ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1481
гр. Пловдив, 14.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501248 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.423 ал.1 т.1 във вр. с 410 от ГПК.
Постъпило е Възражение по чл.423 от ГПК /с вх.№
18659/21.12.2021г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, респ. с вх.№
290519/08.11.2021г. по описа на Районен съд – Пловдив/ от Т. Н. Т., ЕГН –
**********, чрез адв. К.К., против Заповед № 8618/19.11.2015г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, изд. от Районен съд – X
гр.с., по ч.гр.д.№ 15244/2015г. Моли да се приеме Възражението по чл.423 от
ГПК, да се спре изпълнението на тази заповед, и да се приложат последиците
за продължаване на процесуалните действия по ГПК на осн. чл.423 ал.4 от
ГПК за връщане на делото на Районен съд за разглеждане с указания по
чл.415 от ГПК. Относно допустимостта на възражението относно това дали е
спазен едномесечния срок от узнаването, с молба от 01.02.2022г. се приложи
съобщение от ЧСИ М. Кирова, връчено на 22.10.2021г. по изп. дело №
421/2021г. на лицето С. К. /съпруга на Т.Т./.
Въззиваемата страна „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК – *********,
като правоприемник на „Юробанк България“ АД, ЕИК – *********, чрез юрк.
Й.К., депозира писмен отговор, че възражението по чл.423 е процесуално
недопустимо и неоснователно.
Окръжен съд – Пловдив, в настоящия съдебен състав, констатира
1
следното:
По ч.гр.д.№ 15244/2015г. по описа на Районен съд – Пловдив, X
гр.с., е издадена Заповед № 8618/19.11.2015г. на осн. чл.410 от ГПК в полза на
кредитора „Юробанк България“ АД против длъжника Т. Н. Т.. От
приложената покана за доброволно изпълнение с изх.№ 5366/30.05.2017г., по
изп.д.№ 20178230400225, изпратена от ЧСИ Мариана Кирова, рег.№ 823, до
Т. Н. Т., се установява, че същата е връчена чрез работодателя „Професионал
– 777“ ООД, гр.Стамболийски, ПК 4210, ул.“Васил Левски“ № 95, с обратна
разписка, получена на 12.06.2021г. от М. Г. с положен личен подпис,
собственик. Съгласно чл.49 от ГПК - мястото на връчване е жилището,
вилата, местоработата, местослуженето, седалището, мястото на
осъществяване на стопанска дейност или друго място, което се обитава от
адресата, както и всяко друго място, на което адресатът може да бъде
намерен. От свързаното тълкуване на чл.38 и чл.49 от ГПК следва да се
приеме, че взискателят по изп. дело може да посочи адрес на едно от
изброените в чл.49 места за връчване.
В случая взискателят е посочил по изпълнителното дело и
съдебният изпълнител връчил поканата за доброволно изпълнение, ведно с
изпълнителния лист и заповедта за незабавно изпълнение на адреса по
местоработата на длъжника чрез лице, което има задължението да приема
книжа и която се е подписала „със задължение да предаде“.
В съобщението /обратна разписка/ е било посочено качеството, в
което е приела съобщението М. Г., а именно собственик.
От извършената служебна справка в Търговски регистър,
включително и в раздел история, се установи обаче, че управител на
„Професионал - 777“ ООД, е П. М. Г., а като съдружници са отбелязани
лицата П. М. Г. и И. Д. Ч.. Налага се извод, че лицето М. Г. не е разполагало с
представителна власт да приема книжа, за да може съдът да приеме, че е
налице редовно връчване по см. на чл.46 ал.2 във вр. с чл.49 от ГПК.
Ето защо, намира, че е налице хипотезата на чл.423 ал.1 т.1 от
ГПК – заповедта за изпълнение не е била редовно връчена, поради което и
подаденото Възражение по чл.423 от ГПК /с вх.№ 18659/21.12.2021г. по описа
на Окръжен съд - Пловдив, респ. с вх.№ 290519/08.11.2021г. по описа на
Районен съд – Пловдив/ от Т. Н. Т. следва да бъде прието, ще бъде спряно
2
изпълнението на Заповед № 8618/19.11.2015г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК и образуваното въз основа на нея изп.д.№
20218230400421 по описа на ЧСИ Мариана Кирова, рег.№ 823.
Разноски.
Разноски в производството по чл.423 от ГПК, с което е прието
възражението на осн. чл.423 ал.1 т.1 от ГПК, не се присъждат в полза на
длъжника, независимо от изхода на делото. Разноски в полза на длъжника
биха се присъдили единствено в хипотезата на чл.423 ал.3 във вр. с чл.411
ал.2 т.3 и т.4 от ГПК, когато въззивният съд служебно обезсилва заповедта за
изпълнение и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист. В този случай,
заповедното производство приключва, респ. заявителят може да търси
вземането си единствено по исков ред. Във всички останали случаи
произнасяне по дължимостта на разноски на длъжника се дължи при
окончателното разрешаване на въпроса за основателността на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – било от заповедния съд при произнасяне
в хипотезата на чл.415 ал.2 от ГПК /при обезсилване на заповедта/, било от
исковия съд при разрешаване на спора за съществуването на вземането по
оспорената заповед за изпълнение /в иска по чл.422 от ГПК/. В тази насока са
и т.4 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС на РБ, както и от разрешението на т.12 от Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
ОПРЕДЕЛИ:
Приема Възражение по чл.423 от ГПК /с вх.№ 18659/21.12.2021г.
по описа на Окръжен съд - Пловдив, респ. с вх.№ 290519/08.11.2021г. по
описа на Районен съд – Пловдив/ от Т. Н. Т., ЕГН – **********, чрез адв.
К.К., против Заповед № 8618/19.11.2015г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, изд. от Районен съд – X гр.с., по ч.гр.д.№
15244/2015г.
Спира изпълнението на Заповед № 8618/19.11.2015г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, изд. от Районен съд – X
3
гр.с., по ч.гр.д.№ 15244/2015г., въз основа на която е издаден изпълнителен
лист на 25.11.2015г. и е образувано изп.д.№ 20218230400421, по описа на
ЧСИ Мариана Кирова, рег.№ 823, със съдебен район ОС – Пловдив.
Връща делото на Районен съд – Пловдив, X гр.с., за даване
указания на заявителя по чл.415 ал.1 от ГПК – че може да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата
държавна такса и представи доказателства затова /за изпълнение на
указанията/.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4