РЕШЕНИЕ
№ 537
гр. Благоевград, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анета Илинска
при участието на секретаря Теофания Лазова
като разгледа докладваното от Анета Илинска Гражданско дело №
20201200100744 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от С. С. А., ЕГН **********, с адрес в гр.П.,
ул.“****“ №**, чрез адв.Г. Й., насочена срещу ЗАД "*******" АД, със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. „*****” № *, представлявано от
изпълнителните директори Б.И., Р.М. Ж.К
Твърди се с исковата молба, че на 01.08.2019 г., на път 3-108, посока
гр.П., около 19:10 часа, л.а. марка „Хюндай“, модел „Галопер“ с рег. № Е 5072
МР, управляван от Т.С. Й., с ЕГН **********, движейки се по път 3-108, на
10,2 км., след Метанстанция, в посока гр.П., поради несъобразена скорост с
пътните условия, губи контрол над управлявания от него автомобил, излиза
от пътното платно и се преобръща в крайпътна канавка. Вследствие на
инцидента е пострадал ищецът С. С. А., с ЕГН **********.
Посочва се, че за пътния инцидент е съставен Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица от 10.09.2019 г., като е образувано и ДП № 346/2019
г., по описа на РУ на МВР гр. П., което е прекратено по искане на
пострадалия, на основание чл. 343, ал. 2 от НК.
Посочва се, че лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Галопер“ с pег.
№ Е 5072 МР, управляван от Т.С. Й. с ЕГН **********, е застрахован в
ответното дружество със застрахователна полица № BG30/U9000372337,
валидна от 29.01.2019 г. до 29.01.2020 г., видно от представения Констативен
протокол за ПТП.
Твърди се, че след пътния инцидент ищецът С. А. постъпва в МБАЛ
1
"Югозападна болница" ООД, гр. С., където след като бил прегледан, лекарите
установили, че е получил следните травматични увреждания: Контузио
капитис ет комоцио церебри; Черепно-мозъчна травма; Разкъсна рана
теменно и Мозъчно сътресение със загуба на съзнание.
Посочва се, че ищецът е бил приет в болничното заведение с болки в
главата, гадене и световъртеж и е престоял в МБАЛ "Югозападна болница”
ООД гр. С. за периода от 02.08.19 г. до 04.08.19 г., видно от представената
Епикриза.
Посочва се, че месец и половина след ПТП на ищеца е издадена Етапна
Епикриза от 16.09.2019 г., поради оплаквания от световъртеж, залитане,
главоболие и зрителни нарушения, като се установила диагноза: Световъртеж
от централен произход и главоболие. Твърди се, че и към настоящия момент
ищецът се оплаква от световъртеж при опит да се изправя от легнало
положение, изтръпване в пръстите, сънливост, отпадналост, болки в главата,
повишена раздразнителност, замаяност.
Посочва се, че ищецът продължил възстановяването си в домашни
условия при спазване на строг лечебно-хранителен режим. Въпреки
спазването на предписаните от лекарите предписания, оплакванията от
световъртеж, главоболие и зрителни нарушения продължили. Това наложило,
на 26.05.2020 г., ищецът отново да посети лекарска помощ. След като
лекарите установили, че здравословното му състояние не се подобрява, му
предписали медикаментозно лечение и е назначена терапия с прием на
“Бетасерк”, “Ксанакс” и “Седалгин Нео”.
Сочи се, че към настоящия момент лечебният и възстановителният
период за ищеца продължава. Твърди се, че поради изключително тежката
травма в областта на главата, всяко изправяне на пострадалия е свързано със
силно главоболие и световъртеж. С оглед тежестта на травмата, докторите не
се ангажират кога и дали ще се възстанови зрението на пострадалия.
Твърди се, че вследствие на изключително тежката травма на главата,
към настоящия момент, ищецът С. А., страда от загуба на памет, често
извършва некоординирани действия. Оплаква се от невъзможност да запомни
и възпроизведе информация, което го прави нервен, дори агресивен на
моменти. Често е летаргичен и апатичен в поведението си, на моменти при
разговор е близките си забавя речта, или спонтанно спира да контактува без
видима причина. Постоянно говори за това, че не вижда смисъл в това да
продължи живота си по този начин.
Сочи се, че инцидентът дава отражение и на психиката на пострадалия,
който и към днешна дата страда от нарушения на съня, понижено настроение,
тревожност, затруднена концентрация.
Твърди се, че виновният за настъпилото ПТП водач Т.С. Й. попада в
кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди,
се покрива от застраховката „Гражданска отговорност”, сключена със ЗАД
„*******“ АД по застрахователна полица № BG30/119000372337, валидна от
29.01.2019 г., до 29.01.2020 г.
2
Посочва се, че на основание чл. 380 от КЗ, с Молба Вх. №
851/06.03.2020 г., ищецът е предявил претенция в ответното дружество, с
която е изискал да му бъде заплатено обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, вследствие на процесния пътен инцидент.
Сочи се, че въпреки, че предвиденият в КЗ тримесечен срок за
окончателно произнасяне по заведената претенция е изтекъл на 06.06.2020 г.,
към настоящия момент, ответното дружество не е заплатило застрахователно
обезщетение на ищеца.
Сочи се, че предвид гореизложеното, на основание чл. 432 от КЗ, за
ищеца е налице правен интерес да претендира по съдебен ред изплащане на
застрахователно обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди
пряко от застрахователя ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД.
Отправено е искане до съда да се постанови решение, с което да се
осъди ответното дружество ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, да заплати
на ищеца С. С. А., застрахователно обезщетение в размер на 26 000 лв., ведно
със законната лихва от датата на поканата по реда на чл. 380 от КЗ -
06.03.2020 г., до окончателното плащане на дължимата сума.
Претендира се заплащане на възнаграждение за адвокат на основание
чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.
Направени са доказателствени искания, приложени са доказателства,
като съдът се е произнесъл по направените доказателствени искания с
нарочно Определение по чл. 140 ГПК.
В законовия срок е постъпил отговор на исковата молба от ответното
дружество.Оспорва се предявеният иск като неоснователен и недоказан и
моли да бъде отхвърлен изцяло, като на основание чл.78 от ГПК моли да
бъдат присъдени разноските в настоящото производство, в това число и за
юрисконеугтско възнаграждение.
Моли също да бъде отхвърлен и акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД по
съображения за неоснователност и недоказаност на главния иск.
В случай, че съдът намери искове за основателни, моли да бъде намален
размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, тъй като
претендираният с исковата молба е прекомерно завишен и не съответства, от
една страна, на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния
период с оглед критериите, запълващи със съдържание понятието
„справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД, а от друга страна, на характера и
степента на причинените от процесното ПТП телесни увреждания, респ. на
интензитета и продължителността на търпените болки и страдания от ищеца
и от трета страна, с оглед приноса му за настъпване на вредоносните
последици от ПТП.
Посочва се, че предявените искове са неоснователни, необосновани и
недоказани, прекомерно завишени по размер, като се излагат следните
съображения:
Ответникът твърди, че Т.С. Й. не носи излючителна вина за
3
настъпилите вреди, вследствие на ПТП от 01.08.2019 г., около 19:10 ч. на път
Ш-108, посока гр. П.. Счита, че С. С. А. е нарушил императивните правни
норми на ЗДвП и това му поведение се намира в пряка и непосредствена
причинно - следствена връзка с настьпилите от процесното ПТП вредоносни
последици.
Прави се изрично възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалото лице, като счита, че поведението на А.
разкрива белезите на съпричиняване по смисъла на чл. 51 ЗЗД, с оглед на
което при определяне справедливия размер на дължимото от страна на
ответното дружество застрахователно обезщетение, това обстоятелство,
следва да бъде отчетено и размерът на обезщетението да бъде съобразен с
него.
Оспорват се твърдените с исковата молба травми, получени от ищеца по
вид, интензитет и характер, както се оспорва и твърденията за тяхната
продължителност. Посочва се, че представените медицински документи са
недостатъчни и не обосновават нито всички твърдени неимуществени вреди,
нито претендирания размер на обезщетение за тях.
Твърди се, че исковата претенция е прекомерно завишена по размер и не
отговаря на критерия „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.
Признава се за установено съществуването на валидно застрахователно
правоотношение към датата на ПТП между ответното дружество и
собственика на МПС марка „Хюндай“ , модел „Галопер“, с рег.№ Е 5072 МР,
по силата на Застрахователна полица № BG/30/119000372339.
Счита, че обезщетението за неимуществени вреди в претендирания от
ищеца размер е прекомерно завишено с оглед релевантните критерии,
запълващи със съдържание понятието „справедливост” по смисъла на чл.52
ЗЗД, от друга страна, на характера и степента на причинените от процесното
ПТП телесни увреждания, респ. на интензитета и продължителността на
търпените болки и страдания от ищцата и от трета страна, с оглед приноса на
ищеца за настъпване на вредоносните последици от птп , изразяващ се в
непоставянето на обезопасителен колан в нарушение на чл. 137а ЗДвП.
На основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат. Твърди се, че ищецът е пътувал в лекия автомобил
като пътник на лява задна седалка без поставен обезопасителен колан, с който
въпросното МПС е било фабрично оборудвано. Посочва, че непоставянето на
обезопасителен колан е допринесло за свободното движение на тялото на
ищеца в купето на автомобила, съответно удар в твърдите части на купето на
автомобила, както и съприкосновение между неговото и телата на останалите
пасажери в колата, респективно за настъпилите от това травми. Твърди се, че
това са основните причини за телесните увреждания, претърпени от ищеца.
Поддържа се становището, че ако А. е спазил законовото си задължение
за поставяне на обезопасителен колан е нямало да се получат описаните в
исковата молба увреждания. Счита, че тези нарушения на Закона за движение
по пътищата от негова страна се намират в пряка причинно-следствена връзка
4
с настъпилото ПТП и вредоносните последици от него, поради което счита, че
при евентуална доказаност на исковата претенция, обезщетението следва да
бъде значително намалено заради наличието на принос в изложения по-горе
аспект.
Оспорва се медикобиологичния характер на всички описани като
настъпили увреждания при ищеца, във връзка с които твърди да търпи
неимуществени вреди, като се оспорва и тяхната продължителност, тъй като
счита, че представените медицински документи са недостатъчни и не
обосновават нито твърдените неимуществени вреди, нито искания размер на
обезщетение за тях - липсват медицински документи, обвързани с
проследяването на здравословното състояние на пострадалия, липсват
медицински документи относно възстановителните процеси, липсват
контролни прегледи при специалист, които са необходими.
Твърди се, че за сформирана на дефинитивно заключение досежно
съразмерно обезщетяване на претърпените неимуществени вреди са
необходими доказателства за твърдените от ищеца травми - такива
медицински документи, които отразяват именно твърдяната тежест на
уврежданията и твърдяното продължително посттравматично възстановяване.
Посочва се, че въз основа на представената с исковата молба Епикриза от
04.08.2019 г., издадена от МБАЛ „Югозападна болница“ ООД, се установява,
че липсват данни ищецът да е губил съзнание, не са установени зрителни
нарушения или нарушена координация, нито патологични рефлекси или
парези.
Оспорва се твърдението, че ищецът е имал нужда от чужда помощ в
ежедневието си. Оспорват се и твърденията, че ищецът все още не се е
възстановил от получените травми. Сочи се, че липсва актуална консултация
с лекар, от която да е видно как е протекъл оздравителният процес, има ли
усложнения и невъзстановени травми, както и необратими последици за
здравословното състояние на А., като се твърди, че видно от представената с
исковата молба епикриза оздравителният процес е протекъл без отклонения,
ищецът е бил изписан с подобрение. Посочва се, че не са представени
медицински документи, удостоверяващи, че ищеца е провел контролни
прегледи, че е търсил допълнително медицинска помощ за продължаващите
болки и оплаквания, че е провел последващо лечение и консултации със
специалисти, както и дейности по рехабилитация и физиотерапия, липсват и
доказателства, че ищецът е спазвал лекарските предписания.
Твърди се, че при правилно проведен оздравителен процес и при грижа
за собственото здраве, ищецът следва да се е възстановил напълно. Ако все
пак бъде установено, че не се е стигнало до пълно възстановяване, счита, че
това се дължи изцяло и само на действията на пострадалия във връзка с
оздравителния процес, а не на характера на уврежданията, които е получил.
Оспорва се твърдението, че процесният инцидент се е отразил
негативно на психиката на ищеца, както и че същият страда от загуба на
памет и невъзможност да възпроизвежда и запомня информация. Посочва се,
че няма обективни данни, нито медицинска документация ищецът да се е
5
намирал в подобно състояние след инцидента. Няма данни ищецът реално да
е потърсил помощ от психиатьр/психолог, няма данни да са му предписвани и
да е приемал лекарства за някакви психически заболявания.
Оспорва се предявеният иск за неимуществени вреди и по размер, тъй
като същият не може да бъде обоснован с икономическите условия в
страната. В този смисъл се прави възражение за прекомерност на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като счита, че размера
на претендираната сума не може да бъде обоснован по никакъв начин.
Посочва се, че българският съд константно приема, че понятието
„справедливост“ не е абстрактно, а е свързано с преценка на обективно
съществуващи конкретни обстоятелства. За да се реализира справедливо
възмездяване на претърпените от пострадалите от деликт неимуществени
вреди, съдът е длъжен, при определяне на размера на дължимото
обезщетение, да извърши задълбочено изследване на общите и на
специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства,
обуславящи вредите, характера и тежестта на уврежданията, степента,
интензитета и продължителността на преживените болки, страдания и
емоционални преживявания, да отчете дали те продължават да се търпят към
момента на постановяване на решението, да съобрази общественото
възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие
на обществото в държавата. Посочва се, че видно от приложените с исковата
молба писмени доказателства, ищецът не е претърпял увреждания с такъв
характер, тежест и интензитет, че последните да обуславят определяне на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лв.
Оспорва се претенцията по акцесорния иск за лихва по аргументи за
неоснователност на главния иск, както и размера на претендираните лихви и
началния момент, от който същите се претендират.
В условията на евентуалност, се оспорва претенцията на ищеца при
уважително решение да му бъде присъдена законна лихва, считано от датата
на уведомяването на застрахователя за настъпилото събитие.
Твърди се, че в срока по чл.108, ал.1 КЗ с Писмо с изх. № 1219 от
25.03.2020 г. ищецът е бил уведомен, че за установяване на основанието и
размера на претенцията е необходимо съдействието на пострадалото лице на
основание чл.498, ал.2 КЗ, като на основание чл.106, ал.З КЗ, застрахователят
е поискал представяне на допълнителни документи, от които да може да се
определи както основанието на претенцията, така и размера на същата, но
ищецът не е изпратил изисканата документация. В тази връзка се посочва, че
евентуално уважително решение по главния иск не трябва да води до
уважаване на акцесорния иск за лихва от датата на уведомяването - 06.03.2020
г., тъй като на основание чл.497 КЗ застрахователят дължи законна лихва в
срок от 15 работни дни от представяне на всички доказателства по чл.106,
ал.З или от изтичането на срока по чл.496, ал.1 КЗ, освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя,
поискани по реда на чл.106, ал.З КЗ, тоест при евентуално осъдително
решение лихва би се дължала от изтичане на 3- месечния срок, предвид чл.
6
497, а.1, т.2 вр. с чл. чл.496, ал.1 КЗ, или 06.06.2020 г.
Изразено е становище по доказателствата и доказателствените искания
на ищеца.
Направени са доказателствени искания от ответното дружество.
Отправено е искане съдът да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан, а в случай, че го намери за основателен да не го
уважава в пълния му претендиран размер, като съобрази размера на
обезщетението с направените възражения за прекомерност на същото.
С Определение № 35/12.01.2022 г. съдът в закрито заседание се е
произнесъл по направените доказателствени искания на страните.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и като
взе предвид доводите и възраженията на страните, намира за установено
следното:
Не се спори от страните относно: съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по отношение собствеността и ползването
на лекия автомобил марка Хюндай, модел Галопер, с рег. № Е 5072 МР, по
силата на застрахователна полица BG/30/119000372339, със срок на валидност
от 29.01.2019 г. до 29.01.2020 г., Анекс № 1 към полицата и съставените 3
броя платежни нареждания от 22.02.2022 г.
Видно от писмо на РП - Благоевград, Териториално отделение - гр. П., е
че : наказателното производство по ДП № 314-ЗМ-346/2019 г. по описа на РУ
– П. за престъпление по чл.343, ал.1 б.б НК е прекратено с Постановление от
02.12.2019 г., тъй като до започване на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд, пострадалият е направил искане за прекратяване на
наказателното производство съгласно чл.343, ал.2 НК.
Постановлението е било връчено на посочените в него адресати и не е
обжалвано пред компетентния съд или пред горестоящата прокуратура.
Приложено е копие от воденото ДП № 314-ЗМ-346/2019 г. и прокурорска
преписка № 1387/2019 г.
Установява се следният механизъм на ПТП чрез анализа на събраните
писмени доказателства и заключението по изготвената САТЕ:
На 01.08.2019 г. около 19 часа, лек автомобил Хюндай Галопер с peг. №
Е5072МР се е движил по път III - 198. Автомобилът бил управляван от Т. Й.
на дневна светлина. Пътят бил сух, като няма данни за намалена видимост.
Автомобилът се е движил в посока гр. С. - гр. П.. Пътното платно е
двупосочно с по една пътна лента за двете посоки на движение. В
автомобила,освен водача, пътували още пет пътници. На предната седалка
вдясно до водача пътувал Сандо Й.. На задната седалка пътували четири
лица, подредени както следва: зад водача пътувал С. А. (ищец по настоящото
гр. д.), вдясно до него С.М.М., след това Д.М. и най-вдясно до задната дясна
врата - И. А..
След преминаване на метанстанция „Евро метан“, намираща се от
7
дясната страна на пътното платно, автомобилът се е движил със скорост от
около 70 км/ч , но не по-висока от 90 км/ч, тъй като след метанстанцията в
посока към гр. П. има ляв завой за процесния автомобил. След преминаване
на левия завой следва прав участък от пътя. На около 20 - 25 м. след орехово
дърво, намиращо се в края на завоя, гледано в посока от гр. С. към гр. П.,
водачът Т. Й. забелязал в насрещната пътна лента, движещи се в обратна
посока два автомобила, като единият изпреварвал предно движещият се.
Следва да се отбележи, че в този участък, разделителната линя на пътното
платно е бяла непрекъсната. Водачът Т. Й. виждайки опасността от навлезлия
в неговата пътна лента (няма данни изцяло или частично), отклонил
управлявания от него автомобил рязко надясно и предприел спиране.
Автомобилът започнал да се плъзга странично надясно в посока към банкета
и канавка, намираща се от дясната страна на платното за движение. По
показания на свидетели, седящия на предната седалка вдясно пътник
направил опит да завърти волана наляво. Въпреки тези действия автомобилът
навлязъл в банкета плъзгайки се странично, попаднал в канавката. След това
автомобилът отскочил и се установил на равния затревен участък като
предната част на автомобила била насочена леко косо към пътя и гр. П..
Вследствие на удара отпред и вляво на главата в задната лява врата, пътникът
седящ на задната седалка вляво С. А. е получил увреждания.
Според заключението на експерта, от техническа гледна точка,
причината за настъпване на ПТП е технически неправилни действия от страна
на водача Т. Й., изразяващи се в действия по рязко отклоняване на волана,
довели до странично плъзгане на автомобила надясно и навлизането на същия
в затревен участък встрани от пътя и удар на автомобила в канавка.
Скоростта на лек автомобил Хюндай в момента на започване на
спиране е била не по-малко от 70 км/ч. Скоростта на автомобила в момента на
удара и попадането му в канавката е била около 53 -54 км/ч.. Техническо
правилно би било, при наличие на изпреварващи се автомобили, водачът на
намали скоростта и отклони автомобила надясно, като с дясната си част
/десните гуми/ навлезе в банкета, чиято ширина е достатъчна, видно от
снимковия материал, а не рязко до отклонява волана надясно. Лек автомобил
марка „Хюндай“, модел „Галопер“, е per. № Е5072МР е снабден със заводско
изпълнение на предпазни колани - триточкови обезопасителни колани — два
на предните седалки и три на задната седалка на автомобила.; Видно от
приложеното по ДП - то Свидетелство за регистрация на МПС части I и II ,
броят на местата в автомобила са 6 + 1. Допълнителните 2 седалки не са били
монтирани и на практика на задната дясна седалка са пътували четири лица
/виж сн. № 13 от албума, приложен по ДП- то/.Ударът в главата на
пострадалия е бил при движение на тялото му напред и наляво, като най-
вероятно, главата на пострадалия се е ударила в задната лява врата на
автомобила.
В съдебно заседание, експертът е пояснил, че при страничен удар на
тялото на пострадалия в части от купето на автомобила, предпазните колани
не оказват почти никакво влияние.
8
Видно от заключението на СМЕ, изготвена от д-р Б. Ж. е, че :
пострадалият С. А. е получил повърхностна травма на меките тъкани на
главата в лявата слепоочно-теменна област на главата, изразяваща се в
разкъсно-контузна рана и подкожен хематом/кръвонасядане/.Контузии в
областта на дясната мишница и лявата раменна става. Проведено е лечение с
вливания на физиологичен разтвор, лекарства от групата на ноотропните
медикаменти, лекарство против световъртеж,гадене и
повръщане,кортикостероид,медикамент,укрепващ съдовата стена и
медикамент, предпазващ стомашната лигавица от страничните действия на
кортикостероида. Прави извод, че така описаните травматични увреждания
може да са в резултат на процесното ПТП. Посочва, че характерът и
интензитетът на болките са строго индивидуални и зависят от множество
фактори от медицинско и немедицинско естество. Медицината не разполага
със средство за обективно измерване на силата и характера на болката. За да
се възстанови напълно здравословното състояние на пострадалото лице са
нужни 14 дни, като за същия период от време пострадалият е търпял
болки,страдания и неприятни усещания. Според представените медицински
документи по делото, на С. А. е проведено болнично лечение,при което са
използвани различни медикаменти,изброени по-горе - вливания с
физиологичен разтвор, прилагане на т.н.ноотропни
медикаменти,кортикостероид,медикамент против световъртеж,гадене и
повръщане, медикамент,укрепващ съдовата стена и медикамент,предпазващ
стомашната лигавица от страничните действия на кортикостероида.В двете
етапни епикризи ,издадени на С. А. от д-р Димитър Попстоев са предписани
медикамент против световъртеж/Бетасерк/, медикаменти с обезболяващо
действие/Мипрофен и Седалгин - Нео/, съдоразширяващ
медикамент/Тебокан/ и такъв с анксиолитичен и седиращ ефект/Ксанакс/. От
представените медицински документи не става ясно дали са употребявани
предписаните медикаменти и за какъв период от време. Лекарството
„Ксанакс” съдържа активна субстанция „алпразолам”и е производно на
бензодиазепина.Предписването му е по специален ред,подлежи на завишен
контрол и отчетност и става на т.н.”зелена рецепта”-т.е.рецептурна
бланка,образец на Министерство на здравеопазването със зелен цвят.Самият
медикамент се използва при различни заболявания и състояния,които се
съпътстват с немотивиран страх,безпокойство,паника,вътрешно
напрежение,безсъние и др. Ищецът е лекуван стационарно по Клинична
пътека №208 „Консервативно поведение при леки и средно тежки черепно-
мозъчни травми”. Всеки пациент, лекуван по клинична пътека има право на
до два контролни прегледа в рамките на един месец от изписването.Това
право е отбелязано в дадената на С. А. епикриза, като са определени и датите
на двата контролни прегледа-08.08.19г. и 15.08.19г. По материалите по делото
няма данни за такива прегледи.Осъществени са два прегледа от д-р Димитър
Попстоев/невролог/на 16.09.2019година и на 26.05.2020година. Травмата на
меките тъкани на главата в ляво слепоочно-теменно и контузията в областта
на лявата раменна става могат да са получени от удар/и в твърдите части на
купето на леката кола, разположени от ляво на ищеца,който е заемал най-
9
лявата част на задния ред седалки. От представените по делото документи-
искова молба,свидетелски показания и медицинска документация е видно,че
А. във всеки един момент е бил напълно самостоятелен и независим в
ежедневието си.
Изготвена е допълнителна СМЕ, като д-р Ж. заключава, че: ищецът
страда от: Хипертонична болест. Смесено дисоциативно/невротично/
разстройство. Изводът е направен след като на 16.06.2022 година е
осъществил личен преглед на лицето С. С. А.,при който констатирал
следното: От около две години,след травма на главата без загуба на съзнание,
се оплаква от почти ежедневно главоболие с характеристика на
тензионно.Периодично получава "стягане и вибрации" в сърдечната област.В
момента провежда лечение с Вестибо, Деанксит и Декскетопрофен.Приемал е
и медикамент за лечение на повишено артериално налягане,който е спрян от
няколко месеца.
В съдебно заседание, експертът пояснява, че има връзка между ПТП и
дисоциативното разстройство, доколкото ПТП представлява само по себе си
психотравмена ситуация, не толкова като травма на главата или на други
телесни части, колкото като събитие, което е с психотравматизиращ характер.
Травмата се явява провокиращ момент, стресогенен фактор за появата на
последващите му оплаквания. Хипертонията няма връзка с тези симптоми.
Разпитани са свидетелите Р.С. А.А, майка на ищеца и К. В. М., посетил
ПТП.
Роза А.а не дава точна информация за датата и годината на ПТП.
Свидетелства, че ПТП е станало на 21.08. /вместо твърдяната дата в исковата
молба - 01.08./, а за годината сочи 2012 г., а не 2019.
Твърди, че защото не е бил осигурен, синът и е върнат у дома от
болницата, но тъй като му било прилошало обратно е закаран в болнично
заведение. Предписани му били медикаменти. Понастоящем се оплаквал от
болки в главата. Предписали му да не работи тежък физически труд.
Пояснява, че е материално затруднен.
Свидетелят К. М. не помни конкретни факти около ПТП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена,
след съвкупна преценка на събраните доказателства. Съдът кредитира
изслушаните и приети съдебни експертизи, като изготвени от компетентни и
добросъвестни вещи лица, в чиито знания няма основания да се съмнява.
Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от
правно естество:
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. чл.
52 и чл. 86 ЗЗД. Представени са доказателства за спазена процедура по чл.380
КЗ.
Направените възражения от ответната страна касаят претендирания
размер на обезщетение по чл. 52 ЗЗД, както и възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Обезщетението за вреди от непозволено увреждане следва да бъде
10
намалено, ако и самия пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, което
възражение подлежи на доказване от страна на направили я го.
Съпричиняването има обективен характер и вината на пострадалия не е
елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Преценява се единствено
наличието на причинната връзка между поведението на пострадалото лице и
настъпилия вредоносен резултат. Приложението на нормата на чл. 51, ал. 2
ЗЗД не е обусловена от субективното отношение на пострадалия към
настъпването на деликт и произлезлите от него неблагоприятни последици.
Застрахователните дружества,издатели на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ дължат обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди,причинени от застрахованият,спрямо когото са
отговорни,на увреденият,когато последният предяви иск пряко срещу
застрахователя-чл.432,ал.1 от КЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 493,ал.1,т.1
КЗ „Застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените
на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в
движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или
използването на моторно превозно средство по време на движение или
престой. В тези случаи застрахователят покрива:1. неимуществените и
имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт“.
Признава се обстоятелството, че е налице валидно застрахователно
правоотношение, както и че ответникът е уведомен за настъпилото събитие.
Не се нуждаят от доказване в процеса обстоятелствата, по които няма
спор между страните и признати от ответната страна, включително че е
налице прекратено ДП.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите,
на които основава своите искания и възражения.
Ищецът носи доказателствена тежест за установяване на стъпването на
твърдените от него вреди; обстоятелството, че вредите са причинени от
застрахованото при ответника лице. Следва да установи причинно-
следствената връзка между деянието и причинените като твърдени
неимуществени вреди. Ищецът следва да докаже наличието на деяние,
действие или бездействие, обективирано в действителността и неговата
противоправност, както и настъпилата вреда, претърпени неимуществени
вреди, причинни връзка между поведението и вредата, в това число и
субективния елемент вина.
Ищецът не следва да доказва от всичко изложено единствено фактите,
по които няма спор между страните.
Ответникът следва да докаже своите възражения, направени с писмени
отговор, а именно за недължимост на застрахователно обезщетение, в това
число, поради прекомерност, както и възражението си за съпричиняване.
Констативният протокол за ПТП е официален свидетелстващ документ
и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно
удостоверените в него непосредствено възприети от длъжностното лице
11
факти, относими за механизма на ПТП.
От съвкупния анализ на събраните писмени доказателства, и
доказателствени средства - експертизи, съдът приема за установен и за
доказан установения от експерта по САТЕ механизъм на осъществяване на
ПТП.
Водачът на застрахования при ответника лек автомобил е причинил
ПТП, в следствие на което е причинена и лека телесна повреда на ищеца / по
заключението на в.л. д-р Ж./, изразяваща се в повърхностна травма на меките
тъкани на главата в лявата слепоочно-теменна област на главата, изразяваща
се в разкъсно-контузна рана и подкожен хематом/кръвонасядане/.Контузии в
областта на дясната мишница и лявата раменна става. Причинило е временно
разстройство на здравето без опасност за живота.
Предприето е медикаментозно лечение.Възстановяването след такава
травма е в рамките на 10-14 дни.
Всички установени травматични увреждания са получени по посочения
механизъм и са в причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП. Травмата
от ПТП се явява провокиращ момент, стресогенен фактор за появата на
последващите му оплаквания – виене на свят, изтръпване на пръсти.
Основателни са доводите на ищеца за липсата на съпричиняване на
увреждането. Установи се, че поставянето на обезопасителен колан при този
установен механизъм на ПТП е без особено значение.
Така, съдът приема, че ищецът доказа в това производство, че вредите
са причинени от застрахованото при ответника лице, като се установи
причинно- следствената връзка между деянието и твърдените като причинени
неимуществени вреди, неговата противоправност, както и настъпилата вреда -
претърпени неимуществени вреди и причинна връзка между поведението и
вредата.
При определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, който се определя по справедливост съобразно
правилото на чл.52 ЗЗД, съдът е длъжен да се съобрази с константната и
непротиворечива практика на ВКС, вкл. и постановена по реда на чл.290 ГПК
и задължителна за него. Така в т.2-ра на ППВС № 4/68г. са дадени
задължителни указания по приложението на чл.52 ЗЗД за изясняване на
понятието "справедливост" по вложения от законодателя смисъл в
посочената норма, които не са загубили актуалност и до днес и съгласно
които това понятие не е абстрактно, а всякога обусловено от редица
конкретни и обективно съществуващи обстоятелства – начинът на
извършване на деликта, вида и характера на телесните увреждания, както и
произтичащите от тях физически и психологически последици за увредения,
които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и да ги прецени в
тяхната съвкупност, продължителността и интензивността на проведеното
лечение и понесените в резултат на това болки и страдания, възрастта на
пострадалия, както и възможността за пълно възстановяване. / решение № 93
от 23.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 566/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията
Ваня Алексиева и решение № 111 от 1.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 676/2010
12
г., IIт. о., ТК, постановени по реда на чл.290 ГПК/.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът е длъжен да съобрази и практиката на касационната инстанция в тази
насока, отчитайки икономическата конюнктура в страната, както и
общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от
развитието на обществото. Т.е. - независимо от функционално обусловената
отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, при определяне на дължимото застрахователно
обезщетение би следвало да се отчитат в пълна степен и конкретните
икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би
следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно
покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент – решение
№ 83/06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, 2-ро т.о. и Решение № 1 от
26.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 299/2011 г., II т. о., ТК, постановено по реда
на чл.290 ГПК.
Следва да бъдат съобразени и показанията на разпитания свидетел,
установяващ неудобствата, свързани с проведеното лечение. Преценявайки
всички горепосочени критерии в съвкупност, настоящият състав намира, че
следва да определи обезщетение за претърпените и доказани от ищеца
неимуществени вреди в резултат на претърпяното ПТП в размер на 4 000
лв./без съпричиняване/. Съдът съобрази и установените от КЗ лимити на
отговорност на застрахователите по сключваните от тях задължителни
застраховки „ГО“ на автомобилистите, както и на съдебната практика в
сходни случаи. Съгласно разпоредбите на чл. 52, във вр. с чл. 51, ал. 1 от ЗЗД
дължи произнасяне и присъждане на едно общо, глобално определено по
размер обезщетение – за всички неимуществени вреди, които ищецът е
претърпял в резултат на деянието, поради което и ги определя общо в размер
на 4 000 лв..
Относно лихвите:
С Решение №128/04.02.2020 по дело №2466/2018 на ВКС, ТК, I т.о. е
посочено, че разликата в периодите по отношение на дължимото спрямо
увреденото лице обезщетение за забава от делинквента на осн. чл.86
вр. чл.84, ал.3 ЗЗД и от застрахователя по застрахователния договор се
извежда не само с оглед изричното правило на чл.429, ал.3, изр.2 КЗ, но и
предвид въведената с новия КЗ абсолютна процесуална предпоставка за
предявяване на прекия иск на увреденото лице спрямо застрахователя на
делинквента по застраховка «Гражданска застраховка» на автомобилистите на
осн. чл.498, ал.3 вр. чл.432, ал.1 КЗ - отправянето на писмена застрахователна
претенция спрямо застрахователя по реда на чл.380 КЗ.
Както се посочи и по-горе, след предявяване на претенцията по чл.498
КЗ за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне
по чл.496 КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на
застрахователно обезщетение е свързано с:1/ изпадане на застрахователя в
забава – чл.497, ал.1, т.1 и т.2 КЗ, в който случай той дължи лихва за
собствената си забава, и 2/ с възможност увреденото лице да предяви пряк
13
иск срещу застрахователя в съда на осн.чл.498, ал.3 вр. чл.432, ал.1 КЗ.
Предвид така изложеното, ВКС прави извод, че в хипотезата на пряк
иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка «Гражданска
отговорност» в застрахователната сума по чл.429 КЗ / в сила от 01.01.2016г./
се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице
обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на
застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя, а не и от момента на увреждането.
В случая се претендира законна лихва от момента на уведомяване на
застрахователя, което е станало на 06.03.2020 г., като са представени
относимите доказателства. На осн.чл.493, ал.1, т.5 КЗ застрахователят следва
да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за
дължимата лихва за забава от датата на предявяване на претенцията от
увреденото лице, т.е. от 06.03.2020г., а след изтичане на срока по чл.496, ал.1
КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя,
дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за
собствената си забава.
По отношение на разноските:
Ищецът е заплатил дължима държавна такса в размер на 140.00 лв. за
това производство, като е освободен от заплащане на по-висок размер.
Пълномощникът му претендира адвокатско възнаграждение, определено
по реда на чл. 38 ЗА.
Ответното дружество претендира разноски в общ размер на 1325 лв.,
както и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на
300 лв. или общо – 1625 лв..
И двете страни представят списъци по чл. 80 ГПК.
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на
БлОС сумата от 157 лв. – заплатена от държавния бюджет за експерт.
На ищеца с оглед изхода на спора и спрямо уважения размер - се
следват разноски на 21.54 лв. от сторени такива в размер на 140.00 лв.
С оглед изхода на спора ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на процесуалния представител на ищеца – адв. Иван Янкулов от БАК,
осъществявал процесуално представителство в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗА и изчислени спрямо уважената част от иска – в размер на 510.00 лв. и при
съобразяване правилото на чл. 7, ал. 2, т. 3 / от Наредба № 1 от 9.VІІ.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ищецът следва да заплати на ответното дружество сторени разноски,
съобразно отхвърлената част на исковите претенции.
Така от общо претендирани 1625 лв. разноски, съдът определя
дължими за ответника разноски съобразно отхвърлената част на исковете –
1375.00 лв.
Банковата сметка на ищеца е известна на ответното дружество, във
връзка със заведената преписка.
14
Водим от изложеното, Окръжен съд – Благоевград
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД "*******" АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „*****” № *, представлявано от изпълнителните
директори Б.И., Р.М. Ж.К на осн. чл. 432, ал.1 КЗ, да заплати на С. С. А., ЕГН
**********, с адрес в гр.П., ул.“****“ №**, сумата от 4 000 лв. / Четири
хиляди лева / - представляваща обезщетение за неимуществени вреди -
търпени болки и страдания от получена повърхностна травма на меките
тъкани на главата в лявата слепоочно-теменна област на главата, изразяваща
се в разкъсно-контузна рана и подкожен хематом/кръвонасядане/,
причинили временно разстройство на здравето без опасност за живота,
вследствие на ПТП, настъпило на 01.08.2019 г. около 19 часа на път III –
108, в посока от дясната страна на пътя гр.С. - гр.П., непосредствено след
Метанстанция, със застрахован при ответното дружество лек автомобил
марка „Хюндай“, модел „Галопер“ с рег. № Е 5072 МР, управляван от Т.С. Й.,
с ЕГН **********, платимо ведно със законната лихва, считано от 06.03.2020
г. – до окончателното изплащане на присъдената сума, както и сторени
разноски в размер на 21.54 лв..
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни претенциите за разликата между
присъдените 4 000 лева и претендираните с исковата молба общо 26000 лева и
за законната лихва върху тази претендирана разлика.
ОСЪЖДА С. С. А., ЕГН **********, с адрес в гр.П., ул.“****“ №* да
заплати на ЗАД "*******" АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „*****” № *, представлявано от изпълнителните
директори Б.И., Р.М. Ж.К сумата в размер на 1375.00 лв. - разноски по делото,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД "*******" АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „*****” № *, представлявано от изпълнителните
директори Б.И., Р.М. Ж.Кда внесе по съответната банкова сметка на Окръжен
съд Благоевград, в полза на бюджета на съдебната власт - 157.00 лв. –
сторени от бюджета разноски за вещо лице.
ОСЪЖДА ЗАД "*******" АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „*****” № *, представлявано от изпълнителните
директори Б.И., Р.М. Ж.Кда заплати на адвокат Иван Янкулов от БАК -
процесуален представител на ищеца С. С. А., ЕГН **********, с адрес в
гр.П., ул.“****“ №*, на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, изчислено спрямо уважената
част от иска – адвокатско възнаграждение в размер на 510.00 лв. .
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването
му на страните, пред САС.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
15