница „Газиосманпаша", Република Турция, с Диагноза:
келоидни белези, като са му приложени сеанси с радиочестота за раните около
устната и врата, както и четири сеанса интралезионална инжекция. На 30.09.2019
г. е приет в болница в Република Турция с диагноза: посттравматично стеснение
на уретрата, като е извършена операция: интернална уретротомия.
Вследствие на претърпените увреждания
ищецът се лекувал в продължение на повече от две години, през което време
изпитвал трудност за самостоятелното предвижване, силна болка в главата,
болезненост и бързо изморяване. Засегнати били речевите му функции, имал
проблеми с дишането и уринирането. Дълго време е бил изцяло под грижите на
своите близки и е получил белези, които са за цял живот.
За лекия автомобил марка ********** е
налице валидна застраховка „Гражданска отговорност" № GО 61558560, сключена с „Дженерали Застраховане"
АД за периода от 19.10.2017 г. до 18.10.2018 г.
По повод на ПТП ищецът Ж.М. отправил
застрахователна претенция към „Дженерали Застраховане" АД, като на същия е
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 34 000 лв. Счита, че за
възмездяване на претърпените от него неимуществени вреди от претърпяното ПТП
следва да му бъде изплатено обезщетение в размер на 166 000 лв. след приспадане
на изплатеното застрахователно обезщетение.
Предвид изложеното иска на основание чл. 432, ал. 1 КЗ
ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 166 000 лв.
Ответникът „Дженерали застраховане“ АД оспорва предявения
иск с възражения за съпричиняване от страна на ищеца и за прекомерност на
претендираното обезщетение.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от фактическа
и правна страна:
Предявеният от Ж.М.М. иск е с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
който регламентира
правото на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на
застрахователя за обезщетяване на третото увредено лице е договорна, тъй като
произтича от сключения между
него и прекия причинител на вредата договор за застраховка „гражданска
отговорност", с който е застрахована деликтната отговорност на водача на
моторното превозно средство. Затова отговорността на застрахователя е обусловена и
функционално свързана с деликтната отговорност
на застрахования.
С Присъда № 20/
01.07.2019 г. по НОХД № 510/ 2018 г. на РС – Харманли П.К.П. е признат за
виновен за това, че 27.01.2018 г. около 03.16 часа в гр. Харманли, по бул. „Македония",
пред автокъща „Брат Ауто" при управление на МПС - лек автомобил марка **********,
нарушил правилата за движение – чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДП и чл. 21, ал. 1 ЗДП и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на Ж.М.М. (оток на меките обвивки на черепа, тежък мозъчен оток и контузии на
мозъка), като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол
в кръвта над 05. На хиляда, а именно 1. 85 на хиляда – престъпление по
чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 НК.
С оглед
разпоредбата на чл. 300 ГПК, според която влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, съдът намира за
доказан по несъмнен начин фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, което обуславя деликтната
отговорност на водача на лекия автомобил.
По
делото не е спорно, че по отношение на управлявания от П.К.П. лек автомобил ********** е
сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" по Застрахователна полица №
№ GО 61558560,
валидна от 19.10.2017 г. до 18.10.2018 г., издадена от „Дженерали
Застраховане" АД.
Предвид
така установените факти по делото се налага извод, че в случая е налице фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя „Дженерали
Застраховане" АД за претърпените от ищеца Ж.М.М. вреди от настъпилото на 27.01.2018 г. ПТП.
Що се отнася до границите на отговорността на
застрахователя, важи принципът за тъждественост на застрахователното
обезщетение с обезщетението, дължимо по общата гражданска отговорност. Съгласно
чл. 51, ал. 1 ЗЗД на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица на увреждането. Неимуществените вреди са неизмерими в
пари, поради което по силата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за тях се определя от
съда по справедливост. Според ППВС № 4/1968 г. т. 8 понятието „справедливост“
не е абстрактно понятие, а то се свързва с редица конкретни съществуващи
обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне размера на
обезщетението. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да се
определи взависимост от вида и характера на причинените увреждания, срока за
възстановяване, интензитета и продължителността на болките.
От събраните по делото доказателства се установи, че след настъпване на ПТП на 27.01.2018 г. ищецът Ж.М.М. е постъпил по спешност в
Клиниката по неврохирургия при УМБАЛ „Свети Георги" ЕАД гр. Пловдив в
състояние да дифузна травма на главния мозък, без открита вътрешно черепна
травма и обективно състояние - увредено общо състояние. След постъпването в
болницата е бил приет в КАИЛ за активно лечение и наблюдение, като след стабилизиране
на състоянието му е приведен в съзнание на 11.02.2018 г. От болницата е изписан
на 23.02.2018 г.
От уврежданията, получени от ПТП, Ж.М.М. е
получил усложнения, свързани със затруднено уриниране и дишане. Вследствие на
затруднено уриниране на 15.05.2018 г. до 18.05.2018 г. постъпил в отделение по
Урология при болница „Газиосманпаша", гр. Истанбул, Р. Турция, с диагноза:
остър цистит, структура на уретрата, където е претърпял оперативна интервенция.
Вследствие на затруднено дишане от 06.06.2018
г. до 16.06.2018 г. постъпил на лечение в отделение Уши, нос, гърло при болница
„Аджибадем", Р.Турция с диагноза: нараняване със смачкване на ларинкс и
трахея, като е претърпял хирургическа интервенция на лариенгиенална стеноза.
От 09.07.2018 г. до 12.07.2018 г. постъпил
на лечение в отделение УНГ в УМБАЛ „Царица Йоана - ИСУЛ" ЕАД, София с
диагноза: Дисфония. Ст.Пост травма ларингс ет трахее, като му е направена
пластика на трахеална стеноза.
На 08.01.2019 г. по повод на белезите от
извършените интервенции на гърлото постъпил в отделение по Кожни и венерически
заболявания при болница „Газиосманпаша", Република Турция, с диагноза:
Келоидни белези, където са му приложени 4 сеанса радиочестота за раните около
устната и врата, както и 4 сеанса интралезионална инжекция.
На 24.02.2019 г. по повод продължаващи
силни болки в гърлото и влошаване на говора е извършен преглед в отделение Уши,
нос, гърло при болница „Аджъбадем" Р. Турция, при който му е поставена
инжекция в гласните струни.
На 30.09.2019 г. по повод продължаващо
затруднено уриниране е приет в болница в Р. Турция с диагноза: Посттравматично
стеснение на уретрата, където е претърпял оперативно лечение - интернална
уретротомия.
Видно от заключението на назначената
съдебно – медицинска експертиза вследствие на ПТП Ж.М.М. е получил следните
увреждания: подкожен хематом в дясно темпоро-париетално на главата със срок на
възстановяване – две седмици; разкъсно - контузна рана по лицето със срок на
възстановяване – до две седмици; мозъчна контузия със срок за възстановяване –
до 6 месеца; контузионни хеморагични зони интрацеребрално, вляво на ниво
базални ганглии размер, 0.43/0.35см, вляво париетално конвекситетно с размер
1.75/1. 13 см., както и в десен страничен вентрикул с размер 0.57/0.50 см със
срок за възстановяване – до 3 месеца; мозъчен оток със срок за възстановяване –
до 3 месеца; мозъчен хигром разположен фронтално вдясно с ширина до 3 мм със
срок на възстановяване – до 2 месеца. Към настоящия момент липсва огнищна
неврологична симптоматика. Не са установени гърчове. Не са засечени отклонения
от неврологичният статус и субективните оплаквания.
Според вещите лица последващите оплаквания
за затруднено дишане и заболяване на ларинкса се дължат на поддържаната изкуствена
белодробна вентилация на ищеца (ИБВ). При продължително поддържане на ИБВ се
образуват сраствания, а най - тежките нарушения са трахео - езофагиарните
фистули. В случая е налице образуване на сраствания в зоната на интубационната
тръба.
По отношение на затрудненото уриниране сочат,
че при пациент в кома няма волева микция (уриниране) и дефикация и поради това
пострадалият е на уретрален катетър. При продължителното му използване често
прониква бактериална инфекция и предизвиква възпаление на уретрата и пикочният
мехур. Впоследствие може да се появи стриктура (стеснение на уретрата), която
предизвиква нарушаване на микцията. Посочените оплаквания са вследствие на
продължителното лечение с директни въздействия на чужди предмети (тела),
каквито се явяват уретралният катетър и интубационната тръба.
Вещото лице сочат, че контактът на
пострадалия с предметите от вътрешността на лекия автомобил е отпред и в дясно,
т. е. в облегалката на предната седалка и в дясната задна врата. Според разположението
на травмата тялото на пострадалия при удара и последвалите движения на
автомобила се движило в свободното пространство на купето и се е получил удар
или удари в областта на главата, от което вещото лице дава заключение, че в
момента на ПТП пострадалият е бил без поставен обезопасителен колан. В писменото си заключение вещите лица изразяват
становище, че ако пострадалият е бил с поставен обезопасителен колан, той би останал на
мястото си и не би получил травмите в областта на главата.
В устния си доклад в. л. Х.Е. сочи, че при странични
удари коланът не предотвратява отклоняване на тялото настрани и не предпазва
главата от удари във вратата.
Св. М.М. – баща на ищеца, сочи, че към настоящия
момент проблемите с пикочните пътища са решени, но въпреки проведеното лечение
не е възстановен нормалния тембър гласа му – гласът му е дрезгав и с нисък тон.
Има съществена промяна в емоционалното му състояние, тъй като сега е много по -
притеснителен, изпитва страх, когато се вози в автомобил.
Св. Р.Д.твърди, че след катастрофата ищецът станал по
– затворен, избягва да се среща с приятели, станал е по – спокоен и
уравновесен, но е загубил предишната си жизненост. Към настоящия момент е
възстановил активността си, но не и емоционалното си състояние.
Застрахователят отговаря за вредите, които се намират
в причинна връзка с пътнотранспортното произшествие. В тази връзка по делото не
е спорно, че вследствие на пътнотранспортното произшествие ищецът Ж.М.М. е
получил травми на главата, което е наложило незабавната му хоспитализация и
поставянето му в състояние на кома за срок от 10 дни. Последствията от
мозъчната травма са главоболие с продължителност до една година, световъртеж,
невъзможност за самостоятелно обслужване в първите месеци след изписването.
Видно от устния доклад на в. л. М.К. контузията на ищеца е тежка и независимо
от факта, че към настоящия момент липсва огнищна
неврологична симптоматика, не са налице отклонения от неврологичният статус и
субективните оплаквания, това не изключва възможността за поява на
усложнения от мозъчната травма, тъй като при такава травма загиват мозъчни
клетки. Предвид интензитета на претърпените болки и страдания от посочено
увреждане, необратимия му характер и възможността за поява на усложнения, от
една страна, а от друга, обстоятелството, че към настоящия момент не са налице
негативни проявления, обезщетението за неимуществени вреди следва да се
определи на 30 000 лв.
Следващият въпрос, който следва да се обсъди, е за
причинната връзка на пътнотранспортното произшествие с възникналите в хода на
болничното лечение заболявания на уретрата (пикочния канал) и ларингса. Безспорно
е, че посочените увреждания не са причинени пряко от катастрофата, а са следствие
на проведеното лечение. На пръв поглед не е налице типичната причинно –
следствена връзка между деянието и посочените увреждания, тъй като не са възникнали
пряко от него, но, от друга страна, следва да се има предвид, че според вещите
лица те са нормална и естествена последица от проведеното лечение чрез използване
на интубационната тръба и уретрален катетър, поради
което следва да се приеме, че те също се намират в причинна връзка с произшествието,
защото не биха настъпили без него и последвалото лечение.
По отношение на вредите от усложненията,
свързани с пикочния канал, съдът взе предвид, от една страна, продължителния
период на лечение (от изписването му от УМБАЛ „Свети Георги“ на 23.02.2018 г.
до 30.09.2019 г., когато е претърпял втората хирургическа интервенция в
Република Турция и дори и след това), болките и неудобствата, които е търпял
през този период и които са се отразили негативно на качеството му на живот, а,
от друга, обстоятелството, че към настоящия момент посоченото заболяване е
отшумяло напълно, поради което определи обезщетението за неимуществени вреди в
размер на 20 000 лв.
По отношение на усложненията, свързани с
ларингса, се установи, че е налице трайно засягане на гласните струни, което е
довело до трайна промяна на гласа, който е станал дрезгав и нисък. С оглед
младата възраст на ищеца и необратимия характер на увреждането е несъмнено, че
това е оказало силен негативен ефект върху емоционалното му и психическо
състояние, неговото самочувствие, поради което обезщетението за посоченото
увреждане следва да се определи на 30 000 лв.
Съдът
намира за основателно възражението
на ответника за съпричиняване от страна на пострадалия поради неползване на
обезопасителен колан. Съпричиняване
е налице, когато пострадалият със своето поведение е създал обективни
предпоставки за настъпване на вредите. Съпричиняването е обусловено от два
фактора – противоправно поведение на пострадалия и причинна връзка с вредите. В
тази връзка следва да се отбележи, че защитното действие на обезопасителния
колан се проявява в най – пълна степен при челен удар, тъй като предотвратява
движението на тялото напред и контакта на главата с предностоящи предмети. При страничен удар задържащото действие на колана не е така
ефикасно, притискането на тялото не е така изразено и в тези случаи степента на
увреждане е взависимост от местоположението на пътника. Ако се намира на задна
лява седалка и с поставен предпазен колан при страничен удар от дясно коланът
ще смекчи удара и ще го предпази от тежки увреждания на главата. Ако, обаче, се
намира на задната седалка от страната удара коланът не би предотвратил контакта
на главата със стъклото на дясна задна врата или дясната средна колона.
В тази връзка по делото по
категоричен начин се установи, че в момента на удара ищецът е бил без поставен
обезопасителен колан. В тази насока е становището на вещите лица, според които
разположението на травмата в дясната теменно слепоочна област сочи, че тялото
на пострадалия при удара и последвалите движения на автомобила се е движело в
свободното пространство на купето, от което извеждат извод, че е бил без
обезопасителен колан. Допълнителен аргумент в подкрепа на горния извод е
обстоятелството, че по тялото на ищеца не са открити характерните при ползване
на предпазен колан охлузвания и наранявания.
Предвид данните по
наказателното дело, че ищецът е стоял на задната седалка зад водача, т. е. в
лявата част на автомобила, а ударът, видно от протокола за оглед, е настъпил в зоната
на дясната задна врата, следва да се приеме, че ако е бил с поставен обезопасителен
колан той би задържал тялото на ищеца и би го предпазил от получаването на
толкова тежки наранявания по главата. От изложеното се налага извод, че
неизползването на обезопасителен колан от ищеца е в причинна връзка връзка с
настъпилите вреди, което съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД е основание за намаляване
на обезщетението.
Основателно се явява и
второто възражение за съпричиняване поради това, че ищецът се е качил в лекия
автомобил, след като е знаел, че водачът е употребил алкохол. Управлението
на МПС след употребата на алкохол е обстоятелство, повишаващо риска от
настъпването на ПТП, който риск пострадалият е поел. С това си поведение
увреденият, който е знаел или е бил длъжен да знае, че водачът на лекия
автомобил е бил под въздействието на алкохол, допринася за настъпване на вреда
за себе си в случай, че възникне ПТП, обусловено и от употребата на алкохол
(чл. 477, ал. 4 КЗ). В случая обстоятелството, че застрахованият водач П.К.П. е управлявал лекия автомобил след употреба на алкохол се
установява от влязлата в сила, с която е признат за виновен, която е
задължителна за гражданския съд относно факта на деянието. Безспорно е също
така, че ищецът е знаел за това обстоятелство, тъй като, видно от материалите
по наказателното дело, двамата са били на празненство, където са употребили алкохол.
Отделно от това степента на алкохолно опиянение на водача от 1. 85 промила е
такова, което прави състоянието му видимо.
Ето защо предвид
поведението на ищеца, който въпреки знанието му, че водачът е употребил
алкохол, се качил в лекия автомобил, и наред с това - непоставянето на
предпазен колан, следва да се приеме, че той също е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат, чийто принос следва да се определи на 50 %, с което да се
намали определеното обезщетение от 80 000 лв. От дължимия размер на
обезщетението от 40 000 лв. следва да се приспадне изплатеното от ответника
застрахователно обезщетение в размер на 34 000 лв., поради което
предявеният иск следва да се уважи за сумата от 6000 лв. ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът „Дженерали застраховане“ АД следва да
заплати по сметка на ОС Хасково ДТ в размер на 240 лв. съобразно размера на присъденото обезщетение, както и изплатените
от бюджетните средства на съда разноски за вещи лица в размер на 650 лв.
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените
от него разноски за вещи лица в размер на 96. 39 лв. съобразно отхвърлената
част от иска, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Дженерали
застраховане" АД със
седалище и адрес на управление *****, ЕИК *****да
заплати на Ж.М.М. с ЕГН **********
*** сумата от 6 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на
27.01.2018 г. в гр. Харманли, ведно
със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на исковата молба – 27.01.2021 г. до окончателното й изплащане, като предявеният иск
за разликата до 166 000 лв. като неоснователен
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА
Ж.М.М. да заплати на „Дженерали застраховане" АД разноски в размер на 96. 39 лв., както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
ОСЪЖДА
„Дженерали застраховане" АД да заплати по
сметка на ОС - Хасково ДТ в размер на 240 лв., както и разноски за вещи лица в
размер на 650 лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред АС Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия: