РЕШЕНИЕ
№ 157
гр. Пловдив, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Красимир В. Папаризов
като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Наказателно дело за
възобновяване № 20225000600377 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на гл. 33 НПК.
С протоколно определение № 1776/15. 04. 2021 г., постановено по
НОХД 2668/2021 г. Пловдивският районен съд, VII наказателен състав, е
одобрил споразумение, с което подс. Р. З. Б., със снета по делото
самоличност, е признат за ВИНОВЕН в това, че на 08. 04. 2021 г. в гр.
Пловдив, е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, а именно
– тетрахидроканабинол и кокаин – престъпление по чл. 343б ал. 3 вр. чл. 55
ал. 1 т. 1 НК му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК
ОТ ШЕСТ МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер на 150.00 /сто и петдесет/ лв., което
на основание чл. 66 ал. 1 НК съдът е ОТЛОЖИЛ изпълнението на така
наложеното наказание на подсъдимия за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
влизане на определението в сила.
На чл. 59 ал. 1 т. 1 вр. ал. 2 НК съдът е ПРИСПАДНАЛ от така
наложеното му наказание лишаване от свобода времето, през което същият е
бил задържан под стража по реда на ЗМВР за срок 24-часа на 08. 04. 2021 г.,
като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
На основание чл. 343г вр. чл. 343б ал. 3 вр. чл. 37 ал. 1 т. 7 НК на
подсъдимия Р. Б. му е определено и наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
1
ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА, считано от
влизане на определението в сила.
На основание чл. 59 ал. 4 НК е ПРИСПАДНАТО времето, през което
подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС по административен
ред, считано от 08. 04. 2021 г. до влизане на определението за одобряване на
споразумението в законна сила.
Съдът се е произнесъл по веществените доказателства, приложени по
делото.
От Главния прокурор на РБ, чрез Районен съд Пловдив, е депозирано
искане до Апелативен съд Пловдив за възобновяване на наказателното дело,
поради съществени нарушения на закона и на процесуалните правила по
смисъла на чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 НПК.
Иска се връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във
връзка с направените оплаквания в искането, намира и приема за установено
следното:
ИСКАНЕТО Е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Първоначално в Пловдивския районен съд е внесен обвинителен акт по
бързо производство по реда на чл. 357, ал. 1, т. 3 от НПК срещу Р. Б. с
обвинение по чл. 343б, ал. 3 от НК.
В проведеното съдебно заседание на 15.04.2021 г. е представено
писмено споразумение между участващия по делото прокурор, подсъдимия и
своевременно назначения му служебен защитник. Всички страни са изразили
становища, че така представеното споразумение не противоречи на закона и
морала, неговото окончателно съдържание е било вписано в съдебния
протокол.
С това споразумение подсъдимият /тогава/ Р. Б. е признат за виновен за
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК като с приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1
от НК му е наложено наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА И ГЛОБА В РАЗМЕР НА 150 лв. Приложена е и разпоредбата на
чл. 66 от НК, като е определен изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
влизане на споразумението в сила.
Наред с това му е определено и наказание от ДЕВЕТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС, също считано от влизане в
2
сила на определението на съда, като е зачетено времето, през което
подсъдимият е бил лишен от това право.
При сключване на споразумението от страна на защитата и подсъдимия,
и от страна на участващия по делото прокурор е постигнато съгласие и
тяхната воля е била именно да се наложат посочените по-горе санкции. В
съответствие с предложените от тях параметри е одобрено и споразумението.
Искането на Главния прокурор за възобновяване на наказателното дело
е депозирано на 31.05.2021 г. Тъй като междувременно осъденият не е могъл
да бъде намерен на известния по делото адрес, с оглед необходимостта
искането за възобновяване да му бъде връчено лично, се е наложило
образуване на НД /В/ № 473/2021 г., но тъй като същото не е било правилно
администрирано, прекратено и върнато на Районния съд с указания.
След това делото отново е изпратено на Пловдивския апелативен съд,
образувано е НД /В/ № 137/2022 г., което също поради неправилно
администриране, свързано с ненадлежно връчване на искането на осъденото
лице, е прекратено и върнато с указания.
Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия и на
08.09.2022 г. са изпълнени указанията за администриране на искането и
същото е връчено лично на осъденото лице.
Горната хронология настоящата инстанция проследява поради това, че
от постановяване на съдебния акт на първата инстанция и своевременното
внасяне на искането за възобновяване, именно поради невъзможността то да
бъде връчено на осъденото лице е изтекъл продължителен период от време, в
който на практика определеният в споразумението изпитателен срок е
изтекъл наполовина.
Според Пловдивския апелативен съд това обстоятелство е важно,
защото в искането за възобновяване е посочено единствено нарушение,
свързано с определяне на кумулативното наказание глоба, което действително
не е съобразено с нормата на чл. 55, ал. 2 от НК. В същото време обаче е
необходимо да се посочи, че като основание за възобновяване са посочени
двете хипотези, визирани в чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Следователно
твърди се, че е нарушен материалният закон и е допуснато съществено
процесуално нарушение.
3
По отношение на твърдението за нарушен материален закон
Пловдивският апелативен съд счита, че въпреки несъответствието на
наложената санкция с чл. 55, ал. 2 от НК, същата все пак кореспондира с
минимално предвидения размер, регламентиран в чл. 47, ал. 1, изр. 2 от НК.
Обвинението, защитата и подсъдимият, са изразили своята воля,
подписвайки споразумението, именно чрез налагане на наказание лишаване
от свобода и наказание глоба с приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.
Независимо, че в случая е могло да се обсъжда и хипотезата на чл. 55, ал. 3 от
НК, в крайна сметка в споразумението е постигнато съгласие за налагане,
освен на основното наказание лишаване от свобода, чието изпълнение е
отложено по реда на чл. 66 от НК, така и на наказанието глоба. Предвид
обстоятелството, че делото е приключило със споразумение, в настоящото
производство не може да се обсъжда приложението на чл. 55 ал.3 НК, понеже
не такава е била волята на страните.
Да се приеме, че след като е изминал почти половината от определения
изпитателен срок и само заради формално нарушаване на хипотезата на чл.
55, ал. 2 от НК е необходимо да се възобнови производството по делото, това
означава, че при евентуално бъдещо разглеждане на делото и преценка, че
подсъдимият е извършил виновно деянието, в което е бил обвинен,
единствено да има възможност да се завиши наказанието глоба до размер на
250 лв. Тогава би се поставил въпросът дали не следва да се коригира
наказанието лишаване от свобода, с оглед продължителността на
наказателния процес, който не бил по вина на осъдения. Нещо повече – при
постановяване на новия съдебен акт, в случай на условно осъждане
изпитателният, срок би следвало да започне да тече отново. По този начин, за
да се коригира кумулативното наказание глоба, във всички случаи
неблагоприятно ще се рефлектира върху правата на осъдения и спрямо него
отново ще започне да тече изпитателен срок, и то по основното наказание.
Отделен е въпросът, че вече наказанието лишаване от правоуправление
фактически е изтърпяно. Видно от приложените материали по делото,
наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА СЕ УПРАВЛЯВА МПС е било
приведено в изпълнение, което се установява и от писмо на Районна
прокуратура Пловдив от 13.05.2021 г., като е зачетено начало на наказанието
08.04.2021 г. и край 08.01.2022 г. До съответното ДСИ е изпратено и
4
възлагателно писмо за събиране на сумата от 150 лв.
Второто основание, което е посочено в искането, е свързано с твърдение
за допуснато съществено процесуално нарушение.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд е спазил
процедурата, регламентирана в чл. 381 и сл. от НПК. Същото е изготвено в
писмена форма съгласно изискванията на чл. 381, ал. 5 от НПК. Подсъдимият
е заявил изрично, че разбира последиците от него и го е подписал доброволно
и се е отказал от разглеждането на делото по общия ред, като съдържанието
му е вписано в съдебния протокол и е подписано от прокурора, защитника и
подсъдимия. Поради това не може да се приеме, че е допуснато съществено
процесуално нарушение при разглеждане на делото.
На практика искането, което се отправя до касационната инстанция, е
свързано по-скоро с претенции относно явната несправедливост на
наложеното кумулативно наказание, но такова основание обаче – по чл. 348,
ал. 1, т. 3 от НПК, не е посочено. В производството по възобновяване
касационната инстанция е обвързана единствено с изрично наведените
касационни основания и не може да излиза извън техния обхват.
С оглед изложеното по-горе, съдът намира, че няма основание
наказателното дело да бъде възобновявано. Атакуваният съдебен акт, макар и
непрецизен в посочената част, е постановен в приемливи правни рамки и
дори житейската справедливост не налага делото да се разглежда отново.
Ето защо съдът и
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главния прокурор на
Република България за възобновяване на НОХД № 2668/2021 г. по описа на
Районен съд Пловдив – 7 наказателен състав, приключило с определение за
одобряване на споразумение № 1776 от 15.04.2021 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6