Определение по дело №16810/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 май 2025 г.
Съдия: Пламен Иванов Шумков
Дело: 20251110116810
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 март 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 21846
гр. София, 19.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110116810 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от Д. М. П. против „Софийска вода“
АД.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.
Ищецът е представил писмени доказателства, които като допустими, относими и
необходими следва да бъдат приети по делото.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 26.06.2025
г. от 09:50 ч., за когато да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, като на ищеца се връчи и препис от отговора на исковата
молба.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства по опис,
обективиран в същата.
УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 237 ГПК и с оглед направеното от
ответника с отговора на исковата молба признание на иска, да посочи най-късно в
първото по делото съдебно заседание дали прави искане за постановяване на решение
при признание на иска, в който случай съдът прекратява съдебното дирене и се
произнася с решение съобразно признанието.
В случай, че ищецът не заяви, че желае постановяване на решение при
признание на иска или изрично заяви, че не желае постановяване на решение при
признание на иска, съдът се произнася със съдебно решение по общия ред след
провеждане на съдебно дирене и събиране на доказателства.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на
установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от 295,34 лева,
представляваща стойност на ВиК услуги за периода от 13.07.2015 г. до 14.03.2018 г.,
начислени по партида с клиентски № ***, разкрита на името на ищеца, с адрес на
1
потребление: ***.
Ищцата Д. М. П. твърди, че процесната сума е начислена от ответника „Софийска
вода“ АД като стойност на потребени ВиК услуги в имот, находящ се в *** по
партида, водена на името на ищцата. Счита, че не дължи заплащането й поради липса
на облигационно отношение с ответника, както и поради погасяването на сумата
поради изтекъл давностен срок. Сочи, че вземанията се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок по смисъла на чл. 111 ЗЗД, доколкото представялват
задължения за периодични плащания. Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът изразява становище за основателност на
предявения иск. Изрично сочи, че признава предявения иск за недължимост на сумата.
Сочи, че ответникът не е предприемал никакви действия за съдебно събиране на
процесната суми, нито оспорва предявения иск, поради което счита, че е налице
хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК и разноските следва да останат в тежест на ищцовата
страна. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на
претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение. Претендира разноски.
В тежест на ответника по предявения отрицателен установителен иск по чл.124,
ал.1 ГПК е да докаже, че претендираното от него и оспорено от ищеца вземане
съществува, т.е. че през процесния период, включен в оспорените фактури, между
страните е съществувало валидно облигационно отношение, по силата на което
ищецът е бил потребител на ВиК услуги, доставени от ответника, чиято стойност
възлиза на претендираната сума, респ. че са налице обстоятелства, обуславящи
основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115
и чл. 116 ЗЗД.
При доказване на горното, в тежест на ищеца е да докаже погасяване на дълга.
УКАЗВА на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК на страните, че не сочат доказателства за
установяване на разпределените в тежест на всяка от тях факти.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните по делото фактите: че между страните не е налице
облигационно правоотношение в процесния период и за процесния имот, както и че
същите са погасени поради изтекъл давностен срок.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2