№ 67
гр. Пазарджик , 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20215200500404 по описа за 2021 година
Производството е по чл.437, във вр. с чл.435, ал.1 от ГПК.
Същото е образувано по жалба на „О.А.И.“ ЕООД, представлявано от
Управителя Й. К. Г., чрез процесуалния й представител- юриск.А.П. срещу
Разпореждане от 29.03.2021г. на ЧСИ Д.Д. рег.№887, район на действие ОС-
Пазарджик, с което е разпореден отказ да се извърши принудително
изпълнение спрямо суми в общ размер на 8528,77лв. поради
несеквестируемостта им.
Твърди се в същата, че сумите постъпили по запорираната от страна на
съдебния изпълнител банкова сметка на длъжника, представляващи субсидия
преведена от страна на Държавен фонд Земеделие са секвестируеми и няма
основание да бъдат възстановявани по сметката на длъжника.
В тази връзка се излагат подробни съображения.
Няма конкретно искане за отмяна на обжалвания акт на съдебния
изпълнител.
В срок е постъпило възражение на жалбата от страна на длъжникът по
изп.дело №20198870400613- „Е.О.“ ЕООД.
В същото е изложено становище в насока, че жалбата е неоснователна,
неаргументирана, предвид на което се моли тя да не бъде уважена.
1
В този смисъл се излагат доводи.
Претендират се разноски.
Постъпили са мотиви на ЧСИ- Д., в които е изложено становище в
насока неоснователност на подадената жалба.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Изпълнително дело №20198870400613 по описа на ЧСИ Д. с peг. №887
при КЧСИ е образувано на 04.12.2019г. по повод на постъпила молба с вх.
№24196/04.12.2019г. от страна на взискателя „О.А.И.“ ЕООД, въз основа на
Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№1513 от 2019г.
по описа на РС- Пазарджик и приложен към нея Изпълнителен лист, издаден
на 15.04.2019г. от РС- Пазарджик, на основание Заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 по ч.гр.д№1513/2019г. на РС- Пазарджик, със страни:
взискател- „О.А.И.“ ЕООД, ЕИК ********* и длъжник: „Е.О.с“ ЕООД, ЕИК
*********.
Установява се, че по искане на взискателя по изпълнителното дело на
04.12.2019г.- л.1 е наложен запор на всички настоящи и бъдещи вземания по
банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително
съдържанието на касети на длъжника „Е.О.с“ ЕООД, открити в „Банка ДСК“
ЕАД, до размера на дълга по делото.
Видно от запорното съобщение до банката с изх.№12939/04.12.2019г.-
л.23 е посочено, че удръжки не следва да се правят при наличието на
несеквестируеми суми по смисъла на чл.446 от ГПК и размера на
минималната работна заплата, актуална към момента на извършване на
удръжката, разпоредбите на чл.114а от КСО, чл.14 от ЗСП, чл.198 от КЗ,
както и други постъпващи несеквестируеми суми. Посочено е, че на
основание чл.446а. ГПК (1), несеквестируемостта на доходите по чл.446,
както и на помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт се запазва и
ако са постъпили по банкова сметка, но не по- рано от един месец преди
налагане на запора.
Видно от Отговор подаден от „Банка ДСК“ ЕАД с вх.
№25750/27.12.2019г.- л.102 се установява, че постъпилите средства в
изпълнение на запора са от Държавен фонд „Земеделие“.
Установява се, че до длъжникът „Е.О.с“ ЕООД е изпратена Покана за
доброволно изпълнение с изх. №12938/04.12.2019г. е изпратена за връчване
чрез Кмета на с.Калугерово. Писмото е получено от служител на кметството
на 06.01.2020г. Поканата е отразено, че е връчена на 07.01.2019г.- л.114-116,
но явно е допусната техническа грешка, като следва да се приема 2020г.
определена от факта, че този документ е с изх. №12938/04.12.2019г.
2
Вследствие на наложения запор се установява по изпълнителното дело,
че за периода от 12.2019г. до 03.2020г. са постъпили от запор на банкови
сметки от „Банка ДСК“ ЕАД, общо суми в размер на 8 528,77лв., както
следва: на 20.12.2019г.- 4798,95лв.; на 30.12.2019г.- 1 496,00лв.; на
10.03.2020г.- 1676,00лв. и на 26.03.2020г.- 557,82лв.
Видно от подадена от страна на длъжникът „Е.О.с“ ЕООД с вх.
№2069/10.02.2020г.- л.126 се установява, че е поискано от страна на ЧСИ Д.
средствата в размер на 6294,95лв. да му бъдат възстановени като
несеквестируеми.
Видно от Разпореждане №922 от 23.04.2020г.- л.135, е че ЧСИ Д. е
разпоредил да не се насочва принудителното изпълнение по отношение на
постъпилите суми в общ размер на 8 528,77лв., както и след влизане в сила на
разпореждането, сумите да бъдат възстановени на длъжника.
От Уведомително писмо с изх.№3207/18.05.2020г.- л.136-138,
взискателят е уведомен за акта на СИ и за възможността му да обжалва в
двуседмичен срок.
Уведомлението до взискателя е връчено на 20.05.2020г., като срока за
обжалване е изтекъл на 04.06.2020г. Жалба не е постъпила и цитираните суми
в размер на 8 528,77лв. са възстановени на длъжника по посочената от него
банкова сметка- л.141.
Видно от Уведомително писмо към Запорно съобщение /с изх.
№12939/04.12.2019г./ с изх.№3985/19.06.2020г. се установява, че то е
изпратено до третото задължено лице „Банка ДСК“ ЕАД, относно
разпореждането на ЧСИ от 04.03.2020г., с което е разпоредено постъпилите
суми да се възстановят на длъжника като несеквестируеми и актуалният
размер по запора да бъде актуализиран- л.139, л.143.
Видно от Писмо с изх.№01-2500 от 07.10.2020г. подадено от Държавен
фонд „Земеделие“- л. 151, както и от писмата от „Банка ДСК“ ЕАД- л.146,
л.149, л.155) е видно, че има постъпили суми, с основания „ФД 2019“, „ДП
DE MINIMIS ПЛОД. РОЗИ“ и „Мярка 21“.
От Писмо с вх.№13176/09.10.2020г. от Държавен фонд земеделие- л.151
е видно, че лицето е кандидатствало по мерки и схеми прилагани по директни
плащания през 2017г., 2018г., 2019г. и 2020г., КСП- държавни помощи, през
2018г. и 2020г., както и по мярка 21 „Извънредно временно подпомагане
COVID- 19 по ПРСР.
За периода от 09.2020г. до 10.2020 г. са постъпили от запор на банкови
сметки от „Банка ДСК“ ЕАД общо суми в размер на 8 528,77 лв., както
следва: на 08.09.2020г.- 125,78лв.; на 06.10.2020г.- 452,00лв. и на 21.10.2020г.-
7 950,99лв.
Видно от Молба, вх.№03184/19.02.2021г.- л.165- 168, ведно с
3
приложено удостоверение от „Банка ДСК“ ЕАД е обективирано изявление, че
сумите са несеквестируеми и се желае те да му бъдат възстановени.
Върху молбата е налице резолюция от Помощник ЧСИ- л.165 и е
уточнено, че сумите, посочени на молбата с дати 19.12.2019г., на 27.12.2019г.,
на 09.03.2020г. и на 25.03.2020г. в общ размер на 8 528,77лв. са възстановени
на длъжника. Относно другите суми, посочени с дати 08.09.2020г.,
06.10.2020г. и 21.10.2020г. е уточнено, че молбата следва да се изпрати за
становище на взискателя.
Видно от Молба с вх.№3960/08.03.2021г.- л.169- 171 подадена от страна
на „Е.О.с“ ЕООД е поискано от ЧСИ да бъде вдигнат запорът върху
банковата сметка в „Банка ДСК“ ЕАД поради причината, че по нея получава
субсидии с произход Държавен фонд земеделие, които са несеквестируеми и
не могат да бъдат обект на принудително изпълнение. Молбата е резюлирана
от ЧСИ- л.169, като е разпоредено да се изпрати за становище на взискателя.
Видно от Становище от взискателят „О.А.И.“ ЕООД с вх.
№4998/26.03.2021г.- л.175 е заявено, че постъпилите суми, представляващи
субсидия от Държавен фонд земеделие са секвестируеми и не следва да бъде
вдиган запорът и от наличните авоари по сметките на „Е.О.с“ ЕООД за да
бъде удовлетворено вземането на взискателя.
Видно от Разпореждане от 29.03.2021г.- л.176, ЧСИ Д. е разпоредил да
не се насочва принудителното изпълнение по отношение на постъпилите
суми в общ размер на 8 528,77лв., както и след влизане в сила на
разпореждането, сумите да бъдат възстановени на длъжника.
Въз основа на същите, съдът прие за установено следното от правна
страна:
Жалбата е допустима, като подадена в срок срещу изпълнително
действие, което подлежи на обжалване от този изпълнително- процесуален
субект, съгласно чл.435, ал.1, т.1 от ГПК.
До взискателят е изготвено Уведомление изх.№2573/29.03.2021г.- л.177
за цитираното Разпореждане, както и за възможността да го обжалва в
двуседмичен срок от връчването му. Уведомлението до взискателя е връчено
на 20.05.202г.- л.188. Жалбата е подадена в двуседмичния срок по чл.436, ал.1
от ГПК, считано от уведомяване на взискателя „О.А.И.“ ЕООД на дата
08.04.2021г.- л.177, л.188
По съществото си, подадената жалба е неоснователна.
Съгласно чл.444, т.8 от ГПК, изпълнението не може да бъде насочено
върху предвидени в друг закон вещи и вземания на длъжника- физическо
лице като неподлежащи на принудително изпълнение.
В чл.1 от Закона за подпомагане на земеделските производители са
4
уредени различни форми на финансово подпомагане: държавното
подпомагане- чл.1, т.1; прилагане на схеми за директни плащания в
съответствие с Общата селскостопанска политика на ЕС- чл.1, т.6;
прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007- 2013г., както и на мерките и подмерките от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014- 2020г.- чл.1, т.7. Средствата, с
които се субсидират земеделските производители, включват както средства
от държавния бюджет, така и от бюджета на ЕС.
Разпоредбите на чл.94, ал.1 и ал.2 от ЗДБРБ за 2019г. предвиждат, че е
недопустимо използването за обезпечения на целево предоставяните средства
от държавния бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии,
компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и
услуги. Тези средства не могат да се използват и за принудително погасяване
на публични и частни държавни вземания, както и на вземания на трети лица.
Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПЗП, „земеделски производители“ са
физически и юридически лица, които произвеждат непреработена и/или
преработена растителна и/или животинска продукция, следователно, те не са
финансови предприятия по смисъла на ЗДБРБ за 2019г. Т.е. следва да се
приема, че цитираните норми на ЗДБРБ за 2019г. намират приложение по
отношение на държавните субсидии, които се отпускат на земеделските
производители и тези средства са несеквестируеми, на основание чл.444, т.8
ГПК, вкл. и в хипотезите, в които земеделските производители са и
юридически лица- търговци.
Съгласно чл.17а от ЗПЗП, средствата, отпускани от фондовете на ЕС са
публични финансови средства, като съгласно чл.11 и чл.11а от ЗПЗП,
Държавен фонд „Земеделие“ извършва дейността по управлението и контрола
на плащанията на отпуснатите от еврофондовете средства и свързаното с тях
национално съфинансиране.
Съобразно Регламент /ЕС/ №1306/2013, бенефициери на тези плащания-
в пълния им размер са регистрираните земеделски производители, а целта на
плащанията е влагането на средствата в осъществяваната от тях дейност по
схемите и мерките в рамките на общата селскостопанска политика.
Регламентът предвижда, че плащанията следва да се извършват навреме, за да
могат да се използват от бенефициерите ефективно по предназначение, всяка
мярка по общата селскостопанска политика следва да бъдат предмет на
мониторинг и оценка, имената на бенефициерите на фондовете се публикуват
с цел засилване на публичния контрол относно разходването на
предоставените им средства, от което следва и извод, че се касае за целево
финансиране.
На практика тези плащания съставляват публично целево финансиране
и единствено овластен да ги получи в пълния им размер е бенефициерът-
земеделския производител. Предвид този специален императивно установен
режим, те съставляват несеквестируеми вземания на земеделския стопанин,
5
макар европейското и национално право да не съдържат изрична разпоредба в
този смисъл. В тази насока е и цитираното в мотивите на съдебния
изпълнител Решение №143/25.10.17г. по гр.д.№4666/16г., IIIг.о. на ВКС.
Следва да се посочи и, че съгласно т.13 от ТР №2/26.06.2015г. по
тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК, несеквестируеми са вземанията на длъжника по
сметка в банка, когато по сметката постъпват само плащания по напълно
несеквестируеми вземания или вземания по които не се допуска
принудително изпълнение. Когато по сметката на длъжника наред с
постъпленията от несеквестируеми вземания и вземания, по които не се
допуска принудително изпълнение постъпват и плащания по други
секвестируеми вземания, изпълнението върху наличността по такава сметка е
недопустимо над общия размер на другите секвестируеми постъпления.
При тези данни, няма основание да се приема извод, че следвало от
страна на съдебния изпълнител да насочва принудителното изпълнение по
отношение на сумите в общ размер на 8 528,77лв., постъпили от Държавен
фонд „Земеделие“.
С оглед на гореизложеното, настоящата инстанция приема, че следва да
потвърди обжалваното разпореждане, като правилно и законосъобразно, а
подадена жалба, като неоснователна, с оглед несподеляне на визираните в нея
възражения, да се остави без уважение.
Независимо от изхода на делото, настоящата инстанция не приема, че са
налице основания за присъждане на такива в тежест на жалбоподателят, с
оглед липсата на доказателства за реално извършени от страна на
претендиращия ги- длъжника „“Е.О.с“ ЕООД.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 29.03.2021г. на ЧСИ Д.Д. рег.№887,
район на действие ОС- Пазарджик, с което е разпореден отказ да се извърши
принудително изпълнение спрямо суми в общ размер на 8528,77лв., поради
несеквестируемостта им.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7