Р Е Ш Е Н И Е
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Елин Пелин, 12 юни 2018 г.
РАЙОНЕН СЪД ЕЛИН ПЕЛИН, Пети състав в публично съдебно
заседание, проведено на десети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при
участието на секретаря Стефка С., като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 1196/2012 година по описа на РС Елин Пелин, за да се произнесе взе предвид следното:
И.А.Н.,
ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***
е предявил срещу ответницата С.Б.С.,
ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК. Твърди, че от
началото на 2010 г. страните по делото заживяли заедно и тъй като взаимоотношенията им били в дух на
разбирателство решили да имат деца. През 2012 г. се родила дъщеря им Ивона, а
година по-късно и сина им Светозар. През последните две години на съвместното
съжителство, настъпило неразбирателство, което довело до студенина и
безразличие, недоверие, омраза и неизпълнение на моралните задължения, тъй като ответницата
често предизвиквала скандали, крещяла на децата без повод и проявявала лошо отношение към тях. Поради това се
обърнала към психиатър и й било назначено лечение с медикаменти със зелена рецепта. След приема на лекарствата,
поведението на ответницата се променило коренно, като започнала да излиза с
приятели и да не съобщава къде отива, а при един случай на въпрос на ищеца къде
отива, тя отговорила, че отива на кафе с приятели. Часът бил 17.00, а като се
прибрала било 4,30 ч. сутринта. Тя често
напускала общото жилище, не се прибирала по няколко дни, като заявявала, че е
при родителите си на село. Случвало се ответницата без да предупреди ищеца да
взима децата от детската градина и когато той отивал да ги вземе, госпожите го
уведомявали, че майка им ги е взела. След фактическата раздяла на страните по
делото от 08.11.2017 г. грижите за
децата по отглеждането и възпитанието им
се изпълнява от ищеца, който получава помощ от своята майка, когато те
не са на детска градина. И към момента децата живеят с ищеца в дома им под наем
в с.Столник, като посещават детска градина „Здравец“ в гр.Елин Пелин. Раздялата
на родителите поражда правния интерес от предявяване на настоящия иск, като
възможност за преодоляване и разрешаване разногласията между родителите относно
упражняването на родителските права спрямо децата, определяне на издръжката им
и режима на лични контакти на децата с другия родител. Ето защо се иска съдът
да постанови решение, с което да предостави упражняването на родителските права
на децата Ивона Илиева Николова, ЕГН ********** и Светозар Илиев Н., ЕГН **********
на ищеца, като спрямо ответницата бъде определен режим на лични отношения с
децата Ивона и Светозар всяка първа и трета седмица на месеца от 10.00 часа в
събота до 18.00 часа в неделя с право на преспиване, като ответницата се
задължава да ги взема и връща от дома по местоживеене на бащата, както и 10 дни
през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката. Иска се
също така съдът да осъди ответницата С.Б.С. да заплаща ежемесечна издръжка на
всяко едно от децата в размер по 150.00
лева за всяко едно от тях, платима до
пето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска до настъпване на законови основания за нейното прекратяване
или изменение.
В хода на размяна на книжата по
реда на чл.131 от ГПК, ответницата С.Б.С. чрез пълномощника си адв.Г. - САК е депозирала писмен отговор, в
който сочи, че счита предявените искове са допустими, но ноеоснователни. Излага
доводи, че не оспорва обстоятелството, че в началото на съвместния й живот с
ищеца имало разбирателство, вследствие на което се родили двете им деца. В
последствие обаче ищецът започнал да злоупотребява с алкохол и да създава
ежедневни скандали пред децата в съвместното им жилище в с.Столник, което било
наето под наем. Наричал ответницата курва, боклук и др. Тя търпяла в името на
децата, но тъй като положението станало нетърпимо се обръщала за помощ към
органите на полицията и прокуратурата, но там не й обръщали никакво внимание.
Във връзка с инцидент при който ищецът подгонил ищцата с нож пред децата и й
нанесъл порезни рани по цялото тяло, тя
подала жалба до РП Елин Пелин, където била образувана прокурорска преписка №
935/2016 г., която приключила със съставяне на предупредителен протокол на ищеца, тъй като заключението било, че е
извършена лека телесна повреда и закана срещу личността, които се преследват по
тъжба на пострадалото лице. Ищцата завела гр.д. № 560/2016 г. по описа на РС
Елин Пелин по Закона за защита от домашното насилие и й била издадена Заповед
за незабавна защита, с която на ищецът било забранено да я приближава. Тъй като
ищецът осъзнал, че ще бъде осъден, започнал да се обажда на ответницата
ежедневно и да я моли да оттегли молбата си, като заживеят отново заедно и се
грижат за децата. Тя му повярвала и се върнала при него, но в резултат на
стреса от побоищата трябвало да посети специалист психиатър, който да й помогне
по повод упражняваното спрямо нея насилие и нанесените й психически травми.
Било й предписано лечение с успокоителни лекарства. И след като с ищеца се събрали, психическият
и физически тормоз продължил, като на 25.11.2017 г. след като се върнала от
работа в дома им, ищецът започнал да й крещи и да й отправя заплахи, бил агресивен
и я изхвърлил пред вратата. Повече от половин час, ответницата стояла отвън
пред вратата и се молела да я пусне в къщи, защото децата били изплашени и
плачели, а той не можел да ги успокои и бил категоричен, че няма да отвори
вратата. Това накарало ответницата да се
приюти при роднини в гр.София за през нощта, а на следващия ден се прибрала при
родителите си в с.Попица община Бяла Слатина. След раздялата ответницата
правела опити да се свърже с децата, но безуспешно, а от друга страна много се
страхувала, тъй като ищецът многократно я заплашвал, че ако се опита да вземе
децата, ще заплати с живота си. Не отговаря на истината твърдението, че при
отглеждането на децата на ищеца му помага неговата майка, тъй като тя живее
постоянно в гр.София, а той в с.Столник и често са в обтегнати отношения. Тези
опасения на ответницата се потвърдили, когато на 26.01.2018 г. разбрала, че
децата са болни от грип и отишла в с.Столник да ги види, а ищецът бил сам с тях
без тяхната баба. В момента децата се
намират при ответницата, която живее в къщата на родителите си в с.Попица. Моли
съдът да предостави упражняването на родителските права по отношение на децата
Ивона и Светозар на нея, като определи местоживеенето им да е при майката, а на
ищеца предостави режим на лични отношения всяка първа и трета събота и неделя
от месеца от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, като ищеца ги взема и връща по местоживеенето
на майката, както и по 20 дни през лятото, което време не съвпада с платения
годишен отпуск на майката. Моли се съдът да осъди ищеца да заплаща на двете си
деца ежемесечна издръжка в размер по 150.00 лева за всяко едно от децата,
считано от завеждане на иска в съда, платима до 10 число на месеца за който се
дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване
на основания за нейното прекратяване или
изменение.
Съдът
след като взе предвид становищата на
страните, събраните доказателства намира
за установено следното от фактическа страна: Видно от удостоверение за раждане №
**********/25.11.2013 г. издадено от район Средец, Столична община е, че родители на детето Светозар Илиев Н.,
ЕГН ********** са С.Б.С., ЕГН ********** – майка и И.А.Н., ЕГН ********** -
баща.
От удостоверение за раждане № ********** от
08.08.2012 г. издадено от район Средец, Столична община се установява, че родители на детето Ивона
Илиева Николова, ЕГН ********** са С.Б.С., ЕГН ********** – майка и И.А.Н., ЕГН
********** - баща.
Представено е Удостоверение за семейно
положение, съпруга и деца № 04/28.11.22017 г. издадено от с.Кривина, Столична община от което е видно,
че семейството на И.А.Н., ЕГН ********** се състои от децата му Ивона Илиева
Николова, ЕГН ********** и Светозар Илиев Н., ЕГН **********.
От удостовереня за настоящ адрес № 13 от 12.01.2018 г. и № 14/12.01.2018 г.
двете издадени от с.Попица, община Бяла Слатина, област Враца се установява, че
Ивона Илиева Николова, ЕГН ********** и Светозар Илиев Н., ЕГН ********** имат
настоящ адрес ***, считано от 14.10.2016 г. Видно от трудов договор № 2/22.02.2018 г. е,
че И.А.Н. е назначен на длъжност монтажник мебели от дърво и други подобни
материали при БГ Мебел Божиков и син ЕООД.
Установява се от трудов договор № 28/04.01.2018 г., че С.Б.С. е назначена при работодателя „Диди –
Стефи – 2“ ЕООД на длъжност сервитьор.
От удостоверение № 3820.03.2018 г. издадено от „Диди-Стефи-2“ ЕООД Бяла Слатина
е видно, че С.Б.С. е получила за периода
януари и февруари 2018 г. месечно възнаграждение в общ размер от 950,45 лева. Представено е удостоверение от „Коме“ ООД, в
което е отразено, че С.Б.С. е получила обезщетения за временна
неработоспособност и раждане на дете за периода месец 03.2017 г. до месец
02.2018 г. в общ размер от 978,25 лева. Видно от служебна бележка № 25/14.02.2018 г.
издадена от ДТ „Здравец“ е, че децата Ивона Илиева Николова и Светозар Илиев Н.
редовно посещават подготвителна група /5г./ в детската градина. По делото са представени разпореждане
за насрочване на дело, Заповед за
незабавна защита срещу домашно насилие, Определение от 30.09.2016 г. и
определение от 13.02.2017 г., с които по гр.д. № 690/2016 г. по описа на РС
Елин Пелин са наложени мерки за защита
по ЗЗДН спрямо С.Б.С., като И.А.Н. е
задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие, като делото е
прекратено поради оттегляне на молбата от С.Б.С.. Видно от
сдебномедицинско удостоверение на живо лице № 272/2016 г. издадено от КСМД
УМБАЛ „Александровска е, че при извършен на 30.09.2016 г. преглед на С.Б.С. са
установени драскотини и повърхностни порязвания по лицето и шията,
кръвонасядане на лявата мишница, които са й причинили болка и страдание.
От постановление за отказ да се образува досъдебно производство по пр.пр. №
935/2016 г. по описа на РП Елин Пелин е видно, че по повод заявление от С.Б.С.
срещу И.А.Н. е извършена проверка за
нанесен побой и отправени заплахи, като е прието, че не са налице достатъчно
данни за извършено престъпление от общ характер, а евентуално такова от частен
характер по чл.130, ал.2 и чл.144, ал.1 от НК. Представена е етапна епикриза на С.Б.С. от
12.12.2017 г. в която е отразена диагноза невротично разстройство, неуточнено.
По делото е прието като доказателство и писмо изх. № 3114/11.04.2018 г. на
ЦСМП-София в което е отразено, че през
месец март 2017 г. ФСМП Елин Пелин е посещавал 4 пъти адрес за лицето С.С.Б.,
като е представена и медицинска документация изготвена във връзка с
посещенията, като поставената диагноза е „невроза“ От изготвения
социален доклад от АСП Дирекция Социално подпомагане Елин Пелин се установява, че при И.Н. е налице потенциал за отглеждане и
възпитание на малолетните Светозар и Ивона. Същият полага адекватни грижи за двете си деца в семейна среда, среща
подкрепа от майка си, с която са общо домакинство, разполага с много добри
жилищни условия. Налице е емоционална връзка между майката и децата. И.Н. осигурява възможност за телефонни
разговори и срещи между майката и малолетните Ивона и Светозар. Разбира добре потребността им от общуване,
тъй като самият той е отгледан само от един родител. Предвид нарушените семейни
взаимоотношения И.Н. е консултиран по смисъла на ЗЗД за необходимостта от
осигуряване на възможност на децата да общуват с майка им, с оглед правилното им
психоемоционално израстване. И.Н. е консултиран за възможността спорните
въпроси да бъдат решени чрез медиация или чрез ползването на подходяща социална
услуга и в интерес на децата. Упражняването на родителските права и
определянето на издръжката на децата следва да бъде определено по преценка на
съдийския състав. По делото е изготвен социален доклад от
АСП Дирекция Социално подпомагане Бяла Слатина, в който се
сочи, че жилището на майката е семейна собственост на родителите й и в него са
налице условия за отглеждането и възпитанието на децата. Семейството на С. я
подкрепя и й помага имат желание да й
помагат за децата, когато е на работа. Майката е загрижена за възпитанието и
отглеждането на децата си и раздялата й
с тях й носи много мъка. При проведената
беседа майката е категорична, че може да осигури благоприятна среда за децата
си, както и добро възпитание и образование. В хода на съдебното производство са
разпитани свидетелите Юлия Траянова Стефанова и Крум Григоров А. – водени от
ищеца и Вергиния Боянова Г. и Тодор
Григоров Каменов – водени от ответната страна. В
показанията си свидетелката Юлия Стефанова
сочи, че И. и С. са били
наематели за половин година на неин имот, находящ се в гр.Елин Пелин и има
впечатление по отношение на живота им в този период, тъй като тя самата живее на около 100 метра от
отдадения под наем имот. Разказва,
че никога не е била свидетел на скандали между И. и С.. Тъй като често
посещавала имота си, за да наглежда градината или да отиде до сестра си, която
има имот съседен на нейния впечатленията й са, че С. не е ходила на работа през
този период и си е била в къщи, като седи на
барбекюто в двора пие кафе и пуши. Свидетелката твърди, че въпреки, че
била заявила на наемателите си, че не
позволява да се пуши в къщата, тъй като се
съсипва обзавеждането, С. не се съобразявала с това нейно изискване и на
няколко пъти се налагато свидетелката да
прави забележки по този въпрос чрез И., с когото контактувала. Налагало
се също така свидетелката да прави забележка на С. по повод отглеждането на
децата, тъй като те често съсипвали
растенията в двора й или пречели на съседите, поради което трябвало да им
обърне внимание и да им обяснява кое е
правилно и кое не, но ответницата й отговорила, че децата били палави. Твърди,
че наемното правоотношение със страните по делото било прекратено по нейна
инициатива, като причините за това били много, а при напускането ответницата
била взела от едната стая килима и ходила да я търси, за да й го върне. След
напускането били оставени и много съдове с мазнина, неизмити и натрупани.
Разказва и за случай при който веднъж
видяла пред дома на страните по делото линейка и попитала шофьора защо е
спрял пред къщата й, а той заявил, че „една колко пъти ни вика, но фелдшера ще
ти каже“, а фелдшера заявил, че жената има сериозни проблеми, но не взема мерки
и затова идват по някой път. Самата ответница веднъж й заявила, че има здравословен проблем на нервна почва, поради
което пиела билки, а свидетелката й заявила, че това са сериозни неща и билките
няма да й помогнат, а трябва да потърси квалифицирана медицинска помощ. От показанията на
свидетеля Крум Григоров А. се установява, че добре познава страните по делото,
тъй като са съседи и живеят в с.Столник, известно му е че имат две деца. Знае,
че към момента страните са разделени, като децата живеят при баща си И., а
майка му от време на време идва да им помага. Децата редовно ходят на детска
градина и това му е извество, тъй като те ежедневно общуват с внучката на
свидетеля. Ходят да играт в дома на свидетеля, или в техния дом, играят на
улицата. Разказва, че около 4 месеца не бил виждал ответницата да идва в имота, като грижи за децата полага
само И., който живее сам с децата в къщата, като майка му идва да му помага.
Свидетелят споделя, че според него децата винаги са измити, облечени, весели,
обгрижени, усмихнати и спокойни и не забелязва нищо нередно в развитието им.
След раздялата на страните по делото бил виждат ответницата да идва само два пъти
в имота. От разпита на свидетелката
Вергиния Боянова Г. се установява, че познава страните по делото, тай като С. е
дъщеря на нейната сестра, поради което я чувства много близка почти като дъщеря.
Тъй като със С. си споделят, тя й разказвала много пъти за нейния личен живот.
Споделяла, е че в началото връзката й с И. вървяла много добре, но след като се
родило голямото им дете започнали проблемите – скандали, побоища, а след
раждането на второто дете дори й разказала за нанесен й побой и наранявания с
нож по ръцете и шията. И. бил ядосан, скарали се и той започнал да я наранява с
нож. Докато били заедно С. и И. той си седял в къщи, а работела само С. като
продавачка и чистачка, а сестра й дори им изпращала колети и чанти с храна и
пари, за да има какво да ядат децата. Твърди, че не била чувала никога И. да
работи, често пиел, карал в пияно състояние, дори веднъж в колата били децата и
биел ответницата, като всичко това й било разказвано от ответницата. Разказва,
че много пъти ответницата й се обаждала и й разказвала за подобни проблеми. Дори
миналата година през ноември С. й се обадила късно вечерта, плачела и казала,
че няма къде да отиде, защото ищецът я изгонил затова отишла при едни нейни
роднини, иначе трябвало да обикаля по улиците, защото И. не я пуснал в дома им.
Според свидетелката С. много иска да се
вижда с децата си и много ги обича, но ответникът отказвал да й ги дава, но все пак имало случаи при
които й разрешавал да се срещне с тях. Свидетелката сочи, че не й е известно С.
да има каквито и да било здравословни проблеми, здрава е и може да гледа децата
си в с.Попица, където живее. Много често, когато ищецът гонил ответницата и
децата, те отивали да живеят в с.Попица,
но последния пък тя се прибрала без
децата. Свидетелят Теодор Григоров Каменов разказва,
че познава от дете С., а И. откакто се събрали да живеят заедно. Когато били в
добри отношения те често идвали в с.Попица, където той им бил съсед. Отпреди С.
***, но напоследът не е виждал децата, а само С.. Разказва, че когато страните били
в добри отношения, И. идвал в с.Попица, но после спрял да идва. От срещите си с
него имал впечатления, че докато е трезвен И. бил човек, но като се напие
създавал агресия, като виждал ищеца около два-три пъти пиян. По принцип
страните и децата идвали с градски транспорт, но веднъж дошли с автомобил Форд
фокус управляван от И., като после разбрал от С., че И. карал колата, но нямал книжка, а се
слувало да кара децата пиян. Според свидетелят в дома на С. *** има много добри
условия за отглеждане на децата – имат масивна къща, която е собственост на
семейството й. Родителите на С. могат да
й помагат при отглеждане на децата. Свидетелят сочи, че и последния път, когато
видял децата те били добре облечени. Впечатленията му са, че децата се чувстват
много добре с майка си С..
С оглед така установената фактическа
обстановка, съдът стигна до следните правни изводи:
По иска
с правно основание чл.127, ал.2 от СК:
Според нормата на чл.127, ал.2 от СК, когато
родителите не са съпрузи, не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие при
кого от тях да живеят децата им, спорът се решава от районния съд, който се произнася
относно местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения
и издръжката на децата. Следователно, при този иск съдът определя не само при
кого от родителите да живеят децата им, но и кой от тях да упражнява
родителските права по отношение на тях, режимът на лични отношения и
издръжката. Това е така, защото живеенето с родителя е съществен елемент от
съдържанието на родителските права и задължения, като текущото им упражняване
се извършва от родителя, при когото детето живее. В случая не е спорно между страните по
делото, че родители на децата Ивона Илиева Николова, ЕГН ********** и Светозар
Илиев Н., ЕГН ********** са страните по делото – И.А.Н. и С.Б.С.. Не е спорно и
обстоятелството, че страните по делото са имали фактическо съжителство от което
са се родили децата им, като от края на 2017 г. са във фактическа раздяла, след
която децата живеят и се отглеждат от бащата – ищец по делото – И.А.Н.. Спорен
е въпроса на кого следва да бъдат предоставени родителските права по отношение
на децата Ивона и Светозар, тъй като ответницата е оспорила твърденията на ищеца,
че не може да полага адекватни грижи за децата си и желае упражняването на родителските права да бъде предоставено
на нея. Ето защо всяка една от страните по така предявения иск следва да
установи, че е по-пригоден родител за претендираното
еднолично упражняване на родителските права с оглед
необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на децата.
При преценка на критериите за упражняването на родителските права и личните отношения между децата
и родителите, съдът следва да вземе предвид указанията заложени в ППВС № 1/12.11.1974 г. на
пленума на ВС, като извърши съвкупна преценка на интереса на децата, въз
основа на многопосочен комплекс от обстоятелства. Интересът на децата изисква упражняването на родителските
права да бъде възложено на този родител, който с оглед
възрастта, пола и степента на развитието им е по-способен да полага адекватни
грижи за тяхното добро възпитание, изграждането им като личности и да осигури
нормални битови условия за отглеждането им, като се вземат предвид и полаганите до
момента грижи, желанието на родителя досежно
отглеждането и възпитанието на детето. За да бъдат защитени тези интереси на децата е
необходимо родителят да полага освен необходимите адекватни грижи за децата си, да притежава и
необходимият родителски капацитет, желание, авторитет и родителски надзор за изграждането на детето като пълноценна личност.
Освен преценката на посочените критерии в ППВС № 1/12.11.1974 г. на
пленума на ВС, изискващи защита всестранните интереси на децата
по тяхното отглеждане и възпитание, като създаване на трудови навици и дисциплина
и изграждането на всяко дете като съзнателен
гражданин на обществото, съдът следва да съобрази и заложените изисквания
в Закона за закрила на детето налагащи грижите за детето да бъдат в „най добър интерес на детето”. Посочените в § 1, т.5 от Закона
за
закрила на детето обстоятелства
макар и в основни линии да се припокриват с критериите в ППВС № 1//12.11.1974 г. на
пленума на ВС, също така ги допълват, като изискват да се преценят и физическите, емоционалните и психическите потребности на детето или вероятността на детето да бъдат
причинени вреди и последиците от тях. Правилното възпитание на
децата зависи и от личността и възпитателските качества на родителите, както и от
умението да направляват децата си в
живота, да им
дават
положителен пример с поведението си. В случая от
събраните доказателства по делото се налага извод, че и двамата родители имат
родителски качества, като притежават умения за отглеждане и възпитаване на децата си. Настоящият
състав обаче намира, че се събраха доказателства, които дават приоритет по
сочените показатели на ищеца по делото. На първо място следва да се вземе
предвид обстоятелството, че след фактическата раздяла между страните в края на
миналата година, възпитанието на децата
е поето от техния баща, като от приетия по делото социален доклад изготвен
от АСП Дирекция Социално подпомагане Елин Пелин и изслушаните свидетелски
показания се установява, че децата са физически добре обгрижени, живеят в
жилище с констатирани добри хигиенно-битови условия и имат осигурена безопасна
среда, емоционално са спокойни и с добре съхранен интелект, не се наблюдават
индикации за наличие на стрес, като възпитателите в детската градина ги
определят като тихи и спокойни деца. Тези констатации сочат, че през периода, в
който децата се отглеждат от бащата, те се възпитават по един добър начин и е
налице взаимна привързаност между бащата и децата. От друга страна по делото се
събраха както писмени, така и гласни доказателства от които се установява, че ответницата
по делото – майка на децата, макар и да има желание за отглеждане на децата, не
е запозната напълно с всички задължения, които има във връзка с отглеждането и възпитаването
им. В тази връзка съдът взе предвид показанията на свидетелката Юлия Стефанова,
които кредитира като безпристрастни, доколкото не се установяват каквито и да
било обстоятелства на заинтересованост от депозирането им, според която в
период от половин година тя е имала възприятия за начина по който ответницата
полага грижи за децата си. Разказва за случаи на неглежиране на родителските
задължения и липса на добър пример от страна на ответницата, тъй като майката
непрекъснато пушела и пиела кафе в присъствие на децата, оставяла ги
безнадзорни да тичат по двора и улицата, не вземала никакво отношение, когато
виждала, че унищожават растителността в
двора или вдигат много шум, като не им правела каквато и да е забележка кое е
редно и кое не. В този смисъл следва да се вземат предвид и събраните
доказателства, сочещи на налично заболяване у ответницата – невроза, което също
би могло да създаде в определени моменти опасност за здравето и живота на
децата, в случаите, в които майката не се чувства добре и има нужда от лекарска
помощ, тъй като по делото се ангажирака доказателства удостоверяващи
обстоятелството, че същата неколкократно е получавала спешна медицинска помощ
по този повод. Действително с отговора на исковата молба се представя етапна
епикриза, в която е отразено, че
невротичното разстройство при ответницата е почти отзвучало, но няма
данни същата да се е излекувала напълно, тъй като е отразено, че
медикаментазната терапия продължава. Констатираните обстоятелства мотивират
настоящият състав да приеме, че към момента ищецът И.А.Н. има предимство пред ответницата
по сочените показатели във връзка с предоставяне на родителските права. Наред с това по делото се установи, че бащата
е осигурил подходящи битови условия за правилното отглеждане и
възпитанието на децата, като същият е
подпомаган при отглеждането им и от своята майка, която посещава домът им
няколко пъти седмично, които обстоятелства се установяват от изготвения по
делото социален доклад на ДСП Елин Пелин и от показанията на свидетеля Крум
Григоров А.. От друга страна от социалния доклад на ДСП Бяла Слатина се
установява, че майката живее в жилището на родителите си, в което й е
предоставена за ползване една стая, като липсват данни за обособени условия за
отгеждане и възпитание на децата, макар й да е заявено желание от родителите на
ответницата, че ще я подкрепят и ще й помагат при отглеждането на децата й. Т.е. към момента е налице превес при
установената социална среда за отглеждане на децата при ищеца в сравнение с
условията и възможностите на ответницата, предвид факта, че децата към момента се
чувстват спокойни и обгрижени при своя баща, а от друга страна е налице
нестабилно здравословно състояние при ответницата, както и данни за неглежиране
на родителските й задължения, което в определени моменти може да носи известен
риск за децата.
Доводите на ответната
страна, че ищецът често злоупотребява с алкохол, с което създава риск за
здравето и живота на децата, не бяха доказани в хода на проведеното съдебно
дирене. В тази насока съдът кредитира показанията на свидетелят Крум А., съсед
на ищеца, който заяви, че има ежедневни наблюдения върху живота на ищеца и
децата, като наблюденията му са, че децата винаги са измити, облечени, весели и обгрижени,
играят с неговите внучета ежедневно и не вижда нищо нередно в развитието им, не
сочи да е налице поведение при ищеца, с което да застрашава развитието на
децата. От друга страна показанията на
свидетеля Теодор Каменов, който твърди, че И. злоупотребява с алкохол и става
агресивен, не бяха потвърдени от останалия доказателствен материал и на
следващо място както сам свидетелят заяви касаят периода, в който страните по
делото са били в добри взаимоотношения, като е виждал И. да се напива
посещавайки дома на ответницата в с.Попица не повече от два-три пъти. Показанията
на свидетелката Вергиния Боянова Г., че ищецът системно тормози ответницата
физически и психически и злоупотребява с алкохол съще не следва да бъдат ценени
като обективни и достоверни, тъй като както самата свидетелка заявява всичките
й възприятия произтичат от разказаното й от ответницата, а тя самата не е била
свидетел на подобни инциденти. Налице е противоречие между показанията дадени
от свидетелката Г. и събрания по делото доказателствен материал, тъй като в
съдебно заседание свидетелката заявява, че ответницата няма никакви заболявания
освен ражданията, но доказателствата по делото сочат за наличието на
здравословен проблем, обективиран в представени медицински документи. Не без
значение при преценката на тези гласни доказателства е и наличието на родствена
връзка на свидетелката Г. и ответницата, което индикира заинтересованост от
депозиране на нейните показания. Ето защо макар и по делото да са налице
доказателства удостоверяващи влошени взаимоотношения между страните по делото,
което не се отрича от самите тях, не се установи каквото и да било поведение от
страна на ищеца, което да застрашава здравето и живота на децата Ивона и
Светозар и да създава предпоставки за тяхното неправилно възпитание и
отглеждане от страна на бащата. Принципно влошените взаимоотношения между
родителите не представляват пречка за предоставяне упражняването на
родителските права и не следва да се отчита като решаващо за определянето им, поради
което се налага извод, че в случая ищецът е родителят с по-сериозен облик,
което му дава известно предимство при преценката на този показател. Т.е. към
момента безспорно бащата И.Н. е развил в по-голяма степен умения по отглеждане
на децата, което е и логично с оглед обстоятелството, че след фактическата
раздяла между страните, той полага непосредствените грижи по тяхното
възпитание, като не са установени негативни последици за децата настъпили в
този период.
Предвид всичко
изложено до тук се налага извод, че по повечето критерии, предвидени в ППВС
№ 1//12.11.1974 г. на
пленума на ВС, предимство следва да се даде на бащата, който
е по-пригодният родител. В интерес на децата, за тяхното правилно
отглеждане и развитие е упражняването на родителските
права да се предоставят на бащата, в която връзка и
местоживеенето на децата следва да бъде определено при техния баща на
обитавания от него адрес.
Съгласно чл. 127, ал.2 от СК при произнасяне относно
упражняването на родителските права, съдът е длъжен да определи мерките
относно личните отношения между родителя, на който не е предоставено упражняването на
родителските права и детето, тъй като се касае за неотменимо
право на родителя, поради което съдът е длъжен да му определи мерки за лични
отношения. При определяне на подходящи мерки решаващи са
интересите на детето, които
следва да бъдат защитени в максимална степен, като следва да се има предвид
съществуващата между родителя и детето кръвна връзка. Съдът намира,
че на майката следва да се даде възможност активно да участва в
отглеждането на децата, което би могло да се получи с предложения от ищеца режим предвиждащ срещи
между майката и децата всяка първа и трета седмица на месеца от 10.00 часа в
събота до 18.00 часа в неделя с преспиване, като майката взима и връща децата
от адреса по местоживеене на бащата, а предложеният режим от 10 дни през
лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата следва да бъде
завишен в размер на 20 дни, тъй като по този начин децата ще могат да се
адаптират и да прекарват по пълноценно времето си с майката, за да не им липсва
и майчината грижа при тяхното израстването и с оглед желанието на ответницата
да отглежда и възпитава децата си.
По предявените
искове с правно основание чл. 143 от СК: В доказателствена тежест на
страните по предявения иск с правно основание чл.143 от СК е да докажат
наличието на конкретни нужди на детето, които предполагат необходимост от
заплащането на издръжка в претендирания размер. Както се посочи по делото
безспорно е установено, че страните по делото са родителите на децата Ивона и Светозар,
като съдът прие, че упражняването на родителските права следва да бъде
предоставено на бащата, поради което и на това основание искът по чл.143 от СК,
предявен от И.Н. е основателен.
Според разпоредбите
на чл.142 и чл.143 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си, като размерът й се определя според нуждите на лицето, което
има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Минималният
размер на дължимата издръжка на едно дете се равнява на ¼ от размера на
минималната работна заплата, което сочи, че дължимата издръжка за едно дете към
настоящия момент е в размер на 127.00 лева месечно. Ето защо предявеният иск е
доказан по своето основание. Спорен по делото остава въпросът за размера, до
който искът следва да бъде уважен.
Нуждите на лицата,
които имат право на издръжка се определят съобразно обикновените условия за
живот за тях, като се съобразяват възрастта, образованието и другите
обстоятелства, които са от значение за случая. С биологичното израстване на
детето, нарастват и неговите потребности за храна, облекло и възникват нови
нужди – образователни, социални и др., за задоволяването на които са необходими
повече средства. В случая към момента детето Ивона е на 6 години, което
означава, че за него все още не са възникнали голяма част от сочените
потребности, но му предстои започване на училище, което ще доведе до нарастване
на потребностите му с оглед необходимостта от закупуване на пособия, които са
необходими с оглед образователните му потребности. От представените по делото
писмени и гласни доказателства и изготвения социален доклад се установява, че и
детето Светозар, което е на 5 години посещава детска градина, което неизменно е
свързано с допълнителни разходи при отглеждането му, поради което и с оглед
динамичната икономическата обстановка в страната и неизменно повишаване на
цените на стоките и услугите размер на издръжката в минимален размер от 127.00
лева би бил недостатъчен.
По аргумент от
чл.125, ал.1 от СК задължението за издръжка е общо на двамата родители и
произтича от общото им задължение да се грижат за децата си, поради което съдът
следва преди всичко да определи общия размер на необходимата на детето
издръжка. При съобразяване на вече изложеното, ведно с икономическите условия в
страната, пазара на работна ръка и размера на минималната работна заплата (510
лева), предвиден да покрие основните разходи на възрастен човек, както и при
съобразяване на специфичните нужди на малолетните деца, съдът намира, че към
настоящия момент за задоволяване на потребностите на децата е необходима месечна
издръжка в рамките на около 250.00 лева за всяко едно от тях. По делото не се
събраха доказателства за наличието на изключителни нужди извън общоприетите,
които да налагат определянето на завишен размер на издръжката на децата. По
аргумент от чл.143 от СК размерът на издръжката зависи не само от нуждите на
правоимащия, но и от възможностите на лицето, което я дължи. Възможностите
на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им
състояние и квалификация. В тази връзка следва да се отчете фактът, че
ответницата е в трудоспособна възраст, в която би следвало да осъществява
трудови функции с цел да осигурява издръжката на малолетните си деца. От представената
от работодателя на ответницата справка се установява, че в периода януари и
февруари тя е била в трудово правоотношение, което й е осигурило среден месечен
доход в размер на около 475.00 лева. Ето защо може да се направи извод, че С.С.
може да покрива малко повече от половината от дължимата от родителите обща
издръжка, а именно по 135.00 лева месечно, тъй като издръжка в по-голям размер
би била несъразмерна с получаваните от нея доходи и би застрашила собственото й
съществуване. Бащата следва да осигурява останалата по–малка част от общата
издръжка, тъй като при упражняването на родителските права, дава част от
същата в натура и неизбежно върху него е тежестта за възпитанието и ежедневните
грижи за децата. Искът в останалата му част за разликата от присъдената сума от
135.00 лева до пълния предявен размер от 150.00 лева се явява неоснователен и
недоказан и като такъв подлежи на
отхвърляне.
Началният момент на издръжката се дължи считано от датата на
подаване на исковата молба – 04.12.2017 г. до
настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
платима от 1-во до 5-то число на месеца за който се дължи.
Изхода на делото в полза на ищеца предполага
съдът да му присъди сторените от него разноски, като осъди ответницата да му
заплати сумата от 25.00 лева внесена държавна такса и 600.00 лева – адвокатски
хонорар, съобразно представения договор за правна помощ, който съдът намира за
адекватен на обема на предоставената защита.
В тежест на ответницата следва да се
възложи и държавната такса определена върху издръжката, изчислена при цена на
иска по реда на чл.69, ал.1, т.7 от ГПК – върху тригодишните платежи на
присъдената издръжка, или в размер на 388,80 лева, вносима по сметка на Районен
съд Елин Пелин.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
децата Ивона Илиева
Николова, ЕГН ********** и Светозар Илиев Н., ЕГН ********** на техния баща и
законен представител И.А.Н., ЕГН ********** ***, и определя местоживеенето на децата да е при
него.
ОПРЕДЕЛЯ на майката С.Б.С., ЕГН **********
*** режим на лични отношения с децата Ивона
Илиева Николова, ЕГН ********** и Светозар Илиев Н., ЕГН **********, като майката
ще има право да вижда и взема децата си всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с право на преспиване,
като ги взима от адреса по местоживеене на бащата и ги връща на същия адрес,
както и по 20 дни през лятото по време, което не съвпада с ползвания годишен
отпуск от бащата И. А.Н.. ОСЪЖДА
С.Б.С., ЕГН ********** да заплаща в полза на децата си Ивона Илиева Николова, ЕГН ********** и
Светозар Илиев Н., ЕГН **********, чрез техния баща и законен представител И.А.Н.,
ЕГН ********** издръжка в размер на 135.00
лева /сто и тридесет и пет лева/ месечно за всяко едно от децата поотделно,
считано от 04.12.2017 г., платима от 1-во до 5-то число на всеки календарен
месец за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на
законно основание за нейното изменение или прекратяване, като отхвърля иска в
останалата му част до пълния предявен размер от 150.00 лева като неоснователен
и недоказан. ОСЪЖДА С.Б.С., ЕГН ********** да
заплати по сметка на РС Елин Пелин сумата от 388,80 лева /триста осемдесет и осем лева и осемдесет стотинки/, представляваща дължима държавна
такса. ОСЪЖДА
С.Б.С., ЕГН ********** да заплати на И.А.Н., ЕГН ********** сумата от 625.00 /шестстотин двадесет и пет/ лева,
представляваща направените по делото разноски. Решението
подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: