Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 07.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на единадесети април две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело №
10174 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид:
И.Б.А. чрез пълномощника си адвокат М.,
е предявил срещу застрахователно дружество „Б.В.И.Г.“ АД гр. София осъдителен
иск с правно основание чл. 226 ал. 1 от КЗ (отм.), за заплащане на
застрахователно обезщетение на ищеца в размер на 80 000 лева неимуществени
вреди, претърпени от смъртта на Р.Б.А.– сестра на ищеца, при пътнотранспортно
произшествие на 26.11.2013 г. на кръстовище между главен път І-6 км 320 за
изхода на с. Венец община Карнобат, и четвъртокласен път № 2063 за с. Церковски
общ. Карнобат, виновно причинено от К.Б.К., при сключен договор за застраховка
„гражданска отговорност“ с ответника.
Ищецът излага, че на 26.11.2013 г.
на кръстовището между главен път І-6 км 320 за изхода на с. Венец община
Карнобат, и четвъртокласен път № 2063 за с. Церковски общ. Карнобат, произлязло
пътнотранспортно произшествие между товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. № *******,
управляван от Х.Й.Х., и лекотоварен автомобил „Форд куриер“ с рег. № *******,
управляван от К.Б.К.. Вследствие получените при произшествието травматични
увреждания, на 03.12.2013 г. настъпила смъртта на Р.Б.А.– сестра на ищеца,
която била в автомобила. Вината за причиненото ПТП била на водача на
лекотоварен автомобил „Форд куриер“ с рег. № ******* К.Б.К.. За автомобила бил
сключен договор за застраховка „гражданска отговорност“ с ответното дружество З.
„Б.В.и.г.“ АД ***. Ищецът твърди, че смъртта на сестра му Р.Б.А.му причинила
значителни душевни болки и страдания. Те се дължали на твърдяна от него силна
емоционална връзка със сестра му, изразяваща се във взаимна привързаност,
ежедневно общуване, подкрепа и взаимопомощ. На основание изложеното, ищецът
прави искане до съда да осъди ответното дружество З. „Б.В.и.г.“ АД *** да му заплати
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лева, ведно със
законната лихва от настъпване на деликта до окончателното изплащане.
Ответникът З. „Б.В.и.г.“ АД *** чрез
пълномощника си оспорва иска. В отговора на исковата молба прави възражение за недопустимост
на иска на основание чл. 498 ал. 3 от КЗ, поради непредявяване на извънсъдебна
застрахователна претенция. Прави възражение за
съпричиняване, с твърдение за непоставен обезопасителен колан на
пострадалата. Прави възражение за недоказаност на особено близка, трайна и
дълбока житейска и емоционална връзка с починалата, което е предпоставка за
заплащане на обезщетение по изключение и на лица извън посочените от ВС в
4061-ПП и 5-69ПП. При условията на евентуалност се позовава на § 96 ал. 2 от ДР
на ЗИДКЗ (ДВ бр. 101/2018 г.), определящ максимален размер на дължимо
обезщетение в случаите по чл. 493а ал. 4 от КЗ.
Искът е процесуално допустим, като
възражението за недопустимост поради непредявяване на извънсъдебна застрахователна
претенция е неоснователно. Застрахователното събитие е настъпило на 26.11.2013
г., при действие на Кодекса за застраховането от 2005 г. (отм. ДВ бр. 102 от
29.12.2015 г., в сила на 01.01.2016 г.). При действието на отменения КЗ, не е
съществувало задължение за увреденото лице да предяви извънсъдебна
застахователна ппретенция като предпоставка за предявяването на иск за
застрахователно обезщетение. Разпоредбата на чл. 498 от действащия КЗ няма
обратно действие, нито е предвидено задължение за увредените лица да предявяват
претенциите си по извънсъдебен ред за увреждане при застрахователно събитие
преди влизане в сила на този кодекс.
По делото е прието за безспорно с
доклада наличие на правоотношение по застраховка „гражданска отговорност“ между
сочения от ищеца деликвент - К.Б.К. и ответното дружество З. „Б.В.и.г.“ АД ***.
Не се спори между страните относно факта на настъпването на ПТП и настъпилата
смърт на пострадалата Р.А.. Механизмът на произшествието е установен от
изготвената съдебно-автотехническа експертиза. Според заключението на вещото
лице, водачът на лекотоварен автомобил „Форд куриер“ с рег. № ******* К.Б.К. при
излизане от четвъртокласния път № 2063 от с. Церковски и преминаване през
кръстовището между този път и главен път І-6 София – Бургас, е нарушил
правилата относно предимството и е предприел маневра преминаване през
кръстовище и завой наляво, без да пропусне движещия се с предимство товарен
автомобил „Мерцедес“ с рег. № *******, управляван от Х.Й.Х.. Вследствие на това
произлязъл удар между двете МПС. С горното безспорно е установено
противоправното действие на застрахованото лице К.Б.К. като водач на МПС. Няма
доказателства, изключващи вината на застрахованото лице и в този смисъл не е
оборена презумпцията за виновност на деликвента по чл. 45 ал. 2 от ЗЗД.
Причинната връзка между травматичните увреждания, получени от пострадалата, и
настъпилата смърт, се установяват от приложената към делото аутопсия и частично
от приложената комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза. Не са
събрани доказателства за действия от страна на пострадалата, които биха могли
да се квалифицират като съпричиняване по смисъла на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД.
Ищецът
по предявения иск за неимуществени вреди е брат на пострадалата Р.Б.А.. Той
спада към най-близкия семеен кръг на пострадалото лице, като връзките помежду
им се характеризират с обич, доверие и емоционална близост. Въпреки това, за
обезщетяване на тази категория близки роднини следва да се докаже, от една
страна действителна силна привързаност между пострадалата и нейния брат
приживе, а от друга страна изпитването на такива морални страдания от смъртта
на пострадалата, които да надхвърлят по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка (ТР
1-2018-ОСНГТК).
От
показанията на свидетеля Ч.(л. 118) се установява, че между пострадалата и
ищеца били установени изключително близки отношения. Контактите между тях са
били ежедневни, отличавали са се с близост, взаимно доверие и взаимопомощ и
силна обич. От тези показания се установява, че смъртта на пострадалата довела
до силен стрес и емоционално разстройство у ищеца. Допълнително обстоятелство,
което обуславя извод за изградена дълбока връзка на взаимно доверие и обич
между пострадалата и ищеца, е това, че след смъртта на пострадалата, грижите за
нейната дъщеря били поети от ищеца, видно от показанията на свидетеля Чолаков. Поради
тези обстоятелства съдът приема, че са налице основания за обезщетяване на ищеца
за претърпените от него неимуществени вреди вследствие смъртта на пострадалата А.
при ПТП.
При
преценка на размера на обезщетението съдът следва да вземе предвид както
обстоятелствата по причиняване на смъртта на пострадалата, така и степента на
родство и близостта между нея и ищеца. Съобразно тези обстоятелства и при
прилагане на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, съдът определя сумата
от 5 000 лева като справедлив размер на обезщетението за ищеца А.. Искът с
правно основание чл. 226 от КЗ (отм.) във вр. с чл. 45 от ЗЗД са основателни до
този размер. Ответникът дължи законна лихва върху обезщетението, считано от
дата 26.07.2015 г. (3 години преди датата на предявяване на исковата молба) до
окончателното изплащане на сумата.
Искът
с правно основание чл. 226 от КЗ (отм.) е неоснователен в частта му над сумата
от 5000 лева до пълния предявен размер от 80 000 лева. Макар че по делото
е установена голяма емоционална близост и дълбока връзка на обич и доверие, те
не са в степен ищецът да е разчитал изцяло или преобладаващо на пострадалата за
ежедневна и непрекъсната помощ и подкрепа. Затова, определяне на по-висок
размер на обезщетенията би противоречил на принципа на справедливостта,
прогласен в чл. 52 от ГПК. Поради това, искът с правно основание чл. 226 от КЗ
(отм.) във вр. с чл. 45 от ЗЗД следва да се отхвърли над сумата от 5000 лева до
пълния предявен размер от 80 000 лева.
Частично
основателно е възражението за погасяване по давност на вземането за законна
лихва върху обезщетението. Давностният срок за вземането за лихва, включително
и за законна лихва е тригодишен, съгласно чл. 111 б. „в“ от ЗЗД. Поради това,
седва да се отхвърли и претенцията за законна лихва за период извън периода от
28.07.2015 г. до 28.07.2018 г.
На
осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, следва ответникът да заплати на адвокат А.Г.М.
възнаграждение в размер на 175,80 лева на осн. чл. 38 ал. 2 от ЗА, според
уважената част от иска, а по сметка на Софийски градски съд – държавна такса в
размер на 192 лева и разноски в размер на 24 лева, според уважената част от
иска. На осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК, следва ищецът да заплати на ответника
разноски по делото в размер на 376 лева и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 141 лева, съобразно отхвърлената част от иска.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда З. „Б.В.и.г.“ АД *** ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** пл. ***** да заплати на И.Б.А. ЕГН **********,
адрес: *** застрахователно обезщетение в размер на 5000 лева неимуществени
вреди, претърпени от смъртта на Р.Б.А.– сестра на ищеца, настъпила при
пътнотранспортно произшествие на 26.11.2013 г. на кръстовище между главен път
І-6 км 320 за изхода на с. Венец община Карнобат, и четвъртокласен път № 2063
за с. Церковски общ. Карнобат, виновно причинено от застраховано лице К.Б.К.,
ведно със законната лихва от 26.07.2015 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Отхвърля предявения от И.Б.А. срещу З. „Б.В.и.г.“ АД *** иск с правно
основание чл. 226 ал. 1 от КЗ (отм.) над сумата от 5000 лева до пълния предявен
размер от 80 000 лева като неоснователен, както и искането за заплащане на
законна лихва за периода до 26.07.2015 г., като погасено по давност.
Осъжда З. „Б.В.и.г.“ АД *** да
заплати на адвокат А.Г.М. възнаграждение в размер на 175,80 лева на осн. чл. 38
ал. 2 от ЗА, според уважената част от иска, а по сметка на Софийски градски съд
– държавна такса в размер на 192 лева и разноски в размер на 24 лева, според
уважената част от иска.
Осъжда
И.Б.А. да заплати на З. „Б.В.и.г.“ АД *** разноски по делото в размер на 376
лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 141 лева, съобразно
отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: