Решение по дело №722/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба от Е. А. Х., от [населено място], [улица], подадена чрез адв. М., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-00324- 000264/29.12.2023г., издадена от началник група към ОД на МВР – Варна, РУ Провадия, с която е наложена на жалбоподателя Х. принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б. Б от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ - Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, и е отнето СУМПС, издадено от Германия с № G03054НOK23.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт по съображения за постановяването му при неправилно приложение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона.

Поддържа се, че заповедта не е мотивирана. Оспорва се резултата от Дръг Тест, като след издаден талон за медицинско изследване жалбоподателят е дал своевременно биологичен материал, но заповедта е издадена преди получаване на резултатите от изследванията. В тази връзка счита, че поради неизяснените обстоятелства ПАМ е приложена неправилно.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез адв. М. поддържа жалбата и отправя искане за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Позовава се на приложените по делото доказателства, които с категоричност оборват извода на административния орган за извършено от жалбоподателя нарушение. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът, чрез гл. юрисконсулт Г. оспорва жалбата. По съществото на спора моли заповедта, като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена. Счита, че към момента на издаването на заповедта са били налице материално-правните предпоставки за издаването й. В чл. 171 от ЗДвП са изброени в условията на алтернативност в кои случаи органът при обвързана компетентност издава заповедта. Една от тези хипотези е наличието на положителна проба. Да, действително пробата от лабораторните изследвания е отрицателна, което е водещо, заради това отговорността на лицето е решена, то не е виновно.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-00324-000264/29.12.2023г., издадена от началник група към РУ Провадия ОД на МВР – Варна, за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б. Б от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца и е отнето СУ МПС.

Като фактическо основание за издаване на заповедта се сочи, че на 28.12.2023 г. около 18:15 часа в община Дългопол на път трети клас № 2083 като водач на МПС - БМВ 320I с peг. № [Наименование], Държава Германия, по път ІІІ-2083 на км 8+500 в посока [населено място] управлява лек автомобил марка "БМВ 320I" с регистрационен номер "[Наименование]" собственост на [Наименование], под въздействието на наркотични вещества или техните аналози, установено с техническо средство "Дръг тест 5000" с фабричен номер "ARMF-0094", като уреда отчита положителен резултат (амфетамин) на 28.12.2023г. в 18:15ч. с пореден номер на пробата 441. Издаден и връчен бил талон за изследване с номер: 0176007 и 7 броя стикери с номер: А082291.

Съставен бил АУАН №GА 1013129/28.12.2023г. С мотивирана резолюция №23-0324-М000186/29.12.2023г. на ОДМВР Варна, било прекратено административнаказателното производство по съставения АУАН №GА 1013129/28.12.2023г. и образувано досъдебно производство.

Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена срещу подпис на жалбоподателя на 27.03.2024г.

Последната е оспорена чрез административния орган пред Административен съд - Варна с жалба на 02.04.2024г. Към делото са приобщени писмените доказателства, представляващи цялата административна преписка по издаване на обжалваната заповед, доказателства за компетентността на органа включително съставен АУАН № GA № 1013129 от 28.12.2023г. Приобщена към доказателствата е и съдебно химико-токсикологична експертиза № Е-243/02.07.2025г., изготвена от доц. Д-р Г. Б., представена с писмо с.д. № 11633 от 08.07.2025г. от началника на МБАЛ-Варна към ВМА – София.

От същата се установява, че в представената за изследване кръвна проба от жалбоподателя не са открити наличие на наркотични вещества или техни метаболити / в това число и амфетамин/, което е установено чрез имунохимичен скрининг и се е доказало по надлежния ред посредством газ-хроматографски анализ.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Предмет на оспорване е заповед за налагане на принудителна административна мярка № 23-00324- 000264/29.12.2023г., издадена от началник група към РУ Провадия ОД на МВР – Варна- индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.172 ал.5 от ЗДвП. Оспорването е направено от лице с правен интерес – адресат на акта, за когото същият е породил неблагоприятни правни последици. ЗППАМ е връчена на нейния адресат на 27.03.2024г., поради което настоящата жалба, подадена на 02.04.2024г., се явява депозирана в срока по чл.149 ал.1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, съдът приема жалбата за основателна, по следните съображения:

Издадената заповед е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, от който произтичат отрицателни последици за адресата. За да бъде една принудителна административна мярка съобразена със закона, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъде налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида, по начин и ред, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. По смисъла на чл.22 от ЗАНН целта на принудителните административни мерки е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

С обжалваната заповед е наложена ПАМ на основание чл.171 т.1, буква „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява МПС и е употребил наркотични вещества или техни аналози.

Съгласно чл.172 ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки от вида на процесната се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Разпоредбата на чл.165 ал.1 от ЗДвП сочи, че службите за контрол се определят от министъра на вътрешните работи. Със Заповед № 357з-8226/30.12.2021г. директорът на ОД на МВР - Варна е оправомощил определени длъжностни лица да прилагат принудителни административни мерки по Закона за движение по пътищата вкл. по чл.171 т.1 б. „б“ от ЗДвП, в т.ч. началник група към ОД на МВР – Варна, РУ Провадия. Предвид горното съдът приема, че същата е издадена от компетентен орган.

Заповедта е издадена в изискуемата от чл.172 ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.1 от АПК писмена форма и притежава визираните в чл.59, ал.2 от АПК реквизити. В същата са посочени фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му и изразяващи се в управление на МПС след употреба на наркотици или техни аналози, установено с техническо средство Дръг тест 5000.

При направената преценка за съответствие на процесната заповед с материалния закон, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, цитирана като правно основание за издаване на процесния акт, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

За законосъобразността на мярката е от значение обективното наличие на някое от посочените в нормата административни нарушения, установено по съответния ред. В конкретния случай, видно от фактическото описание на деянието, административният орган е приел наличието на една от хипотезите, визирани в законовата разпоредба, а именно управление на МПС, след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с тест.

Жалбоподателят е изразил несъгласие с достоверността на отчетените показания, поради което по надлежния ред е дал материал за изследване, видно от отразяването в приложения към делото Талон за изследване № 0176007/28.12.2023г. В случая по делото са представени доказателства обективирани в съдебно химико-токсикологична експертиза № Е-243/02.07.2025г., изготвена от доц. Д-р Г. Б., за надлежно проведено изследване на кръвна проба и от заключението на експерта се установява, че не са открити наличие на наркотични вещества или техни метаболити / в това число и амфетамин/, което е установено чрез имунохимичен скрининг и се е доказало по надлежния ред посредством газ-хроматографски анализ.

Както се посочи по-горе, предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение. Необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката от вида на процесната е установено по надлежен ред управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Според чл.23, ал.1, изр.второ и трето от Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието (Наредбата), употребата на наркотични вещества или техни аналози се доказва, чрез резултата от изследването на кръвната проба, а при липса на проба урина, изследването се извършва само с пробата кръв. При наличието на данни за назначено лабораторно изследване, то резултатите от него следва да бъдат съобразени, в противен случай се нарушава правото на защита на лицето, спрямо което се налага ПАМ. Това произтича и от разпоредбата на чл.6, ал.10 от Наредбата, която също следва да бъде съобразена при определяне материалноправните предпоставки за издаване на процесната ПАМ – показанията от техническото средство са достатъчни за налагане на ПАМ само в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. Като не е съобразил това, административният орган е наложил ПАМ при липса на фактическо основание.

По своята правна същност ПАМ са актове на държавно управление (израз на държавна принуда) от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Недопустимо е прилагането на ПАМ на основание, което не е безспорно установено. В случая по делото са събрани достатъчно доказателства, че жалбоподателят е получил талона за изследване, дал е проба за изследване и не е отказал да му бъде направен тест с дрегера от полицейските органи. Напротив, същият е предприел необходимите действия за опровергаване резултатите от теста, като е дал материал за изследване. Лабораторните резултати, оборват тези от полевия тест, поради което недоказано се явява наличието на фактическото основание за издаване на заповедта. С оглед на това и като е издал заповедта за прилагане на ПАМ без наличието на положителен резултат от медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване в съответствие с изискванията на чл.3а, т.2 от Наредбата, ответникът е издал материално незаконосъобразен административен акт.

В случая не е налице правопораждащ фактически състав, поради което липсва и основание за прилагане на правомощието на административния орган за налагане на ПАМ. В този смисъл процесната преустановителна ПАМ е наложена в нарушение на закона и при липса на визираните в нея материалноправни предпоставки.

В обобщение на изложеното съдът приема, че ЗППАМ е издадена в нарушение на административно производствените правила, поради неизясняване на фактите и обстоятелствата по случая, както и в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, поради което следва да бъде отменена.

При този изход на спора, на основание чл.143 ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството разноски, които съгласно приложените по делото доказателства са в общ размер на 810 лева, от които 10 лева за държавна такса и 800 лева за адвокатско възнаграждение, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие изплатена в брой.

Водим от горното, Административен съд - Варна, Дванадесети състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-00324- 000264/29.12.2023г., издадена от началник група към ОД на МВР – Варна, РУ Провадия.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Варна да заплати на Е. А. Х., [ЕГН], от [населено място], [улица], сумата в размер на 810 /осемстотин и десет/ лева разноски по делото.

На основание чл.172 ал.5 от ЗДвП решението не подлежи на обжалване.