РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
Р Е Ш Е Н И E
№ 1046
гр. Пловдив, 14 . 05 . 2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, VІ състав в открито
заседание на втори май през две хиляди и деветнадесета година в състав :
Административен съдия: Здравка
Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№
310/2019г., за да се произнесе , взе предвид следното :
Производство
по реда на чл.215 във вр. с чл.225а от Закона за устройство на територията.
И.К.А.,*** с
пълномощник адв.Е.К. обжалва Заповед № РД-09-81 от 16.01.2019г. на Кмета на Община ***, с която на оспорващото лице е
наредено в качеството й на извършител и собственик на незаконен строеж да
премахне незаконния строеж - „жилищна сграда” с размери 6,00м./3,50м., с
височина 2,20м., намиращ се в поземлен имот – частна общинска собственост, с
идентификатор 11845.17.20 по КККР на ***.
Становища на страните :
- В жалбата е заявено несъгласие с фактическите констатации в заповедта,
която се счита за незаконосъобразна и немотивирана. Твърди се, че неправилно
общинската администрация не е взела предвид, че построената от А. сграда е на
повече от 20 години и е изпълнена съгласно българските държавни стандарти.
Посочено е, че жалбоподателката е плащала години такса смет и сметки за ток и
вода. Отразено е, че „Построените през периода 1980-1990 години сгради са
търпим строеж по смисъла на закона, обезопасен е, не представлява опасност, не
заплашва хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите”.
Заявено е, че в обекта живее фамилията на жалбоподателката – три поколения, има
малки деца и възрастни хора. При евентуално изпълнение на заповедта 10 човека
остават под открито небе, тъй като нямат друг жилищен имот или възможност да
строят. Поддържа се нарушение на чл.8 от ЕКПЧ и се счита, че преди ограничаване
ползването и достъпа, както и спирането на ел.захранване и водоползване – е
необходимо на лицата, обитаващи обособени ромски квартали, да се предостави
друг подслон, с позоваване на Решението на ЕС по делото „Йорданова и други
срещу България”. Поискана е отмяна на заповедта. По същество адв.К. поддържа
доводите в жалбата.
-
Ответникът – Кмет на Община *** оспорва жалбата като неоснователна чрез
процесуален представител юрисконсулт Л.П.. По същество поддържа теза за законосъобразност
на заповедта. Заявено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура-Пловдив не участва по делото.
1. Според докладна записка от Кмета на ***, вх.номер
в община *** от 21.01.2019г. /л.9/, адресата на оспорената заповед е потърсен
на постоянен адрес *** и на настоящ адрес ***, на 16.01.2019г., за връчване на
административния акт, но А. не е намерена. В заповедта е отразено от длъжностно
лице и потвърдено от свидетели – залепване на акта на 17.01.2019г. , без да е
удостоверено място на залепване. Приложена е извадка от сайта на общината за
обявления по реда на §4 ал.2 ДР ЗУТ по отношение оспорената заповед с дата на
публикация 17.01.2019г., л.14. Жалбата е подадена на 23.01.2019г. – в срок и от
адресат на неблагоприятен индивидуален административен акт, подлежащ на съдебно
оспорване /в хипотеза на неспазена процедура по §4 ал.2 ДР ЗУТ оспорването е
при безсрочност/.
В заповедта е отразено, че извършител и собственик на
строежа е И.К.А., квалифицирана като възложител в Констативен акт /КА/ №
2/08.01.2019г., въз основа на който е издаден оспорения административен акт. В
жалбата е посочено, че сградата е построена именно от адресата на оспорената
заповед. В случая жалбоподателката е посочена за адресат на заповедта и КА №
2/08.01.2019г. е подписан от А. в качеството на извършител /строител/ на
незаконното строителство, л.13. Проверката на място е осъществена в присъствие
на оспорващото лице, което в жалбата и в съдебното производство не отрича
придаденото му качество от административния орган. Не е постъпило възражение
против констатациите в КА при предоставена възможност в 7 дн.срок.
В административното производство е установено, че
имотът, в който е построена сградата – ПИ 11845.17.20 по КК на ***, е
собственост на община ***, съгл. Акт за общинска собственост /частна/ №
61/15.12.2003г., вписан в СВп. Фактът не отрича правото на оспорване на
заповедта от нейния адресат, определен правилно в случая : на премахване подлежи
всеки незаконен и нетърпим строеж, независимо дали са известни собственикът или
извършителят му /чл.225а ал.2 вр. с чл.225 ал.3 ЗУТ/, като приоритетно значение
е придадено на извършителя, тъй като той е субект, черпещ права от собствено
неправомерно поведение /арг. от чл.15 на Наредба № 13 от 23.07.2001г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на
незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен
контрол вр с чл.225а ал.5 и ал.6 ЗУТ/. С оглед регламентираното в ЗУТ
служебно производство по чл.225 и чл.225а, е възприето, че право на органа е да
прецени срещу кой или кои от посочения обхват лица да бъде издадена заповедта
по чл.225, ал.1 или по чл.225а, ал.1 от ЗУТ, с което тези лица стават нейни
адресати - § 3 ДР на Наредба № 13/2001г.
/Определение № 2791/2018г., ВАС,
Второ О./.
2. Оспорената заповед е
издадена от компетентен административен орган, правомощията на който произтичат
пряко от закона /чл.225а ал.1 ЗУТ/ - категорията на строежа е от значение
за материалноправната компетентност на административния орган и е правилно
определена /чл.10 ал.1 т.1 от Наредба № 1 от 30.07.2003г. и чл.137 ал.1 т.5
б.”а” ЗУТ/. По отношение на същата кметът на общината е компетентен
административен орган. Не е налице хипотеза
на заместване и авторство не е оспорено.
Разпореденият за премахване строеж, осъществен без
одобрени проекти и без разрешение за строеж – в нарушение на чл.137 ал.3 и
чл.148 ал.1 ЗУТ, представлява „жилищна сграда” – „начертана в окомерна скица,
неразделна част от констативния акт”, с размери 6,00м./3,50м. и височина
2,20м., изпълнена с тухлени стени, без колони, без пояси, с покрив дървена
конструкция и покрит с керемиди. В обстоятелствената част на заповедта е налице
позоваване на Констативен акт № 2/08.01.2019г. Констатирано е, че незаконният
строеж „жилищна сграда” се намира в ПИ 11845.17.20 по КККР на *** – частна
общинска собственост, за който е съставен АОС № 61/15.12.2003г. ПИ 11845.17.20
по КККР на ***, одобрена със заповед № РД-18-99/12.11.2008г., е с адрес в ***, местност Када Пара; площ 1
624кв.м.; трайно предназначение на територията : Земеделска; начин на трайно
ползване – Нива; собственик е Община *** и няма данни за носители на други
вещни права. В имота попадат шест сгради : пет жилищни – еднофамилни на 1 етаж
и една селскостопанска на 1 етаж, с отразена застроена площ за всяка сграда. В
обстоятелствената част на заповедта е посочено, че строежът е реализиран до сграда с идентификатор 11845.17.20.4 и
извършител и собственик на строежа е И.А.. Категорията на строежа е
определена на Пета, в съответствие с чл.10 ал.1 от Наредба № 1 от 30.07.2003г.
и чл.137 ал.1 т.5 б.”а” ЗУТ. Прието е, че строежът не може да бъде
характеризиран за търпим по см. на §16 и §127 ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ, поради липса на
изискванията на разпоредбите. Отразено е, че за строежа не са налице данни за
започнало и неприключило производство по узаконяване по реда на § 184 ПЗР ЗИД
ЗУТ /редакция, ДВ, бр.65 от 2003г./, както и не е подадено заявление за
узаконяване по реда на § 127 ал.2 ПЗР ЗИД ЗУТ /ДВ, бр.82 от 2012г./.
Заповедта препраща към КА № 2/08.01.2019г. по
отношение фактическите констатации, който е връчен на А. и възражение в 7
дн.срок не е постъпило. В КА № 2/08.01.2019г. са документирани установени при
проверка на същата дата факти и обстоятелства относно строеж – „жилищна сграда”
в ПИ 17.20 по КК на *** : строежът е описан като паянтова постройка с тухлени
зидове, без колони, без пояси, с размери 6,0м./3,5м., височина 2,20м., дървена
покривна конструкция, покрита с керемиди. КА съдържа окомерна скица на
разположението на сградата в имота и обектът е онагледен посредством чертеж –
фасада югозапад, като е щрихирана сградата с идентификатор 11845.17.20.4,
предвид реализиране на незаконния строеж
до тази сградата.
А / Описанието на строежа в КА и в заповедта е
идентично в параметрите за височина, дължина и ширина, вкл. в наименованията на
техническите характеристики, което обосновава извод за един обект. Съществено
обстоятелство в конкретния случай е ясното разграничаване на незаконния строеж
от останалите сгради, кадастрално заснети в ПИ 17.20. Както бе посочено, в ПИ 11845.17.20 - собственост на Община ***,
попадат шест сгради с отразена застроена площ за всяка сграда, идентифицирана с
отделен идентификатор. В тази вр. се съобрази, че не е оспорена
фактическата установеност в констативен акт № 2 от 08.01.2019г., въз основа на
който е издадена заповедта, но от друга страна – административното производство
е служебно и издадената заповед е по същността си принудителна административна
мярка, поради което в тежест на администрацията е освен констатация за липса на
одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж /РС/, така и установяване
категорията, вида, местоположението и всички относими към индивидуализацията на
строежа факти. Един от идентифициращите обекта елементи, предвид факта на
няколко сгради в ПИ 17.20, е обозначаване на сградата със съответен кадастрален
идентификатор, като в частност – обекта на кадастър, до който е изпълнен
незаконния строеж. След като административният орган разполага с информация от
КК за ПИ 17.20, сградите в който имот са със самостоятелни идентификатори,
дължимо е отграничаване на сградата – предмет на премахване с оспорената
заповед, от останалите обекти в имота. При проверка на място обективно е
установимо местоположението на строежа в имота, при което правилно е обозначена
в щрих сградата с идентификатор 17.20.4, до
която е изпълнен строежа, обозначен с размери в план и ситуиран пространствено
/чертеж – фасада югозапад/. Следователно, заповедта съдържа необходимите данни,
еднозначно индивидуализиращи обекта на премахване, като при конкретните
обстоятелства площните характеристики не биха били достатъчен ориентир за идентификация.
Б / Констатациите в КА, възприети в заповедта, се ползват с
доказателствена сила и истинност по смисъла на чл.171 ал.1 АПК и подлежат на
опровергаване в съдебната фаза на производството от оспорващото лице с
визираните в ал.2, чл.171 АПК доказателствени средства /Решение № 2432/2018г.,
ВАС/. Установеното от административния орган само по себе си не е основание за
единствен правен извод, тъй като в съдебното производство са налице процесуални
възможности за доказване или опровергаване на констатациите. Жалбоподателката
ангажира единствено свидетелски показания по отношение установяване период на
изграждане на строежа, поради което приетите за установени фактически
констатации в заповедта относно вид, местоположение, технически характеристики
и конкретна позиция на обекта спрямо останалите сгради в ПИ 17.20, се приемат
за истинни.
Ясната индивидуализация на сградата е от значение за
целите на изпълнение на заповедта. Административният акт е обективно изпълняем.
Обстоятелствената част на заповедта съответства на разпоредителната и в този
см. няма непълнота във волеизявлението на административния орган.
2.1. Строеж
или част от него е незаконен, когато се извършва в несъответствие с
предвижданията на действащ ПУП, без необходимите строителни книжа - одобрени
проекти и /или без разрешение за строеж. Административният акт за премахване на
незаконен строеж е издаден след изпълнение на процедурата по чл. 225а ал. 2 от ЗУТ и относим факт за приложение на чл. 225 ал.2 т.2 ЗУТ /посочено в заповедта
правно основание/, е установяването на обекта като строеж, изпълнен без
одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж към момента на
изграждане. Предвид данни за
собственост на ПИ 17.20, в който е изградена жилищната сграда, се съобрази, че изграждането
на строеж без съответни строителни книжа води до квалифицирането му на
незаконен и подлежащ на премахване, независимо от собствеността на терена,
върху който е изграден /Решение № 781/18г., ВАС/.
Преписката не
съдържа информация за започнало и неприключило производство по реда на §16 ПР
ЗУТ, §127 ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ и § 184 ПЗР ЗИДЗУТ в предвидените в същите срокове,
вкл. за подадено заявление за узаконяване по реда на § 127 ал.2 ПЗР ЗИДЗУТ в
установения срок. В жалбата не се подържа висящност на производство от посочените
и са заявени периоди на изграждане : повече от 20 години – 1998г., 1999г.,
съответно §16 ал.2, ал.3 ПР ЗУТ; 1980г.-1990г., §16, ал.1, ал.2 ПР ЗУТ.
2.2. Според КК на ***, община
***, одобрена със Заповед № РД-18-99 от 12.11.2008г. на ИД на АГКК, ПИ
11845.17.20 е собственост на Община *** /л.15/. Информацията е потвърдена със
Скица /13.03.2019г., изд. от СГКК-Пловдив за имот в неурбанизирана територия и
извадка от КР /л.86-91/ : относно ПИ с идентификатор 11845.17.20 няма издадена
заповед за изменение на КККР; адресът на ПИ е в ***, местност Када Пара; площ 1
624кв.м.; трайно предназначение на територията : Земеделска; начин на трайно
ползване – Нива; собственик е Община *** и няма данни за носители на други
вещни права; в имота попадат шест сгради. В извадка от КР е вписано, че
сградите са с неидентифициран собственик. В АОС /частна/ № 61 от 15.12.2003г. /л.16/
е отразено, че други собственици на имота няма, вкл. не са извършвани
разпореждания с имота или част от него, както и не са предоставени права върху
имота.
А / Кадастралният план и ЗРП с напречни
профили на улиците на *** са одобрени със Заповед № РД-09-409/27.09.1995г.,
като в случая сградата се намира в
неурбанизирана територия – земеделска. В графичната част от плана, одобрен със
заповедта от 1995г. /л.17/ е отразена територия извън регулацията, в която са
заснети сгради със сигнатура ПЖ и ПС, но при съпоставка с извлечението от КК,
не се установява идентичност или сходство в конфигурацията със сградите,
кадастрално заснети със заповедта за одобряване на КК от 2008г. В извадка от
отменен план за регулация на *** – улична регулация, утвърдена със Заповед №
661/28.11.1968г., с който акт е утвърдена и дворищната регулация /л.19/ е
онагледена и територия след т.нар. „край на регулацията”, в която не са заснети
сгради.
По отношение ПИ 17.20 преписката съдържа Решение №
170/11.11.2010г. на ОбС – *** за одобряване окончателен проект на ОУП на Община
*** с правила и нормативи за
прилагането му – неразделна част от плана /л.20 и сл./, повторно приет с РОС № 178/10.12.2010г. Според извадката от ОУП
/л.20,21/, ПИ 11845.17.20 попада в структурна единица 427 – СМФ /смесена
многофункционална зона/. Съгл. чл.19 ал.2 от Правила и Нормативи за прилагане
на общия устройствен план на община ***, Раздел III Устройство и застрояване на
смесени многофункционални устройствени структури/зони – „В смесената
многофункционална устройствена структура Смф се допуска до 20% от бруто
територията ѝ (в границите на всяка структурна единица) да бъде заета от
самостоятелни урегулирани поземлени имоти с жилищно предназначение.“ – служебна
проверка в публичния сайт. В ДР на Правила и Нормативи за прилагане на ОУП на
община *** е дефинирано понятие за структурна единица - § 1, т.2. „Структурна
единица” е териториално обособена част от новоурбанизираните територии.
В Становище на гл.архитект на Община *** /л.11/ е
посочено във вр. с констатациите в КА № 2/08.01.2019г., че строежът е
реализиран в ПИ 17.20 и не е нанесен като сграда в КК на ***. Отразено е, че в
администрацията на община *** не са представяни документи, удостоверяващи
законността на строежа, както и не са налице данни за започнало и неприключило
производство по реда на §16 ПР ЗУТ и § 184 ПЗР ЗУТ в предвидените срокове. Няма
подадено заявление за узаконяване по реда на §127 ал.2 ПЗР ЗИД ЗУТ в
предвидения срок. Потвърден е устройственият статут по ОУП на Община *** –
имотът попада в зона 427 – Смф/ смесена многофункционална устройствена зона.
Б / Преписката съдържа Решение № 2 от 30.01.2018г. на
ОбС-*** относно приемане на „Програма за придобиване, управление и разпореждане
с общинско имущество на Община ***”, л.24 и сл. Приетата програма представлява
отворен документ и позволява периодично внасяне на предложения за промени в
рамките на оперативната информация в хода на изпълнението. В раздел III от
Програмата са отразени поземлени имоти в населени места за процедура за
продажба по чл.35 ЗОС, сред които *** и ПИ 17.20. В раздел VI от Програмата са посочени имоти – отредени за
социални жилища по чл.49а ЗОС, след които 18 бр. ПИ в ***, л.28.
В / В уведомления на Община *** до Председателя на
ДАЗД и до Директора на ДСП „***“ /л.29, 30/, са посочени 17 регистрирани
малолетни и непълнолетни деца, сред които не е пълнолетната дъщеря на
жалбоподателката – З.А. е на 30г. и е единствено дете на И.А. според
Удостоверение за семейно положение от 11.02.2019г. /л.57/.
Оспорващото лице е с постоянен адрес *** и настоящ
адрес *** /л.31, 32/.
3. При
насрочване на делото към страните са отправени указания по доказателствената
тежест и във вр. с доказателствата /л.38/, вкл. на основание чл.171 ал.2 АПК е
назначена СТЕ в първото съдебно заседание /протокол от 06.03.2019г., л.69 и
сл./. Адв.К. заяви, че няма доказателствено искане за СТЕ, но „ако ни задължите
ще се съобразим” с указанията.
Жалбоподателката не
представи доказателства за твърдяните в жалбата обстоятелства за три поколения,
обитаващи сградата и за заплатени такса смет и такси за вода и ел.енергия.
Служебно са изискани
данни от : *** ЕООД, Пловдив; *** АД-Пловдив; СГКК-Пловдив; Общинска служба
„Земеделие” – ***; Дирекция „Социално подпомагане” – ***; ТД на НАП –Пловдив.
Ответникът допълни
преписката с приети и неоспорени /л.58 и сл./ : Решение № 48/09.03.2004г. на
ОбС-*** за отстъпване право на строеж върху общински УПИ в ***, сред които УПИ
XX – общ., кв.21 с площ 750 кв.м. на три лица, по 1/3 ид.ч., сред които М.А.П.
– посочен от ответника за съпруг на жалбоподателката; обявление на кметство ***
към заинтересованите за разполагаеми свободни общински УПИ за отстъпване на
право на строеж; Протокол от 06.02.2004г. от заседание на кметски съвет при
кметството на *** с отразен дневен ред, сред точките от който – „Отстъпване
право на строеж на ромски семейства върху общински парцели“ /т.1/, като са
описани постъпили молби за предоставяне на право на строеж от конкретни лица,
вкл. М.П.и е предложено на ОбС-*** да приеме решение за отстъпване право на
строеж на посочените парцели /общински УПИ-та/ на семействата на подалите молби
лица; молба от М.П.от ***, *** за отстъпване право на строеж върху общински
имот - УПИ XX – общ., кв.21, за построяване на собствено жилище с отразени
данни за едно дете; декларация от М.П./л.66 – от 18.02.2004г./, в която е
заявено, че семейството му се състои от : И.К.А. и З.И.А.; удостоверение за
родствени връзки на И.А. /л.67/, в което е отразена дъщеря й – З.И.А..
3.1. Единственото
доказателствено искане - за разпит на свидетели, е уважено и в съдебно
заседание от 06.03.2019г. са разпитани лицата В.А.В. и Й.Г.А..
В.В. заяви, че И.А. е
„доведена сестра” на неговата майка и знае къщата на жалбоподателката. Неговата
къща и къщата на А. били строени преди около 20-30 години – с бетонни основи.
Къщата на жалбоподателката нямала ток, а вода взимала от съседите. Ползван бил
общ електромер в къщата на Й. и всичко се плащало. Свидетелят не знае дали на
И.А. и семейството им е предлагано държавно жилище, като на него му било
предложено от един месец. Св.потвърди, че И. имала съпруг, който починал – М.П..
Според показанията на В., къщата на И. ***, а е на улица, името на която не си
спомня. За къщата на И. бе посочено, че била съборена веднъж и после пак
направена на мястото. Св. потвърди, че преди 10 години имало решение на ОбС-***
във вр. с което им е предложено да подадат документи за закупуване на места, но
поради финансова невъзможност не закупили. Потвърдено бе също, че И. има една
дъщеря, която има деца. Не бе заявено в къщата на жалбоподателката да живеят
дъщеря й съвместно с децата, вкл. не бе посочено в същата къща да живеят
възрастни хора.
Й.Г.А. познава
жалбоподателката и заяви, че нейната къща била близо до неговата. Къщата на И.
била строена преди доста години, а св. живее на мястото от 40 години. Къщата е
здрава, тухлена, вода има, ток няма. Св. потвърди, че той давал ток и го
плащали заедно. Партидата била на името на „С.”, който починал и А.заварил
електромера. Св. посочи улицата, където е къщата на жалбоподателката –
ул.Победа, като потвърди, че И. е имала съпруг – М.П. и има само една дъщеря.
Според свидетеля в къщата преди
издаване на заповедта живеели 5-6 човека, вкл. зет й. Св.А.си спомня, че през
2004г. кметът на общината и кметът на кметството предложили на И. и на живия й
тогава съпруг М.П., да закупят място и да си построят къща. Св. не знае
причините, по които не са закупили място.
- Заявеният от сВ.В.
период 30 години преди 2019г. ориентира към 1989г. , а от св.А.– живее на
мястото от 40 години – ориентира към 1979г. Твърденията за период на изграждане
следва да бъдат съпоставени с картния доказателствен материал, тъй като
сведения за начален период на ползване на вода от страна на жалбоподателката –
не бяха представени, което е относимо и за начален период на ползване на
ел.енергия от електромера на св.Й.А.– изрични указания за което са направени с
разпореждане при насрочване на делото и в съдебно заседание – след изслушване
на свидетелите. Във вр. със заявеното за адрес на къщата – ул.Победа, се
съобрази, че според скица на ПИ 17.20 от преписката /л.15/ - ул.Победа е с
идентификатор 11845.502.720 /в регулация/, а св.А.не уточни конкретното място
на къщата в земеделска земя. СВ.В. не уточни кога е съборена къщата и кога е
построена настоящата сграда. Свидетелските показания в тази им част не са
достатъчно убедителни и само по отношение съпругът на жалбоподателката
/починал/ и за дъщеря й – данните са единни и потвърдени от писмените
доказателства. В жалбата не е заявено кои лица живеят в сградата – поименно и с
възраст, като в уведомленията до ДСП и ДАЗД е отразено едно лице, което
поименно би могло да се свърже с името на дъщерята на жалбоподателката /родено
2007г./, но данните за непълнолетни лица са за четири имота. Св. потвърдиха
наличие на предложение за закупуване на място.
3.2. Според служебно събраните доказателства : жалбоподателката
е упражнявала трудова дейност до 21.04.2018г /л.85 – справка от ТД на
НАП-Пловдив/; ул.Победа не е отразена в извадката от КК на СГКК-Пловдив /л.88/
като имот в земеделска територия; на посочения в жалбата адрес – ***, *** няма
разкрита партида на името на жалбоподателката /отговор от *** ЕООД, Пловдив,
л.98/; не бе заявено изрично от страна на жалбоподателката на кой адрес
поддържа да се намира единственото й жилище /предвид данните за различни
настоящ и постоянен адрес – указания, л.71 гръб/ - адв.К. посочи писмено, че в
личната карта на А. е отразен адресът в ***, *** и не е възможно да даде
становище в тази насока /съдебно заседание от 19.04.2019г., л.101 и сл./.
ОСЗ „***” представи картен материал от база данни на
ОСЗ *** за ПИ 11845.17.20 по КККР на *** с номер по предходен план 000017 /л.94
и сл./ - скица на имот № 000017, актуална при приемане на Плана за
земеразделяне – обнародван в ДВ бр.89/28.10.1994г. и ситуация на имот 000017 от
КВС преди предаване на землището на *** към АГКК - към м.10.1994г. в имот
000017 в землището на *** не са
отразени сгради.
ЕВН не представи изисканите данни - свидетелските
показания бяха потвърдени от представителите на страните по отношение ползване
на ел.енергия чрез друг абонат, но доказателствената тежест за установяване
начален период на ползване на вода и ел.енергия във вр. с поддържан период на
изграждане на сградата – е върху оспорващото лице, което не представи
информация както с жалбата, така и в хода на съдебното производство.
Искането за освобождаване от заплащане на депозит по
назначената СТЕ и изплащане на депозита от бюджета на съда не бе уважено
/съображения в определение от съдебно заседание, проведено на 02.05.2019г.,
л.109 и сл./. Определението не е обжалвано.
4. Административният акт за премахване на незаконен
строеж е издаден след изпълнение на процедурата по чл. 225а ал. 2 от ЗУТ и
относим факт за приложение на чл. 225 ал.2 т.2 ЗУТ /посочено в заповедта правно
основание/, е установяването на обекта като строеж, изпълнен без одобрени
инвестиционни проекти и без разрешение за строеж към момента на изграждане. Във
вр. с твърденията в жалбата и събраните доказателства следва, че спорен факт е
периодът на изграждане на строежа.
Както бе посочено, констативният акт има доказателствена сила за
съществуване, местоположение и вид на строежа. Последнопосоченото подлежи на
опровергаване в съдебна фаза, вкл. с доводи за търпимост. Според
административният орган не са налице предпоставките от фактическите състави на
нормите за търпимост на строеж, което е потвърдено и в становището на
гл.архитект на община ***. Кметът на общината не се е позовал на становището на
гл.архитект, като същото е част от преписката. В тази вр. се съобрази, че по
дефиниция търпимите строежи са такива, за които няма строителни книжа и преди
издаване на заповед за премахване на незаконен строеж административният орган
следва да извърши проверка за търпимост по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ, без
издаване на формален акт и служебно, вкл. по см. на § 127 ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ.
Пропуск в тази насока не представлява самостоятелно основание за отмяна на акта
и съдът има служебно задължение да изясни всички обстоятелства и факти със
значение за правилното решаване на делото, вкл. наличие или липса на предпоставки
за прилагане на §16 ПР ЗУТ, § 127 ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ /арг. от чл.9 ал.3, чл. 171
ал.4 АПК/.
В заповедта липсват конкретни мотиви, но не е
възприета търпимост. Според теорията, съществено е нарушението, което създава
вероятност за неистинност на фактите, които органът е счел за установени и
които са от значение за издаване на разпореждането за премахване. От данните по
делото не произтича извод в тази насока – имотът е извън регулация, без да е
променен статута на земята, която е земеделска, правото на собственост не
принадлежи на жалбоподателката, а е общинска частна собственост и жилищната сграда
е изпълнена без разрешение за строеж. Не е оспорена констатацията за липса на
инвестиционен проект и издадено РС. Няма
възражение за неясен предмет на премахване и както бе посочено – направено е
ясно отграничаване на разпоредената за премахване сграда от останалите в имота.
В заповедта ясно е посочено, че незаконният строеж се намира „до сграда с
идентификатор 11845.17.20.4”. КА съдържа окомерна скица на обекта с размери в
план – фасада югоизток и е щрихован обект с идентификатор 17.20.4, до който е
изпълнен строежа, като незаконния строеж не
е отразен в КК, одобрена през 2008г.
4.1. Административният орган не е посочил период на
изграждане на жилищната сграда, но следва да се има предвид, че изследване
търпимостта на строеж от страна на административния орган е обусловено от
момента на извършването му, поради това при липса на яснота относно този
момент, преценката би била обективно невъзможна. Възражение против връчен лично
на А. констативен акт – не е представено. Търпимостта притежава правоизключващо
премахването действие, при което тежест за установяването й е върху адресата на
заповедта, тъй като е страна, заинтересована от отмяна на заповедта и настъпване
на благоприятни правни последици.
Твърдението за построена сграда преди около 30 години
не бе потвърдено с доказателства за ползване на ток и вода в този период, както
и за заплатена такса смет. Жалбоподателката не приложи доказателства за период
на електрозахранване и водоснабдяване или за начален момент на захранване с
ел.енергия и вода, в каквато насока са дадени указания в настоящото
производство. *** ЕООД, Пловдив отговори, че на адрес – *** *** – няма открита
партида за ползване на вода на името на А.. За ползвана ел.енергия са налице
свидетелски показания, които не уточниха начален период на ползване на общ електромер.
Във вр. със заявеното за адрес на къщата – ул.Победа, бе посочено, че според
скица /л.15/ - ул.Победа е с идентификатор 11845.502.720 /в регулация/, а св.А.не
уточни конкретното място на къщата в земеделска земя. СВ.В. не уточни кога е
съборена къщата и кога е построена настоящата сграда. В тази част свидетелските
показания не биха могли да се приемат за достатъчно убедителни, което
разколебава доказателственото им въздействие. Заявените от свидетелите факти
биха могли да бъдат възприети за достоверни при съпоставка с останалите събрани
доказателства, предвид което се съобрази, че сградата – предмет на премахване
се намира до сградата с идентификатор 11845.17.20.4, но не е заснета в КК. Действително,
нанасянето на строеж в действаща кадастрална
карта няма отношение към търпимостта / чл. 2 ал. 1 и ал. 2 от ЗКИР/, но отразен
в кадастъра обект би бил факт, който ориентира достоверно към период на
изграждането му. В тази насока е налице информация от СГКК – Пловдив за
отразени общо шест сгради в ПИ 17.20 при одобряване на КККР на *** през 2008г.
и липса на изменение на КК за същия ПИ. Местоположението на строежа – в ПИ
17.20 по КК на *** е безсъмнено установено – имотът е частна общинска собственост и относно ПИ с идентификатор
11845.17.20 няма данни за носители на други вещни права. Както бе
посочено,. в графичната част от плана, одобрен със заповедта от 1995г., е
отразена територия извън регулацията, в която са заснети сгради със сигнатура
ПЖ и ПС, но при съпоставка с извлечението от КК, не се установява идентичност
или сходство в конфигурацията със сградите, кадастрално заснети със заповедта
за одобряване на КК от 2008г. Ведно с това, периодът попада в хипотезата на §16
ал.2 ПР ЗУТ, изискващ деклариране пред одобряващите органи в определен от
закона срок, каквото липсва.
В извадка от отменен план за регулация на *** – улична
регулация, утвърдена със Заповед № 661/28.11.1968г. е онагледена и територия
след т.нар. „край на регулацията”, в която не са заснети сгради. Според приет
картен материал, изходящ от ОСЗ „***” за ПИ 11845.17.20 по КККР на *** с номер
по предходен план 000017 – в скица на имот № 000017, актуална при приемане на
Плана за земеразделяне, обнародван в ДВ бр.89/28.10.1994г. и ситуация на имот
000017 от КВС преди предаване на землището на *** към АГКК - към м.10.1994г. в
имот 000017 в землището на *** не са
отразени сгради. Доказателства за начален период на ползване на вода и
ел.енергия или дори само за вода и заплатена такса смет, биха допринесли за
доказателствената преценка, независимо от липса на сграден фонд в имот 000017 –
към 1968г., 1994г. В случая единственият обективен източник на достоверна
информация е скицата от СГКК-Пловдив, поради което спрямо съдържанието на този
документ се преценяват твърденията за търпимост. В тази насока е налице
информация от СГКК – Пловдив от 2008г. и следва обективен извод за период на
изграждане след тази година, изключващ прилагане на нормите за търпимост. Сградата
– предмет на оспорената заповед не е нанесена в КК, одобрена през 2008г.
4.2. Независимо от извода, обоснован с информация от
картния доказателствен материал, се излагат и следните съображения : §16 ал.1
ПР ЗУТ не изисква деклариране на строежа пред одобряващите органи. Освен периодът
на построяване - до 7 април 1987г., предпоставки за прилагане на цитираната
норма са строежите да са допустими по действащите подробни градоустройствени
планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или
съгласно този закон. Според действалите към твърдяното в жалбата време за
изграждането на строежа разпоредби на Закон за териториално и селищно
устройство /ЗТСУ, отм./ и Правилник за прилагане на Закона за
териториално и селищно устройство /ППЗТСУ, отм./ - извън
строителните граници на населеното място се разрешават строежи, видът,
размерът, разположението и предназначението на които се определят с Правилника
за приложение на този закон и строителните правила, норми и нормативи /чл. 40 ал.2
ЗТСУ, отм./ . Според чл. 108 ал.7
ППЗТСУ, отм. /редакция - ДВ, бр. 48 от 1985г./
- „В
местата, предоставени за земеделско ползуване при условията и реда на действуващите специални разпоредби и в личните
селскостопански имоти, извън
регулация, може да се разрешава строеж на едноетажни постройки за сезонно ползуване със застроена площ до 35
кв.м. …Строителството им се извършва по
утвърдени проекти и с разрешение за строеж. …”.
Предходните редакции на нормата се
отнасят до местата, предоставени за селскостопанско ползване – икономични
постройки за сезонно ползване. При съпоставка с данните по делото – няма
информация за предоставен за земеделско ползване ПИ 17.20 на жалбоподателката, както
и за отредена територия с непродуктивни терени за отдаване на граждани за лично
ползване, вкл. няма информация за предоставяне на места от територията за
земеделско ползване и възможност за изграждане на постройки за сезонно
ползване. Няма одобрявани застроителни решения. Според АОС с общинския имот не
са извършвани разпоредителни сделки и не са предоставяни права върху същия или
за част от него.
Към 1986г. няма данни жилищната сграда да е
предназначена за сезонно ползване или съхраняване на селскостопански инвентар и не се намира
в личен на жалбоподателката селскостопански имот, при което не са налице условията на чл. 108 ал.7 ППЗТСУ отм. Сградата
е изградена в земеделска земя, чужда собственост, без да има одобрен ПУП и без
да е променено предназначението й. При тези данни строежът – жилищна сграда е
недопустим, както по правилата и нормативите, действали към твърдяните периоди
и съгласно чл. 12 ал. 2, чл. 137 ал. 3 и чл. 148 ал. 1 ЗУТ.
Нормата на чл.2 т.2 от Наредба
№ 2 от 20.05.1993г. за застрояване в земеделските земи /обн., ДВ, бр. 47 от 4.06.1993г./ позволява
изграждане на жилищни сгради за временно или постоянно обитаване от домакинствата на
собствениците на земята и/или на лицата, които произвеждат селскостопанска
продукция от съответните земеделски земи, без ограничителна площ, но с оглед
предпоставките за прилагане на цитираната норма се съобрази, че към момента на
издаване на оспорената заповед правото на собственост върху имота не е
притежание на жалбоподателката / а и преди това/ и не бяха представени
доказателства за произвеждане на селскостопанска продукция от съответните
земеделски земи – от страна на оспорващото лице. За периода по §16 ал.2 ПР
ЗУТ няма представено доказателство за деклариране на строежа пред одобряващите
органи до 31.12.1998г. Това е относимо и за периода по §16 ал.3 ПР ЗУТ – липсва
информация за деклариране в 6-месечния срок. Според данните по делото липсват
основания за прилагане на § 16 ал.2 и ал.3 ПР ЗУТ, както и на §127 ал.1 ПЗР на
ЗИД ЗУТ /Д.В. бр.82 от 2012г./ - четвърти период за обявяване на строежи, за
които няма издадени строителни книжа, за "търпими" - извършени за
времето от 01.07.1998г. до 31.03.2001г. / влизане в сила на ЗУТ /. Действалата към момента на влизане в сила на ЗУТ /01.03.2001г./
Наредба № 2/1998г. - отм., допуска застрояване в земеделски земи без промяна на
тяхното предназначение на едноетажни стопански постройки със застроена площ до
35 кв. м. за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар, в това число и
помещение за обитаване, при имоти с площ до 10 дка /чл. 2, ал.1, т.1 от Наредба
№ 2/1998г., отм. - при имоти с площ до
10 дка - на едноетажни стопански постройки със застроена площ до 35 кв. м за
съхранение на селскостопанска продукция и инвентар, в това число и помещение за
обитаване, които нямат траен статут и не се заплащат при отчуждаване и
комасация на земята /. Жилищната сграда не попада в обхвата на разрешението
с цитираната наредба, вкл. и в обхвата на Наредба № 19/2012г. за строителство в
земеделски земи без промяна на предназначението им /чл.2 ал.1 т.1 във вр. с
чл.58-60 ЗУТ/.
Следва извод за липса на условия за застрояване в
имота, предвид че същия е частна общинска собственост и не се произвежда
селскостопанска продукция и строителството в случая не е свързано с ползването
на земеделската земя, а е за обитаване и лично за лице, което не е собственик
на имота. Към момента според Наредба № 19/25.10.2012г. – чл.2 ал.1 : без
промяна предназначението на земеделска земя е разрешено строителство, свързано
с ползването на земеделските земи, чиито функции са съвместими с
предназначението на земята /т.1 – при имоти до 10 дка – едноетажни
селскостопански постройки за съхранение на селскостопанска продукция и
инвентар, в това число и помещение за обитаване в тях/. Няма данни ПИ 17.20 да
е предназначен за производство на селскостопанска продукция и функциите на
построените в същия постройки не отговаря на предназначението на земята и съгл.
Наредба № 19 те не представляват допустими строежи по действащите норми и
правила. Няма одобрени застроителни решения нито за сградата, предмет на
забрана за ползване с предназначение – жилищна сграда, нито за цялата територия
на местност „Када Пара”.
Следователно, предпоставките за квалификация на
строежа като търпим в хипотеза на §16 ал.1 ПР ЗУТ не са налице по отношение
обекта на премахване според нормите за допустимост по правилата и нормативите,
действали по време на твърдението за период преди около 30 или 40 години, вкл.
съгласно ЗУТ. Територията, в която се намира ПИ 17.20 е извън регулация и
приложимите норми касаят строителство в земеделски земи, респект. извън
строителни граници на населени места. Няма данни за техническа инфраструктура,
както и за одобрен регулационен план или парцеларен план на техническата
инфраструктура. Няма застроителен план или одобрени ЧЗР. Няма данни за отредена
територия с непродуктивни терени за отдаване на граждани за лично ползване,
вкл. няма информация за предоставяне на места от територията за земеделско
ползване и възможност за изграждане на постройки за сезонно ползване.
Според ОУП , устройствената зона, в обхвата на която
попада ПИ 17.20, е СМФ : ПИ 11845.17.20 попада в структурна единица 427 – СМФ
/смесена многофункционална зона/. Както бе посочено, според Правила и Нормативи
за прилагане на ОУП на община ***, Раздел III Устройство и застрояване на
смесени многофункционални устройствени структури/зони, чл.19 ал.2 - В Смф се
допуска до 20% от бруто територията ѝ - в границите на всяка структурна
единица, да бъде заета от самостоятелни урегулирани поземлени имоти с жилищно предназначение.
Но от друга страна, липсата на ПУП, приет в съответствие с предвижданията на
ОУП, не потвърждава тезата за търпимост, предвид чл.104 ал.3 ЗУТ.
Няма данни за осъществени процедури по § 184 ПЗР ЗИД
ЗУТ, ал.1, ал.10. Няма данни и за висяща процедура по заявление за узаконяване
по реда на §127 ал.2 ПЗР ЗИД ЗУТ. Строежът е върху земеделска земя - частна
общинска. Липсват доказателства за собственост или за предоставяне право на
ползване на жалбоподателя по реда на някой от нормативните актове, изброени в §
4 ПЗР ЗСПЗЗ. Няма данни по делото предназначението на земята да е променено. Сградата
е изградена в земеделска земя, чужда собственост, без да има одобрен ПУП и без
да е променено предназначението й. При тези данни строежът – жилищна сграда е
недопустим, както по правилата и нормативите, действали към твърдян момент на
изграждането му - чл. 26 ЗТСУ /отм./ и ППЗТСУ /отм./, така и съгласно чл. 12 ал.
2, чл. 137 ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Както бе посочено, в чл. 108 ал. 7
ППЗТСУ /отм./ е предвидена възможност да се разрешава строеж на едноетажни
постройки за сезонно ползване със застроена площ до 35 кв.м. в лични
селскостопански имоти и предоставени за ползване имоти, извън регулация. В
случая сградата е изградена в чужд имот, който няма данни да е предоставян за
ползване /в този смисъл Решение № 15113/2018г. по адм.д. № 8448/2018г.; Решение
№ 13859/2018г. по адм.д. № 7289/2018г.; Решение № 7030/ 2018г. по адм.д. №
2147/2018г. – ВАС/.
4.3. Правото на защита на жилището от всякакъв вид
смущения, неудобства и посегателства в обхвата на производствата по ЗУТ, намира
отражение в практиката на ЕКПЧ. От
значение за служебната преценка на съразмерност на оспорената заповед /по
същност и последици – принудителна административна мярка/ по критериите на чл.
6 ал.5 АПК, е липсата на убедителни доказателства по твърденията за нарушени
права – такива не са представени както с жалбата, така и в хода на съдебното
производство. И.А. е посочила в
жалбата адрес – ***, ул.”Победа” № 21 /постоянен адрес, л.31/. Настоящият адрес
е в ***, *** /л.32/. В скицата на СГКК-Пловдив от 13.03.2019г., адресът на ПИ
11845.17.20 е ***, местност Када Пара. Данните не подкрепят твърдението за
единствен жилищен имот на оспорващото лице, тоест липсва оставане без дом. Не
бе заявено от страна на жалбоподателката – на кой адрес поддържа да се намира
единственото й жилище.
Не бе представена информация за живущи в сградата три поколения, сред
които малки деца и възрастни хора. Не са установени обективни факти за
обитаване на сградата в дълъг период – не са представи данни за партидни номера
при консумирана вода и електроенергия или дори само документация,
удостоверяваща начален период на потреблението им или за период на заплащана
такса смет.
Според удостоверение за семейно положение и родствени връзки по
отношение жалбоподателката – детето на И.А. е пълнолетно /л.57/. Следва извод
за това, че не са налице живущи в обекта уязвими членове – деца, възрастни
хора. Няма данни жалбоподателката да е заявила искане пред общината за нужда от
осигуряване на жилище по действащите законови способи и конкретните възможности
на общината. Същевременно, не се твърди
да е поискана и отказана социална помощ, вкл. не
са завени факти за здравословно състояние на оспорващото лице, ограничаващи или
отричащи възможност за полагане на труд, предвид възрастта й.
В съдебното производство не са представени данни за
подадено заявление за узаконяване на сградата, което е един от алтернативните
способи, посочени по делото „Йорданова и
други срещу България“. Конкретните доказателства не сочат идентитет с фактите
по случая в община Гърмен, като самият закон е предвидил възможност за
узаконяване по см. на предложените от СЕС алтернативи – в случая не се твърди
да са положени усилия за обитаване на законно основание дори за известен период
от време. Доколкото
целта на закона е да не се допуска и да се отстранява незаконното строителство,
което изначално представлява заплаха за живота и здравето на своите собственици
и ползватели, както и за неограничен брой други лица, намесата на общината в
случая не противоречи на целта. В този смисъл и чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита на човека и основните
свободи /защитимо притежание/ : “Βсяко физическо или юридическо лице има право мирно да
се ползва от своите притежания. Никой не може да бъде лишен от своите
притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в
закона и в общите принципи на международното право. ”. Съобразява се, че жилище по смисъла на член 8 ЕКПЧ, е мястото,
където човек живее трайно и уседнало, поради което всички места, които обитава
трайно, биха могли да представляват негово жилище. В тази вр. бе посочено, че не
са представени доказателства за траен период от време, в който жалбоподателката
е живяла в незаконния строеж, вкл. за обитаване на обекта от малки деца и
възрастни хора.
Предприетата от общината мярка е и предвидима –
лицата да са знаели или е трябвало да знаят какво ги очаква, в хипотеза на
извършване на незаконен имот в чужда собственост. Принципът на съразмерност е
приложим при осъществяване на евентуално принудително изпълнение и не е относим
към законосъобразността на заповедта, доколкото разпореденото с нея задължение
не е обективно неизпълняемо или несъразмерно с целта, за която е издадена
/чл.59 ал.2 т.5 и чл.6 ал.2 и ал.5 АПК; Решение
№ 8669/2017г., ВАС, Второ О./. Заповедта не е предварително изпълняема по закон
и няма данни административният орган да е отказал молба за социална помощ или
започване на процедура за временно настаняване в общинско жилище. Освен
това, в конкретния случай са налице писмени доказателства за предприети от
община *** действия за предоставяне възможност на ромски семейства за построяване
на жилища посредством отстъпване право на строеж – към 2004г. /описаната
информация в тази насока/. През 2018г. /преди издаване на оспорената заповед/
община *** отново е осъществила предвидените в закона /ЗОС/ необходими мерки по
отношение социалните жилища, вкл. продажби по чл.35 ЗОС.
Жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна
с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за ответника.
Мотивиран с изложеното, съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля жалбата на И.К.А.,***
против Заповед № РД-09-81 от 16.01.2019г.
на
Кмета на Община ***,
Осъжда И.К.А.,***, ЕГН : ********** *** съдебни разноски в размер на 100лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Върховния
Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
Административен
съдия :