Определение по дело №1301/2020 на Районен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

  гр. Пазарджик, 28.08.2020 г.

 

Районен съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и осми август две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1301 по описа на съда за 2020 г.,за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

            На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК съдът съобщава на страните следния проект на доклад по делото:

            Ищецът М.С.Б. твърди, че на 05.04.2018 г. е сключил с ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за паричен заем, по силата на който са й предоставени заемни средства в размер на 750 лв. при фиксиран ГЛП в размер на 35 %, ГПР в размер на 41,68 %, срок за погасяване на заема – 26 седмици и размер на двуседмична погасителна вноска от 63,27 лв. Твърди, че съгласно чл. 4 от договора същият следва да бъде обезпечен с едно от следните обезпечения – две физически лица – поръчители, отговарящи на конкретно определени условия, или банкова гаранция с бенефициер – заемодателят. В случай на неизпълнение на това задължение съгласно чл. 4, ал. 2 от договора кредитополучателя дължи неустойка в размер на 339,04 лв., дължима разсрочено, заедно с погасителната вноска, като размерът й нараства на 89,35 лв. Счита, че посоченият в договора фиксиран лихвен процент не е действителният лихвен процент, тъй като към него следва да се кумулира размерът на уговорената неустойка. По този начин нараства и размерът на ГПР, но същият не е обявен на потребителя и не е посочена действителната му стойност. Сочи, че размерът на договорната лихва противоречи на добрите нрави, тъй като е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, което нарушава принципа на добросъвестност. Твърди, че уговорената в договора неустойка е нищожна, тъй като е загубила присъщите си обезпечителна и обезщетителна функция. Позовавайки се на нормата на чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК счита, че договорът за потребителски кредит е нищожен поради противоречие със закона. По тези съображения моли договорът да бъде прогласен за нищожен поради противоречие със закона, а при условията на евентуалност – да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора поради накърняване на добрите нрави, заобикаляне на закона и противоречие със закона.

            Представя писмени доказателства: договор за паричен заем.

            Моли да бъде допусната съдебносчетоводна експертиза, която след запознаване с материалите по делото и извършване на справка в счетоводството на ответника да даде заключение по следните въпроси: какъв е размерът на ГПР, изчислен съобразно формулата, определена по силата на Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК; какви разходи на заемодателя са включени в ГПР; какъв е размерът на законната лихва – годишно и месечно, считано от сключване на процесния договор до падежната му дата, като вещото лице съпостави в табличен вид размера на законната лихва и размера на договорната лихва по договора за потребителски кредит; с какъв процент се оскъпява кредитът с уговорената в чл. 4, ал. 2 от договора неустойка, като вещото лице изчисли какъв е процентът годишно и месечно, включително в табличен вид, като представи този размер самостоятелно по месеци, а след това като го сумира с дължимата договорна лихва по месеци.

            В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД чрез пълномощника си юрисконсулт Кънева намира иска за недопустим, тъй като ищецът е погасил изцяло задълженията си по договора и разполага с осъдителен иск за връщане на заплатените без основание суми. По същество намира иска за неоснователен. Оспорва твърдението на ищеца, че уговореният в договора лихвен процент противоречи на добрите нрави, като счита, че няма пречка с оглед договорната свобода страните да уговарят размер на договорната лихва, който да надвишава размера на законната лихва при забава, както и че противоречие с добрите нрави не може да има, когато цената е ясно и конкретно посочена, а услугата не е задължителна за потребителя, а той сам решава дали да я ползва или не. Оспорва твърдението на ищеца, че неустойката е нищожна поради противоречие с добрите нрави, като се позовава на същността на неустойката като форма на договорна отговорност, служеща за обезщетение на вредите от неизпълнение, на свободата на договаряне, на равнопоставеността между страните и на функциите на неустойката. Отрича неустойката да е добавък към договорната лихва, с което се увеличава ГПР, тъй като според чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК при изчисляване на ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Счита, че в случая е неприложима нормата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, тъй като периодът, за който е начислена неустойката е от изтичане на тридневния срок за предоставяне на обезпечението до крайния срок на договора, а законната лихва се дължи от настъпване на падежа до изплащане на задължението. Тъй като в случая лихвата е фиксирана, твърди, че липсва задължение в договора да се съдържа информацията по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Счита, че няма нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като уговореният ГПР не надхвърля пет пъти размера на законната лихва, определена с постановление на Министерски съвет. Оспорва твърдението на ищеца, че договорът е нищожен, тъй като клаузите му са неравноправни. Сочи, че договорът е сключен по предложение (искане) на кредитополучателя, поради което той е могъл да влияе върху съдържанието му и освен това договорът не е сключен при общи условия, а при индивидуални уговорки между страните. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски. Моли да не бъде допускан третия въпрос към съдебносчетоводната експертиза, тъй като е формулиран неточно и подвеждащо. Не сочи доказателства.

            Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД за нищожност на договор за потребителски кредит поради противоречие със закона. Съединени с него при условията на евентуалност са установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо, второ и трето от ЗЗД за нищожност на клаузата, съдържаща се в чл. 4, ал. 2 от договора за потребителски кредит, поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави.

            Не е основателно възражението на ответника за недопустимост на иска поради изплащане на задълженията по договора за кредита, тъй като предметът и обемът на търсената съдебна защита се определя от волята на ищеца.

За основателността на иска в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи противоречието на договора за потребителски заем с императивни законови разпоредби, а по предявените под евентуалност искове – да установи противоречието със закона, заобикалянето на закона и противоречието с добрите нрави на клаузата, съдържаща се в чл. 4, ал. 2 от договора за потребителски кредит.

Не са налице права и обстоятелства, които се признават, както и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.

            Представеното от ищеца писмено доказателство следва да бъде прието по делото като допустимо, относимо и необходимо, а искането за изслушване на съдебносчетоводна експертиза, която да отговори на формулираните в исковата молба въпроси – уважено.

            Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако постигнат такава ще спестят време и разноски и ще разрешат правния спор по начин, удовлетворяващ и двете страни, а на ищеца ще бъде върната половината от внесената държавна такса.

            Воден от горното и на основание чл. 140 и чл. 146, ал. 4 от ГПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание, което ще се проведе на 02.10.2020 г. от 10,00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

            СЪОБЩАВА проекта на доклад по делото, обективиран в обстоятелствената част на определението.

            ПРИЕМА представеното с исковата молба писмено доказателство.

ДОПУСКА изслушване на съдебносчетоводна експертиза, след запознаване с материалите по делото и извършване на справка в счетоводството на ответника да даде заключение по следните въпроси: какъв е размерът на ГПР, изчислен съобразно формулата, определена по силата на Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК; какви разходи на заемодателя са включени в ГПР; какъв е размерът на законната лихва – годишно и месечно, считано от сключване на процесния договор до падежната му дата, като вещото лице съпостави в табличен вид размера на законната лихва и размера на договорната лихва по договора за потребителски кредит; с какъв процент се оскъпява кредитът с уговорената в чл. 4, ал. 2 от договора неустойка, като вещото лице изчисли какъв е процентът годишно и месечно, включително в табличен вид, като представи този размер самостоятелно по месеци, а след това като го сумира с дължимата договорна лихва по месеци.

ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 250 лв., вносими от ищеца в едноседмичен срок от съобщаването по сметка на Районен съд – Пазарджик.

            НАЗНАЧАВА за вещо лице Димитър Любенов Бараков, който да се призове след внасяне на депозита.

            ПРИКАНВА страните към спогодба за окончателно уреждане на спора, предмет на делото.

           

            Определението да се съобщи на страните, като на ищеца се връчи препис от отговора на исковата молба.

            Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: