Решение по дело №1064/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, подадена чрез ю.к. Д.О., против Решение № 528/04.04.2023г. по НАХД № 4726/2022г. на ВРС, І състав, с което е отменено наказателно постановление № 03-012785/16.06.2020г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което за нарушение на чл.415, ал.1 КТ и на основание чл.416, ал.5 КТ на „Елитис Мегастор“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2500лв.

Касаторът твърди, че решението на ВРС е незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение, поради неправилно тълкуване на приложимия закон от установената фактическа обстановка. Твърди, че неправилно ВРС е приел, че е налице неяснота в даденото предписание, а след това е коментирал наличието на друго наказателно постановление, свързано с разглеждания случай, т.е. разбрал е нарушителят какво е нарушил и е предприел действия за отстраняване на нарушение, но не са изпълнени в пълнота, което е довело до даване на задължително предписание, което при последваща проверка е установено, че не е изпълнено. Счита, че описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните доказателства, нарушението е индивидуализирано в степен нарушителят да разбере за какво е санкциониран и срещу какво да организира защитата си. Твърди и че правилно е определена датата на извършване на нарушението. Моли да бъде отменено обжалваното решение, да бъде потвърдено издаденото НП, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба- „Елитис Мегастор“ЕООД, в писмено становище, чрез процесуалния си представител адв. К., счита жалбата за неоснователна и моли решението на ВРС да бъде оставено в сила. Счита за безспорно доказано, че дружеството е изплатило на работника дължимите суми за трудово възнаграждение за процесния период. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на „Елитис Мегастор“ ЕООД против наказателно постановление № 03-012785/16.06.2020г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което за нарушение на чл.415, ал.1 КТ и на основание чл.416, ал.5 КТ му е е наложена имуществена санкция в размер на 2500лв.

За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че с трудов договор №378/22.11.2013г. е назначена на длъжност продавач-консултант М.Ч., с уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 460лв., като на 31.11.2017г. между страните по трудовото правоотношение било сключено допълнително споразумение, съгласно което основното месечно трудово възнаграждение на служителката било увеличено на 819 лева. На 23.12.2019г. в Дирекция „Инспекция по труда“-гр. Бургас постъпил сигнал от работници на дружеството, между които и св. Ч., с твърдения, че на 11.12.2019г. са получили допълнителни споразумения за намаляване на основните им месечни трудови възнаграждения, считано от 01.11.2019г., но те отказали да ги подпишат и въпреки това за месеците ноември и декември получили възнаграждения в по-малък размер. Била извършена проверка от св. М.- Ж.- инспектор в Дирекция „ИТ“-Варна, в хода на която било установено, че за м.11.2019г. дружеството е начислило на Ч. основна заплата в размер на 610 лева, вместо уговореното основно трудово възнаграждение в размер на 819 лв. Констатациите от проверката били обективирани в КП № ПР2001026/07.02.2020г., в който на работодателя били дадени и задължителни предписания, като това под №9 задължавало дружеството да изплати на Ч. разликата до уговореното основно месечно трудово възнаграждение за извършената работа за м. ноември 2019г. с даден срок за изпълнение до 17.02.2020г. Протоколът бил връчен на дружеството чрез упълномощен представител на 07.02.2020г. Във връзка със същите констатации на 10.02.2020г. /преди изтичането на срока за изпълнение на предписанието/ на дружеството бил съставен и АУАН за нарушение по чл. 128, т.2, вр. чл. 270, ал.2 и ал.3 от КТ и чл.13 от Наредбата за договаряне на работната заплата, а впоследствие било издадено и НП №03 - 012417/19.02.2020г., с което за описаното в акта нарушение на работодателя била наложена имуществена санкция по реда на чл.415в, ал.1 от КТ, тъй като било счетено, че от нарушението не са произтекли вредни последици и същото е отстранено веднага след установяването му. Впоследствие св. М.-Ж. извършила последваща проверка за изпълнение на дадените предписания, при която било установено, че на Ч. е начислена за доплащане за м. ноември само сума в размер на 2,60 лв., вместо разликата от 610 лв. до 819лв., поради което било прието, че дадените задължителни предписания не са изпълнени. На 23.04.2020г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на дружеството за това, че на 18.02.2020г. не е изпълнило даденото му задължително предписание под №9. Актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството, предявен и подписан с възражения, че за същото нарушение е съставен предходен акт и е издадено наказателно постановление. Писмени възражения не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното НП.

Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че тъй като не са налице доказателства предписанието да е било оспорено и да е било отменено, то дружеството е било задължено в указания му срок да го изпълни. Приел е, че независимо, че в предписанието не е посочен размерът на трудовото възнаграждение, което е следвало да бъде изплатено, видно от разчетно-платежна ведомост за работната заплата за м. януари 2020г. на служителката е начислено доплащане за м.11.2019г. в размер на 2,60 лева- много по-малко от разликата от 610 лв. до 819лв., поради което наличните по делото доказателства обосновават извод, че дружеството-жалбоподател действително не е изпълнило даденото му предписание в определения за това срок, но в наказателно постановление №03-012417/19.02.2020г. е прието, че нарушението, изразяващо се в неизплащане на уговореното основно месечно трудово възнаграждение за м. ноември 2019г. на Ч., е отстранено веднага след установяването му, което препятства формирането на категоричен извод, че дружеството действително не е изплатило дължимите суми на служителката и следователно нарушението, изразяващо се в неизпълнение на процесното задължително предписание не може да се счете за безспорно установено, което обуславя отмяната на издаденото наказателно постановление. ВРС е установил и допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи на самостоятелно основание за неговата отмяна. Въззивният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в срок, но в обстоятелствената част на НП липсва пълно и ясно описание на обстоятелствата около извършеното нарушение, изисквано от чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, не е посочено на каква сума възлиза разликата, която е следвало да бъде изплатена, нито какво е уговореното, съответно изплатеното възнаграждение. Непосочването в НП на сумата, която е следвало да бъде изплатена, затруднява преценката дали изплатената сума съответства на разликата, която е визирана в дадените задължителни предписания. Данните за начислените, съответно за дължимите суми, се съдържат в материалите по АНП, но фактически твърдения в НП в тази насока липсват. Непосочването на всички относими към съставомерността на деянието факти и на обстоятелствата, при които нарушението е извършено е съществено процесуално нарушение, тъй като безспорно накърнява процесуалните права на санкционираното лице и най-вече-правото му да разбере извършването на какво нарушение му е вменено. Липсата на необходимата информация не може да се замести с доказателства, налични в преписката или събрани впоследствие.

Касационният съд приема от правна страна за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Дружеството е санкционирано за това, че в качеството му на работодател не е изпълнило задължително предписание №9, дадено с протокол № ПР2001026/07.02.2020г., а именно да начисли и изплати разликата до уговореното основно месечно трудово възнаграждение на Ч. за извършената работа за м. ноември 2019г. Не е посочен размер на разликата, която АНО счита, че е следвало да бъде начислена и изплатена.

Безспорно е установено, че с НП № 03 – 012417/ 19.02.2020 г. на дружеството е наложена санкция за нарушение по чл. 128 , т. 2 от КТ, изразяващо се в неплащане на трудовото възнаграждение на Ч. за м. ноември 2019г., договорено с допълнително споразумение в размер на 819лв., като е приложен привилегирования състав на чл. 415 „в“, ал. 1 от КТ. В случая наказващият орган, както обосновано е приел и ВРС, е издал това НП, като е счел, че от нарушението /по чл.128 т.2 КТ/ не са произтекли вредни последици и същото е отстранено веднага след установяването му. Нарушението по това НП е установено с АУАН съставен на 10.02.2020 г., т. е. преди да изтече срокът за изпълнение на предписанието /17.02.2020 г./. Констатацията на наказващият орган за отстраняване на нарушението веднага след установяването му обосновава извод за извършено плащане на възнаграждението на Ч. в пълен размер, съответно за изпълнение на даденото предписание с протокола от 07.02.2020г.

Нито даденото предписание №9, нито процесните АУАН и НП, съдържат изложение на факти относно пълният размер на дължимото трудово възнаграждение и какъв е размера на приетото частично негово плащане.

Липсата на описание на конкретни факти относно вмененото нарушение, както правилно е приел и ВРС, води до невъзможност на съда, а и на нарушителя /с което съществено се нарушава правото му на защита/, да установи какво точно нарушение е извършил, при какви обстоятелства, за да може да бъдат съотнесени фактите към твърдяната за нарушена правна норма.

С оглед представените фишове и констатациите на АНО в НП от 19.02.2020г. обосновано и законосъобразно ВРС е приел, че не е установено извършване на нарушението, за което е санкционирано дружеството с обжалваното НП.

Не се установи да е осъществен от обективна страна състав на нарушение по чл.415, ал.1 от КТ, поради което като е отменил НП ВРС е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, предвид направеното искане, както и възражение за прекомерност, съдът намира, че на ответника по касация следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 550лв., съобразно предоставената правна помощ и действителната и фактическа сложност на делото, и като е съобразен минималния размер, установен в наредбата.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 528/04.04.2023г. по НАХД № 4726/2022г. на ВРС, І състав.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да заплати на „Елитис Мегастор“ ЕООД, ЕИК *** разноски по делото в размер на 550 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

	Председател:
	Членове: