№ 3619
гр. София, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20211110138447 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от АЛБ. В. ЮР., с ЕГН:
********** против С.О., С ЕИК: ..., с която е предявен отрицателен установителен иск, с
правно основание чл. 439 от ГПК.
В исковата молба ищецът твърди, че срещу него е било образувано и.д. № ... по описа на
ЧСИ А.П., с рег.№ ... и район на действие СГС, въз основа на влязло в сила наказателно
постановление № 279499/2016г., с което му е била наложена глоба в размер на 200 лева от
зам.кмета на СО за констатирано нарушение по смисъла на чл.18, т.1, б.“а“, б.“б“ и б.“в“ и
чл.35, ал.1, във вр. с чл.53 и чл.13, б.“б“ от ЗАНН. Твърди, че за вземането му е бил наложен
запор върху трудовото възнаграждение. Твърди също и че не дължи посочената сума,
защото вземането за нея е погасено по давност.
Ответникът в отговора на исковата молба твърди, че вземането не е погасено по давност и
моли искът да се отхвърли.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:
По спорните за настоящото дело въпроси е постановено ТР № 2/2013г. по тълк.д. № 2/2013г.
на ОСГТК на ВКС. С последното е прието, че когато взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се
прекратява по право, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК /, като е без правно значение
дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това. В такива случаи, новата погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие, т.е. действие извършено в рамките на двугодишния срок,
1
преди датата на прекратяване на изпълнителното производство. Тълкувайки разпоредбата на
чл.116, б.”в” ЗЗД, ВКС е посочил, че изпълнителните действия, които прекъсват давността за
вземането са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. По нататък ВКС изхождайки от принципното
разбиране, че в гражданското право давността е правна последица на бездействието, но
същата не тече ако кредиторът няма правна възможност да действа, е разграничил
хипотезите на прекъсване на давността с предявяване на иск и др. действия по чл.116, б. „б”
ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително
изпълнение по чл.116, б.”в” ЗЗД. В първия случай, давността се прекъсва с предявяването на
иска и спира да тече, тъй като кредиторът не може да направи нищо за събиране на
вземането си, докато исковият процес е висящ, в който смисъл е и изричната разпоредба на
чл.115, б.”ж” ЗЗД. По отношение изпълнителния процес обаче, от една страна липсва норма
аналогична на чл.115, б.”ж” ЗЗД, а от друга страна кредиторът, който не е удовлетворен,
разполага с възможността по всяко време да поиска от съдебния изпълнител
предприемането на нов изпълнителен способ или извършването на конкретни изпълнителни
действия по вече предприетия способ, в които случаи и по изложените по-горе мотиви,
давността за вземането ще се счита прекъсната на основание чл.116, б.”в” ЗЗД. Ето защо,
след като от активното поведение на кредитора-взискател в изпълнителния процес зависи
кога ще бъде прекъсната давността за вземането му, ВКС е приел, че няма основание да се
счита, че за времето между различните изпълнителни действия давността не тече поради
висящността на изпълнителния процес, поради което е приел и, че Постановление на
Пленума на ВС №3/1980г. следва да се счита изгубило сила.
В конкретния случай, предмет на принудителното изпълнение е вземане за глоба на С.О.,
обективирано в приложеното наказателно постановление № 279499/2016г., на зам.кмета на
СО. Видно от писмените доказателства по делото - препис от изпълнителното дело № ... по
описа на ЧСИ А.П., за вземането е наложен запор на трудово възнаграждение на длъжника,
цялото вземане е събрано в полза на взискателя и с разпореждане от 07.04.2020г. на ЧСИ
А.П. изпълнителното дело е приключено, поради това, че сумата е събрана в полза на
взискателя.
Чрез иска по чл.439 от ГПК се оспорва изпълнението, но всъщност се касае за отрицателно
установителен иск за оспорване на вземането, който може да бъде основан само на
обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, в което
е постановено изпълняваното решение, т.к. в този момент се преклудират със сила на
пресъдено нещо всички факти и обстоятелства, независимо дали са наведени в процеса.
В настоящия случай липсва спор между страните, че изпълнителното дело е прекратено
поради погасяване изцяло на задължението, за чието събиране е било образувано. С
прекратяване на изпълнителното производство отпада правния интерес от настоящия иск,
насочен към отричане на изпълняемото право и длъжникът би могъл да се брани срещу
2
материалната му незаконосъобразност с осъдителен иск срещу взискателя за връщане на
платеното в резултат на незаконосъобразно проведения, поради липса на изпълняемо право,
изпълнителен процес. /Р №99/28.06.2012г. по търг.дело №667/2011г. на ВКС, II ТО/.
Основание на иска са твърдяните от ищеца юридически факти, от които произтича
претендираното от него материално субективно право. С петитума се сочи видът на
търсената с иска защита - дали ищецът търси само установяване на съществуването или
несъществуването на спорното право, или търси още и осъждане или правна промяна.
Основанието на отрицателния установителен иск е неосъществяването на юридическите
факти, от които според ответника са възникнали правата му, а искането е да се установи, че
това право не е възникнало и не съществува. В настоящия случай по иска с правно
основание чл.439 от ГПК се твърди, че вземането на ответника е погасено по давност и се
иска да бъде установено неговото несъществуване, докато същевременно задължението е
изцяло погасено.
Съгласно чл.130 от ГПК съдът следи за допустимостта на иска във всеки етап на процеса и
връща исковата молба веднага щом установи порока, по тази причини и по изложените вече
съображения, настоящата инстанция намира, че производството по делото следва да бъде
прекратено, а исковата молба – върната като недопустима поради липса на правен интерес.
Воден от горното, Софийски районен съд, 176 – ти състав
РЕШИ:
ВРЪЩА на основание чл.130 от ГПК искова молба с вх.№ 2031781/03.12.2019г.,
подадена от АЛБ. В. ЮР., с ЕГН: ********** против С.О., С ЕИК: ..., с която е предявен
отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 439 от ГПК и ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д.№ 38447/2021г.по описа на 176 състав на СРС.
Решението има характера на определение и може да бъде обжалвано с частна
жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3