Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 09.03.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на девети февруари две хиляди двадесет и първа година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1193
по описа за 2018 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
по делото е по предявен от ищците “А.К.С.С.”, Франция, рег. № ********* R.C.S., “Х.А.СА”, Франция, рег. № ********R.C.S., и “Х.А.С.”, Гърция, рег. № 17724/01NT/B/88/835, в качеството им на процесуални субституенти
на “Б.Т.М.” ЕООД, ЕИК ********, против ответника “З.Д.Е.” АД, ЕИК ********, иск с правно основание чл. 229 от КЗ (отм.) вр. с чл. 134,
ал. 1 от ЗЗД за сумата от
67 909,19 евро, представляваща
застрахователно обезщетение по застраховка “Отговорност на спедитора” за вреди, изразяващи се в обезщетяване на
трето лице “Т.Б.” ООД за равностойността на недоставен
товар на 24 палета с общо 20989,50 кг пресни кестени, с дестинация от гр. Атиа,
Гърция до гр. Авелино, Италия през 2015 г.
В исковата молба се твърди,
че ищците “А.К.С.С.” и “Х.А.СА” са лицензирани френски застрахователи, които са
застраховали спедиторската отговорност на ищеца “К.И.Т.СА” за календарната 2015 г. Твърди се, че
застраховката е обща (консолидирана), като всеки от застрахователите е поел по
50% от застрахователния риск, а застрахованият ищец “К.И.Т.СА” е поел задължение за самоучастие
(франшиз) в размер на 15% от вредите на своите
клиенти при настъпване на застрахователно събитие.
Ищците твърдят, че по заявка
за спедиция от 16.10.2015 г. товародателят “Т.Б.” ООД е възложил на “К.И.Т.СА” като първи спедитор да организира превоза
на товар от 24 палета с общо 20989,50 кг пресни кестени, с дестинация от гр.
Атиа, Гърция до гр. Авелино, Италия, на стойност от 67 909,19 евро. Твърдят,
че ищецът спедитор е превъзложил на “Б.Т.М.” ЕООД като втори спедитор организирането и
извършването на превоза, като последният изпратил на товародателя попълнена с
печатни букви международна товарителница. Твърдят, че в съотвествие
с условията на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на
товари (CMR) товародателят е
подписал и подпечатал тази товарителница, с което бил удостоверил приемането на
товара за превоз от страна на “Б.Т.М.”
ЕООД. Твърдят, че впоследствие товарителницата била поправена на ръка и в нея
бил вписан друг превозвач и друг шофьор (М.Б.), с друго превозно средство,
което не било регистрирано нито в Гърция, нито в България. Твърдят, че за това
не бил информиран първия спедитор “К.И.Т.СА”,
поради което последният не би могъл да информира товародателя. Твърдят, че
товарът изобщо не е доставен в крайното си местоназначение. Твърдят, че “К.И.Т.СА” и “Т.Б.” ООД веднага са рекламирали щетата пред
спедитора “Б.Т.М.” ЕООД, но не са получили отговор на тази
рекламация.
Ищците твърдят, че поради
това са изплатили на товародателя “Т.Б.”
ООД стойността на липсващия товар, като “А.К.С.С.” е платил сумата от 25 751,14 евро, “Х.А.СА”– сумата от 25 751,14 евро, и “К.И.Т.СА” - сумата от 16 406,91 евро. Твърдят,
че отговорността на спедитора “Б.Т.М.”
ЕООД е застрахована при ответното дружество “З.Д.Е.” АД. Ищците твърдят, че са претендирали по
пътя на регреса възстановяване на платеното застрахователно обезщетение, но
ответното дружество застраховател е отказало плащане на регресната
претенция с мотива, че грешката/пропускът, в резултат на които е настъпила
щетата, не е на “Б.Т.М.” ЕООД, а на превозвача, на когото
последният е възложил този превоз. Ищците твърдят, че този довод е
несъстоятелен, тъй като щетата е настъпила в пряка причинно-следствена връзка с
грубото нарушение на задължението на “Б.Т.М.”
ЕООД да извърши превоза чрез лицензиран превозвач с подходящо превозно
средство, каквито са били указанията на “К.И.Т.СА”.
Ищците претендират направените
по делото разноски.
Ответникът “З.Д.Е.” АД оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Доводите
на ответника за недопустимост на предявения иск са свързани с обезщетяването на
третото лице и по същността си касаят кредиторовото качество на ищците, т.е.
основателността, а не допустимостта на претенцията, поради което се разглеждат
от съда с акта по същество. Ответникът оспорва, че ищците са изплатили сумата
за щетата по процесния превоз. Сочи, че липсва прехвърляне на правата по
договора за превоз, по който купувачът “Т.Б.” ООД е закупил от “П.” СА кестените. Сочи, че тези права не са
прехвърлени на ищците и няма данни същите да са изплащали обезщетение на
правоимащото лице по превоза, поради което те не са легитимирани да претендират
застрахователното обезщетение.
Сочи, че застраховката “Отговорност на спедитора” покрива договорната отговорност на
застрахования за вреди, причинени на доверителя при неизпълнение на поети
задължения по договор за спедиция. Сочи, че този вид застраховка по своята
същност представлява застраховка Гражданска отговорност така, както е
предвидена в чл. 223, ал. 1 от КЗ (отм.), като отговорността на застрахователя
е към трети лица, а не към самия застрахован спедитор и на него не му се следва
застрахователно обезщетение по полицата. Сочи, че задълженията на спедитора се
изразяват в сключване на договор за превоз в полза на доверителя, но не се
простират до изпълнение на договора за превоз.
Оспорва твърденията на
ищците, че ищецът “К.И.Т.СА” е възложил на “Б.Т.М.” ЕООД извършването на процесния
превоз. Сочи, че намирането на превозвач е възложено на “Б.Т.М.” ЕООД от трето за делото лице - “Г..К.Г.”. Сочи, че поради това “Б.Т.М.” ЕООД не е участвало нито в
организирането, нито в извършването на процесния превоз
на стоки и ответният застраховател не може да бъде отговорен за обезщетяването
на настъпилите вследствие на превоза вреди. Сочи, че ако това не бъде прието,
то в случая “Б.Т.М.” ЕООД е изпълнило всички указания, дадени
му от възложителя “Г..К.Г.”. Сочи, че липсва виновно поведение от
страна на “Б.Т.М.” ЕООД и неизпълнение от негова страна на
законови задължения и на задължения по спедиционното
правоотношение. Сочи, че не е имало изискване за ползване на конкретен превозвач,
а и дори да се приеме, че това е превозвача по товарителницата, в случая “Б.Т.М.” ЕООД е намерил заместващ транспорт на
мястото на първоначално посочения, който поради форсмажорни обстоятлства
не е могъл да се извърши. Сочи, че “Б.Т.М.”
ЕООД е действало добросъвестно и в интерес на изпращача на товара, тъй като са
превозвани пресни кестени, които са бързо разваляща се стока. Сочи, че стоката
не е доставена поради измамливите действия на водача на товарния камион, но
това не може да се вмени във вина на спедитора “Б.Т.М.” ЕООД.
Ответникът сочи, че дори да
се приеме, че неизпълнение на спедиционния договор е налице и че претърпените
от страна на правоимащото лице вреди произтичат именно от това, то събитието
попада извън обхвата на застрахователния договор. Сочи, че доколкото
претърпените от правоимащото лице вреди се дължат на преки действия на
изпълнителя на услугата – превозвача, то конкретното събитие не се покрива от
сключения застрахователен договор и ответният застраховател не носи отговорност
за обезщетение на третите лица.
Ответникът оспорва размера на предявения иск.
Сочи, че не се установява да е платена от страна на “К.И.Т.СА” сумата от 16 406,91 евро. Излага
доводи и че е налице уговорено самоучастие от страна
на “Б.Т.М.” ЕООД в размер на 5% от застрахователното
обезщетение при възникнало застрахователно събитие, което следвало да бъде
съобразено от съда.
Ответникът претендира направените
по делото разноски.
В допълнителната искова молба
ищците поддържат предявения иск и оспорват възраженията на ответника. Сочат, че
“К.И.Т.СА”, както и българското и гръцкото му
подразделения, оперират под едно общо наименование “Г..К.”. Сочат, че “К.И.Т.СА” не е превозвач на откраднатия превоз, а има
качеството на спедитор. Сочат, че искът касае отговорността на спедитора. С
оглед оспорването на ответника на плащането от страна на “К.И.Т.СА”, твърдят, че този ищец е платил на
застрахователния агент на “Т.Б.”
ООД (гръцкото дружество Grand Savoye Willis) сумата от 8 183,57 евро, а първите
двама ищци – сумата от 51 502,28 евро. Сочат, че е извършено прихващане на
дължимото спедиторско възнаграждение на “К.И.Т.СА” за процесния
превоз с остатъка от сумата до 16 406,91 евро. Уточняват, че товарът е
предаден на друг шофьор – Г..К., чието име е допълнено в товарителницата на
ръка, а не на шофьора М.Б..
В допълнителния отговор
ответникът поддържа направените оспорвания и възражения срещу предявения иск.
Уточнява, че по силата на договор № 01600100000140/24.03.2015 г. “З.Е.” АД не е поело ангажимент за обезщетяване
на щети, възникнали при и по повод изпълнението на превозния договор, като дори
изрично са изключени от застраховатеното покритие
такива случаи (т. II,
чл.1, б. “д” от Общите условия). Оспорва, че превозът
е извършен от превозвача Г..К., тъй като било видно от документите, че е
извършен от превозвача М.Б.. Оспорва, че “Б.Т.М.” ЕООД е било спедитор на процесния превоз и е дало указания за извършване на
конкретното товарене. Дори да се приеме противното, то ответникът оспорва, че в
задълженията на спедитора се включва проверка на регистрацията на превозното
средство, с което ще се извършва превоза и това излиза извън обичайната грижа
на спедитора.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
От представените от ищците
застрахователен сертификат от 05.01.2015 г., издаден от “А.К.С.С.”, и застрахователен сертификат от 27.03.2018 г., издаден от “Х.А.СА”, се установява, че “К.И.Т.СА” е застраховано лице по сертификата за
професионална отговорност, произтичаща от дейността му, считано от 01.01.2015 г.
Представено е от
ищците писмо, изпратено от “Т.Б.”
ООД до г-н Стоянис, с което се иска да бъде организиран превоз на 16.10.2015 г.
на стоки пресни кестени от място на натоварване:П.АС, Агиа
Лариса, Гърция, до място на разтоварване: Анкора СРЛ, Серино (Авелино), Италия.
Представено е от
ищците писмо, изпратено по телефакс от П.С.-“Geodis Calberson Hellas” S.A. до “Б.Т.” на 15.10.2015 г., в което се сочи, че след
телефонния им разговор е изпратена заявка за натоварване на стока на хладилен
камион от Агия (Лариса) до Серино (Италия) – с дата на натоварване: 16.10.2015
г., срок на доставка: 17.10.2015 г., стока – пресни кестени, тегло: 22 000
кг, както и са посочени условия към водача и срок и условия на плащане.
Представена е и
фактура № **********/16.10.2015 г., издадена от “Т.Б.” ООД на получателя Анкора
СРЛ за следните стоки: пресни кестени, предварително охладени, произход Гърция,
реколта 2015 г., на обща стойност от 67 909,19 евро, в която са посочени
камион рег. № IAE 2832/ P 45036, място на натоварване: Агия/ Лариса, място на доставка: Серино/
Авелино, Италия, дата на доставка: 17.10.2015 г.
Представена е от
ищците и товарителницата за стоките, с посочен изпращач - “Т.Б.” ООД. Във връзка с оспорване на превода на
документа по делото е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на
съдебна експертиза на вещите лица И.Й. и В.Л..
Представен е и
доклад на морски технически инспектори – оценители на щети от направена
проверка за загуба, с посочен застрахован “К.”
Гърция, в което е посочен размер на щетите от 67 909,19 евро. Посочено е,
че загубата се дължи на изчезването на камиона с рег. № IAE
2832/ P 45036 с водач г-н М.Б.,
заявен от “Б.Т.М.” ЕООД, като стоката е натоварена на територията
наП.на 16.10.2015 г., но изобщо не е доставена.
Представена е
кореспонденция между изпращача “Т.”
ООД и “К.” във връзка с липсващия камион/товар с пресни
кестени.
Представена е от
ищците застрахователна полица “Отговорност
на спедитора” № 01600100000140/24.03.2015
г., сключена между ответника “З.Е.” АД и застрахования “Б.Т.М.”
ЕООД, със застрахователно покритие – отговорност на спедитора, действащ като
комисионер – клауза (А), с лимит на отговорността в размер до 150 000 щатски
долара за всяко застрахователно събитие, със срок на застраховката – от
25.03.2015 г. до 24.03.2016 г.
Представени са от
ответника Общите условия на “З.Е.” АД по застраховка “Отговорност на превозвача” и Общи спедиторски условия на Националното
сдружение на българските спедитори.
Представена е също
нотариална покана – рекламация, изпратена от ищците и връчена на “Б.Т.М.”
ЕООД на 21.11.2016 г. и съответно връчена на ответника “З.Е.”
АД на 18.11.2016 г., в която застрахованият и застрахователят са поканени не
по-късно от 02.12.2016 г. да заплатят на ищците сумата от 67 909,16 евро,
представляваща изплатеното от настоящите ищци на “Т.Б.” ООД обезщетение за товара с пресни кестени, който не е пристигнал в крайното
си местоназначение.
Представено е също
известие с рег. № 4749121/24.06.2016 г., изпратено от “З.Е.”
АД до “Б.Т.М.” ЕООД относно щета № **********/ 27.05.2016 г.
по процесната застрахователна полица, с която
застрахователят уведомява “Б.Т.М.” ЕООД, че не съществува правно основание да
изплати застрахователно обезщетение за декларираната щета.
Представени са
доказателства, от които е видно, че ищците са заплатили сумата от
51 502,28 евро и сумата от 8 183,57 евро.
Не са представени по
делото доказателства относно твърдението на ищците, че за разликата от 8 183,57
евро до 16 406,91 евро е извършено прихващане на спедиторското
възнаграждение на “К.И.Т.СА” за превоза.
Въз основа на Регламент (ЕО)
№ 1206/2001 на Съвета относно сътрудничеството между съдилища на държавите
членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела вр. с чл. с чл. 614 от ГПК, по делото е поискана информация
от гръцката полиция и е получен отговор от 26.06.2019 г., че не са открити
резултати от търсене на регистрационни номера на автомобили *******, а за
регистрационен номер P45036 е посочен
собственик Д.К..
По делото е представено от ответника писмо от Дирекция транспорт и
комуникации - Областна единица Западна Атика,
Република Гърция, че на името на Б.М., по баща Г., е предоставено разрешително
за упражняване професията на пътен превозвач на национални и международни
превози на стоки с рег. № ЕМ-55-0921 (55000099) и са посочени данни за предоставянето
и подновяването на същото.
По делото е
изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на съдебно-счетоводната
експертиза на вещо лице М.С., съгласно което предявената претенция от “Т.Б.” ООД за изплащане на застрахователно
обезщетение за откраднатите кестени в размер на 70 000 евро или с левова
равностойност от 136 908,10 лева е осчетоводена като вземане по сметка
4951 “Разчети по
застраховане-щети стоки”, като вземането е закрито в пълен размер на 10.12.2015 г. Вещото лице
дава заключение, че обезщетението в размер на 70 000 евро е преведено от AIG
ELLAS AE на 10.12.2015 г. по посочена
сметка на “Т.Б.” ООД.
Вещото лице
дава заключение, че поради недоставяне на изпратения товар на 30.11.2015 г. “Т.Б.” ООД издава кредит нота № ********** в
размер на 67 909,19 евро или с левова равностойност от 132 818,83
лева. Вещото лице дава заключение, че на 11.12.2015 г. от сметката на “Т.Б.” ООД са наредени два банкови превода с
получател “АНКОРА” SRL с общ размер от 67 909,19 евро, като
със същите е възстановено плащане на клиента “АНКОРА” SRL за доставка на кестени по фактура №
**********/16.10.2015 г.
Вещото лице
дава заключение, че при извършената проверка в счетоводството на “Т.Б.” ООД не са представени документи,
удостоверяващи плащане на спедиторско възнаграждение на “К.И.Т.СА” за процесния
превод, като се сочело, че не е извършено такова към спедитора поради
недоставяне на изпратения товар.
Останалите доказателства съдът
намира за неотносими към предмета на спора.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 229 от КЗ (отм.) вр. с чл.134, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 134, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да упражни имуществените права на длъжника, когато неговото бездействие заплашва удовлетворението на кредитора, освен ако се касае за такива права, упражняването на които зависи от чисто личната преценка на длъжника. По иска по чл. 134 от ЗЗД ищецът действа не като титуляр на претендираните материални права, а като процесуален субституент, упражняващ правата на бездействащия длъжник, чието бездействие заплашва удовлетворяване на вземането му. При иск по чл. 134 от ЗЗД ищецът следва да установи, че има качеството на кредитор спрямо дадено лице - негов длъжник, както и правния си интерес от предявяване на иска, който е налице, когато длъжникът на ищеца и титуляр на имуществените права бездейства и не упражнява тези свои права, с което заплашва удовлетворяването на ищеца.
С оглед
на изложените от ищците “А.К.С.С.”, “Х.А.СА” и “К.И.Т.СА” твърдения съдът намира, че в разглеждания
случай са налице предпоставките по чл. 134,
ал. 1 от ЗЗД. Налице е правен интерес на ищците за предявяване на иска по чл.229 от КЗ
(отм.) при условията на чл. 134, ал. 1 от ЗЗД, доколкото се сочи, че същите са
кредитори на “Б.Т.М.” ЕООД и след отказа на застрахователя “З.Е.” АД до
датата на подаване на исковата молба не се установява по делото “Б.Т.М.”
ЕООД да е предявило претенцията си срещу застрахователя по съдебен ред, т.е.
налице е бездействие на длъжника. За ищците е налице интерес да упражнят
от свое име
това чуждо право, като претендират присъждане на вземането в полза на своя
длъжник и искът по чл. 134, ал. 1 от ЗЗД се
явява допустим.
Към датата на настъпване на процесното застрахователно събитие действа
Кодекс за застраховането от 2005 г. (отм. ДВ. бр.102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) и в случая е приложима
разпоредбата на чл. 229 от същия.
Съгласно цитираната разпоредба, касаеща имущественото застраховане, застрахованият има право да получи застрахователното обезщетение, ако е удовлетворил увреденото лице.
За да бъде уважен предявеният иск, следва да са налице следните кумулативни предпоставки на сложния фактически състав: наличие на валидно възникнало застрахователно правоотношение по застраховка за отговорност на спедитора с покритие към датата на настъпване на събитието; изпълнението на задълженията на застрахования по договора за застраховка, свързани с уведомяването на застрахователя; извършването от страна на застрахования на спедиция по процесния превоз; настъпване на застрахователното събитие, което е покрит риск от процесната застраховка и от което е последвала отговорността на спедитора за вреди; обстоятелството, че застрахованият, от чието име ищците като процесуални субституенти заявяват претенцията, е удовлетворил третото увредено лице. От друга страна, не следва да са налице обстоятелства, които изключват отговорността на застрахователя да заплати търсеното обезщетение за настъпилото застрахователно събитие.
Не се спори между страните и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че е сключен между ответника “З.Е.” АД и застрахования “Б.Т.М.” ЕООД договор за застраховка, обективиран в застрахователна полица “Отговорност на спедитора” № 01600100000140/24.03.2015 г., със срок на действие от 25.03.2015 г. до 24.03.2016 г., със застрахователно покритие – отговорност на спедитора, действащ като комисионер – клауза (А), с лимит на отговорността в размер до 150 000 щатски долара за всяко застрахователно събитие. Твърденото процесно застрахователно събитие – недоставения товар на стоки, е настъпило през м. октомври 2015 г.
По изложените съображения съдът намира, че е налице първата предпоставка
за уважаване на предявения иск – налице е валидно възникнало застрахователно отношение по застраховка “Отговорност на спедитора” с покритие към датата на
настъпване на събитието.
Не се спори и че застрахователят е уведомен за процесното събитие, поради което съдът приема, че е налице втората предпоставка на иска.
Основателно
е възражението на ответника, че “Б.Т.М.”
ЕООД не е участвало нито в организирането, нито в извършването на процесния превоз. В случая от представените по делото писмени доказателства
се установява, че са възникнали облигационни отношения между “К.И.Т.СА” и “Т.Б.” ООД във връзка с превоза на стоките –
пресни кестени, които не са доставени на мястото за доставка. Установява се
също, че “К.И.Т.СА” е изпратил заявка по телефакс до “Б.Т.”
във връзка със спедиция по превоза. Не са посочени от
ищците, които носят доказателствена тежест за това, и
не са събрани по делото доказателства, от които да се направи извод, че именно
застрахованият по процесната застраховка “Б.Т.М.”
ЕООД се е задължил да сключи от свое име за сметка на доверителя договора за процесния превоз на стоки, т.е. да е сключен договор за
спедиция. Не се установява и че именно това дружество е организирало превоза на
стоките. Дори и в представеното от ищците писмено доказателство – телефакс от
15.10.2015 г. (на лист 14-16 от настоящото дело), същото е адресирано до лицето
“Б.Т.”, а не до “Б.Т.М.”
ЕООД, т.е. не може да се направи еднозначен извод, че това е спедитора съищец “Б.Т.М.” ЕООД. След като липсва спедиционно
правоотношение във връзка с процесния превоз на стоки,
по което страна да е “Б.Т.М.” ЕООД, то не може да се установи и виновно поведение от страна на това
дружество, от което е последвала отговорността
на спедитора за вреди, които да подлежат
на обезщетяване от застрахователя ответник.
За изчерпателност на изложението, дори да се приеме, че “Б.Т.М.”
ЕООД е организирало процесния превоз на стоки, то не
са налице останалите предпоставки за уважаване на иска, доколкото не се
установява плащане на обезщетение от страна на лицето, чийто права ищците
кредитори упражняват. Ищците предявяват правата на застрахования “Б.Т.М.”
ЕООД за заплащане на застрахователно обезщетение по договор за застраховка
“Отговорност на спедитора”, по силата на която
застрахователят е приел да застрахова отговорността
на спедитора от неговата дейност. Договорът
касае отговорността на спедитора от неправилни професионални
действия/бездействия, т.е. същият представлява вид гражданска отговорност и
покритието по нея е насочено към обезщетяване на третите увредени лица. В
случая по силата на застрахователния
договор отговорността на застрахователя ответник е към третите увредени лица - лицата, които са претърпели
действителни вреди от действията на застрахования спедитор при професионалната
му дейност, а не се обезщетява самият застрахован спедитор. При настъване
на застрахователното събитие и при наличие на
валидно застрахователно правоотношение, и ако застрахованият реално е удовлетворил третото увредено лице за причинените му вреди, той
може да иска
от застрахователя си да изпълни
договорното си задължение и да му заплати застрахователното
обезщетение, която хипотеза е уредена изрично
в разпоредбата на чл. 229 от КЗ (отм.), какъвто е предявеният иск. С оглед на
това по предявения иск следва да бъде установено от ищците при пълно и главно
доказване, че застрахованият, от чието
име ищците като процесуални субституенти заявяват претенцията, е удовлетворил
третото увредено лице.
По делото обаче не се установи от ищците, които носят доказателствената тежест за това, че за съищеца “Б.Т.М.” ЕООД е възникнала вреда, доколкото не се установи той да е изплатил обезщетение на изпращача “Т.Б.” ООД за процесния недоставен товар. Поради липсата на доказателства “Б.Т.М.” ЕООД да е удовлетворило увреденото лице, съдът намира, че не е възникнало за “Б.Т.М.” ЕООД правото да претендира застрахователното обезщетение от ответника за настъпили вреди, тъй като такива не са настъпили в неговия патримониум и за същия не се е породило правото да претендира застрахователното обезщетение по процесната застраховка “Отговорност на спедитора” (така относно “Отговорност на превозвача на товари по шосе” в Решение от 25.02.2013 г. по т.д. № 2045/2012 г. на Софийски апелативен съд, като даденото разрешение е приложимо и в разглеждания случай).
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 229 от КЗ (отм.) вр. с чл. 134,
ал. 1 от ЗЗД за сумата от
67 909,19 евро е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ответникът
претендира разноски за превод на
документи – 140 лева, разноски за адвокатско възнаграждение за набавяне на
сертификат – 938,79 лева и юрисконсултско
възнаграждение – 450 лева.
До приключване на съдебното
дирене по делото ответникът не е представил доказателства за заплащане на
адвокатско възнаграждение за набавяне на сертификат, претендирано
с представения списък на разноските, поради което разноски за същото не му се
присъждат.
Съгласно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който предвижда заплащане на възнаграждение съобразено с вида и количеството на извършената дейност и определено в наредба на Министерския съвет. Като взема предвид фактическата и правна сложност на делото, материалният интерес, надвишаващ 10 000 лева, и проведените по делото съдебни заседания, настоящият състав намира, че съгласно чл. 25, ал. 2 вр. с ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ на ответника следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лева. Същото следва да бъде взето предвид при изчисляването на разноските по делото.
С оглед изхода на спора на ответника следва да бъдат присъдени разноски по делото в общ размер на 590 лева,
от които 140 лева – разноски за превод на документи и 450 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от “А.К.С.С.”, със седалище и адрес на управление:***,
75009, Париж, Франция, рег. № ********* R.C.S., “Х.А.СА”, със седалище и
адрес на управление:***, 92400 ********, рег. № ********R.C.S., и “К.И.Т.СА”, със седалище и
адрес на управление:***, 17675, Калитиа, Гърция, рег.
№ 17724/01NT/B/88/835, в качеството им на процесуални субституенти на “Б.Т.М.” ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, против “З.Д.Е.” АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, иск с правно основание чл. 229 от КЗ (отм.) вр. с чл. 134,
ал. 1 от ЗЗД за сумата от
67 909,19 евро (шестдесет и седем хиляди деветстотин и девет евро и
деветнадесет евроцента), представляваща
застрахователно обезщетение по застраховка “Отговорност на спедитора” за вреди, изразяващи се в обезщетяване на
трето лице “Т.Б.” ООД за равностойността на недоставен
товар на 24 палета с общо 20989,50 кг пресни кестени, с дестинация от гр. Атиа,
Гърция до гр. Авелино, Италия през 2015 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “А.К.С.С.”, със седалище и адрес на управление:***, 75009, Париж, Франция, рег.
№ ********* R.C.S.,
“Х.А.СА”, със седалище и адрес на управление:***, *******, Франция, рег. № ********R.C.S., и “К.И.Т.СА”, със седалище и
адрес на управление:***, 17675, Калитиа, Гърция, рег.
№ 17724/01NT/B/88/835, да заплатят солидарно
на “З.Д.Е.” АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, сумата от 590 лева (петстотин и деветдесет лева)
- разноски по делото пред СГС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ :