Р Е Ш
Е Н И Е-19
Гр . Видин 05.04.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видински окръжен съд ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ В
ПУБЛИЧНОТО ЗАСЕДАНИЕ НА шестнадесети март
ПРЕЗ две хиляди и шестнадесета ГОДИНА В СЪСТАВ:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: . С. С.
ЧЛЕНОВЕ:1
2.
ПРИ
СЕКРЕТАРЯ В.К. И В ПРИСЪСТВИЕТО
НА
ПРОКУРОРА КАТО РАЗГЛЕДА
ДОКЛАДВАНОТО ОТ
съдия С. С. гр.Д. № 587 ПО
ОПИСА
ЗА 2014 ГОД.,ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ СЪОБРАЗИ
СЛЕДНОТО:
Предявен е иск от И. А.
като синдик на „РВ С.” ЕООД- В. срещу „М.”ЕООД-С.
и „В. С.”ЕООД-С. с правно основание чл.135 ЗЗД във вр. с чл.649 ТЗ като иска да
бъде обявена за относително недействителна спрямо „РВ С.” ЕООД- В. сделка между двамата ответници,оформена в НА №34,т.І,рег.№ ,д. №24 от 12.06.2012г. на нотариус С.
Г. с район на действие РС-гр.С., с която „М.“ЕООД е продало на „М. П.“ ЕООД
апартамант №37 в груб строеж със застроена площ от 136,57кв.м.,заедно с 3,8ид.ч.
от общите части на сградата и съответните ид.ч. от правото на строеж,находящ се
във вх. А,на 9 етаж в жилищна сграда с магазини ,офиси и подземни гаражи с
разгърната застроена площ от 7 238кв.м.
в УПИ III -718,719 в кв.83 по плана
на гр.С.,Столична община,р-н Т. „М.“ за продажна цена от 87 400 евро с включено
ДДС.
Твърди,че между „РВ С.”
ЕООД като изпълнител и „М.“ЕООД като
възложител е сключен договор от 24.02.2009г. за строителство на описаната
по-горе жилищна сграда,според който „РВ С.” ЕООД са задължава да извърши със
свои сили и средства,материали и труд строителството на целия обект до
приемането с Акт №15,а възложителя да му изплати 1 600 000евр без включен
ДДС,както и да му учреди/прехвърли на него или на посочено от не го трето
лице правото на строеж /правото на
собстваност/ върху изградени в груб строеж самостоятелни обекти в
сградата,които съгласно Приложение №2 към договора са индивуализирани както
следва:магазин №3,15 и апартаменти с номера
:1,2,4,5,10,17,18,25,30,36,41,43,46 и 60,заедно със съответните ид. ч.
от подземен паркинг с 18 парко места,подробно изброени.
Твърди,че „РВ С. ЕООД е
започнал строителството на обекта като до кота +2,75/3,50 „М.“ЕООД е платил
дължимото по банков път,след което е прекратил плащанията.
„РВ С.” ЕООД
е продължил изграждането на сградата със собствани средства като е достигнал до
кота+15,10 като за изпълнените,но незаплатени СМР твърди,че „М.“ЕООД е останал
да дължи 888 372,81лв. от общо изпълнени СМР в размер на 1 745 626,44лв.
съгласно експертиза по т.д. №2094/2010 на СГС.
Твърди,че с атакуваната
сделка „М.“ЕООД е намалил имущестгвото,с
което е целял да увреди „РВ С.” ЕООД като кредитор в отношенията между
тях.Твърди също,че страните по сделката са свързани лица и реално плащане по
нея няма и сделката е фиктивна като цели единствано увреждане интересите на
кредитора.
При условиятана
евентуалност иска от съда да прогласи посочената сделка за нищожна като
привидна и прикриваща други отношения между страните.
В законния едномесечен срок по чл.131 ГПК ответникът „М.”ЕООД-С. чрез адв. А. С. е
подал отговор на ИМ.Оспорва допустимостта на иска предвид активната легитимация
,посочена в чл.649 ТЗ-синдика ,а не длъжника по производството по несъстоятелност.
В случай,че съдът приеме искът за допустим по общия ред прави възражение за
подсъдността на делото като моли същото да бъде изпратено на СГС с оглед
адресната регистрация на ответниците.По отношение на евентуалният иск по
чл.26,ал.2 ЗЗД счита,че следва да се внесе държавна такса,тъй като не попада в
хипотезата на чл.649,ал.6 ТЗ и отново
прави възражение за подсъдността на делото като моли същото да бъде
изпратено на СГС с оглед адресната регистрация на ответниците.
Оспорва исковата
претенция по чл.135 ЗЗД като неоснователна.Счита,че дори при евентуално
уважаване на предявения иск не следва автоматично връщане на
имуществото,предмет на оспорената сделка, в патримониума на „РВ С.” ЕООД.Намира
предявеният иск по чл.135 ЗЗД за недоказан както от обективна,така и от
субективна страна.
Твърди,че „РВ С.” ЕООД не
се легитимира като кредитор на „М.”ЕООД-С.,тъй като „РВ С.” ЕООД е прехвърлило
вземането си към „М.”ЕООД по 8 от общо 12 бр. Фактури на „И. Г.“ЕАД с
цесия от 10.12.2010г. и „М.”ЕООД е изплатило изцяло тези задължения на новия
кредитор.За останалите 4бр. Ф-риизвън присъденото по предявеният частичен иск
ищецът не сочи никакви доказателства.
Твърди също,че „РВ С.”
ЕООД не е изправна страна по договора за строителство с „М.”ЕООД ,тъй като не е изпълнил строителството до
етап груб строеж,а само до изграждане на бетонова конструкция до кота +15,03
като за нито една от котите няма подписан акт обр.19 за приемането й.
Твърди също,че ответниците по делото „М.”ЕООД и „М. П.”ЕООД-С. не са свързани лица и не е в
сила презумпцията на чл.135,ал.2 ЗЗД.Твърди,че по делото не е доказано нито
знанието на продавача „М.”ЕООД ,нито на
купувача „М. П.”ЕООД за увреждане на ищеца,като „М. П.”ЕООД дори не е знаел за наличието на
каквито и да е отношения между „РВ С.” ЕООД и „М.”ЕООД .Твърди също,че сделката
не е фиктива,а договорената цена е изплатена изця по банков път от купувача на
продавача.
Освен изложеното
твърди,че имуществото на „М.”ЕООД е на стойност над 4 млн.лв.,което надхвърля
повече от 2 пъти евентуалните вземания на „РВ С.” ЕООД,поради което не е налице
увреждане интересите на ищцовото дружество с атакуманата сделка
Ответникът „М. П.”ЕООД-С.
не е депозирал отговор в срока по чл.131 ГПК.
Съдът намира ,че ищецът след дадени указания
от съда с Определение от 13.03.15г. е уточнил ,че искът с правно основание
чл.135 ЗЗД във вр. с чл.649 ТЗ е предявен от синдика,който е активно
легитимиран с оглед изчерпателно изброените в чл.649,ал. ТЗ правни субекти
,които могат да го предявят.В този сисъл съдът намира исковата претенция с
правно основание чл.135 ЗЗД във вр. с чл.649 ТЗ за допустима с оглед на
активната легитимация в производството.
Относно искът с правно
основание чл.26,ал.2 ЗЗД съдът е счел,че синдикът не е активно легитимиран да
го предяви,поради което не го е приел за
разглеждане в настоящото производство.В чл. 649 ТЗ изчерпатеилно са изброени
отменителните искове,които синдикът може да предявява във връзка с производството
по несъстоятелност по отношение на длъжника и искът по чл.26,ал.2 ЗЗД не е
измежду тях.
Относно направеното от
„М.”ЕООД-С. възражение за подсъдността на делото и искане същото да бъде
изпратено на СГС с оглед адресната регистрация на ответниците съдът е счел
същото за неоснователно и го е оставил без уважение.В разпоредбата на
чл.649,ал.5 ТЗ изрично е посочено,че искът по ал.1 на същия текст се предявява
пред съда по несъстоятелността.В случая това е Окръжен съд-В. и именно пред този
съд следва да бъдат разгледани предявените отменителни искове ,които са във
връзка с производството по несъстоятелност на длъжника и целта е попълване на
масата на несъстоятелността.Разпоредбата на чл.649,ал.5 ТЗ е специална по
отношение на общата разпоредба на чл.105 ГПК и дерогира общия принцип за
определяне на местната подсъдност на спора,поради което следва да се приложи
правилото на чл.649,ал.5 ТЗ при определяне
подсъдността на спора.
От данните по делото във връзка с оплакванията по жалбата съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Безспорно установено е от данните по делото,че между „РВ С.” ЕООД като
изпълнител и „М.“ЕООД като възложител е
сключен договор от 24.02.2009г. за строителство на жилищна сграда с магазини ,офиси и подземни гаражи с разгърната застроена площ от 7 238кв.м. в УПИ III -718,719 в кв.83 по
плана на гр.С.,Столична община,р-н Триадица,местност „Манастирски ливади-изток“
,според който „РВ С. ЕООД са задължава
да извърши със свои сили и средства,материали и труд строителството на целия
обект до приемането с Акт №15,а възложителя да му изплати 1 600 000евр без
включен ДДС,както и да му учреди/прехвърли на него или на посочено от не го
трето лице правото на строеж /правото на
собстваност/ върху изградени в груб строеж самостоятелни обекти в
сградата,които съгласно Приложение №2 към договора са индивуализирани както
следва:магазин №3,15 и апартаменти с номера
:1,2,4,5,10,17,18,25,30,36,41,43,46 и 60,заедно със съответните ид. ч.
от подземен паркинг с 18 парко места,подробно изброени.
Не е спорно,че „РВ С.” ЕООД е изградил обекта до кота +2,75/3,50 и „М. ЕООД е платил
дължимото по банков път,след което е прекратил плащанията. „РВ С.” ЕООД е
продължил изграждането на сградата със собствани средства като е достигнал до
кота+15,10 като за изпълнените СМР „М.“ЕООД
е останал да дължи 888 372,81лв. По делото е представена техническа експертиза
по т.д. №2094/2010 на СГС,според която общо изпълнени СМР от „РВ С.” ЕООД са в
размер на 1 745 626,44лв.За вземането си „РВ С.” ЕООД е предявил частичен иск срещу „М.“ЕООД,който
е уважендо размер от 40 556,09лв. по т.д. №1004/2010 на СГС,ТО,което е
потвърдено относно главницата от СОС по гр.д. №4358/2012г.
Това свое вземане „РВ С.” ЕООД е цедирало на „И. Г. ЕАД-С. с договор за
цесия от 11.10.2010г. като цедентът е уведомил „М.“ЕООД за извършената цесия
видно от допълнително споразумение от 16.10.2013г. между цедента и
цесионера.Образуваното изп. д. №20138380407754 на ЧСИ М.Б. въз основа на
изп.лист от 25.09.13г. по т.д. №4358/2012г. на САС за сумата от 40 556,09лв е
прекратено по искане на взискателя „И. Г.“ЕАД-С..
„РВ С.” ЕООД е цедирало на „И. Г.“ЕАД-С. с договор за цесия от 10.11.2010
вземането си към „М.“ЕООД по ф-ра №68 от 27.07.09г. в размер на 101 390,23лв. с
ДДС
„РВ С.” ЕООД е предявил иск с правно основание чл.19,ал.3 ЗЗД срещу „М.“ЕООД
с искане да бъде обявен за окончателен предварителен договор,с който „М.“ЕООД
прехвърля на „РВ С.” ЕООД следните обекти в процесната сграда:апартаменти
номера-10,17,18,30,паркоместа номер 47и 48,които представляват 70 % от
договореното между страните и отговарят на обема,в който ищецът е изпълнил
своите задължения по договор от 24.02.2009г.Искът е отхвърлен с Решение от
02.09.2013г. по т.д. №3190/2010г. на
СГС,потвърдено с Решение №2416 от 21.12.2013г. по т.д. №4417/2013г. на
САС.
По отношение на „РВ С.” ЕООД е открито производство по несъстоятелност по
т.д. №194/2012г. на ОС-В..
С НА №34,т.І,рег.№744 ,д. №24 от 12.06.2012г. на нотариус С. Г. с район на
действие РС-гр.С. „М.“ЕООД е продало на „М. П.“ ЕООД апартамант №37 в груб строеж
със застроена площ от 136,57кв.м.,заедно с 3,8ид.ч. от общите части на сградата
и съответните ид.ч. от правото на строеж,находящ се във вх. А,на 9 етаж в
жилищна сграда с магазини ,офиси и подземни гаражи с разгърната застроена площ
от 7 238кв.м. в УПИ III -718,719 в кв.83
по плана на гр.С.,Столична община,р-н Триадица,местност „Манастирски ливади-изток“
за продажна цена от 87 400 евро с включено ДДС.От назначената по настоящото
производство счетоводна експертиза ВЛ Р. К.
е дал заключение,че продажната цена е изплатена от купувача на продавача
по банков път и сумата е осчеводена от „М.“ЕООД.
Ищецът е основал вземането си към „М.“ЕООД на издадени от „РВ С. ЕООД 12 бр. фактури.По назначената счетоводна
ексептиза ВЛ Р. К. е посочил,че четири от тях са осчетоводени от „М.“ЕООД,а
останалите 8 не са осчетоводени.
По делото е открито производство по чл.193 ГПК относно Протокол №4 с дата 27.07.2009г. относно истинността на
съдържанието и автентичността на подписите на Р. М. като управител на „М.“ЕООД.В
тази връзка е назначена графическа експертиза,която не е изпълнена поради
неявяване на Р. М. пред ВЛ за да даде сравнителен материал и определението за
назначаване на графичната експертиза е отменено от съда.При това положение
следва да се приложи разпоредбата на чл.161 ГПк и съдът да приеме за
доказано,че Протокол №4 с дата
27.07.2009г е истински относно съдържанието му и е подписите на лицата,които са
го подписали са автентични.
Протокол №4 от 27.07.09.г. касае извършени СМР от „РВ С.” ЕООД до кота +2,75,които са на стойност 101
390-,23лв. с ДДС.
При тези данни съдът достигна до следните изводи:
Предявеният иск по чл.135 ЗЗД защитава интересите на кредитор,чиито права
са увредени от действията на длъжника-така нареченият “Павлов иск”. Като
елемент от фактическия състав на чл. 135, ал 1 ЗЗД следва да се установи
качеството на кредитор на ищеца, съответно качеството на длъжник на ответника,
действия с които длъжникът уврежда кредитора и освен това длъжникът да е знаел
при извършване на тези действия че уврежда кредитора. Когато действието е
възмездно, лицето с което длъжникът е договарял трябва също да е знаело за
увреждането, като знанието се предполага до доказване на противното, ако
третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. Законът
е защитил правата на трети добросъвестни лица, които са придобили предмета на
сделката възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на
недействителността.
При така изброените елементи от сложния фактически състав на разпоредбата
на чл. 135 ГПК е видно, че на първо място следва да бъде изследвано качеството
на кредитор на ищеца.
Ищецът твърди,че „РВ С.” ЕООД е
кредитор на „М.“ЕООД въз основа на издадени
от „РВ С.” ЕООД 12 бр. фактури,изчерпателно
изброени.От назначената счетоводна ексептиза се установи,че четири от тях са
осчетоводени от „Маиски“ЕООД,а останалите 8 не са осчетоводени.
От осчеводените 4бр. ф-ри „РВ С.”
ЕООД е прехвърлило на „И. Г.“ЕАД-С. с договор за цесия от 10.11.2010 вземането
си към „М.“ЕООД по ф-ра №68 от 27.07.09г. в размер на 101 390,23лв. с ДДС,което
е сумата по оспорения Протокол №4 от 27.07.09г.
За остатъка от вземането си „РВ С.” ЕООД е предявил частичен иск срещу „М.“ЕООД,който е
уважен по т.д. №1004/2010 на СГС,ТО, потвърдено относно главницата от СОС по
гр.д. №4358/2012г.
Това свое вземане „РВ С.” ЕООД е цедирало също на „И. Г.“ЕАД-С. с договор
за цесия от 11.10.2010г. като цедентът е уведомил „М.“ЕООД за извършената цесия
видно от допълнително споразумение от 16.10.2013г. между цедента и
цесионера.Образуваното изп. д. №20138380407754 на ЧСИ М. Б. въз основа на
изп.лист от 25.09.13г. по т.д. №4358/2012г. на САС за сумата от 40 556,09лв е
прекратено по искане на взискателя „И. Г.“ЕАД-С..
При това положение остава недоказано качеството на кредитор на „РВ С.” ЕООД
по отношение на ответника „М.“ЕООД.
Безспорно е че между тези дружества са съществували облигационни отношения
на база сключен договор за строителство от 24.02.2009г.Договорът е бил
прекратен,но отношенията между страните са останали неуредени,което е наложило „РВ
С.” ЕООД да търси правата си по съдебен ред.За установяване качеството на
кредитор идлъжник между страните по предявен иск по чл.135,ал.1 ЗЗД не е
необходимо вземането да е ликвидно и изискуемо,нито да е установено с влязло в
сила съдебно решение.Качеството на кредитор и длъжник в случая са налице още с
възникването им ,т.е. от сключването на договора за строителство от 24.02.09г.
и са в зависимост от това коя е изправна страна,което вече подлежи на
доказване.
Освен изложеното с прехвърляне на вземанията си към „М.“ЕООД на трето
дружество „РВ С.” ЕООД се е лишил от качеството си на кредитор спрямо „М.“ЕООД.
От изложеното до
тук е видно, че не е налице основен елемент от фактическия състав на чл.135 от ЗЗД, а именно ищецът да има качеството на кредитор по отношение на ответника,прехвърлител
по атакуваната сделка.
По отношение на
останалите елементи от фактическия състав на чл.135 ЗЗД.
Налице е действие
от страна на „М.“ЕООД,с което намалява имуществото си-прехвърлителна сделка.
Това само по себе си не
е достатъчно за уважаване на иска по чл.135,ал.1 ЗЗД, а следва прехвърлителят „М.“ЕООД
да е знаел,че уврежда интересите на „РВ С.” ЕООД.
Прехвърленият
апартамент №34 е в сградата,предмет на договора между страните,но не е измежду
обектите,които „М.“ЕООД“ и „РВ С.” ЕООД са договорили като предмет на прехвърляне
съгласно Приложение №2 към договора за
строителство от 24.02.09г. В този
смисъл липсва субективният елемент за знание от страна на „М.“ЕООД“,че с
атакуваната сделка уврежда интересите на изпълнителя „РВ С.” ЕООД.Вярно е,че
дори и при отчуждаване на друго свое имущество,а не това,което е предмет на
договорки между страните, длъжникът може да уврежда интересите на кредитора,но
в случая липсва субективния елемент-длъжникът да цели с атакуваната сделка да
увреди кредитора.В тежест на ищеца е да докаже,че именно с тази сделка
длъжникът го уврежда.
От заключението по
счетоводната експертиза се установи,че договорената между ответниците цена по
атакуваната сделка е заплатена от купувача „М. П.”ЕООД на продавача „М.“ЕООД“.В
този смисъл са неоснователни твърденията на ищеца,че се касае за фиктивна
сделка-налице е възмездна сделка.Не се доказаха и не са представени
доказателства,че страните по атакуваната сделка са свързани лица,поради което
не е налице хипотезата на чл.135,ал.2 ЗЗД.
При това
положение купувачът по сделката „М. П.”ЕООД също е следвало да знае,че уврежда
интересите на кредитора „РВ С. ЕООД.Такива доказателства по делото не се
събраха.
С оглед на изложеното съдът намира
иска по чл.135,ал.1 ЗЗД за неоснователен и недоказан .
Ищецът следва да заплати на ответниците
направените от тях разноски пред настоящата инстанция както следва: на „М. ЕООД“ -6 650лв.,от които 850лв.-депозит
за ССч.Е и СТЕ и 5 800лв.-адв. хонорар,съгласно представен списък по чл.80 от ГПК,а на „М. П.”ЕООД-1000лв. адв. хонорар.
Предвид разпоредбата на чл.649,ал.6 ТЗ дължимите д. такси следва да се
съберат от масата на несъстоятелността в производство по несъстоятелност на „РВ
С.” ЕООД.От у-ние на Дирекция „Приходи и администриране на местни данъци и
такси“отдел Средец/Триадица на Столична община данъчната оценка за ап.37 в груб
строеж е 143 796,20лв. и следователно дължимата д. такса,определена по реда на
чл.69,г.4,вр.т.2,вр. чл.71,ал.2 ГПК е 1 437,96лв.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
Приема за недоказано
направеното оспорване по чл.193 ГПК на Протокол №4 от 27.07.2009г. като го
включва в доказателствения материал.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И. А. като синдик
на „РВ С.” ЕООД- В. срещу „М. ЕООД-С. и „М. П.”ЕООД-С. иск с
правно основание чл.135 ЗЗД във вр. с чл.649 ТЗ ,с който иска да бъде обявена за относително недействителна
спрямо „РВ С.” ЕООД- В. сделка между
двамата ответници,оформена в НА №34,т.І,рег.№744 ,д. №24 от
12.06.2012г. на нотариус С. Г. с район на действие РС-гр.С., с която „М.“ЕООД продава
на „М. П.“ ЕООД апартамант №37 в груб строеж със застроена площ от 136,57кв.м.,заедно с 3,8ид.ч. от общите части на сградата и съответните ид.ч.
от правото на строеж,находящ се във вх. А,на 9 етаж в жилищна сграда с магазини ,офиси и подземни
гаражи с разгърната застроена площ от 7
238кв.м. в УПИ III -718,719 в кв.83 по плана на гр.С.Столична община,р-н Триадица,местност „Манастирски
ливади-изток“ за продажна цена от 87 400
евро с включено ДДС като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА И. А. като синдик на
„РВ С.” ЕООД- В. да заплати от масата на
несъстоятелността на „РВ С.” ЕООД в производство по несъстоятелност на „М.“ЕООД“
–гр. С.,1463,ул..., ЕИК.., представлявано от управителя Р. М.,гражданин на И.
със съдебен адрес-*** чрез адв. А. С. направените по делото разноски в размер
на 6 650лв.,съгласно представен списък по чл.80 от ГПК,а на „М..П.”ЕООД-гр.С.,1784,общ.Столична,р-н
Младост,ул...,бл.Българска Строителна камара,вх.Б,ет.4,ап.офис 4.1,ЕИК.. представлявано
от управителя И. Ц.,гражданин на И.,чрез адв . Л.И. -1000лв. адв. хонорар.
ОСЪЖДА И. А. като синдик на „РВ С.” ЕООД-В. да
заплати от масата на несъстоятелността на „РВ С. ЕООД в
производство по несъстоятелност по сметка на Окръжен съд-В. дължимата държавна такса в размер на 1437,96лв.
Решението може да бъде
обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Окръжен съдия: