РЕШЕНИЕ
Гр.София,19.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на седми октомври през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.ИВАН
КИРИМОВ
при секретаря А.Луканова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 6969 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 22.03.2019 г. по
гр.д. №1824/19 г., СРС, ГО, 161 с-в ОСЪЖДА
на основание чл.233, ал.1, изр.1 Е.Х.В., ЕГН **********,
адрес-***, ж.к.**********, да върне на И.Д.П., ЕГН **********, и С.Л.П.,
ЕГН **********, двамата с адрес-гр.София, ж.к.**********,държането върху
наетия с договор за наем на недвижим имот от 16.04.2013г.недвижим имот-АПАРТАМЕНТ №64 в гр.СоФия. ж.к.**********със
застроена площ 84,90 кв.м.. заедно с мазе №5 с
площ 3,38 кв.м.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.1 ГПК Е.Х.В., ЕГН **********, адрес-***, ж.к.**********, да заплати на И.Д.П.,
ЕГН **********, и С.Л.П., ЕГН **********, двамата с адрес-гр.София, ж.к.**********,
сумата 1
480,00 лв.-разноски по делото.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника. Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно и
незаконосъобразно,както и при допуснати нарушения на процесуалния закон.Излага
съображения,че съдът разгледал
делото,въпреки че били налице предпоставки за отлагане при представен болничен
лист от ответницата.Съдът не взел предвид,че били налице доказателства за
нищожност на сключения договор за наем.Страните не желаели да настъпят правните
последици на наемното отношение.Процесният договор бил
привиден и прикривал договор за паричен заем.Договорът бил сключен за една
година и с изтичането му бил
прекратен,поради липса на допълнително споразумение за удължаване на
срока.Ищецът ,четири години от връчване на нотариалната покана,не се е противопоставял
ответницата да ползва имота,което означавало,че договорът прикрива други
правоотношения между страните.
Иска
се от настоящата инстанция да отмени решението и вместо това да постанови
друго, с което да се отхвърли предявения иск. С въззивната
жалба се претендират разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор,с който се същата се оспорва.С
писмения отговор се претендират разноски.
Съдът, след като обсъди
по реда на
чл.236, ал.2 от ГПК събраните
по делото доказателства и становища на страните, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество
е неоснователна, поради следното:
Фактическите и правни констатации
на СРС са правилни и съдът препраща към тях ная
основание чл.272 ГПК.
По направените във въззивната жалба възражения, СГС излага следните мотиви:
В жалбата се сочи, че съдът е допуснал
съществено нарушение на съдопроизводствените правила
като не е уважил молбата на ответницата за отлагане на делото. Същата е
представила болничен лист и твърди, че е било обективно невъзможно да се яви в
съдебно заседание. Твърди, че въпреки това съдът е разгледал делото в нейно
отсъствие и при наличие на доказателства, от които се установило с
категоричност, че за нея е налице препятствие, което не можела да отстрани.
По
делото не е представено медицинско удостоверение по образец, съгласно чл.18,
ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза, с което задължително при наличие
на общо заболяване се удостоверява, че лицето, на което е предписан режим
домашно амбулаторно лечение, не може да се яви пред органите на съдебната
власт, в която хипотеза, представянето на болничен лист не е достатъчно
основание за отлагане на делото. Въз основа на това правилно съдът е преценил,
че ответницата не е доказала невъзможността си да се яви в откритото съдебно
заседание, тъй като не е доказала уважителна причина по смисъла на чл.142, ал.2 ГПК по предвидения от цитираната наредба начин. Преценката, дали заболяването
позволява на лицето да се яви пред съдебните органи, е в компетентността единствено
на здравните органи. Нито съдът, нито страните по делото притежават
компетентност и медицински знания, позволяващи самостоятелна преценка кое
заболяване и режим на лечение позволяват или не, явяване пред съдебните органи.
По тази причина, законодателят е предвидил тази преценка да се извършва
единствено от компетентно лице от здравните органи,при това в предвидената нарочна
форма - медицинско удостоверение. Съгласно чл.18, ал.2 от Наредбата за
медицинската експертиза, при определен домашен амбулаторен или свободен режим
осигуреният е длъжен, ако е необходимо, да се яви пред разследващите органи или
пред органите на съдебната власт през периода на разрешен отпуск поради
временна нетрудоспособност, освен ако представи „Медицинско удостоверение"
по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и министъра на
правосъдието, в което е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява
явяването му пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт. В
тази хипотеза съдът при постановяване на определението по чл.142, ал.2 ГПК
действа при обвързана компетентност, доколкото преценката, че заболяването не
позволява явяване пред съд, е единствено от правомощията на здравните органи, обективирана в медицинско удостоверение по образец по
чл.18, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза.
Първоинстанционният
съд не е допуснал твърдяното от ответницата нарушение на съдопроизводствените
правила.
В отговора на исковата
молба, ответницата навежда твърдения, че прехвърлителната
сделка за продажба на имота е симулативна, а не
договора за наем. Между страните има влязло в сила съдебно решение , с което този въпрос е решен.
В жалбата си, ответницата не оспорва, че между страните има сключен договор за
наем. Твърди, обаче, че този договор бил привиден и нищожен. Тези твърдения са
нови и са наведени с въззивната
жалба.В отговора си на исковата молба, ответницата оспорва предявения иск от
ищеца С.Л. за изваждане от жилището . Не оспорва представените с исковата молба писмени доказателства, между които и
договор за наем, нотариална покана, разписки за плащане.
Ответницата твърди, че тъй като договорът за наем бил сключен
на 16.04.2013г за период от
една година ,следователно същият бил действащ до 16.04.2014г, а след това
прекратил действието си, защото нямало писмено споразумение между страните за
продължаването му. Съгласно разпоредбата на чл.236 от ЗЗД, ако след изтичане на
наемния срок използуването на вещта продължи със
знанието и без противопоставяне на наемодателя, договорът се счита продължен за
неопределен срок. Тоест, договорът между страните е станал безсрочен.
По твърдението на ответницата,обстоятелството,
че от връчването й на нотариална покана на 18.05.2015г (за прекратяване
договора за наем и предаване на имота) до образуване на настоящето производство
били минали четири години и бездействието на ищцата толкова време,
потвърждавало факта, че между страните съществували други правоотношения ,
които били прикрити от договора за наем не може да обоснове извод за прикрити
отношения,предвид че страните водят дела по повод процесния
имот.
Не се доказаха твърдяните
пороци на първоинстанционното
решение ,поради което то следва да се потвърди,а жалбата да се остави без
уважение като неоснователна.
С оглед този изход на спора на въззиваемата
страна се дължат разноски,но няма доказателства за сторени такива и не следва
да се присъждат.
Водим от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
от от 22.03.2019 г. по гр.д. №1824/19 г., СРС, ГО, 161
с-в
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните..
ПРЕДСЕД АТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1
2.