Р Е Ш Е Н И Е
гр. ***,18.11.2016 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
***ският
районен съд, ІІ гр. състав, в публичното заседание на двадесети октомври през
две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретаря *** като разгледа докладваното от
съдията Дилова гр. дело № 4234 по описа
за 2016 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
В ПЛРС е
постъпила искова молба от *** *** против
*** в която се твърди че с ответниците са съсобственици на недвижим имот
находящ се в гр. *** и представляващ втори етаж от построена сграда в УПИ *** по плана на гр. ***, .Твърди
се, че ищцата притежава 7/36 ид.ч. от втория етаж на сградата. Твърди се, че с
решение постановено по гр.д. 2312/2005г.
на осн. чл. 61 а2 от ЗЗД ищцата е осъдена да заплати на ответниците сумата 2
566,66 лв, с която се е увеличила стойността на имота в резултат на извършените
от ищците подобрения, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
06.12.2007г. до окончателното и изплащане. Твърди се, че на 12.05.2016г. ищцата
е получила покана за доброволно изпълнение по изп.д.№ 159/2016г. по описа на
ЧСИ *** за дължимите суми, с което е уведомена че е наложен запор на трудовото
и възнаграждение. Твърди, че сумата 2 566,66 лв е погасено по давност. Твърди,
че решението по делото е влязло в сила
на 02.01.2009г. и към датата на
образуването на изпълнителното дело давността е изтекла. Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че вземането на ответниците е
погасено по давност. Направено е искане за спиране на изпълнително дело.
Ответникът в представения писмен отговор
оспорва предявения иск. Твърди, че не е изтекла предвидената в закона
давност. Излага доводи, че тъй като вземането е установено със съдебно решение,
давността е 5 години.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за
установено следното:
Безспорно по делото е, че с решение
постановено по гр.д. 2312/2005г , че
ищцата е осъдена да заплати на ответниците сумата 2 556,66лв, с която се
е увеличила стойността на притежавания от ответницата дял от делбения имот в
резултат на извършени от ищците подобрения, ведно със законната лихва върху
сумата считано от 06.12.2007г. до окончателното и изплащане.Със същото решение
съдът е изнесъл недвижимия имот предмет на делбата на публична продан. Решението
е влязло в сила на 01.04.2009г.
Видно от приложеното изп.д.№ 20078/99г.
по описа на СиС при РС *** е, че по молба на ищцата е образувано изпълнително
дело по издаден изпълнителен лист за
изнасяне на публична продан на делбения имот предмет на гр.2312/2005г.
Видно от приложеното изп.д.№
20127560400900 по описа на ЧСИ *** е, че по молба на ответниците *** против ***
и *** е образувано изпълнително дело за събиране на вземането на взискателите
по издаден изпълнителен лист в полза на ***
за сумите присъдени в тяхна полза със съдебно решение по гр.№ 2312/2005г по
описа на ПлРС. Изпълнителното производство е образувано на 22.10.2012г. , а
изпълнителния лист е издаден на 25.06.2012г. Видно от приложеното съобщение е,
че поканата за доброволно изпълнение е връчена на ищцата *** на
31.10.2012г.
Видно от приложеното изп.д.
20127560401030 по описа на ЧСИ ***, е че
*** чрез пълномощника си адв.*** е поискала да се образува изпълнително
дело срещу ответниците за присъдените и
с решението суми и в молбата за
образуване на изпълнително производство е направила възражение за прихващане на
сумата 1178 лв от вземането на ответниците, което е в размер на 4 590,87 лв.
Молбата за образуване на изпълнително производство е подадена на 21.11.2012г.
Предявеният
отрицателен установителен иск има своето правно основание в разпоредбата на чл.
124 ал. 1 от ГПК. Предмет на същия е установяването недължимостта на сумата 2566.66 лв.
представляваща присъдена с решение по гр.д. 2312/2005г. сума, с която се е
увеличила стойността на делбения имот, поради погасяване на вземането по
давност.
Така предявеният иск е процесуално допустим и следва да бъде разгледан по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишен срок се
погасяват вземанията, за които не е предвиден друг в срок. Давността се прекъсва с предприемането на
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В ТР. 2/2013г. на ВКС е посочено, че не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др., както и ако в хода
на принудителното изпълнение длъжникът изрично признае вземането, признанието
прекъсва давността съгласно чл. 116, б. "а" ЗЗД. ВКС в ТР 2/2013г.
изрично е посочил, че при образувано
изпълнително производство давността се прекъсва многократно - с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да
го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Нова давност
започва да тече и с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може
да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не
е удовлетворен), или да не действа.Когато взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство
се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната
практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното
производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона,
а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни
факти. Без правно значение е дали съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога
ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право,
като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по
време валидно изпълнително действие. Видно от отбелязването върху съдебното
решение е, че последното е влязло в сила на 01.04.2009г.За да е погасено вземането на ответниците по давност е
необходимо кредиторите, ответници в настоящото производство да не са предприели
действия за събиране на вземането си в срок до 01.04.2014г. както беше посочено
по-горе, с молба от 22.10.2012г. взискателите са представили пред ЧСИ издаден
изпълнителен лист за сумата 2 556,66 лв и са поискали да бъде образувано
изпълнително дело против ищцата ***.Тъй като с образуване на изпълнително
дело не се прекъсва давността, първото
действие по изпълнението с което се прекъсва давността е връчване на поканата
за доброволно изпълнение на ищцата на 31.10.2012г.Същевременно с молба от 21.11.2012г.
ищцата е поискала да се образува срещу ответниците изпълнително производство,
като в молбата е направила възражение за прихващане за сумата 1178 лв. Съдът приема, че с
образуването на изпълнителното производство от ответниците и с връчването на призовката
за доброволно изпълнение давността е
прекъсната. Според чл. 116 б. „в“ от ЗЗД с всяко предприето действие за
принудително изпълнение се прекъсва давността и докато трае изп. процес относно
вземането давност не тече на осн. чл. 115 б. „ж“ от ЗЗД. Всяко действие на взискателя по
принудителното изпълнение прекъсва давността
и след това започва да тече нова давност Съгласно чл. 117 ал.2 от ЗЗД в
случай на прекъсване на давността, когато вземането е установено със съдебно
решение, новата давност е винаги 5 години, която към настоящия момент не е
изтекла. Ето защо, съдът намира че предявеният иск е неоснователен и недоказан и
следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответниците на осн. чл. 78 ал.2 от ГПК
сумата 434 лв представляваща направени по делото разноски, съгласно
представения списък за разноските.
По изложените съображения ***ският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от ***А. ЕГН **********
от гр. *** против *** ЕГН ********** и *** ЕГН ********** *** иск с правно
основание чл. 124 от ЗЗД вр. чл. 110 от ЗЗД, с който се иска да се признае за
установено по отношение на ответниците, че вземането на *** и *** срещу ***А.
за сумата 2 566,66 лв, установено със съдебно решение по гр.д. 2313/2005г.
е погасено по давност, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 2
от ГПК ***А. ЕГН ********** от гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на *** ЕГН ********** и ***
ЕГН ********** *** сумата 434 лв представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ***ския окръжен съд в двуседмичен срок от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: