Решение по дело №219/2021 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 260122                                                19.03.2021г.                          Град Перник

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд                                                                ІІ нак. състав

На десети март                                                                                  Година 2021

В открито заседание в следния състав:

                                               Председател: Петя Котева

 

Секретар: Даниела Благоева

като разгледа докладваното от председателя административнонаказателно дело № 00219 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалван е електронен фиш (ЕФ), серия К, № 2308632 на ОД на МВР Перник, с който на В.Б.А., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП)  за нарушаване на чл. 21, ал.1 от същия закон, извършено на 23.09.2018 г. в 10:24 часа в гр. Перник, кв. Бела вода, на ПП І-6,  км 74+600.

Жалбоподателят В.Б.А., по изложени в жалба съображения, моли ЕФ да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен. Лично не участва в хода на съдебното производство, в което не се представлява и от свой процесуален представител.

Въззиваемата страна ОД на МВР Перник – редовно призована, не изпраща представител за съдебно заседание.

 Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата е подадена в предвидения в закона срок  от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е неоснователна.

От фактическа страна:

 На 23.09.2018 г. по  път І-6, в посока от гр. Радомир към гр. София се движел лек автомобил „Рено Клио” с рег. № ** **** **. На км 74+600, намираща се в кв. Бела вода в гр. Перник, бил извършван контрол на скоростния режим на движещите се моторни превозни средства с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-М, с радар № 632, монтирана в полицейски автомобил, в стационарен режим. В 10:24 часа колата преминала през обсега на радарното устройство на автоматизираното техническо средство TFR1-М. Последното фиксирало скорост на движение 76 км/ч, която след приспадане на допустимата грешка била редуцирана на 73 км/ч, т.е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение било с 23 км/ч.

След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите се МПС на посочената дата и място, полицейският служител Р. Тутулов изготвил протокол съгласно чл. 10 ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение. 

При направена справка в централна база–КАТ било установено, че собственик на лек автомобил „Рено Клио” с рег. № ** **** **, чиято скорост на движение е отчетена, е жалбоподателят В.Б.А.. За констатираното нарушение против него е издаден от ОД на МВР Перник процесния електронен фиш серия К, № 2308632, като за нарушаване на чл. 21, ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева).

По доказателствата:

Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно: справка  от централна база данни- КАТ, доказваща, че жалбоподателят е собственик на автомобила,  чиято скорост е била фиксирана, разпечатка от показанията на радарното устройство – кадри от клип № 2792 от 23.09.2018 г., установяващи, че на 23.09.2018 г. в 10:24 часа лек автомобил с рег. № ** **** ** е засечен със скорост, която съвпада с обективираната в ЕФ, след приспаднатия толеранс на допустимата грешка, протокол за използване на автоматизираното техническо средство, съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, протокол от проверка № 17-ФМИ от 28.01.2013 г. на Българския институт по метрология и протокол № 1-29-18 от 07.08.2018г. за последваща проверка на мобилна система за видеоконтрол  „TFR1-М” с идент. № 632.

От правна страна:

Разпоредбата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност на собственика или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. В случая не се спори, че процесния автомобил е собственост на В.Б.А., т.е. по аргумент от чл. 188, ал.1 от ЗДвП предвиденото по този ред наказание се налага именно на жалбоподателя  или на лице, посочено от него на което е предоставил управлението на автомобила и за което е длъжен да предостави в съответната териториална структура на МВР писмена декларация със съответните данни и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Ако не стори това, собственикът е лицето, което следва да понесе административнонаказателната отговорност за извършеното със собствения му автомобил нарушение. Жалбоподателят не е реализирал това си право, а и от негова страна  не се навеждат възражения, че друго лице е извършило нарушението, както и не са представени доказателства за евентуално упражняване на правото по чл. 189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП, поради което и правилно е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност за извършеното нарушение.

Настоящият състав намира, че обжалвания ЕФ съдържа предвидените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, а именно: посочено е мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и сметката на доброволното й заплащане. В случая разпоредбата на чл. 54 от ЗАНН, визираща необходимите реквизити на наказателното постановление, не е приложима, тъй като чл. 189, ал.4 от ЗДвП е специална норма за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водачите на моторни превозни средства при нарушения, установени и заснети с техническо средство, в отсъствието на контролен орган. В подкрепа на този извод е и легалното определение на електронен фиш, съдържащо се в т. 63 от ДР на ЗДвП, а именно, че като електронен документ,  той има безспорно авторство, което не следва да бъде изрично посочвано. За същият, макар и съобразно нормата на чл. 189, ал.11 от ЗДвП, да е предвидено, че е своеобразен аналог на наказателно постановление, то това е единствено по отношение на правните последици от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е въвел пълно приравняване между електронния фиш и наказателното постановление нито по отношение на съдържанието им (предвид реквизитите, визирани в чл. 189, ал.4 от ЗДвП), нито във връзка с процедурата по съставянето им.  Ето защо и след като в чл. 189 ал.4 от ЗДвП не е предвидено като  задължително условие посочването на датата на издаване на електронния фиш, то липсата на такава не представлява съществено процесуално нарушение на изискванията към формата и съдържанието на ЕФ, каквото възражение жалбоподателят е навел в жалбата си. Липсват  и правни основания, подкрепящи изложената теза от А., че в процесния ЕФ е следвало да бъде упоменат неговия издател, тъй като за обжалвания документ  не съществува законово разписано задължително съдържание, извън изброените в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗАНН реквизити, които в случая са налице.

 Съдът констатира, че атакувания ЕФ съдържа надлежно описание на нарушението, каквото изискване съдържа разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП. Описано е мястото на нарушението, като са посочени данни за наименованието на пътя, пътния участък, посоката на движение (към гр. София). В ЕФ е посочена нарушената разпоредба – чл. 21, ал.1 от ЗДвП, предвид доказателствата, съдържащи се в административнонаказателната преписка, за разположението на системата за видеонаблюдение в населено място –в гр. Перник, кв. Бела вода което изрично е вписано и в изготвения протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Съдът не споделя направеното възражение, че във фиша е следвало да се посочат географските координати на мястото на нарушението, тъй като същите се създават автоматично в изображението и не поставят под съмнение мястото на разположението на автоматизираното техническо средство, тъй като самата система за контрол, съгласно техническите си характеристики, разполага с GPS-приемник, с който с точност се определят географските координати на констатираното нарушение и предоставя възможност тези координати да установят на коя част от пътя съответстват. В случая в ЕФ е посочено мястото съответстващо на географските координати, които са  отразени от автоматизираната система за контрол на скоростта на моторни превозни средства,  и което е  идентично е посочено в изготвания протокол чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.

Неоснователно е направеното възражение, че е било възпрепятствано правото на жалбоподателя да разбере каква е скоростта, с която наказващият орган е приел, че автомобилът се е движел към момента на констатиране на нарушението, тъй отразената такава в приложения клип № 2792 е точно измерената от 76 км/ч от автоматизираното техническо средство, като в ЕФ коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от допустимата техническа грешка при измерването на скоростта, като същата е редуцирана на 73 км/ч и е индивидуализирана разликата между засечената и разрешената скорост - 23 км/час.  

Настоящият състав прие, че оспореният ЕФ е издаден за нарушение, установено със система от одобрен тип и технически годна за експлоатация, с оглед  цитираните по-горе и приети като писмени доказателства протокол от проверка № 17-ФМИ от 28.01.2013 г. на Български институт по метрология и протокол № 1-29-18 от 07.08.2018 г. за последваща проверка на мобилна система за видеоконтрол  „TFR1-М” с идент. № 632. Ето защо законосъобразно и обосновано отговорността на В.А. е ангажирана за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Същевременно възпроизвеждането на данните в клип № 2792 от 23.09.2018 г (снимка) от автоматизирана система за контрол, изключва намесата на субективния фактор, тъй като за констатирането и заснемането на същите, присъствието или отсъствието на контролен орган на мястото на позициониране на средството за видеоконтрол е без значение за правомерността на прилагането му, защото изображенията се създават автоматично от използваното техническо средство, което има капацитета да заснеме автоматично нарушението, записвайки мястото, датата, точния час на извършване на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, както е предвидено в чл. 189, ал.4 от ЗДвП. Ето защо прие, че са  налице визираните в тази разпоредба условия, за да се издаде процесния ЕФ, а именно: нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, което е било предварително стационарно позиционирано, същото работи на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган, поради което и не се касае за нарушение, констатирано с техническо средство, за което е приложим общият ред за съставяне на акт за установяване на административно нарушение и издаване на наказателно постановление.

Възражението на  жалбоподателя, че е получил единствено ЕФ, но не и доказателства (в частност снимков материал) в подкрепа на описаното в него нарушение, не сочи на нарушение на процесуални правила, тъй като  в нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП е разписано задължение единствено за изпращане на  фиша на лицето по чл.188, ал.1 или ал.2 от с.з.  На  това лице са предоставени съответни законови  гаранции за осъществяване на защита, както по реда на чл.189, ал.5 и 6 от ЗДвП, така и в хода на съдебното производство, в т.ч. да се запознае с всички материали съдържащи се в преписката, с доказателствата, събрани в подкрепа на  обжалвания документ (снимките и разпечатката от техническото средство представляват веществени доказателствени средства) и да направи съответни възражения и искания.

Вярно е, че в ЕФ не е посочено в какъв срок и пред кой съд може да се обжалва, което безспорно ограничава възможността на наказания субект да упражни правото си на жалба, но в конкретния случай това не е довело до нарушаване правото на защита на А., тъй като при евентуално пропускане на срока, следствие на пропуска на издателя на оспорения административен акт да означи начина на обжалването му, жалбата е процесуално допустима дори подадена  след законоустановения  срок.

Действително развилият се процес по връчването на ЕФ е продължил в един твърде дълъг период,  но за да е съществено едно нарушение, то следва да се изразява в неизпълнение или нарушение на императивна законова норма. Нито общата уредба в ЗАНН, нито специалната такава в ЗДвП, обаче, предвиждат срок, в който ЕФ следва да бъде изпратен, респективно получено от жалбоподателя. Същевременно продължителният период по връчването на процесния фиш не е и от такова естество, че да е накърнило правото на защита на жалбоподателя.

Съдът намира, че процесното нарушение не се отличава с по-ниска  степен на обществена опасност в сравнение с други нарушение от този вид, поради което и същото не може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, в каквато насока е  направено в жалбата искане, което настоящият състав прие за неоснователно.

По вида и размера на наказанието:

Санкцията за неизпълнение на задължението по чл. 21, ал.1 от ЗДвП е установена в разпоредбата на  чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1 от ЗДвП. Последната разпоредба от своя страна диференцирана нейния размер (в шест отделни точки), в зависимост от превишената стойност на скоростта. Деянието на жалбоподателя е санкционирано на основание чл.189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП, която предвижда точно фиксирано по вид и размер наказание - глоба от 100 лева, каквато е била и наложена на А.. Посочената разпоредба обвързва наказващия орган при реализиране отговорността на нарушителя и изключва  възможността му за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН.

С оглед гореизложеното съдът намира, че при издаването на обжалвания ЕФ не е допуснато съществено нарушение на процесуалния и материалния закон, поради което прие, че е законосъобразен, което води до неговото потвърждаване.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш, серия К, № 2308632 на ОД на МВР Перник, с който на В.Б.А., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от  Закона за движението по пътищата  за нарушаване на чл. 21, ал.1 от същия закон, извършено на 23.09.2018 г. в 10:24 часа в гр. Перник, кв. Бела вода, на ПП І-6,  км 74+600.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Перник  в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК. 

 

Председател:

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА

ВС