Решение по КНАХД №371/2025 на Административен съд - Ямбол

Касационното производство пред Административен съд-Ямбол е по реда на чл.63в ЗАНН във връзка с чл.208-228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Б.” ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Г. В. В., чрез адв.И. С. от *, с адрес за призоваване * [улица]за проверка на Решение №65/19.05.2025 г. по анд №920/2024 г. по описа на Районен съд-Ямбол, с което е потвърдено Наказателно постановление № 50-18-24/01.08.2024 г., издадено от Директора на РИОСВ-Стара Загора, с което на основание чл.136, ал.2, т.4 вр. чл.35, ал.1, т.1 вр. чл.71, ал.3, т.13 от Закона за управление на отпадъците, на „Б.“ ЕООД-[населено място], [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Г. В. В., е наложена имуществена санкция в размер на 10000 (десет хиляди) лева за нарушение на условието по т.III, подусловие 3 от разрешение № 13-ДО-397-05 от 20.09.2023 г. за извършване на дейности с отпадъци.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано, т.к. съдът напълно е игнорирал направените пояснения/възражения, че предвид есенно-зимния период и че работата е на открито, работниците палят огън в обособен за това съд (варел) с цел да се стоплят, а от друга страна следва да се има предвид обстоятелството, че изброените компоненти, които се ’’изгарят” всъщност се явяват стока за дружеството и същите се продават, т.е. лишено от всякаква логика е твърдението, че дружетво което се занимава с търговия на части от ИУМПС би се лишило от финансовото им измерение, респ. как точно се е установило какво се изгаря, при положение, че в един огън не се вижда какво точно се гори. Прави се искане да се отмени Решение № 65/19.05.2025 г. на Районен съд-Ямбол, постановено по административно наказателно дело № 920 по описа за 2024 г., с което е потвърдено наказателното постановление, като незаконосъобразно с всички законови последици произтичащи от него.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител.

За ответника по касация в съдебно заседание се явява юрисконсулт М., който оспорва жалбата с искане да се потвърди решението на районния съд.

Участващият в процеса прокурор намира касационната жалба за неоснователна, поради което следва да се остави без уважение.

Касационната инстанция, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

С Решение №65/19.05.2025 г. по анд №920/2024 г. Районен съд-Ямбол е потвърдил Наказателно постановление № 50-18-24/01.08.2024г., издадено от Директора на РИОСВ-Стара Загора, с което на основание чл.136, ал.2, т.4 вр. чл.35, ал.1, т.1 вр. чл.71, ал.3, т.13 от Закона за управление на отпадъците, на „Б.“ ЕООД-[населено място], [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Г. В. В., е наложена имуществена санкция в размер на 10000 (десет хиляди) лева за нарушение на условието по т.III, подусловие 3 от разрешение № 13-ДО-397-05 от 20.09.2023 г. за извършване на дейности с отпадъци.

За да постанови решението си районният съд приема, че НП е издадено от компетентен орган, в сроковете по чл.34 ЗАНН при спазени форма и ред за издаване, съдържа изискуемите от закона реквизити, в т.ч. точно и ясно фактическо и юридическо описание на нарушението, както АУАН, така и издаденото въз основа на акта НП съдържат нормативно установените реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН, включително и съставомерните обстоятелства на вмененото нарушение, като в НП е посочен точно и нарушения закон - разпоредбата на чл.136, ал.2, т.4 вр. чл.35, ал.1, т.1 вр. чл.71, ал.3, т.13 от Закона за управление на отпадъците, която съдържа едновременно състав на нарушението и санкция за неговото извършване.

Според съда НП е издадено и в съответствие с материалния закон, доколкото разпоредбите на чл.71, ал.3, т.13, чл.35, ал.1, т.1 и чл.136, ал.2, т.4 от Закона за управление на отпадъците предвиждат, че условията за извършване на дейности по отпадъци се посочват в разрешението, като неизпълнението на посочените в разрешението условия се наказва с имуществена санкция в размер от 7000 до 20000 лева, а в условието, посочено в т.III, подусловие 3 от издаденото на жалбоподателя разрешение за извършване на дейности с отпадъци № 13-ДО-397-05 от 20.09.2023 г., е установена изрична забрана на площадките, на които е разрешено извършването на дейности по отпадъци, да се изгарят отпадъци, както и че санкцията правилно е определена по размер, без да са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН.

Касационната инстанция счита, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи, поради което постановеното решение не страда от визираните в жалбата пороци и не са налице касационни основания за отменянето му.

Правилно и законосъобразно Ямболския районен съд е приел, че обжалваното пред него наказателно постановление е издадено при спазване ва процесулните правила и в съответствие с материалния закон. В подкрепа на доводите си въззивната инстанция посочва подробни и аргументирани мотиви, изведени при напълно изяснена фактическа обстановка въз основа на задълбочен анализ на събраните доказателства, приложимия закон и становищата на страните. Несъмнено е установено извършването на описаното в АУАН и НП нарушение, като е дадена правилната правна квалификация и е наложена съответстващата на това административна санкция. Съображенията на ЯРС в тази насока изцяло се възприемат от настоящия съдебен състав, поради което не е необходимо да бъдат преповтаряни, т.к. решението е подробно мотивирано както от фактическа, така и от правна страна, и постановено при правилно приложение на относимите материалноправни норми.

За да достигне до този извод районният съд се е съобразил с всички събрани по делото доказателства и се е произнесъл по доводите за незаконосъобразност касаещи АУАН и НП.

Съгласно чл.35, ал.1, т.1 ЗУО за извършване на дейностите по третиране на отпадъци, включително за дейности по рециклиране на кораби по смисъла на Регламент (ЕС) № 1257/2013, се изисква разрешение, издадено по реда на глава пета, раздел I.

По силата на чл.71, ал.1 ЗУО компетентният орган по чл. 67 се произнася с решение в срок до два месеца от получаване на заявлението или от отстраняване на нередовностите и/или предоставянето на допълнителната информация, или от изтичането на едномесечния срок по чл.70, ал.3, като издава или мотивирано отказва издаването на разрешение, като според ал.3, т.13 в разрешението по ал.1 се посочват условия за извършване на дейностите по отпадъците.

Нормата на чл.136, ал.2, т.4 ЗУО предвижда, че се наказва с имуществена санкция в размер от 7000 до 20000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което не изпълнява условията, определени в разрешението по чл.35, ал.1, т.1 и/или в регистрационния документ по чл.35, ал.3 и 5.

В настоящия случай на касатора е издадено разрешение № 13-ДО-397-05 от 20.09.2023 г. за извършване на дейности с отпадъци, като в т.III, подусловие 3 от същото изрично е записано, че се забранява изгарянето на отпадъци или всяко друго нерегламентирано обезвреждане.

Ето защо при безспорно установено изгаряне на отпадъци са налице материалноправните предпоставки за налагане на санкцията, което води до законосъобразност на издаденото наказателно постановление, както правилно е приел и районния съд.

Предвид обстоятелството, че забраната обхваща изгарянето на всякакъв вид отпадъци, то е без значения техния вид и констатирането и описването му не е необходимо, поради което доводите в тази насока са неоснователни.

Още по-малко е относимо възражението относно целта на палене на огъня, което е въпрос на организация на дейността на дружеството и подлежи на санкция след като води до нарушаване на закона.

От друга страна мотивирано въззивната инстанция е приела, че не са допуснати процесуални нарушения и всички извършени в хода на административното производство действия са били съобразени с нормите и при наличие на неоходимите предпоставки посочени в разпоредбите на ЗАНН.

Неоснователни са и твърденията в касационната жалбата, за допуснато от районния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в непроизнасяне по доводи на страна в процеса, т.к. в противовес на това се констатира, че решението е изключително подробно, обосновано и аргументирана мотивирано по всички повдигнати от оспорващата страна въпроси за допуснати нарушения на процесуалня и материалния закон в хода на административно-наказателното производство.

Ето защо административно-наказващият орган е доказал наличието на всички обстоятелства, описани в АУАН и в наказателното постановление, които са послужили като основание за санкциониране на нарушителя и обуславят материалната законосъобразност на оспорения акт.

В съответствие с това правилно и законосъобразно Ямболския районен съд е приел, че при съставянето на АУАН и при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията на разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН и от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че касатора е извършил административното нарушение, за които е санкциониран, поради което при разглеждане на делото и при постановяване на решението не са допуснати нарушение на процесуалния или материалния закон.

С оглед изхода на делото следва да бъде отхвърлено искането на касатора за присъждане на направените разноски.

Предвид посоченото настоящата касационна инстанция счита, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила като допустимо, валидно и правилно.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №65/19.05.2025 г. по анд №920/2024 г. по описа на Районен съд-Ямбол.

ОТХВЪРЛЯ искането на Б.” ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Г. В. В. за присъждане на направените по делото разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.