Р
Е Ш Е
Н И Е
No 4
гр.
Ботевград, 08.01.2016 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен
съд- Ботевград, V граждански състав в публично заседание на осми декември през
две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ СТОЯНОВА
при
участието на секретаря Х.К., като разгледа докладваното от съдия Стоянова
гражданско дело No 481 по описа на съда за
Предявени са искове с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК и чл. 143, ал.
2 от СК.
Ищецът- С.Б.М. твърди, че от съвместното им съжителство с ответницата имат
родени две деца – Н.С.Б. родена на *** г., и К.С.Б., родена на *** г. Твърди,
че преди около пет години ответницата напуснала жилището им и оставила децата
при него. Поддържа, че от тогава само той се грижи за децата, а ответницата не
се интересува от тях и не дава средства за издръжката им. Сочи, че детето Н. е
ученичка в 3-ти клас, а детето К. е ученичка във 2-ри клас. Излага, че
фактически упражнява родителските права върху децата. Моли съда да постанови
решение, с което да му предостави упражняването на родителските права върху
двете деца и осъди ответницата да заплаща на малолетните деца месечна издръжка
в размер на по 130.00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба,
както и за една година назад, ведно със законните последици, както и да бъде
определен подходящ режим на лични контакти на майката с децата само за съботния
или неделния ден, с оглед абсолютната й незаинтересованост към децата. Претендира
и присъждане на съдебни разноски.
Ответникът- С.Б.В. в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор
чрез назначения й особен представител по реда на чл. 47 от ГПК изразява
становище за допустимост на иска. Сочи, че становище по основателността на иска
ще вземе, след като бъдат разпитани свидетелите на ищеца. В съдебно заседание
назначеният особен представил на ответника изразява такова за основателност на
иска за родителските права, като същите се предоставят на бащата. Относно
исканията за издръжките счита, че същите не следва да се уважават в пълния им
предявен размер, а относно режима на виждане същият да бъде както е установен в
закона.
Дирекция “Социално подпомагане” гр. Б. е депозирала писмен доклад, в който
на практика не е изразила становище по иска, а бланкетно е посочено, че съдът
следва да се произнесе с решение, което да е съобразено с интересите на децата,
да бъдат защитени правата им и да гарантира правилното им физическо,
психическо, нравствено, здравословно и образователно развитие. В доклада е
посочено, че режимът на отглеждане на децата от страна на бащата е съобразен с
възрастовите им потребности, което подпомага за правилното им развитие.
Психо-емоционалният им баланс е стабилен, а децата са силно привързани към баща
си и в негово присъствие се чувстват сигурни и защитени. Според отразеното в
доклада по данни на бащата, от
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
и обсъди доводите на страните, намира
за установено следното:
От представените 2 бр. заверени копия на Удостоверение за
раждане – дубликат от 27.04.2015 г. от Община Ботевград се установява, че
страните по делото С.Б.М. и С.Б.В. са родители на малолетните деца Н.С.Б.,
родена на *** г., и К.С.Б., родена на *** г.
От удостоверение No 314 от 18.11.2015 г. от ОУ “Васил Левски” гр. Б.
се установява, че детето Н.Б. е записана като ученичка в 3-ти клас за учебната
2015/2016 г. и редовно посещава учебните занятия, а от удостоверение No 315 от
18.11.2015 г. от ОУ “Васил Левски” гр.
Б. се установява, че за същата учебна година детето К.Б. е записана ученичка
във 2-ри клас и също редовно посещава учебните занятия.
По делото са
събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С. Х.Н. и Ц.И.Б. – и
двете съседи на ищеца, от чиито показания се установява, че от около пет години
само бащата се грижи за децата и същите живеят при него в къщата му в гр.
Ботевград заедно с неговата майка. Преди това децата са били при другата баба в
с. Врачеш, но там били много мръсни, имали въшки. Майката на децата въобще не
се е грижела за децата дори тогава, а откакто от преди пет години бащата си ги
взел в гр. Ботевград, същата въобще не е ходила да ги види. Свидетелите сочат,
че майката е изоставила децата, по тяхна информация същата е заживяла с друг
мъж в гр. Велико Търново и е родила друго дете. Според свид. Банчева през
лятото майката била ходила при сестра си, но не отишла да види децата си. И
двете свидетелки споделят впечатленията си, че бащата много добре се грижи за
децата, откакто са при него те са чисти, посещават редовно училище и се учат
добре. Децата си имат стаи в къщата на бащата, а бабата от страна на бащата,
която живее заедно с тях, също помага за грижите по децата. Съдът кредитира
показанията на свидетелите като обективни, непосредствени и непротиворечиви,
като същите са съседи на бащата, при когото живеят и децата, и имат преки
впечатления за обстоятелствата, за които депозират показанията си.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК във вр. ал.
1, когато родителите не живеят заедно и не могат постигнат съгласие относно
местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните
отношения с тях и др., спорът относно тези въпроси се решава от съда.
При
извършване на преценката относно въпросите за предоставяне упражняването на
родителските права спрямо децата на единия родител съдът следва да се основава
на интересите на децата. За интересите на децата следва да се преценява с оглед
и на следните обстоятелства: родителски качества; полагане грижи и умения за
възпитание; подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици и
др.; морални качества на родителя; социално обкръжение и битови условия;
възраст и пол на децата; привързаност между деца и родители и между децата;
помощ на трети лица и др.
В
случая предоставяне упражняването на родителските права по отношение на
малолетните деца претендира единствено ищецът. Същият и фактически се грижи за
тях от преди около пет години, а след раздялата им с ответницата децата са
живели при бабата по майчина линия, като и тогава майката не е полагала грижи
за тях. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че майката
изцяло се е дезинтересирала от децата, от пет години въобще не е ходила да ги
види. Откакто бащата е взел децата при себе си, а именно от преди пет години, същият
полага много грижи за тях, децата са послушни и редовно посещават училище. От
приетия по делото социален доклад на ДСП- Ботевград се установява, че децата са
силно привързани към бащата, а в присъствието му се чувстват сигурни и защитени.
Майката не осъществява никакъв контакт с децата.
При
това съдът намира, че упражняването на родителските права следва да бъде
предоставено на бащата, което съответства на интереса на децата, и с което на
практика ще бъде утвърдено правно вече създалото се фактическо положение.
Съгласно събраните по делото доказателства съдът приема за несъмнено, че именно
бащата е този, който полага грижи за децата, и който е в състояние да им
осигури всички необходими условия за правилното им физическо, психическо и
емоционално развитие, като разполага както с необходимите родителски качества
за това, така и с материалната възможност, предвид данните за жилищната му
осигуреност, същевременно и помощта, с която разполага за грижите за децата от
страна на неговата майка. Същевременно той е и единственият родител, който има
желание да се грижи за отглеждането и възпитанието на двете деца, при което
практически липсва възможността за избор между двамата родители относно
предоставянето на родителските права върху децата. С оглед всичко това съдът
намира, че в интерес на децата е същите да продължат да живеят при бащата, на
когото да бъдат предоставени за упражняване родителските права.
На
майката следва да бъде определен режим на лични отношения с детето, като й бъде
дадена възможност да се вижда и да взема децата всяка първа и трета събота от
месеца от 09.00 часа до 18.00 часа и 20 дни през лятото, несъвпадащи с платения
годишен отпуск на бащата. Освен това на майката следва да бъде предоставена
възможност за лични контакти с децата и по време на официалните празници - по
три дни на Коледа на четна година и по два дни на Нова година на нечетна
година. При определяне на този режим съдът съобразява установените по делото
обстоятелства, че майката напълно е преустановила контакта си с децата през
един значително голям период от време – повече от пет години, което предвид
възрастта на децата се явява по-голямата част от живота им. Предвид това и с
оглед обстоятелството, че майката не проявява никакъв интерес към тях, съдът
счита, че така предоставеният режим на лични контакти предоставя достатъчна
възможност за общуване на майката с децата и при желание от нейна страна да се
постигне сближаване между нея и децата.
Доколкото родителят, на когото се предоставят за упражняване родителските
права по отношение децата, ще им предоставя дължимата издръжка под формата на
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието, налага се да се определи
дела, с който другият родител ще участва в издръжката на децата. Съгласно чл.
143, ал. 1 от СК всеки родител е длъжен да осигурява условия на живот,
необходими за развитие на детето, съобразно своите възможности и материално
състояние. По силата на ал. 2 задължението на родителите за издръжка на
ненавършилите пълнолетие деца е безусловно – независимо от това дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Същевременно в
чл. 142 от СК е предвидено, че размерът на издръжката се определя в зависимост
от нуждата на децата и от възможностите на родителите. Следователно, при
определяне размера на издръжките наред с нуждите на децата, съдът следва да
прецени и възможностите на родителя, който ги дължи. Определящо за тези
възможности обаче не е обстоятелството дали лицето работи, или не, а дали би
могло да го прави, съответно дали то е трудоспособно, дали има причини, които
обективно правят невъзможно за него да реализира доход и да плаща издръжка.
Поради това и с оглед липсата на доказателства за доходите на ответницата,
съдът намира, че тъй като същата е в трудоспособна възраст и може да работи, то
би могла да реализира доход в размер поне на минималната месечна работна
заплата за страната – понастоящем от 410.00 лв., която следва да бъде взета и
като база за определяне на нейния дял в общата месечна издръжка на децата. По
делото няма доказателства ответницата да е задължена за издръжка към други лица
от първи ред на правоимащите по чл. 141 от СК, както и изобщо по отношение на
нея да са налице фактори, отразяващи се неблагоприятно на материалното й
състояние. Съдът счита, че за цялостната издръжка на децата Наталия и Капка, с
оглед възрастта им – същите са съответно на 9 и на 8 години, учените в трети и
втори клас, и присъщите за тази възраст нужди от средства за ежедневни,
образователни и развлекателни разходи, са необходими поне по 200 лв. месечно,
от които майката следва да заплаща 110 лв., а разликата до размера на
цялостните издръжки следва да се поеме от бащата, с непосредствените грижи по
отглеждане и възпитанието на децата. При определяне размерите на издръжките
съдът отчита и факта, че сумарно двете издръжки възлизат на стойност 220 лв., а
както бе посочено по-горе, липсват данни за това дали ответницата работи и
какъв доход реализира, с оглед на което при преценката на възможностите й да
предоставя исканите издръжки се взема минималната работна заплата в страната от
410 лв. Поради това исковете се явяват основателни до посочените размери от по 110
лв. за всяко от децата, като за разликата до пълните предявени такива от по 130
лв. следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По
делото не бяха представени доказателства от страна на ответницата, на която
лежи доказателствената тежест за установяването му, да е заплащала издръжка на
децата за минало време и конкретно за периода от 07.05.2014 г. – периода от
една година преди датата на предявяване на иска, поради което съдът намира
претенцията по чл. 143, ал. 2 от СК във вр. с чл. 149 от СК за заплащане на
издръжка за минал период за основателна до размерите, посочени по-горе от
110.00 лв. за всяко от децата. Претендираната издръжка следва да бъде присъдена
и за минало време, а именно считано от 07.05.2014 г.
С оглед изхода на спора и направеното от ищеца искане, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата следва да му заплати направените от
него разноски по делото в размер на 630.00 лв., от които 30.00 лв. за държавна
такса, 300.00 лв. за адвокатско възнаграждение и 300.00 лв. за депозит за
назначения на ответницата особен представител.
На основание чл. 7, т. 2 от Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК вр. чл. 69, ал. 1,
т. 7 от ГПК ответницата следва да заплати сумата 316.80 лв., представляваща
дължимата държавна такса върху присъдената в полза на децата издръжки.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права по отношение на децата Н.С.Б., родена на ***
г., с ЕГН ********** и К.С.Б., родена на *** г., с ЕГН **********, на бащата С.Б.М.,
с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децата Н.С.Б.,
с ЕГН ********** и К.С.Б., с ЕГН ********** да бъде при техния баща С.Б.М., на
адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични отношения на майката С.Б.В., с ЕГН ********** с децата Н.С. Б., с
ЕГН ********** и К.С.Б., с ЕГН **********, като същата ще има право да вижда и
взема децата всяка първа и трета събота от месеца от 09.00 часа до 18.00 часа,
по 20 /двадесет/ дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на
бащата, както и по 3 /три/ дни на Коледните празници на четна календарна година
и по 2 /два/ дни на Новогодишните празници на нечетна календарна година.
ОСЪЖДА С.Б.В., с ЕГН **********, с адрес *** No 22, да заплаща на малолетните си деца Н.С.Б., с ЕГН **********
и К.С.Б., с ЕГН **********, чрез техния баща и законен представител С.Б.М., с
ЕГН **********, ежемесечна издръжка за всяко едно от тях в размер на по 110.00
лв. /сто и десет лева/, считано от 07.05.2014 г. до настъпване на законна
причина за изменение или прекратяване на издръжките, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, като отхвърля
исковете за разликата над посочения размер до пълните им предявени такива от
130.00 лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА С.Б.В., с ЕГН **********, с
адрес *** No 22, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
да заплати на С.Б.М., с ЕГН **********,***, сумата от 630.00 лв. /шестстотин и
тридесет лева/ за направените по делото разноски.
ОСЪЖДА С.Б.В., с ЕГН **********, с
адрес *** No 22, на основание чл. 69, ал. 1. т. 7
от ГПК да заплати в полза Районен съд- Ботевград сумата от 316.80 лв. /триста и
шестнадесет лева и осемдесет стотинки/, представляваща държавна такса върху
дължимите от нея издръжки, както и 5.00 лв. /пет лева/ в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението
в частта, с която е определена дължимата от ответницата издръжка.
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :