№ 675
гр. София , 09.08.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито заседание
на девети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослава Тодорова
Членове:Христинка Колева
Силвия Тачева
като разгледа докладваното от Силвия Тачева Въззивно частно наказателно
дело № 20211100603121 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава двадесет и втора на НПК.
Образувано е по повод частна жалба от частния тъжител К. АНГ. К.,
чрез упълномощен повереник адв. К.К., срещу определение от 13.05.2021 г.,
постановено по НЧХД № 16642/2020г. по описа на СРС, НО, 97 – ми състав,
постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, с което на основание чл.
190, ал. 1 от НПК К.К. е осъден да заплати на подсъдимия А.С.С. сумата от
1500,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение в производството
пред СРС.
В частната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното
определение. Поддържа се, че в единственото съдебно заседание на
12.04.2021г. защитата е представила пълномощно за процесуално
представителство и защита, без да е представен договор за правна защита и
съдействие. Едва след приключване на делото, с молба от 20.04.2021г., с
която е направено искане за присъждане на разноските за адвокатско
възнаграждение, е представен договор за правна защита и съдействие. Това
според жалбоподателя буди съмнение дали въобще е било налице заплащане
на адвокатски хонорар до приключване на делото. Твърди се още, че
договорът за правна защита и съдействие не съдържа необходимите
реквизити, а именно не е посочено договореното възнаграждение и дали
сумата е платена в брой или по банков път. Иска се отмяна на обжалваното
определение и постановяване на друго, с което молбата на подсъдимия С. да
бъде оставена без уважение. Иска се още спиране изпълнението на
обжалваното определение. Претендират се разноски за адвокатско
възнаграждение в настоящето производство. Към частната жалба са
приложени незаверени копия от договор за правна защита и съдействие и
пълномощно, и двете от 13.07.2021г.
Препис от частната жалба е изпратен на подсъдимия, от когото не е
1
постъпило възражение.
Софийски градски съд, като взе предвид доводите на частния тъжител,
намира, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като e насочена
срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, подадена е от
легитимирано за това лице и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
От материалите по делото се установява, че по повод тъжба на К.К.
срещу А. С. е образувано н.ч.х.д. № 16642/2020 г. на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 97-ми състав. Производството по делото е
приключило с определение от 12.04.2021г., влязло в сила, с което на
основание чл. 289, ал. 1 вр. чл. 24, ал. 6 вр. чл. 81, ал. 3 от НПК
наказателното производство е било прекратено.
С молба от 16.04.2021 г. по описа на СРС, подадена от подсъдимия С.,
чрез адв. Е. П., е направено искане за присъждане на направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение пред СРС. Към молбата е приложен
оригинал на договор за защита и правно съдействие от 12.04.2021г.
Софийски районен съд се е произнесъл по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от
НПК с определение от 13.05.2021г., с което е уважил изцяло направеното
искане и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК е осъдил К.К. да заплати на А. С.
общо сумата от 1500,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
За да постанови атакувания понастоящем съдебен акт, районният съд е
приел, че са налице законовите предпоставки за уважаване на подадената
молба. Обосновал е извода си с наличието на предпоставките по чл. 190, ал. 1
от НПК.
Настоящият състав на СГС споделя този извод на съдията – докладчик
от първата инстанция.
С определение от 12.04.2021г., влязло в сила, наказателното
производство е прекратено, поради неспазване на преклузивния шест месечен
срок за депозиране на тъжба, поради което в случая е налице визираната в чл.
190, ал. 1 от НПК хипотеза, при която частният тъжител следва да бъде
осъден да заплати сторените по делото разноски.
При решаване на въпроса на кого да се възложат разноските
единственото изискване е по делото да са налични доказателства за размера
им и за това, че те действително да са заплатени.
Не може да бъде споделено възражението на настоящия жалбоподател,
че разноски не се дължат, поради обстоятелството, че договорът за правна
защита и съдействие е представен след приключване на наказателното
производство, в допълнителното производство по чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК.
2
На първо място, процесуалният закон допуска, когато съдът с крайния
си съдебен акт е пропуснал да се произнесе по някои въпроси, да се
произнесе по тях допълнително с определение, но само ако пропускът не е
въпрос по съществото на делото. Разпоредбата на чл. 306, ал.1 НПК посочва
изчерпателно тези случаи, като в т. 4 попадат и разноските по делото. Нещо
повече, съдебната практика е трайна, че въпросът за разноските, макар да е
решен с присъда, какъвто не е настоящия случай, не се ползва със сила на
присъдено нещо, поради което няма пречка да бъде пререшен по реда на чл.
306 ал. 1 т. 4 от НПК. Характерно за това производство е, че не се решават
въпросите по предмета на делото, свързани с авторство и вина, поради което
законодателят е предвидил произнасянето да е в закрито заседание, без
участие на страните. В закрито заседание се произнася и въззивният съд, като
НПК е предвидил възможност за разглеждане на делото и в открито съдебно
заседание при необходимост. Общо положение при доказването в
наказателния процес е, че съдът събира доказателства по направените от
страните искания, а по свой почин – когато това се налага за разкриване на
обективната истина. Ето защо за разлика от разбирането на частния
жалбоподател, настоящият въззивен състав е на мнение, че всякога за
правилното решаване предмета на делото е допустимо да се представят и
събират доказателства. Производството по чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК е
самостоятелно производство, независимо, че в него се решават въпроси, по
които съдът е пропуснал да се произнесе с крайния си съдебен акт, и за него
важат всички принципи, включително и този за разкриване на обективната
истина.
На следващо място представеният договор за правна защита и
съдействие съдържа всички необходими реквизити. Същият е сключен на
12.04.2021г., от която дата е и представеното пълномощно и на която дата е
проведено единствено съдебното заседание и наказателното производство е
прекратено. Договорът е сключен за представителство по НЧХД №
16642/2020г., а сумата от 1500 лв. за оказване на правна защита и съдействие
е отбелязана като платена в брой.
Ето защо правилно и законосъобразно първостепенният съд е възложил
на частния тъжител разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като е
доказан както размерът им, така и, че същите са действително направени.
Поради изхода на настоящето производство не следва да бъде уважено
искането на частния жалбоподател по чл. 343 от НПК за спиране
изпълнението на определението, както и за присъждане на разноски в
инстанционното производство пред настоящия съд.
По горните съображения, въззивният съд намира подадената частна
жалба за неоснователна, поради което атакуваното с нея определение от
13.05.2021 г. по НЧХД № 16642/2020 г. на Софийски районен съд, НО, 97-ми
състав, следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
По тези мотиви, съдът,
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 13.05.2021г. по НЧХД № 16642/2020 г. на
Софийски районен съд, НО, 97-ми състав, с което К. АНГ. К. е осъден да
заплати на А.С.С., сумата от 1500,00 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение в производството пред СРС.
Определението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4