№83
гр. Силистра, 17.07.2020 г.
Силистренският окръжен съд, в
открито заседание на седми юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Василева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Добринка
Стоева
2. Огнян Маладжиков
при секретаря Ели Николова, като разгледа докладваното
от младши съдия Маладжиков в.гр.д.№ 74 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл.
във връзка с чл. 422 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А.К.,
против Решение № 244 от 20.12.2019 г. по гр.д.№ 721/2018 г. на Дуловския
районен съд, с което е отхвърлен искът му по реда на чл. 422 от ГПК за
установяване спрямо „Джага” ООД с ЕИК *********, че дружеството му дължи 240
лева обезщетение по чл. 59 от ЗЗД, поради това че е лишен от правото на
ползване на собствените му идеални части от имот № 030005, с нов идентификатор
12022.30.5 за стопанската 2015/2016 година,
ведно със законната лихва върху сумата от 240 лв., считано от датата
на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 02.10.2018 г. до окончателно изплащане на вземането.
В жалбата си, подадена чрез
процесуален представител, въззивникът изтъква доводи за неправилна правна
квалификация на спора от страна на съда. Неоснователно твърди, че липсва доклад
по делото. В съвкупност двете нарушения са довели до неправилно идентифициране
на релевантните за спорния предмет факти и обстоятелства, неправилно
разпределение на доказателствената тежест, неправилно допускане на доказателства
по искане на ответника, неправилно недопускане на поискани от ищеца
доказателства. Направени са доказателствени искания, които въззивният съд с
определението по чл. 247 от ГПК мотивирано е уважил в една част, а в друга ги е
отхвърлил. Жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното решение и уважаване на
иска.
Въззиваемото дружество оспорва
основателността на жалбата. Намира за доказан факта, че е ползвал процесните
13,5 декара от нивата на валидно правно основание – договор за наем, сключен
със собственика Х.Х.А. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Не
претендира разноски.
От фактическа и правна страна
Силистренският окръжен съд намира следното:
Обжалваното решение е валидно,
допустимо и правилно, а въззивната жалба срещу него е неоснователна.
Ищецът претендира в исковата молба,
че вземането, предмет на издадената Заповед за изпълнение № 353/05.10.2018 г.
по ч.гр.д.№ 606/18 на ДлРС, е възникнало на основание чл. 59 от ЗЗД. Така го е
квалифицирал и районният съд, същото намира и настоящата инстанция. С въззивния
доклад съдът е преразпределил
доказателствената тежест за доказване на правното основание, на което
ответникът твърди да е обработвал процесната нива, като я е възложил върху него.
Твърди се в исковата молба, че през стопанската
2015/2016 г. ответникът е ползвал без правно основание 13,5 дка от процесната
нива, за която не се спори, че ищецът притежава 2/9 идеални части от нея.
Фактът на ползването също не се оспорва, но ответникът представя договор за
наем на 13,5 дка от нивата за стопанската 2015/2016 г., сключен с наемодателя Х.Х.А.,
който се е легитимирал като собственик на идеални части от нивата, въз основа
на два нотариални акта: НА № 149/2008 и НА № 54/2012 г. на нотариус К.Костов с
рег.№ 351 на нот.камара.
Качеството на съсобственик на
процесната нива по отношение на Х.А. не се оспорва от ищеца. Оспорва се, че А.
не се е подписал под договора, т.е. че е недействителен, а също така, че обемът
на правата му в съсобствеността не му позволява самостоятелно да взема решение
за управлението на имота.
Както правилно се изтъква във
въззивната жалба, предметът на спора се свежда до това дали ответникът е имал
противопоставимо на ищеца правно основание да ползва 3-те декара (2/9 ид.ч.) от
общо ползваните 13,5 дка.
С посочените от въззивника Решение
№ 179/23.07.2015 г. по дело № 3104/2014 на ВКС, ГК, IV г.о. и Решение №
156/07.11.2018 г. по дело № 1223/2018 на ВКС, ГК, III г.о. действително са
казва, че съсобствениците, които притежават повече от половината от общата вещ
са властни да вземат решение за отдаването ѝ под наем и това решение ще
обвърже всички съсобственици, като имуществените отношения помежду им в подобна
хипотеза се уреждат само между съсобствениците по силата на чл. 30, ал. 3 от
ЗС, а не между наемателя и неучаствалите в сделката съсобственици. Когато
възмездната сделка е непротивопоставима на последните и те не са я приели,
отговорността на лицето, което фактически ползва вещта е по чл. 59 от ЗЗД.
В съответствие с това разбиране на
ВКС е настоящата редакция на чл. 3, ал. 4 от Закона за арендата в земеделието
(ЗАЗ), а Законът за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ)
предвижда по-малък процент от собствеността (25 %) за противопоставимост на
договора за наем на земеделска земя със срок над една година – чл. 4а, ал. 2.
Към 10.10.2015 г. обаче Законът за
арендата в земеделието (ред.ДВ бр. 14 от 20.02.2015 г.) не е предвиждал в чл. 3, ал.
4 изискване съсобственикът, с когото е сключен арендния договор, да притежава определен
минимален дял от земеделската земя, за да е противопоставим договорът на
останалите съсобственици. Техните отношения се уреждат съгласно изричната
препратка към чл. 30, ал. 3 от ЗС, независимо какъв дял от собствеността
притежава арендодателят. По същото време чл. 4а от ЗСПЗЗ (ред. ДВ бр. 61 от
11.08.2015 г.) не е съществувал.
Тълкуването на ВКС в цитираните
решения не може да се пренесе автоматично към настоящия казус, без да се вземе
предвид характера на наетата вещ и действалите закони към момента, когато е
сключен договорът за наем. В противен случай ще излезе, че дори тогава –
10.10.2015 г., наемателят на земеделска земя за срок до една година, както е в
случая, е трябвало да съобразява обема на правото на собственост на
наемодателя: дали е над 50%; алтернативно – дали има решение на съсобствениците
за разпределение на ползването, или дали е упълномощен от останалите
съсобственици, с които заедно трябва да имат над 50%, за да сключи сделка,
противопоставима на всички останали съсобственици. Докато по същото време, ако
арендатор сключи договор за аренда, който обременява страните за минимум 5
години (чл. 4, ал. 1 от ЗАЗ), и за който винаги се е изисквало квалифицирана
форма (чл. 3, ал. 1 от ЗАЗ), той е нямал задължението да съблюдава тези
обременителни изисквания. Достатъчно е било да установи, че арендодателят е
собственик, без значение с какъв обем идеални части участва в съсобствеността, за
да е противопоставим договорът му за аренда на останалите съсобственици. За
наем на земеделска земя със срок до една година, няма установена от закона
форма за валидност на сделката. Логично е законът да не поставя за по-малко
обременителния договор изискване за форма, а да го прави за по-обременителния.
Но не е логично гражданскоправното действие на по-малко обременителния договор
за наем да е по-ангажиращо за наемателя в отношенията му с останалите
съсобственици, в сравнение с аналогичното действие на арендния договор, имайки предвид
законовата уредба към 10.10.2015 г. Ето защо въззивният съд споделя тълкуването
на ВКС, дадено в цитираните решения, но счита, че към онзи момент, когато е
сключен процесният договор за наем, то не се отнася за земеделските земи, по
отношение на които има специален режим. Режим, който винаги е бил подчинен на
принципа, че земята трябва да се обработва и пред желаещите да го правят не
трябва да се поставят мъчно преодолими пречки. Този извод
намира основание в обстоятелството, че по първото от горецитираните решения на
ВКС наетата вещ е хотел, а по второто е бирария, ерго – не са земеделски земи.
Затова минимално необходимото към момента на сключване на процесния договор, е
било наемодателите или арендодателите да са собственици на земята, без значение
от обема на правата им в съсобствеността, за да бъде сключеният от тях договор
противопоставим на всички останали съсобственици. В този случай, отношенията
помежду им се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС. А лицето, ползващото земята
на възмездно основание, не отговаря спрямо когото и да било от съсобствениците
на основание чл. 59 от ЗЗД, стига договорът му с наемодателя да е валидно
сключен и последният да е съсобственик.
Съдът приема, че Х.А., бидейки съсобственик, без значение от размера на
идеалните части в съсобствеността на процесната нива, се е подписал под
договора за наем от 10.10.2015 г. и на това основание е възникнало валидно
наемно правоотношение между него и „Джага“ ООД за 13,5-те декара от нея. За
този извод съдът се позовава на компетентно изготвеното, обективно и обосновано
заключение на вещото лице по назначената графическа експертиза на подписа на А.
Изследван е подписът в оригинала на договора за наем. Ползван е богат
сравнителен материал: от четири заявления за издаване на документи за
самоличност и от пет нотариални акта, последните в оригинал. Вещото лице по
графическата експертиза подробно, систематично, последователно и научно
обосновано е изложил етапите и находките от експертното изследване.
Визуализирал е множеството съвпадения в частните идентификационни признаци, не
е пропуснал и различията. Обяснил е научному на какво се дължат
последните. Дава заключение, че подписът
най-вероятно е изпълнен от А. За степента на вероятност пояснява в съдебното
заседание, че особеностите на подписа, открити и в изследвания обект, и в
сравнителния материал, които се отнасят до общите признаци, а именно: средна
степен на обработеност, среден темп на изписване, ниска координация на
движенията и средна степен на сложност имат отношение към невъзможността да се
даде категорично положително заключение. Ако подписът беше по-обработен,
изводът би бил по-категоричен. Но това не означава, че заключението е невярно
или необосновано. Съдът съобразява, че щом и в сравнителните образци подписът е
със същите общи признаци като в изследвания обект, най-вече със средна степен
на обработеност, безпредметно би било да се назначава повторна тройна
експертиза. В крайна сметка сравнителният материал е взет от девет документа, всичките
от които са посочени от самия жалбоподател. Логичният извод е, че всички
подписи от сравнителните материали представляват достатъчна представителна
извадка за начина, по който се подписва А. И след като във всички тях
спецификите на общите признаци са в основата да не може да се даде категорично
заключение, няма разумна причина да се очаква, че в някой друг подпис, незнайно
откъде би се взел той, ще се открият по-различни общи признаци, които биха
довели до по-категоричен резултат.
Силистренският окръжен съд
съобразява, че всяко доказателство следва да се обсъжда и анализира съвкупно с
останалия доказателствен материал. Не без значение в този случай е контекстът,
в който е сключен договорът за наем. Неговият предмет е за 13,5 дка, точно колкото
прави сборът от правата на А. върху нивата, придобити от него с двата
нотариални акта. Ето защо, ако за вещото лице изводът, че подписът върху
договора най-вероятно е изпълнен от Х.А., то за съда няма никакво съмнение в
това.
Въз основа на гореизложеното
Силистренският окръжен съд намира, че сключеният договор за наем между Х.А. и
„Джага“ ООД от 10.10.2015 г. за 13,5 дка от процесната нива, за стопанската
2015/2016 г., е противопоставим на А.К. и същият няма вземане спрямо ответника,
което да е възникнало на основание чл. 59 от ЗЗД, предмет на издадената Заповед
за изпълнение № 353/05.10.2018 г. по ч.гр.д.№ 606/18 на ДлРС.
Като е стигнал до същия извод,
Дуловският районен съд е постановил правилно решение, което следва да се
потвърди.
Решението е в полза на въззиваемото
дружество, което е направило разноски за графическата експертиза, но в нито
един момент от производството не е поискало присъждането им. Затова съдът не
следва да присъжда разноски никому.
Водим от гореизложеното,
Силистренският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 244 от
20.12.2019 г. по гр.д.№ 721/2018 г. на Дуловския районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
На основание чл. 236, ал.3, предл.
ІІ ГПК решението по в.гр.дело № 74/2020 г. на Силистренски окръжен съд се
предава с подписите на двама от съдиите от състава, който го постановява. Съдия
Добринка Стоева е в годишен отпуск.
Председател
на състава Т. Василева /