Присъда по дело №21/2011 на Районен съд - Гълъбово

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 45 постановена на 07.03.2011 г.

ПО НОХД  №  21/ 2010г. по описа на Районен Съд – Гълъбово

Обвинението е срещу подсъдимия З.Д.З., за това, че през периода от 17.06.2010г. до 21.06.2010г. в землището на общ.Гълъбово, на територията на рудник “Трояново-3” от склад за вторични суровини №1328, след като се сговорил предварително като съизвършител с Г.Д.Д. и Т.Д.В., чрез използване на техническо средство – ръчна ножовка и неустановено при разследването МПС, отнел чужди движими вещи – 13,7 метра меден електрически проводник – тип 3х95+3х16, за напрежение 20 киловолта, на стойност 589 лева и 60,7 метра меден електрически проводник тип 3х120+50 за напрежение 6 киловолта, на стойност 3035 лева, или всичко – вещи на обща стойност 3624 /три хиляди шестстотин двадесет и четири/ лева, от владението на МОЛ при “Мини Марица – Изток” ЕАД гр.Раднево – И.Р.Г., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен и деянието е извършено в условията на опасен рецидив – престъпление по чл.196 ал.1 т.2 във вр. чл.195 ал.1, т.4 и т.5, във вр. чл.194 ал.1, във вр. чл.29 ал.1 б.”а” от НК.

Обвинението е срещу подсъдимия Г.Д.Д., за това, че през периода от 17.06.2010г. до 21.06.2010г. в землището на общ.Гълъбово, на територията на рудник “Трояново-3” от склад за вторични суровини №1328, след като се сговорил предварително като съизвършител със З.Д.З. и Т.Д.В., чрез използване на техническо средство – ръчна ножовка и неустановено при разследването МПС, отнел чужди движими вещи – 13,7 метра меден електрически проводник – тип 3х95+3х16, за напрежение 20 киловолта, на стойност 589 лева и 60,7 метра меден електрически проводник тип 3х120+50 за напрежение 6 киловолта, на стойност 3035 лева, или всичко – вещи на обща стойност 3624 /три хиляди шестстотин двадесет и четири лева/ от владението на МОЛ при “Мини Марица – Изток” ЕАД гр.Раднево – И.Р.Г., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен - престъпление по чл.195 ал.1, т.4 и т.5, във вр. чл.194 ал.1 от НК.

Обвинението е срещу подсъдимия Т.Д.В., за това, че през периода от 17.06.2010г. до 21.06.2010г. в землището на общ.Гълъбово, на територията на рудник “Трояново-3” от склад за вторични суровини №1328, след като се сговорил предварително като съизвършител със З.Д.З. и Г.Д.Д., чрез използване на техническо средство – ръчна ножовка и неустановено при разследването МПС, отнел чужди движими вещи – 13,7 метра меден електрически проводник – тип 3х95+3х16, за напрежение 20 киловолта, на стойност 589 лева и 60,7 метра меден електрически проводник тип 3х120+50 за напрежение 6 киловолта, на стойност 3035 лева, или всичко – вещи на обща стойност 3624 /три хиляди шестстотин двадесет и четири лева/ от владението на МОЛ при “Мини Марица – Изток” ЕАД гр.Раднево – И.Р.Г., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.195 ал.1 т.4, т.5, т.7, вр. чл.194 ал.1 от НК.

 

След направено искане и от тримата подсъдими и защитниците им за разглеждане на делото по реда на глава двадесет и седма чл.371, т.2 от НПК, съдът с определение допусна производството по делото да се разгледа по реда на тази глава.

 

Гражданско-правни претенции в наказателното производство не са приети за съвместно разглеждане в съдебното производство.

 

Представителят на Районна прокуратура - Гълъбово поддържа обвинението, срещу всеки от подсъдимите - както по отношение на фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, така и по отношение на правната квалификация на деянията, като излага доводи за доказаност, както от обективна, така и от субективна страна на престъпленията. Счита, че с оглед признанието на фактите от страна на подсъдимите и спецификата на производството по реда на чл.371, т.2 от НПК, спрямо тях следва да бъде наложено наказание при условията на чл.58а от НК.

 

Защитникът на подсъдимия З.Д.З. ***, моли съда да наложи наказание в минимален размер.

Подсъдимият З.Д.З. призна фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тях. В хода на съдебните прения поддържа казаното от защитника му, като допълва, че съжалява и моли съда да постанови присъда, с която да му наложи минимално наказание.

Защитникът на подсъдимия Г.Д.Д. ***, моли съда да наложи наказание в минимален размер.

Подсъдимият Г.Д.Д. призна фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тях. В хода на съдебните прения поддържа казаното от защитника му, като допълва, че съжалява и моли съда да постанови присъда, с която да му наложи минимално наказание. 

Защитникът на подсъдимия Т.Д.В. ***Т. ***, моли съда да наложи наказание в минимален размер.

Подсъдимият Т.Д.В. призна фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тях. В хода на съдебните прения поддържа казаното от защитника му, като допълва, че съжалява и моли съда да постанови присъда, с която да му наложи минимално наказание. 

 

Съдът, като взе предвид направените самопризнания от подсъдимите и събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, които подкрепят самопризнанията на подсъдимите, при условията на чл. 373, ал.3 от НПК, ведно със становищата и доводите на страните, намери за установена следното:

 

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА

 

Подсъдимите З., Д. и В. се познават помежду си. През периода 17-21.06.2010г. тримата подсъдими решили да извършат кражба от открит склад №1328 в рудник „Трояново-3” с.Медникарово на Мини „Марица Изток” ЕАД. Тримата подсъдими знаели, че открия склад бил с голяма площ и е ограден с невисока метална ограда, а вътре в него се съхранявали различни видове медни кабели, които възнамерявали да откраднат. Съобразно намисленото, подсъдимите отишли през нощта до склада с неустановено при разследването МПС. Паркирали същото наблизо и отишли до самия склад пеша, за да не бъдат забелязани от охраната. Прехвърлили се през оградата на склада, в който намерили навит на руло и оставен на земята меден електрически проводник – тип 3х120+50 за напрежение 6 киловолта. Със себе си подсъдимите носели режещи инструменти – ножовка и ножове. Отрязали от кабела парче дълго 60,7 /шестдесет цяло и седем/ метра, чиято изолация свалили на място. Наблизо имало навит на кангал и друг, по-дебел проводник – тип 3х95+3х16 за напрежение 20 киловолта. От него, подсъдимите, отрязали парче дълго 13,7 /тринадесет цяло и седем/ метра, чиято изолация също свалили. Подсъдимия Г. Д. докарал паркираното наблизо МПС, подсъдимите натоварили в него оголения кабел и го закарали в дома на подс.Д. ***. По-късно продали кабела в неустановен при разследването пункт за изкупуване на метални отпадъци.

 

По делото е назначена и приета съдебно-оценителна експертиза. Според заключението на същата, към периода на извършване на деянието 17-21.06.2010г. стойността на вещите, предмет на престъплението по обвинителния акт е както следва: 13,7 метра меден електрически проводник – тип „3х95+3х16” - за напрежение 20 киловолта е на стойност 589 /петстотин осемдесет и девет/ лева и 60,7 метра меден електрически проводник тип „3х120+50” - за напрежение 6 киловолта, на стойност 3035 /три хиляди и тридесет и пет/ лева. Общата стойност на отнетите вещи възлиза на 3624 /три хиляди шестстотин двадесет и четири/ лева.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото доказателства – самопризнанията на подсъдимия Г.Д.Д., на подсъдимия З.Д.З. и на подсъдимия Т.Д.В. по реда на чл.371, т.2 от НПК и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, а именно: докладна записка от Д.Н. Д. ***, сигнал от Т. Т. – Изпълнителен директор на “Мини Марица Изток” ЕАД гр.Раднево, докладна записка от Ж.П.Ж. – РУП-Гълъбово, протокол за оглед на местопроизшествие, албум, докладна записка от И.К.С. – РУП-Гълъбово – 2 бр., протокол за разпит на свидетел – 8 бр., копие на констативен протокол от 21.06.2010г., копие на протокол от 10.04.2009г., копие на списък на документи за материали, копие на инвентаризационен опис, протокол от 17.08.2010г., протоколи за предявяване на разследване, заключително постановление, постановления за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение, протокол за разпит на обвиняем – 3 бр., декларации за семейно и материално положение и имотно състояние, копие на писмо с вх. №69105/18.11.2010г., съдебно оценителна експертиза и писмо с изх. №14975/20.09.2010г. на “Мини Марица –Изток” ЕАД, клон рудник “Трояново-3”.

      В съвкупността си показанията на всички свидетели са последователни, непротиворечиви, логични и кореспондиращи с целокупния доказателствен материал. По делото не се установиха доказателства противни на така възприетата фактическа обстановка, което да налага отделното им обсъждане.

Съдът при преценката на самопризнанията на всеки един от подсъдимите, намери, че същите се подкрепят от събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, поради което обяви, че ще ги ползва при постановяване на присъдата си, без да събира доказателства за тези факти.

Цитираните доказателства и доказателствени средства дават основание на съда да направи единствения възможен извод относно главния факт в процеса – има ли извършено престъпление и кой е неговият автор – подсъдимите З.Д.З., Г.Д.Д. и Т.Д.В. са автори на процесното деяние, което мотивира съда да приеме, че обвиненията срещу всеки от тях са доказани по несъмнен начин.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

 При така установената фактическа обстановка съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че подсъдимият З.Д.З. е извършил престъплението по чл.196 ал.1 т.2 във вр. чл.195 ал.1 т.4 и т.5 във вр. чл.194 ал.1, във вр. чл.29 ал.1 б.”а” от НК.

При така установената фактическа обстановка съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че подсъдимият Г.Д.Д. е извършил престъплението по чл.195 ал.1, т.4 и т.5, във вр. чл.194 ал.1 от НК.

При така установената фактическа обстановка съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че подсъдимият Т.Д.В. е извършил престъплението по чл.195 ал.1 т.4 т.5 и т.7, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.29 ал.1 б.”а” от НК.

 

Тримата подсъдими са осъществили изпълнителното деяние отнемане в двете му части – прекратили са фактическата власт на собственика върху вещите предмет на престъплението  - отнели са чужди движими вещи - 13,7 метра меден електрически проводник – тип „3х95+3х16” - за напрежение 20 киловолта и 60,7 метра меден електрически проводник тип „3х120+50” - за напрежение 6 киловолта и са установили своя трайна фактическа власт върху тях - имали са възможност да се разпореждат с отнетите вещи като със свои – така, както намерят за добре, което всъщност са и направил – предавайки ги срещу заплащане в пункт за вторични суровини.

 

От установената фактическа и правна обстановка и от обективираните действия на подсъдимите З., Д. и В. се налага извода, че от субективна страна, престъплението е извършено всеки от тях - виновно, при форма на вината - пряк умисъл. Подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на деянието, предвиждали са общественоопасните му последици и са искали и целяли тяхното настъпване.

Безспорно, касае се за квалифицирана кражба по чл.195, ал.1, т.4 и т.5 от НК, тъй като подсъдимите З., Д. и В. са я извършили след предварително сговаряне помежду си и чрез използване на МПС и техническо средство – ръчна ножовка.

 

ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

 

При определяне вида и размера на наказанието на всеки от подсъдимите, съдът се съобрази с двата основни принципа, върху които е изградена наказателно–правната ни система-принципа на законоустановеност и принципа на индивидуализация на наказанието, както и с целите на наказанието, залегнали в чл.36 НК.

 

По отношение на подсъдимия З.Д.З.:

 

 Подсъдимият З.Д.З. с ЕГН ********** е роден на ***г***, живее в гр.******, понастоящем в Затвора-Стара Загора, българин, с  българско гражданство, със средно  образование, безработен, неженен.

 

Подсъдимият З.Д.З. е многократно осъждан като от значение за настоящата квалификация е следния съдебен акт:

 

Със споразумение по НОХД №398/2006г. по описа на РС-Раднево за извършено на 24.04.2006г. деяние по чл.197, т.3, във вр. чл.195, ал.1, т.3 във вр. чл.194 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК на подс.З. е наложено наказание от 1 година „Лишаване от свобода” при първоначален „общ” режим. С Определение по НОХД № 398/2006г. на РС-Раднево, в сила от 03.10.2006г. е осъден на „Лишаване от свобода” за срок от една година при първоначален „Общ” режим. Деянието, предмет на настоящото НОХ Дело е извършено от подс.З. преди да се изтекли 5 години от изтърпяването на наложеното му наказание по НОХД №398/2006г. на РС-Раднево и следва да се квалифицира като извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” от НК.

Относно първия принцип – на законоустановеност на наказанието - в специалния текст на НК е предвидено наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години - за престъплението по чл.196 ал.1 т.2 във вр. чл.195 ал.1, т.4 и т.5, вр. чл.194 ал.1 във вр. чл.29 ал.1 б.”а” от НК.

С оглед спазването на втория принцип, съдът при така възприетата фактическа обстановка, обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия, мотивите му за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.

 

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства – направените самопризнания пред органите на досъдебното производство и в съдебно заседание, спомогнали за разкриване на обективната истина, критичното отношение към извършеното деяние, а като отегчаващи - многобройните осъждания, извън необходимите за приложение на чл.29 от НК и то за престъпления по глава V от НК – против собствеността, което налага извода, че деянието му няма инцидентен и случаен характер.

Съдът взе предвид разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, относима към конкретния случай и предвиждаща задължително приложение на чл.58а от НК.

 

Воден от гореизложеното, съдът, отчитайки съотношението между наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства /в случая не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, за да се приложи чл.55 от НК/, определи на подсъдимия З.Д.З., наказание по общия ред на чл.54 от НК – при превес на смекчаващите обстоятелства - ориентирано под средния размер, предвиден за престъплението, а именно „лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ години, което на основание чл.373, ал.2 НПК, във връзка с чл.58а от НК, намали с една трета, поради което му наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 /четири/години.

 

Имайки, предвид че подсъдимия З.Д.З., с оглед на предходните му осъждания и търпени от него наказания се явява рецидивист по смисъла на ЗИНЗС, съдът постанови така наложеното наказание да се изтърпи от него при първоначален „строг” режим в затворническо заведение от закрит тип съгласно чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС.   

 

 

Така индивидуализираното по вид и размер на подсъдимия З., наказание, съдът намира, че ще съдейства за поправянето на подсъдимия и за постигане на поставените от закона превантивни цели, както по отношение на него, така и по отношение на останалите членове на обществото - чл. 36 ал. 1 от НК.

 

По отношение на подсъдимия Г.Д.Д.:

 

Подсъдимият Г.Д.Д. с ЕГН ********** е роден на ***г***, живее в с.Обручище, общ.Гълъбово, понастоящем в Затвора - Стара Загора, българин, с българско гражданство, със средно - специално образование, безработен, неженен.

Подсъдимият Г.Д.Д. е неосъждан към момента на извършване на деянието. Подсъдимият Д., с Решение по НАХД № 639/2005г. на РС-Раднево в сила от 19.12.2005г. е освободен от наказателна отговорност с наложена по чл.78а от НК – „Глоба” в размер на 500лв.

 

Съгласно първият принцип – на законоустановеност на наказанието - в специалния текст на НК е предвидено наказание лишаване от свобода от една до десет години - за престъплението по чл.195 ал.1, т.4 и т.5,  вр. чл.194 ал.1 от НК.

С оглед спазването на втория принцип, съдът при така възприетата фактическа обстановка, обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия, мотивите му за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.

 

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства – чистото съдебно минало, направените самопризнания пред органите на досъдебното производство и в съдебно заседание, спомогнали за разкриване на обективната истина, критичното отношение към извършеното деяние, отегчаващи – обстоятелствата, че той е имал водеща роля в извършване на престъплението и че след извършване на деянието, вещите са съхранявани в дома му в с.Обручище, общ.Гълъбово.

 

Съдът взе предвид разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, относима към конкретния случай и предвиждаща задължително приложение на чл.58а от НК.

 

Воден от гореизложеното, съдът, отчитайки съотношението между наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства /в случая не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, за да се приложи чл.55 от НК/, определи на подсъдимия Г.Д.Д., наказание по общия ред на чл.54 от НК – под средния размер, предвиден за престъплението, а именно „лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години, което на основание чл.373, ал.2 НПК, във връзка с чл.58а от НК намали с една трета, поради което му наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 /две/години, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ” режим в затворническо заведение от открит тип.

 

Така индивидуализираното по вид и размер на подсъдимия Д. наказание, съдът намира, че ще съдейства за поправянето на подсъдимия и за постигане на поставените от закона превантивни цели, както по отношение на него, така и по отношение на останалите членове на обществото - чл. 36 ал. 1 от НК.

 

По отношение на подсъдимия Т.Д.В.:

 

Подсъдимият Т.Д.В. с ЕГН ********** е роден на ***г***, живущ ***, българин, с българско гражданство, с основно образование, работи като тракторист, неженен, неосъждан, /понастоящем е реабилитиран с оглед разпоредбата на чл.86 ал.1 т.1 от НК/.

Със споразумение по НОХД №689/2005г. по описа на РС-Раднево за извършено на 13.07.2005г. деяние по чл.197, т.3, вр. чл.195 ал.1, т.3, във вр. чл.194 ал.1, вр. чл.20 ал.1 и ал.2 от НК на подс.Т. В. е било определено и наложено наказание от 4 месеца „Лишаване от свобода”, изпълнението, на което, на основание чл.66,ал.1 от НК е отложено на изпитателен срок от 3 години. Споразумението е в сила от 13.12.2005г.

 

От изтичането на посочения изпитателен срок, до извършването на деянието, предмет на настоящото НОХ Дело, не са изтекли 5 години. Предвид това обстоятелство настоящото деяние на подс.В. е извършено в условията на повторност по смисъла на чл.28 ал.1 от НК и престъплението следва да се квалифицира и като такова по чл.195, ал.1, т.7 НК.

Съгласно първият принцип в специалния текст на НК е предвидено наказание лишаване от свобода от една до десет години - за престъплението по чл.195 ал.1 т.3 т.4 и т.7, във вр. чл.194 ал.1 от НК.

С оглед спазването на втория принцип, съдът при така възприетата фактическа обстановка, обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия, мотивите му за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства – чистото съдебно минало /по отношение на подс.В. е настъпила реабилитация по чл.86, ал.1, т.1 НК./, направените самопризнания пред органите на досъдебното производство и в съдебно заседание, спомогнали за разкриване на обективната истина, критичното отношение към извършеното деяние, отегчаващи – не са налице.

 

Съдът взе предвид разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, относима към конкретния случай и предвиждаща задължително приложение на чл.58а от НК.

 

Воден от гореизложеното, съдът, отчитайки съотношението между наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства /в случая не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, за да се приложи чл.55 от НК/, определи на подсъдимия Т.Д.В., наказание по общия ред на чл.54 от НК – под средния размер, предвиден за престъплението, а именно „лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години, което на основание чл.373, ал.2 НПК, във връзка с чл.58а от НК намали с една трета, поради което му наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 /две/години.

На основание чл.66, ал.1 от НК, съдът отложи изтърпяването на така определеното наказание за срок от три години.

 

Така индивидуализираното по вид и размер на подсъдимия В. наказание, съдът намира, че ще съдейства за поправянето на подсъдимия и за постигане на поставените от закона превантивни цели, както по отношение на него, така и по отношение на останалите членове на обществото - чл. 36 ал. 1 от НК.

 

ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:

 

Предвид факта, че настоящият съдебен състав призна подсъдимите З.Д.З., Г.Д.Д. и Т.Д.В. за виновни по повдигнатите им обвинения, намери, че на основание чл.189, ал.3 от НПК разноските по делото в размер на 95.00 лева следва да бъдат присъдени в тежест и на тримата подсъдими – солидарно

 

 

ПРИЧИНИ И УСЛОВИЯ, СПОСОБСТВАЛИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО

 

Причините и условията за извършване на престъплението са ниското правно съзнание на всеки от подсъдимите и стремежът им за облагодетелстване по неправомерен начин.

 

Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата.

 

      

         РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                        / Хр.Ангелов /