Решение по дело №633/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 260100

 

гр.Пловдив, 28.10.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, 12-ти състав, в открито заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

                                               СЪДИЯ: СИМЕОН ЗАХАРИЕВ

при секретаря Боряна Костанева, като разгледа докладваното от съдията   търговско дело № 633 по описа за 2019 година, намери за установено следното:

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.

Ищците, М.А.Н., Х.М.Н. и Х.М.Н., тримата от град Пловдив, съдебен адрес: ***– адв. Г.Т. и адв. П.М., твърдят, че са наследници на М.Х.Н. – *** на първата и *** на останалите двама ищци. Твърдят също, че на 09.05.2017 г., на път III - 375 Пещера – Пловдив, км.32, е настъпило пътно-транспортно произшествие, при което автомобил с рег. № ****, марка БМВ, модел „320 ХДрайв“, собственост на „Бижу 2009“ ЕООД, ЕИК *********, управляван от Д.С.Т. ЕГН **********, се блъска в автомобил с рег. № ****, марка „Фиат“, модел „Брава“, собственост на „Техно М“ ЕООД, ЕИК *********, и причинява смъртта на водача М.Х.Н.. Според ищците, ПТП е настъпило по вина на водача Д.Т., която без причина е навлязла в платното за насрещно движение и е причинила сблъсък с насрещно движещия се автомобил, управляван от М.Н.. Твърдят също, че срещу водача Т. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 343 във вр. с чл. 342 от НК, по което е образувано НОХД № 1209/2019 г., приключило в хода на настоящото производство.

Ищците излагат твърдения, че смъртта на техния наследодател им е причинила неимуществени вреди, изразяващи се в изключителни болки и страдания от внезапната загубата на много близък човек, с когото са поддържали изключително близки отношения, емоционална обвързаност, уважение. Загубата на неговата морална и емоционална подкрепа довела до необратима промяна в начина им на живот, затваряне в себе си, промяна в общуването. Твърдят, че двамата му *** приели изключително тежко загубата на техния ***, който бил тяхна морална, емоционална и материална опора в живота. *** му М. също приела изключително тежко внезапната му загуба, здравословното й състояние било влошено, изпаднала в състояние на депресия, получила инфаркт на лабиринта. Поддържат твърдение, че в резултат на загубата се влошило и материалното състояние на семейството.

Така твърдените неимуществени вреди оценяват на 300 000 лева за всеки от ищците. Излагат твърдение, че към датата на събитието е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, съществуващо между виновния водач и ответното „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД – град София, ул. Ст. Караджа 2. Твърдят, че същото било уведомено за настъпилото застрахователно събитие на 30.07.2018 г. като с писмо от 29.10.2018 г. предявените към дружеството претенции им били отказани.

Предвид изложеното, претендират дружеството да бъде осъдено да им заплати по 300 000 лева за всеки от тях, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от непозволено увреждане смъртта на техния *** и *** М.Н., ведно със законната лихва от 30.07.2017 г. до окончателното плащане, както и направените разноски по делото.

Ангажират писмени и гласни доказателства.

Ответното „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД – град София, ул. Ст. Караджа 2, оспорва основателността на предявените искове. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, по полица № BG/11/116001992514, сключена между дружеството и собственика на процесния автомобил с марка „БМВ“. Оспорват наличието на предпоставки за ангажиране на отговорността на дружеството. Оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП, противоправното и виновно поведение на водача Т., като твърди наличието на случайно деяние. При условията на евентуалност твърди наличието на съпричиняване на настъпване на вредоносния резултат от поведението на починалия М.Н., който се движел с автомобил с неизправни светлини,  навлязъл в насрещното движение, не използвал предпазен колан, със скорост, надвишаваща максимално допустимата. Според ответника, за настъпилата смърт повлияли и фактори, свързани с общото здравословно състояние на М.Н..

Оспорват факта, че здравословното състояние на ищцата М.Н. се влошило именно в резултат на преживения стрес от смъртта на *** й. Оспорва исковете по размер като прекомерни и несъобразени с икономическата ситуация в страната, както и че не съответстват на реално причинените неимуществени вреди от ищците.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

За безспорни между страните в настоящото производство са определени фактите:

-          че ищците са наследници на починалия М.Х.Н. – *** на първата и *** на останалите двама ищци.

-          че на 09.05.2017 г., на III-375 Пещера – Пловдив, км.32 е настъпило пътно-транспортно произшествие, между автомобил с рег. № ****, марка БМВ, управляван от Д.С.Т. и автомобил с рег. № ****, марка „Фиат“, управляван от М.Х.Н..

-          На наличие на застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, по полица № BG/11/116001992514, сключена между ответното дружество и собственика на процесния автомобил с марка „БМВ“, рег. № ****.

Не се спори между страните, че с влязла в сила присъда № 5/13.01.2020 г., постановена по НОХД № 1209/2019 г. на ОС – Пловдив, Д.С.Т., родена на **** г. в град ***, живуща в град ***, е призната за виновна в това, че на ****г. на път III – 375 в отсечката от пътя между град Пловдив и с. Кадиево, обл. Пловдив, при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил, марка „БМВ“, с рег. № ****, е нарушила правилата за движение, а именно – чл.20, ал.1 и чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, като по непредпазливост е причинила смъртта на М.Х.Н. ЕГН **********.

Последно констатираното, съпоставено с разпоредбата на чл.300 от ГПК, налага съдът да приеме за установени факта на настъпване на ПТП, противоправността на деянието, извършено от Д.С.Т. и нейната вина.

Цитираното НОХД е приложено по настоящото дело.

Въз основа на данните от констативния протокол, протокол за оглед на местопроизшествието, скица, фотоалбум, съставени във връзка с приложеното досъдебно производство, както и от заключението на изслушаната в настоящето производство, неоспорена от страните комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, се установява следния механизъм на пътнотранспортното произшествие:

На 09.05.2017 г., около 21.29 ч., водачът Д.С.Т. е управлявала лек автомобил „БМВ 320 Д“ по северната лента на платното за движение на пътя град Пловдив – с. Кадиево, в посока от изток на запад. През това време, водачът М.Х.Н. е управлявал лек автомобил „Фиат Брава“ по платното за движение на същия път в посока от запад на изток срещу л.а. „БМВ“. По същото време водачът А.А.К. е управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“ по платното за движение на същия път в посока от изток на запад, зад лекия автомобил „БМВ“. Пред лекия автомобил „БМВ 320“ се движел неизвестен товарен автомобил. В един момент, водачът на автомобила „БМВ 320Д“ отклонил автомобила наляво и навлязъл в лявата, южна лента, където след 0.4 сек е настъпил удар, който е бил неизбежен. Ударът е настъпил в предната лява част на лекия автомобил марка „БМВ 320Д“ и в предната лява част и и лявата страна на лекия автомобил „Фиат Брава“. От удара, вследствие на възникналия въртящ момент, лекият автомобил „БМВ 320 Д“ е започнал да се върти като едновременно с това е продължил да се движи на северозапад. Лекият автомобил „Фиат Брава“ също се завъртял в положителна посока /обратна на часовниковата стрелка/ и продължил да се движи на югоизток. Водачът на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ реагирал като екстрено задействал спирачната система, но въпреки това последвал лек удар в предната лява част на лекия автомобил „БМВ 320Д“ и в предната лява страна на неговия автомобил. След удара, трите автомобила са се установили извън платното за движение на местата и в положенията, както са отразени в Протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието.

Според неоспореното от страните заключение на експерта, от техническа гледна точка, основна причина за настъпилото пътнотранспортно произшествие е, че водачът на автомобил „БМВ 320Д“ Д.Т. е предприела маневра и отклонила автомобила си наляво, като така е навлязла в южната лента за насрещно движение на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно и когато там насрещно се е движел лекия автомобил „Фиат Брава“.

Произшествието  е настъпило на хоризонтален, равен и прав участък от пътя при движение през нощта, при намалена видимост, на изкуствена светлина – автомобилни фарове. Платното за движение в мястото на катастрофата е с асфалтова настилка, която е била суха.

Съгласно заключението на експертизата, скоростта на движение на лекия автомобил марка „БМВ 32д“ в момента на удара е била около 77 км/ч, а тази на лекия автомобил марка „Фиат Брава“ – около 85 км/ч.

Предвид така посочените доказателства, съдът намира, че по делото безспорно се установява механизма на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие, причините за това, както и участниците в него. Същите напълно кореспондират с твърденията в исковата молба, които съдът намира за доказани.

Съгласно неоспореното от страните заключение на комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, в резултат на настъпилото произшествие на **** М.Х.Н. починал. Причина за смъртта са тежки, множествени, несъвместими с живота увреждания в черепната, гръдната и коремната кухини. Според експерта, налице е причинно-следствена връзка между причинените травматични увреждания и смъртта на М.Н..

В открито съдебно заседание, проведено на 06.07.2020 г. е изслушана като свидетел на ищците Е.А.З., *** на ищцата М.Н.. Независимо от тази родствена връзка, съдът кредитира показанията й. Същите почиват на преки и непосредствени възприятия от случилото се след процесното пътнотранспортно произшествие и не противоречат с останалите събрани по делото доказателства. Съдът намира за житейски обоснован и нормален факта, че именно тя е била близко до ищците.

Първите впечатления на свидетелката са непосредствено от вечерта и нощта на катастрофата. Заявява, че е пристигнала пред дома на *** си, за да я вземе заедно с *** й и да отидат на мястото на произшествието. Описва как я видяла за първи път – „с два чифта замръзнали очи, никаква реакция, в положение на абсолютен стрес“. Ищцата останала напълно безмълвна по време на целия път, било й е студено, треперела.

Големият й ***, ищецът Х.М.Н., също пътувал с тях към мястото на произшествието, на задната седалка на автомобила „здраво стиснал дръжката на вратата“, като и двамата били „абсолютно неконтактни“. Според свидетелката, ищцата била дезориентирана по време и място; едва успяла да влезне в колата и казала: „Това беше. Животът ми свърши“.

Свидетелката заявява, че в края на вечерта, е видяла и малкия й *** – ищеца К.М.Н., който плачел и ги очаквал да се върнат.

Според показанията, настъпилата смърт напълно променила живота и ежедневието на семейството на починалия. *** му, която до момента била лъчезарна, ведра, усмихната, даваща кураж и сили на всички, станала друг човек – затворила се в себе си, мълчалива, без да допуска някой да я утешава, отчаяна и уплашена. Започнала да страда от безсъние, въпреки, че взимала успокоителни таблетки вечер. Било я страх от тъмното, а вечер след 9 до 11 ч. „абсолютно губела почва под краката си“.

Според  свидетелката, ищцата се променила и по отношение на работата си, която вече вършела бавно, „тегаво“, без лекота, без да е нетрудоспособна. Отказвала да се вижда с приятели, дори със семейството на *** й, преустановила всякакви социални контакти. Отбягвала вече да ходи на театър, концерт или кино, тъй като до този момент винаги ги посещавала само със *** й.

Свидетелката сочи, че ищцата е демонстрирала любящите отношения със *** й, винаги били заедно и задружни в трудностите. Всичко това изчезнало след неговата смърт като тя се променила и станала затворена и мълчалива. Около половин година след случая, тя отслабнала много, косата започнала да й капе изключително интензивно. Свидетелката заявява, че ищцата получила инсулт, вследствие на което загубила слуха й в едното ухо като лекарите й заявили, че това може да се дължи в голяма степен на стрес. За преодоляване на психологическата травма, се наложили посещения при психолог, както и прием на успокоителни.

Свидетелката излага данни и за отражението на смъртта на М. върху неговите двама ***. Техните социални контакти рязко намалели. Големият й *** /ищецът Х.Н./, който до момента учел висше образование редовна форма на обучение, се наложил да продължи в задочна форма, за да започне работа и да помага на семейството си в отсъствието на *** му. Заявява, че е работил във фирмата, в която работил *** му, около една година, но напуснал, защото споменът за *** му, бил във всеки разговор с неговите колеги.

Свидетелката сочи, че на следващия ден след смъртта на М. е извела извън дома му, малкия й *** – ищеца К.Н.. Той плачел непрекъснато, говорел за *** си и не можел да приеме факта, че него вече го няма. Свидетелката, *** й и двете й ***, всеки ден ходели до гробищата като в един момент К.Н. заявил, че не може да понесе мисълта, че трябва да ходи там и спрял. Двамата братя отказали да ходят на море, като още преживявали смъртта на *** им. К.Н. плачел много, месеци наред и винаги, когато ставало дума за *** му, отивал в другата стая. Големият *** – Х. външно се държал и „стискал зъби“, но и двамата преживявали изключително тежко всяко споменаване на *** им. Те били изключително привързани към него, а след смъртта му останали затворени, без социални контакти и развлечения.

В същия смисъл са и показанията на свидетелката К.С., *** на семейството на ищцата. Същата потвърждава рязката промяна в начина на живот и емоциите на М., шокът, който тя е преживяла непосредствено след смъртта на *** си, както и ограничаването на социалните й контакти.

Всички тези негативни последици и вреди, съдът приема, че са пряко и непосредствено вследствие от настъпилото ПТП.

При това положение е налице фактическия състав на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на причинителя им.

Не се спори по делото, че гражданската отговорност на водача на автомобила, е била застрахована при ответното застрахователно дружество. Предвид изложеното, следва да се приеме, че същото е материалноправно легитимирано да отговаря по предявените искове с правно основание чл. 432 от КЗ.

Съдът намира за недоказани възраженията за съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат от поведението на ищците, направени от ответното застрахователно дружество в отговора на исковата молба.

Намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало /наред с неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения.

Ответното дружество твърди наличието на съпричиняване на настъпване на вредоносния резултат от поведението на починалия М.Н., който се движел с автомобил с неизправни светлини,  навлязъл в насрещното движение, не използвал предпазен колан, със скорост, надвишаваща максимално допустимата. Според ответника, за настъпилата смърт повлияли и фактори, свързани с общото здравословно състояние на М.Н..

Съдът намира възражението, че починалият е управлявал лекия автомобил с неизправни светлини, за недоказано. Пред настоящата инстанция са изслушани свидетелите Р.С. и А.К., управлявали автомобили в непосредствена близост с процесните. И двамата заявяват, че нямат спомен, автомобила на починалия да е бил без запалени фарове. Нещо повече, свид.К. заявява, че акумулаторът на този автомобил е бил изхвърлен от колана вследствие на удара.

Същото в пълна степен се отнася и до възражението за липса на предпазен колан, което не се потвърди в нито едно от посочените показания. Тежестта на установяване верността на посоченото, е изцяло върху този, които го твърди (ответника по делото), който при доказването му би намалил своята отговорност. Това твърдение обаче остана изцяло недоказано. В протокола за оглед на ПТП липсват каквито и да е данни за това починалия да е бил без предпазен колан. Такива данни не се съдържат и в образуваното наказателно производство. От друга страна, съгласно изслушаната по делото експертиза и неоспореното от страните заключение към нея, от техническото състояние на автомобила „Фиат Брава“ и травмите на пострадалия категорично може да се направи извод, че към момента на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие М.Н. е бил с поставен, при това правилно, предпазен колан, което напълно опровергава възражението на ответното дружество.

Експертизата е категорична и по отношение неоснователността на възражението на дружеството за това, че автомобилът на Н. е напуснал своето пътно платно. Напротив, установи се от описания механизъм на настъпване на произшествието, че то е настъпило в пътното платно и в лентата за движение на неговия автомобил, вследствие на навлизането в него на автомобила на виновния водач. Експертизата е категорична, че починалият е нямал каквато и да е техническа възможност да установи автомобила си преди мястото на удара, за да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране.

Съдът намира за недоказано и неоснователно и възражението на ответника, че починалият е управлявал автомобила си с несъобразена скорост. Съгласно заключението, дори да бе управлявал своя автомобил с по-ниска от установената скорост, при така описания механизъм на настъпване на произшествието, леталния изход отново би бил необратим, тъй като разкъсването на лявата част на управлявания от него автомобил, е довело до откъсване захвата на предпазния колан към купето на автомобила с последвало освобождаване на тялото, удар в интериорен предмет от салона на автомобила и изпадане от салона. При всеки един от тези етапи, леталният изход за водача, е напълно възможно да настъпи.

Не се установиха, на последно място, и каквито и да е проблеми, свързани със здравословното състояние на Н., които по един или друг начин да са допринесли с настъпилата му смърт и да са допринесли за нея, наред с удара.

Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице каквито и да е доказателства, които да подкрепят направеното възражение за съпричиняване. Недопустимо е приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато приносът на увреденото лице не е доказан при условията на пълно главно доказване, а е дори само предполагаем. Приносът на пострадалия следва да бъде не само надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение, какъвто е настоящия случай, но и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Такива доказателства в рамките на настоящото производство не се събраха, поради което съдът намира посоченото възражение за неоснователно и недоказано.

Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди:

Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Това понятие не е абстрактно, а е свързано всякога с преценка на обективно съществуващите конкретни обстоятелства, както и на общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество. Следователно, справедливо обезщетение за неимуществени вреди, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват живота му за определен по-кратък или по-продължителен период от време.

Воден от изложеното, съдът отчита обективно съществуващите, конкретно изложени по-горе обстоятелства във връзка с вида и характера на причинените на ищците психически травми, както и интензитета на причинените им болки и страдания и тяхната продължителност.

По делото е изслушана и приета, неоспорена от страните комплексна психиатрична и психологична експертиза на ищеца К.Н.. Съгласно заключението по същата К., който към момента на настъпване на произшествието, е бил непълнолетен, е преживял смъртта на *** си като внезапна промяна в семейството. Непълнолетието се характеризира с формиране и развитие, което допълнително усложнява преминаването на всички етапи на траур, поради липса на социален и емоционален опит и умения за справяне. Той е възприемал до този момент *** си като опора, както в личен, така и във финансов план и по отношение на всички свои потребности. Смъртта на *** му е била за него внезапно и неочаквано събитие, което напълно е нарушило нормалния му жизнен цикъл, а посоченото е породило остра стресова реакция, която е резултат на изключително, внезапно, неприятно или застрашаващо събитие. Установените при този ищец симптоми са показали първоначално състояние на зашеметеност, вегетативни признаци на паническа тревожност. Според експерта, тази остра стресова реакция е продължила дни, като описаните психологически преживявания на страх за бъдещото и тревога за семейството, най-вече за другия ***, са довели до нарушена адаптация и промени във всички сфери на функционирането му. Това е довело до емоционални симптоми на тревожност, понижена самооценка, психична и физическа умора, ограничени контакти. Настъпилото събитие – загуба на *** е довела до необратима социална загуба, носеща траен отпечатък върху личностовото и социалното му функциониране.

Посочените изводи на експерта в пълна степен се покриват с показанията на изслушаните по делото свидетели.

В пълна степен те се отнасят и до ищеца Х.М.Н.. Към момента на настъпване на смъртта на *** му Х. е на ** години. След описания по-горе и напълно съвпадащ процес на стрес, настъпил и при него, е последвало нежелан, но и неизбежен период от време, в които той е имал редица задължения, свързани с наложителна активност от негова страна – уреждане на административни въпроси, участие в ритуали, съобразяване и участие в обичаи, традиции, съобразяване с общо приети норми, свързани с такова трагично събитие. Стресът при него е бил допълнително засилен от факта, че е следвало едновременно с това да се справи със своите емоционални изживявания – скръб, гняв, промяна в семейството, както и съзнаваната отговорност да поеме част от отговорностите на своя ***. И при него, загубата на ***, е довела до необратима емоционална загуба, носеща траен отпечатък върху личностовото и социално функциониране.

Комплексната съдебно психиатрична и психологична експертиза на ищцата М.А.Н., също неоспорена от страните, в пълна степен съответства на подробните свидетелски показания относно нейното психическо състояние и промяна в начин на живот, след смъртта на ***а й. Според експерта, ищцата е възприела случилото се като внезапна, негативна промяна в живота на семейството, тъй като починалият е нейн *** и *** на *** им, който е осигурявал в пълна степен подкрепа на семейството. Стресът е повлиян и от факта, че е налице загуба на партньора й в живота, с който са си споделяли и изживяли всичко. И при нея, този стрес е бил изключително засилен от необходимостта, както да се справи с въпросите от ежедневието, непосредствено след настъпилата смърт, така и със собствените си емоционални изживявания на скръб, гняв, емоционална безизходица, отчаяност. Не на последно място, ищцата е преживяла и промяната в семейството и нарасналата й във връзка с това отговорност към нейните *** като единствен техен ***. Появили са се тревожност, колебания за самооценката, психична и физическа умора, безпокойство, депресия. Всички тези последици, са довели до необходимостта ищцата да потърси специализирана помощ, както и от личен лекар. Според експертите, анализът на данните сочи, че субективните оплаквания на ищцата са изцяло съотносими с преживяната травма по време и специфика. Шест месеца след смъртта на *** й, ищцата е със симптоми, които покриват критериите за смесено депресивно тревожно състояние, което покрива симптомите на постравматично стресово разстройство. 

Съдът приема, че вследствие смъртта на М.Н., е променила необратимо и изключително неблагоприятно живота на най-близките му хора – *** и двете му ***. Установява се по несъмнен начин, че същите са били изключително задружно и щастливо семейство, в което починалият е работил винаги на две работи, бил е опора за *** и *** си, изградил е и е съхранил лични отношения с всеки един от тях. Семейството е живяло напълно нормално, сплотено и е било опора за всеки от членовете му.

Смъртта на М.Н. внезапно е променила живота на всеки от ищците. *** му са били на възраст, достатъчна, за да осъзнаят и преживеят болезнено необратимата му липса. Всеки един от двамата му *** е реагирал по различен, но изключително показателен за силата на емоциите, начин на факта на смъртта на *** му. Свидетелите, а и експертите сочат, че всеки от тях се е затворил в себе си, преживял е множество и различни отрицателни емоции на тъга, гняв, болка; ограничили са социалното си общуване, напълно променено е било ежедневието им, в което дълго време са липсвали положителни емоции. Всеки един от ищците е преживял личната загуба на емоционална и физическа връзка с починалия и се е наложило да премине през всички етапи на стреса до пълното осъзнаване на необратимостта на загубата.

Съдът взема предвид, че към момента на увреждането ищеца К.Н. е бил непълнолетен, период характеризиращ се с особена необходимост от *** помощ. По-голямата възраст на ищеца Х.Н., от своя страна, е довела до осъзнаване на новите отговорности, внезапно изправили се пред него, за да помогне на майка си и своя по-малък брат; до пълна промяна относно обучението му, необходимостта от започване на работа, за да се изхранва семейството. Ищцата М. Н. е загубила своя *** и *** на *** си, човек, на който е разчитала винаги и във всичко.

При така установените психически травми, промяна в начина на живот и страдания на ищците, съдът следва да определи „справедливо обезщетение“. Нищо не би могло да замести загубата на починалия М.Н., необратимата липса на *** и ***. Няма парична сума, която да може да се определи като справедлив финансов или друг еквивалент на тази загуба. Като взе предвид всички подробно изложени мотиви относно възрастта на всеки един от ищците, личните му отношения с починалия, степента на преживените психически травми и стрес, както и задължението на съда да се съобрази с икономическата конюнктура, както и с установената към момента съдебна практика по сходни случаи, съдът намира, че на всеки един от ищците следва да се присъди обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания, преживени от смъртта на починалия М.Н., в размер на 170 000 лева за всеки, като в останалата част до пълния предявен от всеки от ищците иск размер от 300 000 лева, исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.

Така определените суми следва се присъдят ведно със законната лихва. Съобразно създадената нова законодателна уредба с Кодекса на застраховането, действащ от 01.01.2016 г., с разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ застрахователното покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, обхваща и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ. Съобразно това препращане, задължението на застрахователя да обезщети възниква или считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2, или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. В конкретния случай ищците са предявили застрахователната си претенция пред застрахователя на 30.07.2017 г., като от тази дата следва да бъде осъден застрахователя да заплати законната лихва върху присъденото обезщетение.

Ищците претендират присъждане на направените по делото разноски, но такива реално не са извършени от тях.

Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на адвокат П.М.М. от САК - ***, адрес: град ***, в качеството му на процесуален представител на М.А.Н., както и на адвокат Г.К.Т. от САК - ***, със същия адрес, в качеството му на процесален представител на Х.М.Н. и К. М.Н. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Окръжен съд - Пловдив, съобразно 38, ал. 2 ЗАдв., в размер на 4930 лева без ДДС за всеки от двамата адвокати.

На основание чл. 78, ал.6 от ГПК, ответното дружество следва да заплати по сметка на ПОС държавна такса съобразно уважената част от исковете в размер на 20 400 лв.

Ответното дружество претендира присъждане на направените от него разноски, съобразно отхвърлената част от исковете, което съдът намира за основателно за сумата 414 лв.

Предвид изложените мотиви, съдът на основание чл.432, ал.1 от КЗ

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: град София 1000, район Средец, ул. Ст. Караджа № 2, да заплати на: М.А.Н. ЕГН **********, съдебен адрес: град *** – адв. П.М.М.; на Х.М.Н. ЕГН **********и Х.М.Н. ЕГН **********, последните двама със съдебен адрес: град *** – адв.Г.Т., сумата по 170 000 /сто и седемдесет хиляди лева/ за всеки от тях, обезщетение за претърпени неимуществени вреди – психически болки и страдания от смъртта на М.Х.Н. ЕГН **********, *** на М.А.Н. и *** на Х.М.Н. и Х.М.Н., настъпила на 09.07.2017 г., в резултат на пътнотранспортно произшествие на път III – 375 в отсечката от пътя между град Пловдив и с. Кадиево, обл. Пловдив, причинено по непредпазливост от Д.С.Т., родена на *** в град ***, живуща в град ***, при управление на моторно превозно средство автомобил, марка „БМВ 320Д“, с рег. № ****, за което е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ по полица BG/11/116001992514 със ЗАД „Армеец“ АД, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от 30.07.2017 г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете на всеки един от тримата ищци в останалата му част до пълния предявен от всеки от тях размер от 300 000 лв. – като неоснователен.

ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: град София 1000, район Средец, ул. Ст. Караджа № 2, да заплати на адвокат П.М.М. от САК - ***, адрес: град ***, в качеството му на процесуален представител на М.А.Н., както и на адвокат Г.К.Т. от САК - ***, със същия адрес, в качеството му на процесален представител на Х.М.Н. и К.М.Н. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Окръжен съд - Пловдив, съобразно 38, ал. 2 ЗАдв., в размер на 4930 лева без ДДС за всеки от двамата адвокати.

ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: град София 1000, район Средец, ул. Ст. Караджа № 2, да заплати по сметка на Окръжен съд Пловдив държавна такса съобразно уважената част от исковете в размер на 20 400 лв.

ОСЪЖДА М.А.Н. ЕГН **********, съдебен адрес: град *** – адв. П.М.М.; Х.М.Н. ЕГН **********и Х.М.Н. ЕГН **********, последните двама със съдебен адрес: град *** – адв.Г.Т., да заплатят на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: град София 1000, район Средец, ул. Ст. Караджа № 2, деловодни разноски съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 414 лева.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                       Съдия: