Присъда по НОХД №197/2019 на Окръжен съд - Хасково

МОТИВИ по нохд  № 197 / 2019год  по описа на Окръжен съд- Хасково: 

Срещу подсъдимия С.Х.(S.H.)- роден на ***г.в ****, **** гражданин с номер на паспорт *****,с персонален номер ****, живущ в ****,*** гражданин, женен, неосъждан, **** е предявено обвинение за това, че на 01.02.2019год. на ГКПП "Капитан Андреево", общ. Свиленград, обл.Хасково, дал дар (подкуп), а именно една банкнота с номинал от 50 евро с левова равностойност от 97.79 лв. на  длъжностно лице, имащо качеството на полицейски орган, а именно на К.М.М. от ****, заемащ длъжността ****** в Група „****" към Сектор "***" в Отдел „****" при ОДМВР *****, за да не извърши действия по служба, а именно да не довърши проверката за установяване на допуснати като водач на моторно превозно средство административни нарушения или престъпления, и за да не състави акт за установяване на административно нарушение по чл.174 ал.3  ЗДвП, изразяващо се в отказ на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му- престъпление по чл.304а вр. чл.304 ал.1 от НК.

Подсъдимият разбира в какво е обвинен и  се признава за виновен. Той не оспорва фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и заявява, че не желае събирането на доказателствата, посочени от прокурора, за установяване на тези факти. С оглед тези негови изявления и установената от съда подкрепа на направеното самопризнание от доказателствата, събрани в досъдебната фаза, производството по делото беше разгледано по реда на глава ХХVІІ от НК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.

                              Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следна:

   Подсъдимият С.Х. (S.H.) е роден на ***г. в гр.*****, но още през *** години на миналия век със семейството си се изселили в *****. С факта на изселването си от РБългария, съгласно чл.16 ал.2 от отменения Закон за българското гражданство изгубил българското си гражданство, следователно към настоящия момент притежава само **** гражданство и владее *****език. Живее в гр.******.

Подсъдимият С.Х. често посещавал Република България,тъй като имал познати основно в гр. Хасково и в гр. Свиленград.

На 31.01.2019г. С.Х. бил в Република България с лек автомобил марка “Шевролет“ с **** регистрационен номер ******, управляван от него въз основа на дадено му пълномощно. Вечерта на 31.01.2019г. С.Х. употребил алкохолни напитки, след което се качил да управлява лек автомобил марка“Шевролет“ с **** рег. номер ***** и заедно със свой приятел се отправили към Република Турция. Движели се по автомагистрала „Марица“ в посока ГКПП „Капитан Андреево“.

Съгласно утвърден график (л.69ДП) П.Б.К.и К.М.М. били на работа от 20:30 часа на 31.01.2019г.  до 08:30 часа на 01.02.2019г. ****. К.М.М. заемал длъжността  **** в група „ *****" на сектор „****" към отдел „****" при ОДМВР – ****, а  ****. П.Б.К.- *** в „****" на сектор „****" към отдел „***" при ОДМВР ****.

Малко преди полунощ на 31.01.2019год. срещу 01.02.2019год. докато служителите на МВР осъществявали контрол за спазване правилата за движение по пътищата на АМ „Марица“ при километър 108+900 на разклона за с.Капитан Андреево, общ.Свиленград, П.К. подал ясен сигнал за спиране на приближаващия автомобил със „стоп палка“ и фенер, но вместо да изпълни разпореждането за спиране, лекият автомобил марка “Шевролет“ с ***** регистрационен номер ***** продължил движението си, като дори ускорил. Полицаите го последвали със служебния си автомобил с включен светлинен и звуков сигнал. Едва на влизане в района на ГКПП „Капитан Андреево“, поради изкуствени неравности по платното за движение, преследваният автомобил намалил скоростта, полицаите го застигнали и го спрели. Спътникът на подсъдимия слезнал и пеша се отправил към граничния пункт, тъй като вниманието на органите на реда било насочено към водача. Полицейските служители извадили С.Х. от мястото на водача, при което усетили мирис на алкохол от него, а и видимо бил нервен. Проверили документите му, като установили самоличността му, както и факта, че формално притежавал всички документи, необходими за управление на МПС. С цел установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на Х. и за съставяне на акт за вече констатираното  нарушение на правилата за движение, изразяващо се в неизпълнение на сигнала за спиране, К.М.М.  и П.Б.К.го качили в служебния автомобил. Откарали го до сградата на ГПУ Свиленград, където знаели, че работят служители, владеещи *** език. Поискали съдействие от Началник смяната, който изпратил за съдействие полицай Г.Н.Г******* в ****. От дългогодишната си работа в *** и обучения, Г.Н.Г владеел говоримо **** език. П.Б.К.и К.М.М. обяснили на Г.Г.какво е извършил подсъдимият и поискали да му обясни, че трябва да бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство. Пред сградата на ГПУ Свиленград, намираща се в района на  ГКПП „Капитан Андреево“ от служебния автомобил К.М.М. извадил Алкотест „Дрегер 7410 ARSK“ с фабричен номер 0260. Г.Г.обяснил на Х., че следва да поеме дъх и да издиша непрекъснато в рамките на 7-8 секунди анализатора, докато индикира резултат. С.Х. обаче на 3-4 пъти издишал за кратко и слабо, което полицейските служители еднозначно възприели като умишлено осуетяване на проба с техническо средство. Подсъдимият заявил, че не може повече да използва „Дрегера“. К.М.М. с помощта на Г. обяснили на Х., че възпрепятстване извършването на проверка с техническо средство се приема като отказ да му бъде извършена такава. Обяснили му, че като не иска да използва „Дрегер“-а, може да даде кръв за химическо изследване на алкохол в кръвта. С.Х. категорично отказал да бъде използван и този метод за установяване на алкохол в кръвта. Х. започнал да ръкомаха и да пита „Какво искате от мене?“. Споменал на *** думата „подаръци“. К.М.М. казал на Г.Н.Г да преведе на Х., че при отказа и на кръвна проба ще му бъде съставен акт за установяване на административно нарушение за отказ от изследване за установяване наличието на алкохол, санкцията за което е глоба от 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години. Тъй като все още се намирали пред сградата на ГПУ Свиленград, на ГКПП „Капитан Андреево“, П.Б.К.и К.М.М. поканили Х. да влезе в сградата, където може да седне и да изчака, а те се заели със съставянето на актовете за установяване административно нарушение  и необходимите документи по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. П.Б.К.и К.М.М. влезли в стаята на Началник смяна на ГПУ.

Докато С.Х. бил сам в приемната на ГПУ Свиленград решил да даде дар (подкуп) на полицейските служители, за да не довършат започнатата проверка и да не го санкционират с наказанията, за които вече бил уведомен. Бръкнал в джоба на панталона си, където имал 3 банкноти с номинал от по 100 евро, 9 банкноти с номинал от по 50 евро,  2 банкноти с номинал от по 20 евро, 7 банкноти с номинал от по 5 евро, 3 банкноти с номинал от по 100 турски лири, 2 банкноти с номинал от по 50 турски лири, и 1 банкнота с номинал 5 турски лири, а още и 4 банкноти, с номинал от по 20 лева, 2 с номинал от по 10 лева, 1 с номинал от 5 лева. (л.66). Х. приготвил 1 от банкнотите с номинал от 50 евро, така, че да може да я извади първа. След това прибрал отново парите в джоба си и продължил да чака.

Междувременно Г.Г.също влезнал в сградата на ГПУ Свиленград и отишъл в стаята на ****. К.М.М. помолил Г.Г.за последен път да попита Х. дали ще даде кръв за химическо изследване, както и да му посочи санкциите по чл.174 ал.3 ЗДвП за отказ от изследване. Г.Г.казал на подсъдимия, че е в негов интерес да бъде изследван, като посочил размера и срока на наказанията, предвидени за отказ. Х. попитал Г. какви ще са наказанията, ако се съгласи да даде глоба, на което служителят на ** посочил, че не знае точно, но ще са по-малки. Тогава подс. Х. предварителните си намерения решил да даде дар /подкуп/, за да не се довърши започнатата  и още недокументирана проверка за установяване на алкохол в кръвта и за да не бъде санкциониран с тежките наказания за отказа си да бъде проверен. Извадил от джоба си банкнотите, отделил приготвената от 50 евро, и с протегната напред ръка започнал да я предлага на К.М.М., за да я вземе. Полицейският служител се отдръпнал назад му казал „***“, което на **** език означава, „***Тогава Х. със същите жестове, започнал да предлага банкнотата от 50 евро с червеникав цвят на Г. Г., като казвал „****!“, което означавало, че всичко е наред, точно и достатъчно. Г. се дръпнал настрани, като едновременно с жестове показал, че отказва да приеме подадената му банкнота. След това Х. отново започнал с недвусмислени жестове да  предлага на К. М. банкнотата от 50 евро, а Г.Г.тогава обяснил на С.Х., да прибере парите, и че „Ще стане голяма беля!“. И при този опит за даване на банкнотата от 50 евро, К.М.направил няколко крачки назад, като прибрал ръцете си плътно до тялото, но накрая спрял на място. Тогава подсъдимият поставил предлаганата банкнота в горния външен джоб на светлоотразителната жилетка на К.М.М.. Г.Н.Г извикал П.Б.К.и му показал и разказал за случилото се. Х. седнал в приемната на ГПУ Свиленград, видимо успокоен и смятайки, че е направил необходимото за да се избегнат грозящите го неблагоприятни санкции.

Бил уведомен дежурния разследващ полицай, който посетил сградата на ГПУ Свиленград, намираща се на ГКПП"Капитан Андреево", общ. Свиленград, обл.Хасково. К.М.М. предал с протокол за доброволно предаване на разследващия поставената в джоба на жилетката му банкнота с номинал от 50 евро,  серия ***** (л.9).

Междувременно  К.М.М. бил попълнил талон за изследване №***, С.Х. ***, където и пред дежурния лекар отказал да даде кръв за изследване (л.63). Бил издаден и връчен на подсъдимия АУАН №****. за нарушения на чл.103 и 174 ал.3 ЗДвП (л.60ДП), а по-късно същия ден било издадено наказателно постановление (л.61ДП). Х. бил задържан за 24 часа със Заповед №***.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от показанията на разпитаните по делото свидетели и приложените по делото писмени доказателствени средства, и приложения запис от видеонаблюдението  и албум към него. Тези доказателства напълно кореспондират с направените от подсъдимия самопризнания и с възприетите от обвинението фактически положения. Заради това, направеното от подсъдимия признание на изложените в обвинителния акт обстоятелства не може да се счита за изолирано от цялостния доказателствен материал, а следва да се приеме за изцяло консолидирано с изводимата от него информация. Показанията на свидетелите К., М. и Г. са конкретни и ясни относно времето, мястото и начина, при които са предприели проверката на подсъдимия досежно употребен алкохол. И тримата са категорични и последователни в показанията и за механизма, по който подсъдимият е искал да предотврати извършване на проверката за употреба на алкохол с техническо устройство „ дрегер”, като са категорични, че това е било съпътствано с даване на парична сума – банкнота от 50 евро. Със сигурност свидетелите посочват, че предлагането и в крайна сметка даването на парите е станало след като на него му е било дадено техническото устройство за проверка на алкохола, и след подробните указания от страна на свидетелите М. и Г., че при отказ да даде проба, следва да му бъде извършена кръвна такава, а при отказ и на тази проба, ще му бъде съставен АУАН със съответните последици, които му били разяснени. Тогава подсъдимият взел решение да преброи парите си и да извади именно банкнотата от 50 евро, която настоятелно е започнал да  предлга на  полицаите- свидетелите Г. и М., след което я е пъхнал в джоба на жилетката на св. М. с цитираните думи „*****”. По този начин подсъдимият е осъществил активната форма на деянието „подкуп „ като се е разпоредил с банкнотата от 50 евро, която е излезнала от фактическата му власт, за да премине във фактическа власт на св. М., въпреки неприемането

й от негова страна. Така представените от свидетелите факти не само, че не разкриват каквито и да било вътрешни противоречия или колебливост, но и изцяло синхронизират с писмените доказателствени средства за възложената им съгласно длъжностното разписание полицейска работа. 

При така установените фактически положения следва да се приеме, че подсъдимият С.Х. е дал дар на полицейските служител К.М.М., като е дал банкнота с номинал 50 евро с левова равностойност 97, 79 лв. на длъжностно лице - ***** на РУ ***при ОДМВР - ***, имащ качество на полицейски орган, осъществяващ контрол по охрана на обществения ред и контрол на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по ЗДвП, за да не извърши действия по служба - да не приключи проверка за установяване или разкриване на административно нарушение или престъпление и да не му бъде съставен акт за установено административно нарушение, допуснато от него като водач на МПС. Това предложение пряко е кореспондирало с преследваната от подсъдимия цел – полицейският служител да не му извърши проверка с „ дрегер „  или кръвна проба и с цел съставяне на АУАН, да не изпълни свидетелят служебната си функция съгласно регламентираните правила.

Безспорно лицето, на което въпросната сума е била предложена, е длъжностно по смисъла на чл. 93 т.1 б.”а” от НК, защото е изпълнявал служба в държавно учреждение, а именно Дирекция  към Министерството на вътрешните работи, Сектор „***** ” към ****. В този смисъл обективните признаци на престъплението по чл.304 ал.1 от НК следва да се приемат за установени. Същото се отнася и за по-тежко квалифициращия деянието признак по чл.304а от НК – подкупът е даден на полицейски орган/ чл. 57 ЗМВР/ – „****” – ****** в група „*****” към посочената дирекция. Установено е също, че към момента на извършване на деянието полицейските  М. е изпълнявал възложената им по силата на заеманата длъжност работа.

Съгласно чл. 31, т. 1 от ЗМВР - Административнонаказателна дейност се осъществява от органите на МВР в предвидените от закон случаи чрез установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания.

Съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР служителите на МВР са държавни служители – полицейски органи. Съгласно чл. 56 вр. чл. 37 ЗМВР - Органите на областните дирекции и на техните структури и звена са държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1. Съгласно чл. 57 ЗМВР полицейски органи са органите на областните дирекции. Последните пък са основните структури на МВР за осъществяване на  оперативно-издирвателна; охранителна дейност; разследване на престъпления;контролна;административнонаказателна и предоставяне на административни услуги./чл.42 ал.2, вр. чл.6 ЗВМР/.

Съгласно Закон за движението по пътищата, (чл.165 ал.1 т.1) Определени от министъра на вътрешните работи служби: контролират спазването на правилата за движение от участниците в движението…като за целта служебните лица са длъжни да извършат проверката по безопасен начин, осигурявайки необходимата видимост; При изпълнение на функциите си по този закон (чл.165 ал.2 ЗДвп) определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право да спират пътните превозни средства, да проверяват документите за самоличност и свидетелството за управление на водача, както и всички документи, свързани с управляваното превозно средство….не допускат управлението на моторно превозно средство от водач, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища, или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употребата на наркотични вещества или техни аналози; Съгласно чл.170 ЗДвП контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени от закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществява от съответните служби по тази глава. Същите налагат и предвидените в този закон наказания.  Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон (ЗДвП), се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон. (чл. 189).

От приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства (заповед за назначаване (л.82ДП), длъжностна характеристика –л.78-80ДП)се установява, че към 01.02.2019г. К.М.М. е  назначен на държавна служба в ОДМВР **** и имайки **** правомощия за осъществяване дейности на това основно структурно звено, има качеството на длъжностно лица по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“ НК. Наред с това е и полицейски орган по смисъла на ЗМВР, към който закон препраща нормата на чл.304а НК.

От субективна страна престъплението е извършено при условията на пряк умисъл. Обективните характеристики на дейността не поставят съмнение в това, че подсъдимият е имал представи за деянието – той е съзнавал, че дава дар на длъжностно лице, както и че последното е очевидно полицейски служител. Съпътстващите даването настоятелни жестове и думи обективират  осъзнатата от дееца връзка между даваната сума и преследваното неизпълнение на задълженията от изпълняващия полицейската работа служител.

Причината за престъплението е незачитането на установения правопорядък в държавата и стремежът за неговото преодоляване.

При определянето на наказанието съдът отчете обществената опасност на извършеното и сведенията за опасността на самия деец, смекчаващите и отегчаващи вината му факти. С.Х. е гражданин на ****, роден на ***г. в ****, ***** гражданин. Подсъдимият има чисто съдебно минало, на преклонна възраст е , а процесуалното му поведение още в началото на предприетото наказателно преследване илюстрира критичност към стореното и оказване на съдействие за разкриване на обективната истина. По делото са представени доказателства за недобро здравословно състояние. Вземайки предвид високата степен на опасност на деянието, съвкупната преценка на двете категории обстоятелства – смекчаващи и отегчаващи, в контекста и на степента, в която е бил засегнат защитения обект, налага извод за превес на първите и обоснова определяне на наказание под средния предвиден от закона размер съобразено с разпоредбата на чл.54 НК, а именно „лишаване от свобода за срок от девет месец”. С оглед приложения процесуален ред за провеждане на съдебното следствие и на основание чл.58а ал.1 от НК съдът редуцира този размер с 1/3 и така наложи основното наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца. Това наказание съдът прие, че не е необходимо да бъде изпълнено, за да бъдат постигнати визираните в чл.36 от НК цели и най-вече за да бъде деецът поправен, доколкото установените за подсъдимия сведения не предполагат невъзможност за превъзпитание и извън местата за лишаване от свобода.  Ето защо, а и с оглед на това, че към момента на деянието С.Х. не е бил осъждан на „лишаване от свобода”, на основание чл.66 ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на това наказание с изпитателен срок от „три години”. 

Ръководейки се от макар и оскъдните данни за материалното и имотно състояние на подсъдимия и вземайки предвид, че към настоящия момент той е ****, съдът определи кумулативното наказание „глоба” в размер на 1000 лева. Прие, че така наложените наказания ще бъдат в състояние да изпълнят преследваните от закона цели, като респектират подсъдимия към възможностите на държавата да санкционира този род прояви и в същото време окажат необходимия генерален превъзпитателен и възпиращ ефект по отношение на останалите.

На основание чл.307а от НК съдът отне в полза на държавата предмета на престъплението – един брой банкнота с номинал от 50 евро и  сериен номер *****.

                   Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                     Съдия: