Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ………….., 06.04.2020 г., гр.Белоградчик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 3-ти състав, на десети март две хиляди и двадесета година, в публично заседание, в следния състав:
Районен съдия: Божидарка Йосифова
Секретар МАРГАРИТА НИКОЛОВА,
като разгледа докладваното от съдия Йосифова, гр.дело № 597 по описа за 2018 г.
Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС – ревандикационен иск. Предявено
е и възражение по чл. 30, ал. 1 ЗН – за накърнена запазена част на наследник по
закон.
В исковата молба, ищцата твърди, че е
наследник по закон на своите родители М. К. С. – майка – починала на 25.07.2018 г., и на баща
си К. Б. С., починал на 20.10.2008 г. В исковата молба излага, че в качеството
й на наследник по закон на своите родители, е собственик на недвижим имот, а
именно: Жилище,
апартамент с идентификатор 03616.501.74.1.2, с площ от 114 /сто и четиринадесет/ кв.м., на трети
етаж, както и прилежащото му избено помещение с площ 5.16 /пет точка
шестнадесет/ кв. м., както и на друг
вид самостоятелен обект с идентификатор 03616.501.74.1.3, на
първи етаж с площ от 37 /тридесет и седем/ кв.м., и ½ ид.част от общите
части на сградата, които обекти се намират в сграда с идентификатор 03616.501.74.1, разположена в поземлен имот с идентификатор 03616.501.74 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Белоградчик, одобрени със
Заповед РД – 18 – 400/ 12.02.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
административен адрес на сградата: гр. Белоградчик, ул. „Б. И.“ № …. Сочи се,
че описаният недвижим имот е идентичен с описания в Нотариален акт № 1797, том
I, нот. дело № 2042/ 1997 г. на Районен съдия при PC Белоградчик, а именно: Втори
етаж от масивна жилищна сграда със застроена площ от 114 /сто и четиринадесет/
кв.м., в приземния етаж – две стаи и общи части с площ от 37 кв.м. и мазе от
5.16 кв.м., която жилищна сграда е построена в УПИ VII – 74 в кв. 36 – общински,
по тогава действащия регулационен план на гр. Белоградчик, ведно с ½ ид. част от общите части на сградата. Ищцата сочи, че е единствен
наследник на родителите си, поради което е и след тяхната смърт, е станала
изключителен собственик на процесния недвижим имот. Твърди, че ответникът,
който е неин бивш съпруг, владее въпросния имот без правно основание.
Предвид
горното, ищцата моли, ответника да бъде осъден да й предаде владението върху недвижимия имот,
предмет на исковата молба, тъй
е негов изключителен собственик,
а ответника го владее без правно основание. Претендират се направени по делото
разноски.
В
подкрепа на иска са представени писмени доказателства.
В срока
по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор от страна на ответника, в който оспорва предявения
ревандикационен иск. Твърди, че родителите на ищцата са й дарили процесния имот
по силата на нотариален акт за дарение от 1997 г., който нотариален акт е
отменен от съда с Решение по гр. д. № 171/ 2005 г. по описа на РС –
Белоградчик. Твърди се, че през 2008 г., бащата на ищцата е починал и е оставил
в наследство на съпругата и дъщеря си процесния имот при съответните квоти. В
отговора, ответника сочи, че през 2015 г., майката на ищцата е завещала на
ответника цялото си движимо и недвижимо имущество, в това число и спорния имот.
Майката на ищцата е починала на 25.07.2018 г., а на 07.08.2018 г., завещанието
е обявено от Нотариус Росица Кръстева, рег. № 546, с район на действие РС –
Белоградчик. Ответникът претендира, че е собственик на имота като наследник по
завещание, поради което и твърди, че владее имота на валидно правно основание и
моли съда да отхвърли предявения иск.
В
подкрепа на твърденията си, ответника е представил с отговора Завещание от
01.01.2015 г., направено от майката на ищцата – М. К. С. в негова полза.
Така
представеното от ответника завещание от 01.01.2015 г., е оспорено от ищцовата
страна, досежно неговата автентичност. Оспорва се, че завещателката не е била в
състояние да завещава към този момент, тъй като е била болна и не е съзнавала
волята на разпореждането си. Направено е и възражение от ищцовата страна, че
текстът и подписът в Завещанието, не са изпълнени от лицето, посочено като
завещател М. К. С..
След
заявено от ответника становище, че ще се ползват от оспореното писмено
доказателство – Завещание от 01.01.2015 г., съдът е открил производство по реда
на чл. 193, ал. 1 ГПК – за проверка на истинността му.
Във
връзка с проведеното преюдициално произовдство по чл. 193 ГПК, по искане на
ищцовата страна са допуснати и изслушани две експертизи: съдебно – графическа
експертиза и съдебно – медицинска такава. Заключенията на експертите в съответните
области, не са оспорени от страните и са приобщени към останалия
доказателствен материал по делото.
Допуснати
и изслушани по делото са и свидетелите на ищцата : К. В. Б. и С.П.Т., както и
тези на ответника – Б. А. П. и И. А. П.
След
представяне с отговора на завещанието от 01.01.2015 г., ищцовата страна е направила
и възражение по чл. 30, ал. 1 ЗН, във вр. с чл. 29, ал. 1 ЗН – а именно,
че с така направеното завещание от М. К. С., е накърнена запазената част на
ищцата, като неин наследник по закон.
Съдът, преценявайки изложеното в
исковата молба, събраните по делото
писмени и гласни доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна:
Съдът,
предвид заявените от страните претенции и твърдяни обстоятелства, с доклада по
делото разпредели доказателствената тежест както следва: Ищцата следваше да
докаже в процеса: че е наследник по закон на К. Б. С. и на М. К. С.; че е изключителен собственик на процесния недвижим имот –
Жилище от 114 кв.м. в гр. Белоградчик, с административен адрес – ул. „Б. И.” №
8, на основание наследяване по закон; че
ответника владее имота без правно основание; че със
завещанието е накърнена запазената й част като наследник по закон, както и че
завещанието от 01.01.2015 г. е унищожаемо, поради това че завещателя не е бил в
състояние да завещава към 01.01.2015 г., поради заболяване /наличие на
основание на чл. 43, ал. 1 , б. „а“ ЗН/.
От своя
страна, ответника следваше да
проведе пълно и главно доказване на следните твърдяни от него обстоятелства: че
е собственик на процесния имот Жилище от 114 кв.м. в гр. Белоградчик, с
административен адрес – ул. „Б. И.” № .., в това число, че е наследник по
завещание на К. Б. С. и М. К. С., и че владее имота на правно основание.
На първо място, съдът приема за безспорно доказано по
делото, че ищцата е наследник по закон на своите родители М. К. С.– починала на
25.07.2018 г., и на К. Б. С., починал на 20.10.2008 г., видно от Удостоверение
за наследници № 3401 – 1 от 12.07.2018 г. на Община – Белоградчик.
С Нотариален акт за собственост върху недвижим имот –
констативен № 1797, том I, н.
дело № 2042/ 17.11.1997 г. на Районен съдия в РС – Белоградчик, К. Б. С. – баща
на ищцата, е признат за собственик на процесния недвижим имот в гр.
Белоградчик, обл. Видин /л. 4 от делото/.
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 255, том I, н. дело № 2080/ 1997 г. на Районен съдия при РС –
Белоградчик, К. Б. С. и съпругата му М. К. С., са дарили процесния недвижим
имот в гр. Белоградчик на дъщеря си – ищцата С.К.Б. /л. 34 от делото/. По
силата на Решение № 177 от 21.06.2005 г. по гр. д. № 171/ 2005 г. по описа на
РС – Белоградчик, дарението на имота е отменено на осн. чл. 227, ал. 1 ЗЗД.
И тъй като по силата на съдебното решение, имота е върнат в
патримониума на родителите на ищцата – К. С. и М. С., то безспорно е, че към
момента на смъртта им, същите са били негови съсобственици в режим на
съпружеска имуществена общност, или всеки един от тях е притежавал по ½
идеална от имота, след като не е посочено друго.
Бащата на ищцата – К. Б. С., е починал на 20.10.2008 г.
видно от представеното по делото Удостоверение за наследници изх. № 3401 – 1 от
12.07.2018 г. на Община – Белоградчик.
След
смъртта му, негови законни наследници са М. К. С. – съпруга и С.К.Б. – дъщеря.
Следователно, след неговата смърт всяка от тях е получила по половината от дяла
на К. С.. Същият презумпитвно е притежавал ½ идеална част от недвижимия
имот, представляващ СИО, следователно ищцата С.Б. и майка й М. К., след
неговата смърт, са получили по ¼ идеална част /чл. 9, ал. 1 ЗН/.
Налага
се извода, че майката на ищцата и завещател на спорното завещание – М. К. С., притежава
¾ идеални части от имота /нейната ½ идеална част от съпружеската
имуществена общност и ¼ идеална част – наследствен дял след смъртта на
съпруга й К. С./.
От своя
страна, след смъртта на баща си, ищцата С.Б., е наследила ¼ идеална част
от наследството на баща си, респективно и от процесния имот.
Със Завещание от 01.01.2015 г., майката на ищцата – М. К. С.,
е завещала на ответника В.А.Б., цялото си движимо и недвижимо имущество, което
е притежавала към момента на своята смърт. Видно от Удостоверение за наследници
изх. № 3521 – 1 от 30.07.2018 г. на Община – Белоградчик, М. К. С. е починала
на 25.07.2018 г. Неин единствен наследник по закон е ищцата – С.К.Б. – дъщеря.
На първо място, съдът разглежда доказано ли е възражението
за унищожаемост на завещанието по смисъла на чл. 43, ал. 1, б. „а“ ЗН.
След представянето на завещанието от ответната страна, процесуалния
представител на ищцата направи възражение, че същото е унищожаемо, поради това,
че към момента на изготвянето му, завещателката М. К. С. не е била в добро психическо
здраве да завещава, и не е могла да разбира свойството и значението на
завещателните си действия. Оспори се също, че завещанието не е било изпълнено и
подписано от завещателя М. С..
Във връзка с горните възражения, както и с оглед на
откритото производство по реда на чл. 193 ГПК – за оспорване на истинността на
завещанието, съдът допусна и изслуша две експертизи – съдебно – графическа и
съдебно – медицинска такава.
От изготвената по делото съдебно – графическа експертиза,
се установява по неоспорим начин, че текстът, както и подписът в представеното
за изследване доказателство – Завещание от 01.01.2015 г., са изпълнени от
лицето, посочено като завещател М. К. С.. Поради това, съдът намира, че завещанието е
автентично и същото е истински документ, тъй като е изготвено от лицето,
посочено за негов автор.
Не се доказа от ищцовата страна и направеното възражение по
реда на чл. 43, ал.1, б. „а“ ЗН – че завещанието от 01.01.2015 г. е унищожаемо,
тъй като завещателката, по време на неговото съставяне не е била способна да
завещава.
В тази връзка, по делото са допуснати и разпитани
свидетелите на ищцовата страна – С.П.Т. и К. В. Б. – последния син на страните
по делото.
Изслушани са и свидетелите на ответната страна – Б. А. П. и
И. А. П.а.
От разпита на свидетелите на ответника – Б. П., И. П., дори
и от разпита на свидетеля С.Т., който е свидетел на ищцата, не се установи
твърдението, че завещателката М. К. С. не е била в състояние да завещава към
правнорелевантния момент – 01.01.2015 г.
И
тримата свидетели, в пълна корелация на показанията си заявиха, че М. С. е била
физически болна, но психически здрава. Свидетелите заявиха, че тя не е била в
дементно състояние преди смъртта си и напълно е съзнавала действията, които е извършвала.
Била е учител по професия, интелигентен човек, четяла е много книги. Свидетелят
С.Т. – свидетел на ищцовата страна заяви, че два пъти е посещавал М. С. в дома
й в гр. Белоградчик през 2015 г., след претърпяна от нея операция и същата е
била напълно адекватна в поведението си. В този смисъл са и показанията на св. Б.
П. и И. П.
Единственият свидетел, който с показанията си изнесе различни
от горепосочените обстоятелства, това е свидетелят К. В. Б. – син на страните
по делото и внук на завещателката М. С.. Съдът обаче не зачита неговите
показания, тъй като се установи, че този свидетел е в изключително лоши отношения
с баща си – ответника по делото, двамата не контактуват от 20 години, поради
което и може да се предполага, че свидетелят е заинтересован от изхода на
делото. Освен това, неговите показания не корелират с останалия събран по
делото доказателствен материал – експертизи и показанията на другите свидетели.
Нещо повече – от неоспореното и прието по делото заключение
на съдебно – медицинската експертиза на вещото лице – психиатър, се установява,
че предвид представената по делото медицинска документация, както и с оглед
показанията на изслушаните по делото свидетели, към правнорелевантния момент –
01.01.2015 г. – датата на съставяне на завещанието, завещателя М. К. С., е
могла да разбира действията си и да преценява значението на извършения
завещателен акт. Заключението на експерта – психиатър, е че констатираните заболявания на
завещателката, по никакъв начин не са повлияли способността й и психическата й
годност да завещава и че същата е могла да ръководи действията си и да
преценява значението на извършения завещателен акт.
Предвид събраните в този смисъл писмени и гласни
доказателства, съдът намира, че възражението на ищцовата страна с правно
основание чл. 43, ал.1, б. „а“ ЗН – че завещателката не е била способна да
завещава към правнорелевантния момент – 01.01.2015 г., се явява недоказано.
По така направеното от ищцата възражение по чл. 30, ал.
1 във вр. с чл. 29, ал. 1 ЗН – че със завещанието от 01.01.2015 г., е накърнена
запазената й част, съдът намира следното:
На първо място, съдът намира за
необходимо да отбележи следното: Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗН,
когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право
спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел
наследството по опис.
В разглеждания казус, ищцата
твърди, че е накърнена нейната запазена част и упражнява това свое право спрямо
ответника, който не е наследник по закон, а по завещание. Поради това, възниква
въпроса, правоопределящо ли е за изхода на делото обстоятелството ищцата да е
приела наследството по опис, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗН.
Съгласно установената по този
въпрос съдебна практика, изискването
за приемане наследството по опис по чл. 30, ал. 2 ЗН, е предпоставка за реализиране на правото да се иска
възстановяване на запазената част, само когато наследодателят е извършил
дарствени разпореждания или частни завещателни разпореждания, но не и когато
завещателното му разпореждане е универсално. В случая, завещанието направено в полза на
ответника е универсално, поради което и не е необходимо наследникът по
закон /ищцата/, чиято запазена част той твърди, че е накърнена, да е приела
наследството по опис /така Решение
№ 14 от 24.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1398/2013 г., II г. о., ГК/.
При преценката
за основателността на възражението по чл. 30 ЗН – а именно – накърнена ли е
запазената част на ищцата, която й е гарантирана от закона, съдът се ръководи
от установената съдебна практика и досежно въпроса – следва ли да се образува
наследствена маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя към
момента на смъртта му по правилата на чл. 31 ЗН.
В
разглежданият случай, образуването на такава наследствена маса по реда на чл.
31 ЗН, не следва да се извършва. Това
е така, тъй като когато правото на запазена част от наследството е накърнено с
едно универсално завещание, при разглеждането на иска за намаляването му, не се образува наследствена маса по чл. 31 ЗН, а намалението се извършва в дробна част, равна на запазената част от
наследството. Остойностяването на разполагаемата и запазената част, както и на
разпореденото имущество се извършва по реда на чл. 31 ЗН,
само когато е завещана определена вещ или вземане, т.е. само при завет и ако в
наследството са останали и други имущества, от които претендиращото лице може
да получи съответната част за допълване на запазената му част, както и ако се
извършва приспадане на направени в негова полза дарения или завети, за които
също се приема, че допълват запазената му част. При универсалното завещание, завещателят се е разпоредил с цялото или с
дробна част от цялото си имущество и остойностяване на масата по чл. 31 ЗН
не е необходимо, тъй като всички имущества, права и задължения на
наследодателя се включват в завещателното разпореждане и след смъртта му не
остават свободни имущества, от които правоимащите лица по чл. 28 ЗН
биха могли да получат онова, което съставлява тяхната запазена част от
наследството. Поради това, в случая, въпросът какви конкретни имущества е
притежавал наследодателя към момента на смъртта си и в какъв обем са неговите
права, е ирелевантен за преценката дали наследодателят е накърнил запазената
част от наследството на наследника и е неотносим към преценката за
основателността на
иска по чл. 30, ал.1 ЗН.
/В този смисъл Решение
№ 187 от 20.04.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1780/ 2009 г., I г.о., Решение № 367 от 12.12.2012
г. на ВКС по гр. Д. № 155/ 2012 г., I г.о.,
Решение № 25 от 12.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4119/2015
г., I г. о., ГК, Решение № 55 от 26.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6020/2015 г., II г. о., ГК и др./.
Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗН, когато наследодателят
остави низходящи, родители, съпруг, той не може със завещателни разпореждания
или чрез дарение, да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част.
По смисъла на чл. 29, ал.
1 ЗН, запазената част на низходящи, когато наследодателя не е оставил съпруг,
е: при едно дете – ½ от имуществото на наследодателя.
Съдът, предвид всичко
изложено по – горе, намира, че основателно в този смисъл се явява възражението
на ищцата с правно основание чл. 30, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1 ЗН – а
именно, че с извършеното от наследодателката й М. С. универсално завещателно
разпореждане в полза на ответника на цялото й имущество, е накърнена запазената
част на ищцата, като нейна низходяща.
Съдът, ръководейки се от
горецитираните законови текстове, намира, че ищцата, като низходящ наследник на
наследодателя си М. К. С. – а именно нейна дъщеря, има запазена част от
наследството на майка си, което е ½ от имуществото й, тъй като съпруга
на завещателката - К. С. е починал преди нея.
Поради това, с така
направеното от страна на наследодателката М. К. С. – майка на ищцата,
универсално завещание на цялото й имущество в полза на ответника, същата е
накърнила запазената част на своята единствена наследница по закон – нейната
дъщеря.
И тъй като в случая завещателят М. С. се е разпоредила в полза на ответника с
цялото си имущество, т.е. налице е универсално завещание, то така направеното
възражение по чл. 30, ал. 1 ЗН – за накърнена запазена част на имуществото на
ищцата, е основателно и следва да бъде уважено. Възстановяването на запазената
част следва да се извърши без съставяне на наследствена маса по чл. 31 ЗН,
а направо в дроб, равняваща се на запазената част, съгл. чл. 29, ал. 1 ЗН –
½ от имуществото на наследодателката й.
Както
съдът посочи в мотивите си по – горе, частта, която М. К. С. притежава от
процесния имот е ¾ идеални част /нейната ½ идеална част като
съпруг – съсобственик и ¼ идеална част – получена в наследство след
смъртта на съпруга й К. Б./.
Следователно,
запазената част на ищцата С.Б. от имуществото на майка й М. С., е 3/8 идеални
части (1/2 идеални части от 3/4 идеални части), предвид разпоредбата на чл. 29, ал. 1 ЗН. Или
завещателката М. С., е имала право да се разпореди и да завещае на ответника
другите 3/8 идеални части от имуществото й.
Предвид
горното, съдът намира, че възражението на ищцата за накърнена запазена част
следва да бъде уважено и да бъде възстановена запазената й част от 3/8 идеални
части от имота.
Освен
това, ищцата притежава по наследство от своя баща ¼ идеална част – като
негов наследник по закон.
При тези съображения, съдът намира, че ищцата доказа по
безспорен начин, че е собственик на общо 5/ 8 идеални части от процесния имот
/запазената част от имуществото на наследодателя й М. К. С. и частта, която е
получила като наследник по закон от баща си К. С./.
За да
бъде успешно проведено доказване на иск с правно основание чл. 108 ЗС, следва
да бъдат доказани по безспорен начин наличието на две комулативни предпоставки
– че ищеца е собственик на недвижимия имот, както и че ответника владее имота
без правно основание. С оглед на така събрания в хода на производството
доказателствен материал, съдът приема, че ищцата доказа основателността на така
предявения ревандикационен иск по отношение на 5/8 идеални част от процесния имот,
предвид изложените по – горе съображения. Съгласно установената практика, не
съществуват процесуални пречки да се предяви ревандикационен иск и за идеална
част от недвижим имот.
Доказана в процеса е и втората
комулативна предпоставка на чл. 108 ЗС – че ответника владее имота и живее в
него. Владението на съответната част от имота обаче е без наличие на правно
основание, поради което и за съответните 5/8 идеални части, иска следва да бъде
уважен, като ответника следва да предаде владението на ищцата по отношение на
съответните идеални части от недвижимия имот.
За останалите 3/8 идеални части,
иска е неоснователен, тъй като ответника е придобил собствеността върху тях на
основание завещанието от 01.01.2015 г., направено в негова полза с които
завещателката М. К. С. е имала право да се разпореди, без да накърнява
запазената част на своята низходяща по закон. Поради това, тези 3/8 идеални
части от имота, ответника имота на валидно правно основание, поради което и в
тази част иска се явява неоснователен.
По разноските :
Предвид
на това, че съдът частично уважи иска на ищцата с правно основание чл. 108 ЗС, ответника
следва да заплати на ищцовата страна направените по делото разноски, но съобразно
уважената част, а именно: 71.13 лв. – разноски за държавна такса, 281.25 лв. –
разноски за адвокатско възнаграждение и 312.50 лв. – възнагражедие за вещи
лица.
От своя
страна, ищцата следва да заплати на ответника, направените от последния разноски
за адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска в размер на 187.50
лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ВЪЗСТАНОВЯВА на С.К.Б., с ЕГН **********,***, запазената й част от наследството на
нейната майка М. К. С., починала
на 25.07.2018 г., в размер на 3/8 (три осми) идеални части, като НАМАЛЯВА с 3/8 (три осми) идеални части (½ идеална част от ¾ идеални части), направеното от М. К. С., в полза на ответника В.А.Б., с ЕГН **********, с адрес: ***, универсално Завещание от 01.01.2015 г. на следния недвижим имот: Жилище, апартамент с
идентификатор 03616.501.74.1.2, с площ от 114 /сто и четиринадесет/ кв.м., на трети етаж, както и прилежащото му избено помещение с площ 5.16 /пет точка шестнадесет/
кв. м., както и на друг вид самостоятелен обект с идентификатор
03616.501.74.1.3, на първи етаж с площ от 37 /тридесет и седем/
кв.м., и на ½ ид.част от общите
части на сградата, които обекти се намират в сграда с идентификатор 03616.501.74.1, разположена в поземлен имот с идентификатор 03616.501.74 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Белоградчик, обл. Видин, одобрени
със Заповед РД – 18 – 400/ 12.02.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК (предмет на Нотариален акт за собственост на недвижим имот – констативен №
1797, том I, нот. дело № 2042/ 1997 г. на Районен съдия при PC Белоградчик) – на осн.
чл. 30, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1 Закона за наследството.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.А.Б., с ЕГН **********, с адрес ***, по предявения от С.К.Б., с ЕГН **********,***, иск с правно
основание чл. 108 от Закона за собствеността, че С.К.Б., с ЕГН **********,***, е собственик на 5/8
(пет осми) идеални части от следния недвижим
имот: Жилище, апартамент с идентификатор 03616.501.74.1.2, с площ от
114 /сто и четиринадесет/ кв.м., на трети етаж, както и прилежащото
му избено помещение с площ 5.16 /пет точка шестнадесет/ кв. м., както и на друг вид самостоятелен обект с идентификатор 03616.501.74.1.3, на
първи етаж с площ от 37 /тридесет и седем/ кв.м., и на ½ ид.част от общите части на сградата, които обекти се
намират в сграда с идентификатор
03616.501.74.1, разположена в поземлен имот с идентификатор 03616.501.74 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Белоградчик, обл. Видин, одобрени със Заповед РД
– 18 – 400/ 12.02.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК (предмет на Нотариален акт за собственост на недвижим имот – констативен №
1797, том I, нот. дело № 2042/ 1997 г. на Районен съдия при PC Белоградчик),
като в останалата част – че ищцата С.К.Б., е собственик на целия недвижим
имот, ОТХВЪРЛЯ иска.
ОСЪЖДА В.А.Б., с ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ПРЕДАДЕ на С.К.Б. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, ВЛАДЕНИЕТО върху: 5/8 (пет осми) идеални части от следния недвижим
имот: Жилище, апартамент с идентификатор 03616.501.74.1.2, с площ от
114 /сто и четиринадесет/ кв.м., на трети етаж, както и прилежащото
му избено помещение с площ 5.16 /пет точка шестнадесет/ кв. м., както и на друг вид самостоятелен обект с идентификатор 03616.501.74.1.3, на
първи етаж с площ от 37 /тридесет и седем/ кв.м., и на ½ ид.част от общите части на сградата, които обекти се
намират в сграда с идентификатор
03616.501.74.1, разположена в поземлен имот с идентификатор 03616.501.74 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Белоградчик, обл. Видин, одобрени със Заповед РД
– 18 – 400/ 12.02.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК (предмет на Нотариален акт за собственост на недвижим имот – констативен №
1797, том I, нот. дело № 2042/ 1997 г. на Районен съдия при PC Белоградчик), като в останалата част – за
предаване владението върху целия имот, ОТХВЪРЛЯ иска.
На осн. чл. 194, ал. 3 ГПК,
ПРИЗНАВА, че Завещание
от 01.01.2015 г., със завещател М. К. С., е
истински документ.
На осн. чл. 115, ал. 2 ЗС, съдът Дава на С.К.Б., с ЕГН **********,***, шестмесечен срок за
отбелязване (вписване) на настоящото решение в Службата по
вписвания при РС – Белоградчик.
ОСЪЖДА В.А.Б., с ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.К.Б., с ЕГН **********,***, направените по делото разноски съобразно
уважената част от иска, а именно : 71.13 лв. – държавна такса, 281.25 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение и 312.50 лв. – възнаграждение за вещи лица.
ОСЪЖДА С.К.Б., с ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на В.А.Б., с ЕГН **********, с адрес: ***, направените по делото разноски съобразно отхвърлената
част от иска в размер на 187.50 лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Видински Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия :