№ 198
гр. Варна, 15.11.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. П.а
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
Сложи за разглеждане докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно
гражданско дело № 20233000500383 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:31 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Въззивниците Б. Г. Г., Г. П. Г. и З. П. Г. , редовно призовани, не се
явяват, представляват се от адвокат А. Г., редовно упълномощена и приета
от първата инстанция.
Въззиваемата страна Д. Г. Ю. , редовно призована, не се явява,
представлява се от адвокат Х. Г. - ДЖ. , редовно упълномощена и приета от
първата инстанция.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
АДВ. Г.: Моля да дадете ход.
АДВ. ДЖ.: Моля, да се даде ход.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ИЗВЪРШВА доклад, съобразно определение №
494/28.09.2023 г.:
1
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по
подадена въззивна жалба от Б. Г. Г., Г. П. Г. и З. П. Г., тримата чрез
процесуалния им представител адв.А.Г., против решение №898/17.07.2023г.,
постановено по гр.д. №2473/22г. по описа на ВОС, с което са отхвърлени
предявените от Б. Г. Г., Г. П. Г. и З. П. Г. против Д. Г. Ю. искове за осъждане
на Д. Г. Ю. да заплати на Б. Г. Г. сумата от 39 829, 29лв., на Г. П. Г. сумата от
9 957, 32лв. и на З. П. Г. сумата от 9 957, 32лв., представляваща припадащата
им се част от стойността на извършените подобрения, с която се е увеличила
стойността на ПИ с идентификатор 10135.2723.1032, с адрес: гр.Варна,
с.о."Ваялар", с площ от 814 кв.м., при съседи: *, *, *, *, стар идентификатор *,
номер по предходен план №197, чрез изграждане на сгради с идентификатори
10135.2723.1032.1 на два етажа, със ЗП от 34 кв.м. и ЗРП от 68 кв.м.,
предназначение: жилищна сграда, еднофамилна и сграда с идентификатор
10135.2723.1032.2, с предназначение: стопанска постройка - гараж със
застроена площ 27 кв.м., електрифициране, водоснабдяване, ограждане на
имота, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба -
23.11.2022г. до окончателното заплащане, на основание чл.72, ал.1 от ЗС,
както и Б. Г. Г., Г. П. Г. и З. П. Г. са осъдени да заплатят на Д. Г. Ю. сумата от
5 728 лв., представляваща разноски по делото, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.В
жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено в
противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в
същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени.Претендират
се разноски.
Въззиваемият Д. Г. Ю. в депозирания отговор по въззивната жалба в
срока по чл.263, ал.1 от ГПК, чрез процесуалния си представител адв. Х. Г.-
ДЖ., поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното
решение да бъде потвърдено.Претендира разноски.
С цитираното определение съдът е оставил без уважение
доказателствените искания от въззивниците във въззивната жалба.
С определението си от разпоредително заседание въззивният съд е
указал на страните по настоящото дело, че следва в срок до днешно съдебно
заседание да изложат твърденията си относно фактическото съществуване на
процесните сгради понастоящем.
АДВ. Г.: Поддържам подадената въззивна жалба. Относно факта, който
съдът иска да изясним, мога да заявя, че не сме във владение на тези сгради.
Не мога да заявя дали съществуват понастоящем. Съществуваха към
завеждане на делото и извършването на двете експертизи пред първата
2
инстанция, но още тогава сградите бяха „изхвърлени“ от Кадастъра.
АДВ. ДЖ.: Оспорвам жалбата. Поддържам подадения отговор. Моят
доверител също не е във владение на сградите, имотът е продаден отдавна. За
днешно съдебно заседание, рано сутринта направих справка от имотния
регистър, която представям и е видно, че имотът е продаден на трето
физическо лице. С него нямаме изобщо контакт, а след извършване на
продажбата не мога да кажа каквото и да било по отношение на сградите. И аз
като колежката заявявам, че по отношение на експертизите, когато бяха
направени, сградите съществуваха. В момента не мога да кажа какво е
състоянието им. Моят доверител е извън държавата от много години.
АДВ. Г.: Не възразявам да се приеме по делото справката.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА представената в днешно съдебно заседание от
въззиваемия справка от Служба по вписванията – Варна относно вписванията
по електронната партида за процесния поземлен имот.
АДВ. Г.: Нямам искания за събиране на нови доказателства.
Представям списък на разноските.
АДВ. ДЖ.: Нямам искания за събиране на нови доказателства.
Представям списък на разноските.
АДВ. Г.: Не правя възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение.
АДВ. ДЖ.: Не правя възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА списъците на разноските и доказателства за
3
извършването им, представени от всяка от сраните по делото.
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Г.: Уважаеми апелативни съдии, моля да отмените решението на
първата инстанция, да уважите предявения иск за присъждане на подобрения,
извършени от добросъвестни владелци и евентуално от недобросъвестни, и да
присъдите на доверителите ми разноските за двете инстанции. Съдът
лаконично се е ограничил с един извод, че искът ни е погасен по давност,
защото през 2007г. е иницииран процес, спор за 2/3 идеални части от земята.
Няма никакво произнасяне относно тези сгради, за които стана дума преди
малко. Спор с ответника никога не сме имали относно тези сгради. Делбата,
която приключва с влязло в сила решение през 2021 г. е заведена от моите
доверители. Те са твърдяли: „собственици сме на 1/3 от земята и тези сгради.“
Позицията на ответника е била: „Защо въвеждате тези сгради в процеса,
разделете си ги извънсъдебно“, но съдът е приел, че по силата на
приращението собственикът на земята е собственик и на сградите. Оттук
нататък владението върху тези сгради никога не е прекъсвано. Може разбира
се, да се приеме, че с разрешаването от съда на спора за собственост ние
просто сме загубили собствеността върху тези сгради, респективно от него
момент би могъл да възникне въпросът за рекапитулация във
взаимоотношенията и съответно да претендираме ние подобренията, които
вече ни се следват, тъй като не сме собственици на този имот. Оттук-нататък
всички обстоятелства, които касаят иска по чл. 72 от ЗС считам, че са
доказани. Съдът не се е произнасял по тях. Извършени са през 1989 г., тогава
когато доверителите ми, техният праводател, на Б., която е съпругата на П. Г.,
е било предоставено правото на ползване, извършен е строежът на две
масивни сгради, електрифицирани са. Възниква спор дали са водоснабдени
тогава, когато водозахранването се е осъществявало с кладенец от съседния
имот, изграден съвместно от доверителите ми със съседа и в имота се е
намирал резервоар за вода, който се намира в имота и до ден-днешен, но така
или иначе не беше остойностено водоснабдяването от вещото лице и ние се
съгласихме. Не сме по-нататък настоявали да получим стойност на този
елемент от подобренията. Другият спор, който възникна, беше за една ограда,
която е реализирана през 1989г., но през 2006г.-2007г. от двете страни на
имота е съществено подобрена, по-красива, по-нова, с декоративни елементи,
не знам как да ги нарека. Установи се по делото, че това обстоятелство се
извършва със знанието на Б. Г..
4
Насрещната страна доведе един свидетел, Р. Н., който е съседът откъм
юг през един път и се установи от нашите свидетели, че „да, физически този
съсед е изградил оградата, но това е станало по договорка със Б. Г., която се е
считала за собственик към 2006г.-2007г.“, и когато изобщо още не е бил
иницииран процесът за 2/3 от собствеността на земята, и тя се е съгласила за
сметка на разширяването на един път с една ограда да преминава техниката
при строителството на имота на съседа откъм юг, въпросният г-н Н.. Тя е
отстъпила част от имота си и фактически изграждането на тази ограда се
явява възмездно. Считам, че се следва на моите доверители стойността за
извършването и на този елемент от подобренията. Що се отнася до
свидетелстването на г-н Н., че „той бил разговарял“, забележете „с Л. и Р.“,
които са лицата, спрямо които са осъдени моите доверители през 2007 г. да
предадат 2/3 от собствеността на земята, но техният процес започва 2007г.,
приключват с решение през 2010г. През 2010г. те извършват със съдебен
изпълнител въвод във владение в този имот. И в имота относно земята те
стъпват за пръв път през 2010 г. и няма как той да е разговарял с тях, защото
те изобщо не са се появявали в имота. И допълнително, обърка името на „Л.“,
тъй дамата не се казва „Л.“, а се казва Л.. Отделно, той свидетелства, че в
имота виждал една възрастна жена, която копаела имота и това е моята
доверителка, Б. Г.. Извършени са като добросъвестни владелци, вече посочих,
имали са предоставено право на ползване, по-късно имат констативен
нотариален акт за собствеността на земята, в тази посока са свидетелските
показания.
Възниква спор относно факта дължат ли се подобрения за сгради, за
които няма разрешение за строеж. Установи се от вещото лице П. М., че
строежите са търпими, те са на изключително висока стойност и към датата,
към която бяха оценени, днеска, дори и след 1989 г., съответно никога не е
имало заповед за премахването им като незаконни строежи. Съгласно
съдебната практика стойността на такива подобрения се дължи. Не бива съдът
да се обърква от факта какво се случва със сградите понастоящем, тъй като на
14.12.2021г. ответникът е прехвърлил земята и изрично в т. 2 от нотариалния
си акт е оправомощил новия собственик да премахне строежите, като
вписването в този нотариален акт, че сградите нямали каквато и да било
стойност, съм оспорила в нашата искова молба, и се установи в процеса, че
сградите са на изключително висока стойност. Подобренията са на стойност
около 60 000 лв. грубо. По всички тези съображения, моля да отмените
решението, уважите иска ни и да ни присъдите разноските.
АДВ. ДЖ.: Уважаеми апелативни съдии, в становището си по
въззивната жалба подробно съм изложила всички доводи. На първо място, с
оглед изказването на процесуалния представител на Б., Г. и З., от
свидетелските показания на свидетеля Р. Н. стана ясно, че оградата, която е
построена и те твърдят, че е извършена като подобрения от тяхна страна, е
5
изцяло извършено от него.
В следващо съдебно заседание колегата доведе свидетел, който
категорично, според мен беше подготвен, да оспори тезата и свидетелските
показания на г-н Н.. Той категорично твърди, „да“, че „в имота е имало дама,
която е живеела там на наемни начала“, доколкото си спомням, която
категорично не е доверителката на колегата. Освен всичко друго, ние сме
оспорили и експертизата в частта по отношение на търпимост на строежите,
затова съдът допусна друга, допълнителна такава, защото, искам да обърна
внимание на съда - една от сградите попада в уличната регулация и същата
категорично не може да бъде търпима. Освен всичко друго, разрешението за
строеж на П. В. Г., което е от 1978 г., е за дървена барака и след като се
прекрати правото на ползване за имота следва бараката да бъде премахната, и
за нея няма право на обезщетение. Подробно съм изразила становището си в
отговора на въззивната жалба.
Моля, уважаемият съд да потвърди решението по гр. дело №
2473/2022г. на Окръжен съд-Варна, като правилно и издадено в съответствие
с материалния закон.
По отношение на давността също сме изложили подробно съображения
и подкрепяме мотивите на първоинстанционното решение. Моля, на
доверителя ми да бъдат присъдени сторените разноски.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и правна
страна, и обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:46
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6