ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 255
гр. Пловдив, 23.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно частно
наказателно дело № 20215000600461 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 345 от НПК .
Образувано е по жалба на М., чрез процесуалния си представител Ц.Ш.,
редовна упълномощен от М., срещу определение № 294/30.07.2021 г. на
Пловдивския окръжен съд, наказателно отделение, постановено по ЧНД №
1055/2021 г. по описа на същия съд, с което е била оставена без разглеждане
жалбата на М. на културата срещу постановление от 26.04.2021 г. на Окръжна
прокуратура – Пловдив за прекратяване на наказателното производство по
досъдебно производство № * г. по описа на «И. полиция» при ОД на МВР –
П. по преписка № * г. на Окръжна прокуратура – Пловдив, като
производството е било водено за престъпление по чл. 277а, ал. 2 вр. ал. 1 от
НК.
Определението се обжалва с оплакване за неправилност,
незаконосъобразност и противоречие със съдопроизводствените правила.
Твърди се процесуална допустимост на жалбата. Релевират се доводи, че
предвид особеностите на секторното законодателство в областта на
културните ценности министърът на културата упражнява правото на
държавна собственост върху културните ценности и М. на културата се явява
юридическо лице, което е понесло имуществени вреди. Претендира се, че
1
Пловдивсикят окръжен съд имал задължението да се произнесе във връзка
жалбата срещу постановлението за прекратяване на наказателното
производство. Моли настоящият съд да отмени определението на ОС –
Пловдив и да постанови друго, с което да уважи направеното искане и да
отмени акта на прокурора, с който е прекратено наказателното производство.
Въззивният съд намира, че Пловдивският окръжен съд с основание е
приел, че жалбата срещу постановлението на прокурор от Окръжна
прокуратура – Пловдив за прекратяване на наказателното производство по №
* г. по описа на «И. полиция» при ОД на МВР – П. по преписка № * г. на
Окръжна прокуратура – Пловдив, водено за престъпление по чл. 277а, ал. 2
вр. ал. 1 от НК, следва да се остави без разглеждане, тъй като се явява
процесуално недопустима, поради което не се е произнесъл по същество по
направените със същата искания, като е прекратил производството,
образувано по реда на чл. 243 ал. 4 от НПК, отказвайки да се поризнесе по
обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване
на наказателното производство по съдебене ред.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с материалите по
делото и с изложеното от страните, намира за установено следното:
Видно от материалите по делото досъдебно производство № * г. по
описа на «И. полиция» при ОД на МВР – П. е било водено за престъпление по
чл. 277а, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
С постановление от 26.04.2021 г. Окръжна прокуратура гр. Пловдив е
прекратила наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във
вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК .
Първият съд е приел, че подадената жалбата срещу прекратителното
постановление е процесуално недопустима, тъй като е заведена от лице, което
не е сред посочените в разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК. Оставил е
същата без разглеждане и е прекратил производството по делото.
Окръжният съд е отчел, че м. не е сред кръга на лицата, които могат да
обжалват постановлението за прекратяване на наказателното производство,
визирани в чл. 243, ал. 4 от НПК. Досъдебното производство е било водено за
2
престъпление по чл. 278, ал. 6 НК, с което се накърняват обществените
отношения, свързани с реда на управлението. Тези престъпления не са
увреждащи и нямат за последица причиняването на имуществени или
неимуществени вреди, поради което според престъпния състав не е налице
ощетено юридическо лице, което може да се конституира като граждански
ищец в наказатлоното производство.
Настоящата инстанция споделя аргументите на първия съд.
Не намира за основателни доводите, наведени във въззивната жалба, че
след като в постановлението на прокурора било посочено, че е обжалваемо по
съдебен ред, то съдът следвало да разгледа жалбата. Съдът сам преценя
наличието или липсата на предпоставки на упражняване на съдебен контрол.
А аргументите, че по силата на указаното в прокурроския съд, съдът бил
задължен да разгледа жалба срещу прекратиелно постановление не намират
опора в Конституцията и законодателството в страната, като не държат
сметка за конституционно закрепеното разделение на властите. При
процедиране по искания от жалбоподателя начин, с допускане на съдебен
контрол върху преценката на държавното обвинение, като съдът евенутално
приеме наличието на данни за продължаване на наказателното производство
срещу определени обвиняеми, би се стигнало до дерогиране и намеса в
конституционното правомощие на прокурора да повдига конкретни
обвинения спрямо конкретни лица, което не подлежи на съдебен контрол.
Обвиненито реализира конституционната си роля, визирана в чл. 127 т. 1
Конституцията, да разрешава въпросите дали да започне наказателно
преследване, срещу кого и за какво престъпление. По принцип
законодателната уредба е такава, че съдът няма процесуална възможност
императивно да указва на прокурора повдигане на обвинения и правната
квалификация на извършеното, което произтича и от статута на съда като
независим и безпристрастен арбитър по отношение на страните, каквито са
прокурорът, обвиняемият и пострадалите.
Не намират опора в материалите по делото и останалите аргументи в
жалбата, а именно че на жалбоподателя била отказана и възможността за
йерархичен контрол над постановлението в рамките на самото държавно
обвинение. Напротив видно от мотивите на атакуваното определение на
3
жалбоподателя е била изрично указана процесуалната възможност по реда на
чл. 243, ал. 10, респ. чл. 200 от НПК – сезиране на горестоящия прокурор,
където е предвидена възможност, включително и служебна за отмяна на
атакуваното постановление за прекратяване на за прекратяване на
наказателното производство.
Както вече се посочи, напълно основателно ОС – Пловдив е приел, че
жалбоподателят не разполага с право да атакува постановлението, с което се
слага край на производството по съдебен ред, тъй като е извън кръга на
лицата, предвидени в разпоредбата на чл. 243, ал. 4 НПК с оглед спецификата
на конкретното престъпление. Не могат да бъдат споделени аргументите на
жалбоподателя, че така се стигало до ограничаване на процесуалните му
права чрез приетото, че постановлението не подлежи на съдебен контрол.
Ето защо жалбата се явява неоснователна, а обжалваното определение
следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 294/30.07.2021 г. на Пловдивския
окръжен съд, наказателно отделение, постановено по ЧНД № 1055/2021 г. по
описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване
или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4