Р Е Ш Е Н И Е № 110/10.6.2022
г.
10.06.2022 г., гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД втори административен състав
На двадесет и
шести май
2022 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
Секретар
Красимира Стоянова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В. Драганов
Административно дело № 117 по описа на 2022 година.
За да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
образувано по жалба на
Т.М.Т., ЕГН ********** и адрес *** против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-3392-000014
от 22.03.2022г. по чл. 171, т.2А, б. А от ЗДвП издадена от началник група РУ Тунджа при ОД на МВР –Ямбол, с
която е прекратена регистрацията на моторно превозно средство – л.а. „*“ с рег. №
* за срок от 12 месеца.
Жалбата е бланкетна като
не са посочени основанията по чл. 146 от АПК за оспорване на процесната заповед. Прави се искане съдът да намали срока за който принудителна административна мярка е
наложена.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован се явява лично и поддържа направеното с жалбата искане. Сочи,
че внукът му без негово знание е взел ключовете на процесния
автомобил и е предприел управлението му,
след като свидетелството му за УМПС е отнето по административен ред. Твърди, че
автомобила му е необходим за транспортиране на трудно подвижната му съпруга до
здравни заведения.
Ответникът по делото, своевременно и редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален
представител и не взема становище по жалбата.
След цялостна преценка на събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, ЯАС приема за установена следната фактическа обстановка:
Със Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-3392-000014 от 22.03.2022г. издадена от началник група РУ Тунджа при ОД на МВР –Ямбол, на
жалбоподателя Т.Т., била наложена принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 2А, б. „А“ от ЗДвП, изразяваща се прекратяване на
регистрацията на моторно превозно
средство – л.а. „*“ с рег. № * за срок от 12 месеца.
В обстоятелствената част на
тази заповед е записано, че принудителната административна мярка се налага
против Т.М.Т. затова, че „на 21.03.2022г. около 21:00часа в с.******, като
собственик на МПС л.а. "*" с рег.№ ******, чието МПС е управлявано от
лицето Н.С.И. ЕГН: **********, след като СУМПС му е отнето/на 22.01.2022г/ по
реда на чл..171, т.1 б.Б от ЗДвП в срока на изтърпяване на принудителната административна
мярка.“ Административния орган е посочил, че процесната заповед е
издадена въз основа на съставен АУАН серия
АД бл.№ 244198 от 21.03.2022г. против Н.С.И.. Копие от същия е представен по делото
и в обстоятелствената му част е посочено, че И.
на 21.03.2022г. около 21:00часа в с.******, управлява л.а. "*" с рег.№ ******,
собственост на Т.М.Т. с отнето СУМПС по издадена Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0813-000052 от 24.01.2022. издадена от
сектор ПП при ОД на МВ Р-Ямбол.
По делото е приета адм.
преписка по издаване на оспорената заповед,
както и справка за нарушител/водач на Н.С.И..
Заповедта за прилагане на
принудителната административна мярка е връчена на жалбоподателя на 29.03.2022
г., като същият е депозирал жалба против нея директно в Административен съд –
Ямбол с вх. № 908 от 05.04.2022г.
С оглед
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, с оглед на
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата се
преценя като основателна по следните
съображения:
В съответствие с разпоредбата на чл. 168 от АПК, вр.
чл. 142 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения
административен акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146
от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия, като
установяването на нови факти от значение за делото след издаването на акта се
преценява към момента на приключване на устните състезания. За да е
законосъобразен един административен акт, е необходимо да са налице в тяхната
съвкупност всички изисквания за валидност, а именно: да е издаден от
компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените
правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби
и да е в съответствие с целта на закона. Липсата на някое от посочените
изисквания за законосъобразност опорочават административния акт и предпоставят неговата отмяна.
Предмет на осъществявания съдебен контрол в
настоящото производство е Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка
№ 22-3392-000014 от 22.03.2022г. по чл. 171, т.2А, б. А от ЗДвП издадена
от началник група РУ Тунджа при ОД на
МВР –Ямбол, с която е прекратена
регистрацията на моторно превозно
средство – л.а. „*“ с рег. № *, собственост на жалбоподателя Т.М.Т.
за срок от 12 месеца.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган с оглед разпоредбата
на чл. 172, ал. 1
от ЗДвП,
съгласно която принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5 буква
"А", т. 6
и т. 7 от същия
закон
се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. Съгласно приетата по делото заповед № 326з-99/01.02.2022 г. на
Директора на ОД МВР Ямбол са упълномощени определена категория длъжностни лица
за издаване на принудителни административни мерки по Закона за движение на пътищата,
сред които изрично по т. 2.2. са посочени началниците на сектори/групи в РУ при
ОД на МВР – Ямбол.
При издаване на оспорената заповед е спазена и формата по чл. 59, ал. 2 от АПК
– същата е в писмена форма и съдържа както правни, така и фактически основания
за издаването й, т.е. същата е мотивирана. Като фактическо основание за
издаване на процесната заповед е отразено
обстоятелството за управление на МПС собственост на жалбоподателя, на
посочената дата, час и място от лицето Н.С.И.,
след като СУМПС му е отнето по реда
на чл.171, т.1 б.Б от ЗДвП на 22.01.2022г., в срока на изтърпяване на принудителната административна
мярка. Като правно основание за издаване
на заповедта е посочена разпоредбата на чл. 171, т.2А, б. А от ЗДвП, съгласно
която е предвидено налагането на принудителна
административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство
на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен
водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е
лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по
реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. С оглед доказателствата
по делото се налага извода, че обжалваната заповед е достатъчно мотивирана досежно наличието на материално правните предпоставки за издаването
й.
Не така стои въпросът относно излагането
от адм. орган на мотиви относно срока за който адм. орган е приел, че следва да бъде прекратена регистрацията на моторното превозно средство на жалбоподателя. Както бе
посочено законодателя е определил този
срок да бъде от 6 месеца до една година. В случая с обжалваната заповед адм. орган е определил срока да бъде 12 месеца, считано от
21,00 часа на 21.03.2022г., т.е. максимално възможния законов такъв, без да
изложи каквито и да е мотиви за това.
Проверката за законосъобразност в частта за
съответствие на акта с материалния закон се извършва от съда съобразно сочените
в акта фактически основания, при липса на конкретни такива, които да
обосновават срока на ПАМ, съдебният контрол в тази част се препятства. Още
по-малко пък мотивите на административния орган могат да се предполагат, нито
могат да се допълват в съдебното производство. Съдът не може да реши въпроса по
същество и да замести волята на органа, тъй като определянето срока на ПАМ е предоставено в
оперативна самостоятелност на административния орган, а съдът следва да извърши
проверка дали този срок съответства на фактическите основания, обусловили
определянето му. След като такива не се сочат, съдебният контрол се препятства,
което прави обжалваната заповед незаконосъобразна поради липса на мотиви, които
ограничават не само правото на защита на адресата на мярката, но препятстват и
съдебния контрол за законосъобразност.
След като законодателят е предвидил срок от
6 месеца до една година
за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство в случаи като настоящия, то
административният орган е длъжен да обоснове защо е определил максимално
възможния срок, а не различен. Допуснато е нарушение, което е от вида на
съществените такива и представлява основание за отмяна на акта. По
никакъв начин не става ясно как е определен срока от една година, кои обстоятелства са от
значение и каква е тяхната тежест. При издаване на ЗНПАМ следва императивно да
се спазва принципът на съразмерност по смисъла на чл.
6, ал. 5 АПК
като правилото е, че административните органи следва да се въздържат от актове
и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната
цел.
Налице е трайна съдебна практика, която
се е консолидирала върху разбирането, че
ЗНПАП следва да е надлежно мотивирана относно продължителността на срока, за
който се налага ПАМ, които мотиви следва да са конкретни спрямо всеки отделен
случай, а не бланкетни и общи и неотчитащи
конкретните факти по делото, който от друга страна следва да е съобразен с
принципа на съразмерност, дефиниран в чл. 6 от АПК, а и на целите формулирани в чл. 22 от ЗАНН, като условие за
законосъобразността й.
Като не е съобразил изложеното, адм. орган при
издаването на заповедта е допуснал
съществено нарушение на административно производствените правила, което е самостоятелно и достатъчно основание
за отмяна изцяло на оспореният акт.
Независимо от изхода на делото разноски
не следва да се присъждат, поради
липса на своевременно направено искане
за това.
Водим от горното
и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК,
ЯАС, втори административен състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Т.М.Т.
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-3392-000014 от 22.03.2022г. по чл. 171,
т.2А, б. А от ЗДвП издадена от началник
група РУ Тунджа при ОД на МВР –Ямбол, с която е прекратена регистрацията на моторно превозно средство – л.а. „*“ с рег. №
* за срок от 12 месеца.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: /п/ не
се чете