Решение по КНАХД №734/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 70 – чл. 73 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано по молба на М. П. К., [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [адрес], съдържаща искане за възобновяване на административнонаказателното производство по АНД № 1141/2023 г. по описа на Районен съд – Перник, приключило с влязло в сила Решение № 96 от 29.02.2024 г., с което e потвърдено наказателно постановление (НП) № 23-1920-000077 от 13.06.2023 г., издадено от началника на сектор в Първо районно управление (РУ) към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Перник, В ЧАСТТА, с която на М. П. К., за извършено административно нарушение по чл. 104б, т. 2, във вр. с чл. 175а, ал. 1, предл. трето от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), са наложени: административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 лв. (три хиляди лева), и административно наказание „лишаване от право“ да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 12 (дванадесет) месеца; за извършено административно нарушение по чл. 137а, ал. 1, във вр. с чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. първо от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 50 лв. и за извършено административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 10 лв.

В искането се излагат доводи, че фактическа обстановка, описана в наказателното постановление, касателно процесното нарушение, не отговаря на действителността. Молителят счита, че районният съд не е дал вяра на показанията на разпитания по делото свидетел на страната на наказаното лице. Сочи, че „много късно“ разбрал лично, че на „инцидента“ са присъствали „над 10 човека“, които са изявили желание да свидетелстват за това, което е „станало на инкриминираната дата“. Тези обстоятелства според искателя не са съобразени от районния съд и на практика съдът е формирал вътрешното си убеждение по въпросите за съставомерността на деянието и вината при непълнота на доказателствата, поради липса на гласни доказателства, събрани от свидетели – очевидци. Във връзка с твърдяното, счита, че в случая са допуснати груби нарушения на съдопроизводствени правила и принципите на наказателния и административнонаказателния процес, включително правото на справедлив съдебен процес по силата на чл. 6 от ЕКПЧОС. По така изложените съображения от Административен съд – Перник се иска да уважи молбата му и да възобнови производството по АНД № 1141/2023 г. по описа на Районен съд – Перник, приключило в влязло в сила Решение № 96 от 29.02.2024 г.

В изпълнение на указанията на съдията докладчик, дадени с разпореждане [номер] от 04.02.2025 г. по настоящото дело, с молба вх. № 470 от 24.02.2025 г. М. П. К. прави уточнение, че за твърдените в искането „нови обстоятелства“ е узнал на 10.01.2025 г. пред търговска верига „Кауфнланд“ от лицето И. С. С., който му казал, че „на инцидента са присъствали над 10 човека, които са изявили желание да свидетелстват за това, което е станало на инкриминираната дата.“

В съдебното заседание, проведено на 24.09.2025 г., вносителят на искането за възобновяване, редовно призован, се явява лично и с адв. Б. – АК Перник. Процесуалният представител заявява, че няма да сочи доказателства и няма доказателствени искания. Поддържа искането за възобновяване, по изложените аргументи и моли съда да уважи същото.

В съдебното заседание, проведено на 24.09.2025 г., ответникът по искането за възобновяване - началникът на сектор в Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Перник, издател на НП № 23-1920-000077 от 13.06.2023 г., редовно призован, не се явява, представлява се от гл. юрисконсулт В.. Процесуалният представител счита, че не са налице предпоставки за възобновяване на административнонаказателното производство, поради което моли съда да остави искането без уважение.

В съдебното заседание, проведено на 24.09.2025 г., представителят на Окръжна прокуратура – Перник, дава заключение за неоснователност на искането за възобновяване и предлага същото да бъде оставено без уважение.

Административен съд – Перник, като съобрази изложените в искането за възобновяване основания и приложените доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 96 от 29.02.2024 г., на Районен съд – Перник, постановено по АНД № 1141/2023 г., влязло в сила на 11.06.2024г. е потвърдено НП № 23-1920-000077 от 13.06.2023 г., издадено от началника на сектор в РУ към ОДМВР – Перник, В ЧАСТТА, с която на М. П. К., за извършено административно нарушение по чл. 104б, т. 2, във вр. с чл. 175а, ал. 1, предл. трето от ЗДвП, са наложени: административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 лв. (три хиляди лева), и административно наказание „лишаване от право“ да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 12 (дванадесет) месеца; за извършено административно нарушение по чл. 137а, ал. 1, във вр. с чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. първо от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 50 лв. и за извършено административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 10 лв.

Със сочената част на процесното наказателно постановление М. К. е административно наказан, в качеството му на водач на МПС за това, че на 21.05.2023 г., в 22:45 часа, в [населено място], [жк], на пътна отсечка, отворена за обществено ползване, находяща се между спортна зала „Борис Гюдеров“ и [улица], срещу автомивка „МАНИЯ“, управлява лек автомобил „БМВ 316 И“ с рег. № [рег. номер], собственост на Д. Д. Х., като чрез форсиране на двигателя на автомобила умишлено предизвиква превъртане на задвижващите се колела, странично хлъзгане на автомобила и завъртане на автомобила около оста му, с което ползва пътя не по неговото предназначение, а именно – за превоз на хора и товари, както и с действията си създава опасност за останалите участници в движението – преминаващи покрай него автомобили, като принуждава водачите им да изменят посоката си на движение. Установено е също, че по време на движение водача не ползва обезопасителен колан, с какъвто е оборудван автомобила и не носи контролен талон към СУМПС.

Нарушението е установено чрез възприемане поведението на водача лично от полицейски органи – служители на Първо РУ при ОДМВР – Перник, съответно – В. Б., съставил акта за процесното нарушение (АУАН), въз основа на който е издадено процесното наказателно постановление и К. Н. – очевидец и свидетел по АУАН. Отразеното в така съставения АУАН е потвърдено в хода на съдебното следствие пред районния съд и посредством свидетелските показания на посочените лица. Пред районния съд на страната на жалбоподателя и в режим на довеждане, показания дава и лицето Й. О. С., живееща на семейни начала с М. П. към 11.09.2023 г. (датата на съдебното заседание), пътувала с него с процесния автомобил към момента на извършване на деянието. Районният съд след съответен анализ кредитира показанията на актосъставителя и свидетеля-очевидец по АУАН, както във връзка със служебното им качество, така и като кореспондиращи с отразеното в обстоятелствената част на акта. Приема в една част показанията на свидетеля Й. С., като потвърждаващи тезата на актосъставителя, отразена в обстоятелствената част на АУАН, относно поведението на наказания водач (като причина за поведението му сочи спор с нарушителя), а в другата не кредитира същите, тъй като лицето се намира във фактическо съжителство с М. П., поради което е налице индиция за заинтересованост.

По допустимостта на искането:

Съдът, основано в Определение № 11795 от 04.11.2024 г., постановено по АД № 8518/2024 г. по описа на Върховния административен съд на Република България, приема, че искането е допустимо за разглеждане.

От правна страна:

Правото да се иска възобновяване е публично потестативно право, изразяващо се във възможността да се предизвика правната промяна, описана в чл. 73 от ЗАНН, а именно да се реши по същество въпросът относно наличието или липсата на основание за възобновяване на приключило с влязъл в сила акт административнонаказателно производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 2, т. 3 от ЗАНН, административнонаказателните производства подлежат на възобновяване, ако се открият обстоятелства или нови доказателства от съществено значение за разкриване на обективната истина, които не са били известни на нарушителя, наказващия орган или съда при постановяване на акта. Следователно нормативно установените условия за възобновяване на административнонаказателните производства на това основание са наличие на непълнота на фактическия или доказателствен материал относно обстоятелства от съществено значение за главния факт от предмета на доказване в тези производства (извършено ли е административно нарушение и кой е неговият автор), която не се дължи на небрежност на страната или съответно на процесуално нарушение на административнонаказващия орган или на съда и се разкрива след влизане в сила на НП. Новооткрити обстоятелства по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до издаване на наказателното постановление, не са включени във фактическия материал по административнонаказателната преписка. Нови доказателства по смисъла на чл. 70, ал. 2, т. 3 от ЗАНН са писмени доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи пред административнонаказващия орган или пред съда. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за разкриване на обективната истина относно наличието на съставомерно от обективна и субективна страна деяние по повдигнатото административнонаказателно обвинение.

В конкретния случай се претендира наличие на посочената материалноправна предпоставка на чл. 70, ал. 2, т. 3 от ЗАНН, като същата се мотивира с твърдението за наличие на „над 10 човека, които са изявили „желание да свидетелстват под страх от наказателна отговорност за това, което е станало на инкриминираната дата“.

Молителят твърди, че към датата на депозиране на искането – 23.12.2024г., са налице нови доказателства от съществено значение за разкриване на обективната истина, които не са били известни. В разрез с изложеното обаче, в уточнителната си молба с вх. рег. № 470 от 24.02.2025г. сочи, че е узнал за новите доказателства на дата 10.01.2025г., т.е. след депозиране на искането си за възобновяване на административнонаказателното производство.

От изложеното следва, че към датата на депозиране на искането 23.12.2024 г. М. П. не е разполагал с данни за наличието на нови доказателства, от съществено значение за разкриване на обективната истина, които биха били основание за възобновяване административнонаказателното производство, като в тази връзка искането му се явява без предмет.

С цел обоснованост и абстрахирайки се гореизложеното, съдът ще отбележи, че нито в искането за възобновяване, нито в уточняващата го молба, е посочено, какви нови факти и обстоятелства ще се установяват чрез твърдените „нови“ доказателствени средства – свидетелски показания. Както вече бе посочено, съгласно съдебната теория и трайно сформираната съдебна практика, новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за разкриване на обективната истина и то по отношение на главния факт от предмета на доказване в производството – налице ли е извършено от лицето административно нарушение.

В искането си М. П. сочи единствено, че много късно е разбрал, че на инцидента са присъствали над 10 човека, които са изявили „желание да свидетелстват под страх от наказателна отговорност за това, което е станало на инкриминираната дата“. Посочва имената на двама свидетели – И. С. С. и В. Г. Е.. В уточнението единствено допълва, че информацията за наличието на над 10 свидетели, узнава от лицето И. С. С., което сочи и като потенциален свидетел, но не посочва, какви обстоятелства същият ще установява, за да бъде извършена преценка, от съда, за относимостта им към предмета на производството.

Видно от данните по приложените към настоящото дело: АНД № 1141/2023 г. по описа на районен съд – Перник, съответно КАНД № 274/2024 г. по описа на Административен съд – Перник, е че в хода и на двете производства защитата на М. П. поддържа недоказаност на процесното нарушение. В резултат на извършените съдебни проверки пред всяка от двете съдебни инстанции, съобразно обхвата на съответния инстанционен контрол, тези доводи са отхвърлени по същество и със съответните мотиви, основано в приобщената по делото доказателствена съвкупност.

С оглед гореизложеното, настоящата съдебна инстанция приема, че сочените в искането доводи и приложени доказателства не могат да обосноват основанията по чл. 70, ал. 2, т. 3 от ЗАНН за възобновяване на производството по АНД № 1141/2023 г. по описа на Районен съд – Перник.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски има ответната страна. Такива своевременно са заявени, под формата на юрисконсултско възнаграждение. В тази връзка на основание чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за правната помощ, с оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът определя размер на 80.00 лв., платими в полза на ОДМВР – Перник.

Така мотивиран и на основание чл. 73, ал. 1, вр. чл. 70, ал. 2, т. 3 ЗАНН, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ искането на М. П. К., [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [адрес], за възобновяване на административнонаказателното производство по АНД № 1141/2023 г. по описа на Районен съд – Перник, приключило с влязло в сила Решение № 96 от 29.02.2024 г., с което e потвърдено наказателно постановление № 23-1920-000077 от 13.06.2023 г., издадено от началника на сектор в Първо районно управление към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Перник, В ЧАСТТА, с която на М. П. К., за извършено административно нарушение по чл. 104б, т. 2, във вр. с чл. 175а, ал. 1, предл. трето от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), са наложени: административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 лв. (три хиляди лева), и административно наказание „лишаване от право“ да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 12 (дванадесет) месеца; за извършено административно нарушение по чл. 137а, ал. 1, във вр. с чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. първо от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 50 лв. и за извършено административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 10 лв, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО.

ОСЪЖДА М. П. К., [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [адрес], да заплати в полза на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Перник, с административен адрес [населено място], [улица], сума в размер на 80.00 лв. (осемдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.