Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1576 Година 2021, 27.07. Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав
на 30.06.2021 година
в публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря ПОЛИНА
ЦВЕТКОВА и при участието на прокурора ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА, като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к.
адм. дело номер 1424 по описа за 2021 година и като обсъди:
Производство по чл.208 и
сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Постъпила е касационна
жалба от ТД на НАП – Пловдив, чрез юриск. Стаматова срещу Решение №297/24.03.2021г.,постановено по АНД №514/2021г. по
описа на Районен съд – Пловдив, V н.с.,
с което е отменено наказателно постановление/НП/ №549982-F555505/03.12.2020г., издадено от Директор на
Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – Пловдив, с което на „Стройколукс“ООД е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1 000 лева
на основание чл.182 ал.1 за нарушение на чл.78 ал.2 във вр. с ал.3 и чл.124
ал.5 от ЗДДС.
В жалбата се сочи, че
решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано и се настоява за
отмяната му и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответникът по
касационната жалба – „Стройколукс“ООД, чрез пълномощник адв. Н., излага
подробни съображения за неоснователност на касационната жалба в депозирани по
делото писмени бележки. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен
списък.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Пловдив застъпва становище за основателност на така подадената
касационна жалба.
Пловдивският административен
съд – Двадесет и първи състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност,
наведените с жалбата касационни основания, намира за установено следното.
Касационната жалба е
подадена в срок, от надлежна страна и производството е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Настоящият състав
установи, че с оспореното НП №549982-F555505/
03.12.2020г., издадено от Директор на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – Пловдив,
на „Стройколукс“ООД е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 1 000 лева на основание чл.182 ал.1 за нарушение на чл.78 ал.2 във
вр. с ал.3 и чл.124 ал.5 от ЗДДС, за това, че кредитно известие, издадено от
доставчика „Жар секюрити“ЕООД към фактура от 10.09.2019г. не е било отразено в
дневника за покупки за м. септември 2019г. и подадената СД през месец октомври
2019г., а това е направено едва в дневника през м. април и в подадената СД по
ЗДДС от 02.06.2020г.
За да обоснове крайния си
извод за незаконосъобразност на така
издаденото НП, първостепенният съд е приел от една страна, че не са спазени
всички изисквания, регламентирани в правните норми на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН
относно задължителното съдържание на актовете. По-конкретно се касае за
нарушение на императивни разпоредби на чл.42 т.4 и т.5 и чл.57 ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, в частта
им за коректно описание на нарушението и нарушената законова разпоредба.
На следващо място, според
първоинстанционния съд неправилно актосъставителят и административнонаказващият
орган са преценили, че извършеното нарушение, освен по чл.124 ал.5 ЗДДС следва
да се квалифицира и като такова по чл.78 ал.2 и ал.3 ЗДДС. Втората правна норма
въвежда задължение за дружеството, различно от това по чл.124 ал.5 ЗДДС, което
има свой собствен фактически състав и чието неизпълнение ще доведе до
самостоятелно основание за налагане на санкция. Това означава, че правната
квалификация на нарушението, за което дружеството е било наказано, съдържа в
себе си две самостоятелни задължения, неизпълнението на които ще доведе до самостоятелни
нарушения, за които на основание чл.18 от ЗАНН следва да бъдат наложени две
санкции.
Настоящият съдебен състав
намира изводите на първоинстанционния съд за неправилни.
Видно от съдържанието на представените АУАН и НП дружеството е санкционирано
за нарушение на чл.78 ал.2 и ал.3 както и чл.124 ал.5 от ЗДДС. Съгласно
разпоредбата на чл.78 ал.2 ЗДДС(в приложимата редакция) регистрираното лице е
длъжно да коригира размера на ползвания данъчен кредит при изменение на
данъчната основа или при разваляне на доставката, както и при промяна на вида
на доставката.
Съгласно новелата на чл.78 ал.3 ЗДДС
корекцията по ал. 2 се извършва в данъчния период, през който са възникнали
обстоятелствата по ал. 2, с отразяването на документа по чл.115 или на новия
документ по чл. 116, с който е извършена корекцията, в дневника за покупките и
в справка – декларацията за съответния данъчен период.
В посочените разпоредби ясно и точно е регламентирано задължението на
регистрираното лице за корекция на ползвания данъчен кредит и срокът за
неговото изпълнение. По делото не е спорно, че това задължение не е изпълнено в
посочения в разпоредбата срок.
Съгласно разпоредбата на чл.124 ал.5 ЗДДС(в приложимата редакция)
независимо от ал.4, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него
кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са
издадени, включително издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по
този закон. В този смисъл, макар да е посочено, че кредитните известия следва
да намерят отражение единствено отчетния регистър дневник за покупките, в
разпоредбата на чл.124 ал.1 ЗДДС се съдържа изрична регламентация, че справката - декларация се
съставя на базата на дневника за покупките. По този начин не е налице
противоречие или неяснота относно елементите на нарушението – точно обратното в
двете норми са описани всички изисквания към получателите на кредитни известия.
Настоящият съдебен състав намира, че АНО е установил правилно фактическата
обстановка по спора и правилно е приложил материалния закон. В обжалваното НП
дружеството – ответник е санкционирано за това, че като получател по кредитно
известие с посочен номер 0…93/30.09.2019г. с данъчна основа 1 564 лева и ДДС – 312,80 лева не го е отразило в
дневника за покупки и в подадената справка – декларация с противоположен
знак/знак минус/ за съответния данъчен период – м. 09.2019г. Издаденото КИ, в
което е посочено като получател, е отразено в ДПр и СД през данъчен период м.
04.2020г., като това, от своя страна, е довело до определяне на данъка за
внасяне за данъчен период м. 09.2019г. в по-малък размер.
Поддържаната от „Стройколукс“ ООД защитна теза за неизвършване на
нарушението се състои в това, че е
получило КИ през месец април 2020г. , а не през месец септември 2019г. Съдът
констатира от съдържанието на приложеното по делото копие от кредитно известие,
че е издадено на 30.09.2019г. и се отнася към фактура № 0…88/10.09.2019г. Във
връзка с поддържаната защитна теза е представено на л. 6 от първоинстанционното
дело копие от кореспонденция по електронната поща. Съгласно данните в
извлечението е, че е от подател „Джар Одит“ до „Стройколукс“ е адресиран имейл, с посочено съдържание „Fwd ki за Нели“ с дата 27.04.2020г. и 1 прикачен файл с обозначение „ki **********”. Липсва съдържание на кореспонденцията и така съдът не може да
направи извод за какво се отнася тя и дали касае въобще конкретната фактура и
кредитното известие, тъй като подателят на имейла е различно лице от издателя
на кредитното известие.
В този смисъл, не може да се приеме за правилен изводът на
първоинстанционния съд, че са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване правото на защита на наказаното лице.
Спазени са изискванията на закона, като АУАН и НП са съставени и издадени
от компетентни органи. Спазени са и сроковете за издаване на АУАН и НП.
Правилно са посочени нарушените материалноправни норми, а именно тези на чл.78
ал.2 и ал.3 и чл.124 ал.5 от ЗДДС,
предвиждащи задължение за дружеството, като регистрирано по ЗДДС лице и като
получател по кредитно известие по чл.115 ал.1 от ЗДДС да го отрази със знак
минус в ДПр и СД за съответния данъчен период, който е месец септември 2019г.
Това е направено през месец април 2020г. или около 6-7 месеца след периода,в
който е следвало да бъде направено, поради което не може да бъде приложена
нормата на чл. 182 ал.2 ЗДДС, която регламентира по-нисък размер на
имуществената санкция, при изпълнението на задължението в данъчен период,
следващ периода, през който е следвало да бъде отразено издаденото КИ.
Спрямо дружеството правилно е приложена санкционна норма на чл.182 ал.1 от ЗДДС и правилно административно -наказващия орган е
наложил имуществена санкция в минимален размер от 1 000 лева.
С оглед гореизложеното се
налага извода, на този Съд, че атакуваното решение на ПРС следва да бъде отменено и да бъде постановено
друго по съществото на спора, с което да бъде потвърдено обжалваното НП.
С оглед изхода от спора на касационния
жалбоподател се дължат разноски за осъществената защита от юрисконсулт за две
съдебни инстанции. На основание чл.63 ал.5 ЗАНН(в приложимата и редакция) във връзка
с чл.37 от Закона за правната помощ и във връзка с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ на същия следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на общо 200 лева.
Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХІ състав :
Р Е Ш
И
ОТМЕНЯ съдебно решение №297/24.03.2021г.,
постановено по АНД №514/ 2021г. по описа на Районен съд –
Пловдив, V н.с., с което е отменено
наказателно постановление/НП/ №549982-F555505/03.12.2020г.,
издадено от Директор на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – Пловдив, с което на „Стройколукс“
ООД е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1 000
лева на основание чл.182 ал.1 за нарушение на чл.78 ал.2 във вр. с ал.3 и
чл.124 ал.5 от ЗДДС, КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление/НП/ №549982-F555505/ 03.12.2020г., издадено от Директор на
Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – Пловдив.
ОСЪЖДА „Стройколукс“ООД със
седалище в гр.Пловдив да заплати
на Национална агенция за приходите с адрес на
призоваване гр.София, бул. “Дондуков”№52 сумата от общо 200/двеста/ лева разноски за осъществената защита от
юрисконсулт за двете съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.