№ 396
гр. Варна , 23.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20203100503306 по описа за 2020 година
Въззивното производство е образувано по повод подадените от двете страни въззивни жалби
срещу различни части на решението на ВРС-49с-в № 260230/04.09.2020г по гр.д. №
2237/2020г, с което е
ДАДЕНО РАЗРЕШЕНИЕ , заместващо съгласието на бащата на И. К. В. ЕГН **********,
малолетното дете К. И. К. ЕГН ********* да напуска пределите на Република България и да
пътува до държави-членки на Европейския съюз за срок до навършване на 12 години на
детето, придружено от своята майка Ж. В. Ж. ЕГН ********** или от изрично
упълномощено от нея лице, като
Е ОТХВЪРЛЕН искът за заместващо съгласие на И. К. В. ЕГН ********** с адрес в ***,
за попълване и подаване на заявление за издаване на паспорт и получаването на издадения
задграничен паспорт на малолетното дете К. И. К. ЕГН *********, на осн.чл.127а СК;
ОСЪДЕН Е И. К. В. да заплати на Ж. В. Ж. направените по делото разноски съразмерно
уважената част от исковете в размер на 12,50лв за държ.такса и 150 лв за адв.хонорар и Е
ОТХВЪРЛИЛ искането за присъждане на разноски над така посочените суми;
ОСЪДЕНА Е Ж. В. Ж. да заплати на И. К. В. направените по делото разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете в размер на 200лв за адв.хонорар и Е ОТХВЪРЛЕНО
искането за присъждане на разноски над посочената сума.
1
С въззивна жалба вх.рег. № 269624/01.10.2020г Ж. В. Ж. обжалва решението на ВРС
в частта, с която е отхвърлен искът за заместващо съгласие на бащата И. К. В. ЕГН
********** с адрес в ***, за извеждане на детето К. И. К. в чужбина в държави-нечленки на
ЕС, както и за снабдяване на детето със задграничен паспорт.
Счита същото за неоснователно и недоказано и затова моли за неговата отмяна в
обжалвана част и постановяване на положително решение, на осн.чл.127а СК.
Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.№ 277966/2.11.2020г от
И. К. В., в който се оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно в посочената част и
затова моли за потвърждаването му.
С въззивна жалба вх.рег. №266983/21.09.2020г И. К. В. обжалва решение в частта,
с която съдът е дал разрешение малолетното дете К. И. К. ЕГН ********* да напуска
пределите на Република България и да пътува до държави-членки на ЕС за срок до
навършване на 12год. на детето, придружено от своята майка или от изрично упълномощено
от нея лице.
Счита решението за неправилно в тази част и затова моли за неговата отмяна и
отхвърлянето на искането.
Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.№ 278448/03.11.2020г от
Ж. В. Ж. със становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на
решението в тази част като правилно и законосъобразно.
Така с подадените две въззивни жалби първоинстанционното решение е поставено
изцяло във висящност.
Съдът е сезиран с молба от Ж. В. Ж. в качеството й на майка и законен представител
на малолетното дете К., род.2013г, против И. К. В., с която е предявен иск за даване на
2
заместващо съгласие на бащата И. К. В. за напускане от детето територията на Република
България за неограничен брой задгранични пътувания до страни-членки на ЕС и за срок от
не повече от 14 дни за държави извън ЕС, придружено от своята майка Ж. В. Ж. или от
изрично упълномощено от нея лице, както и съгласие за издаване на детето К. Ил.К. паспорт
за задгранично пътуване.
Излага се от майката, че с ответника са живели на съпружески начала и от
съжителството си имат родено дете К. И. К. ЕГН *********.
С решение № 2829/11.07.2017г по гр.д.№ 8916/2017г съдът е предоставил на нея
упражняването на родителските права на детето К. и е определил местоживеенето на детето
при нея, а на бащата - режим на лични контакти с детето, като последният е осъден да
заплаща в полза на детето и месечна издръжка в размер от 120лв.
Твърди, че многократно е имала възможност и желание да пътува извън територията
на Р България заедно с детето си, а също и с по-големия си син А., род.2007г, който е от
друг баща, но ответникът отказвал да даде съгласието си за това.
Поради невъзможността да постигнат съгласие с отв.Ил.К. относно пътуването извън
граница на сина им К. е налице правен интерес от предявяването на иска
Ответникът И. К. В. в срока по чл.131 от ГПК е депозирал отговор, с който оспорва
исковата претенция, като заявява, че никога не е отказвал да даде съгласие за пътуване на
детето, както и за издаване на международен паспорт.
Заявява, че признава иска за издаване на международен паспорт на детето и
същевременно не представя доказателства за даване на изрично съгласие за издаване на
детето на нужния документ за самоличност.
Оспорва иска за даване заместващо негово съгласие за пътуване на детето извън
границите на Р България.
Контролираща страна Дирекция “Социално подпомагане”-гр.Варна в изготвения
социален доклад поддържа становище в подкрепа на молбата за заместващо съгласие за
издаване на паспорт, който да позволи на детето К. пътувания извън пределите на Република
България.
Относно срока на исканото разрешение изразява становище, че е от съществено
значение възрастта на детето, като при дете в ниска възраст, както е в случая, било
препоръчително да бъде уважен искът за определен период от време, а не до навършване на
пълнолетието му. След изтичането на този срок може да бъде извършена нова преценка с
оглед интересите на детето.
3
Така предявените в условията на кумулативно обективно съединяване искове
намират правното си основание в разпоредбата на чл.127а СК.
СЪДЪТ, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с
въззивната жалба, всички събрани доказателства по делото, приема за установено от
фактическа страна:
Няма спор между страните по отношение следните факти: че двамата се явяват
родители на детето К. И. К., род.2013г, видно и от представеното у-е за раждане К., родено
в резултат на тяхното фактическа съжителство.
С влязло в сила решение № 2829/11.07.2017г по гр.д.№ 8916/2017г на ВРС-ХХХVс-в
упражняването на родителските права е предоставено на майката, както и е определено
местоживеене на детето при нея; на бащата е определен режим на лични контакти и същият
е осъден да заплаща месечна издръжка в размер от 120лв.
Няма спор и относно факта, че майката полага преките и непосредствени грижи по
отношение на още един син А., роден пред 2007г от друг баща, с когото бракът им е бил
прекратен с влязло в сила решение на ВРС-ХХІVс-в от 12.11.2010 по гр.д.№ 114354/2010,
като упражняването на родителските права са предоставени на майката 60лв.
По делото е представено уведомление чрез „Телепоща“ от 13.03.2020г /л.30-І/,
изходящо от ответника и адресирано до майката. От съдържанието му е видно, че същият,
след получаване копие от молбата по чл.127 СК и чл.127а СК, изразява изрично писмено
съгласие и желание за издаването на задграничен паспорт на детето. От разписката за
получен документ е видно, че Ж.Ж. е получила посоченото писмо на 17.03.2020.
От съдържанието на представената от ответника и приета като доказателство по
делото разписка с дата 20.03.2020, изходяща от Ж.Ж. /л.44-І/ е видно, че същата
обективира признанието й за получено лично от нея пълномощно № 267/15.05.2020,
заверено от нотариус рег.№ 434 Ю.К.К., с което И.В. я е упълномощил да заяви от негово
име съгласието му за издаване на задграничен паспорт на детето – да подаде искане и
съответно да получи издадени документ. Приложено е и копието от издаденото
пълномощно.
Горната фактическа установеност обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл.127а СК въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаване на
необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите. Когато
не постигнат такова, спорът се решава от РС по настоящия адрес на детето.
4
Горепосочената разпоредба касае извеждането на дете–български гражданин извън
пределите на Република България. Същата е във връзка с разпоредбите на чл.13 ЗБЛД, в
която са изброени лимитативно видовете документи за самоличност на български граждани :
лична карта; паспорт; свидетелство за управление на МПС. В тази връзка са разпоредбите на
чл.33 ал.1 - „всеки български гражданин има право да напуска страната“ и на чл.34 ал.1 -
„паспортът е документ за преминаване на държавната граница на РБ и за пребиваване извън
страната“. За преминаването на държавната граница и пребиваване в чужбина се издават
изброените видове паспорти, сред които е и този за пътуването в чужбина - чл.38 ал.1 т.3 от
същия закон. Във връзка с посочените разпоредби е и нормата на чл.45 ЗБЛД, указваща на
реда за снабдяването със задграничен паспорт – чрез подаване на заявление от родителите на
малолетното дете. Така систематическото й място попада в Раздел IV „Ред за издаване на
паспорти и на заместващи ги документи“ и е приложима само по отношение на изброените в
Раздел II видове паспорти и заместващи ги документи /чл.38-39б/. Затова при извеждане на
детето в чужбина, при липсата на съгласие от единия родител, може да бъде наложена
принудителна административна мярка по реда на гл.VІІ р-л І, чл.76 т.9, като се допуска
възможността да не бъде разрешено напускането на страната на малолетни и непълнолетни
и поставени под запрещение лица, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за
пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители. Посочено е, че при
разногласие между родителите спорът се решава по реда на чл.127а от СК
Детето К. се явява български гражданин и затова по отношение на него е приложим
режим, предвиден в ЗБЛД за снабдяването със задграничен паспорт и извеждането му от
страната.
Както е установено в Конвенцията за правата на детето, ЕКПЧ и КРБ, детето има
гарантирано право на свободно придвижване, което би могло да бъде ограничено само при
особени случаи, определени със закон, или свързан със защита на националната сигурност,
народното здраве или правата и свободи на други граждани.
В ТР на ВКС № 1/2016/03.07.2017г е възприето, че водещи и най-важни при
решаването въпроса за даване заместващо съгласие детето да пътува извън територията на
РБългария са интересите на детето.
В редица решения на ВКС е прието, че не е в интерес на детето то да бъде извеждано
по усмотрение на единия родител извън границите на страната, тъй като този родител
можел да реши да отведе детето в държава, в която има, напр.гражданска война или
епидемична обстановка, създаваща опасност за живота и здравето му; в рискови региони
или на места, където не може да бъде изпълнено съдебното решение за осигуряване на
мерките за лични отношения между детето и родителя, който се е противопоставил на
извеждането му зад граница.
Процесният случай очевидно не е такъв.
5
От една страна бащата е дал съгласие за снабдяването на детето с БЛД–задграничен
паспорт, същевременно заявява нежелание детето да бъде извеждано извън пределите на
страната, без да сочи основателни причини за това и да представя убедителни доказателства.
Едновременно с това е изразил и готовност за даване на съгласие за извеждането на детето,
без да представя доказателства, обективиращи волята му в тази насока. Това налага извод за
непоследователност в становището му.
Що се отнася до пространното му изложение в ПО чрез позоваване на цялата съдебна
практика, то само по себе си не е основание за ограничаване правото на свободно
придвижване на детето, при липсата на наведени конкретни твърдения и представени
доказателства, които да обосноват извод за необходимостта от ограничаването на това право
на детето.
По делото липсват наведени от ответника твърдения, а още по-малко липсват
доказателства, индициращи намерение на майката за трайно установяване в друга държава
или за извеждането на детето на място или за период от време, така че то да бъде лишено от
възможността да общува с баща си за продължителен период от време.
При това положение поддържаното несъгласие на бащата, без да е подкрепено с
твърдения и доказателства, се възприема като самоцелно и неоснователно.
От фактическите твърдения в исковата молба става ясно, че извеждането на двете
деца на Ж.Ж. е с цел краткотрайни пътувания за екскурзия и почивка до други държави-
членки или нечленки на ЕС /за последните дори са посочени кои се имат предвид/.
Изложеното, както и цялостното процесуално поведение на майката, на която е
предоставено упражняването на родителските права по отношение на двете й деца К. и А., и
която полага за тях преките и ежедневни грижи, не дават основание да се мисли, че същата с
действията си би ги отвела на място, където да бъдат изложени на опасност животът и
здравето на децата й. Да се мисли обратното, без конкретни твърдения и доказателства, би
означавало, съдът да постанови решението си само въз основа на предположение за бъдещи
евентуални действия.
Налага се изводът, че поведението на майката е водено от здрав житейски разум и е
мотивирано само от желание за краткотрайни пътувания за съвместно провеждане на
почивки на цялото семейство, състоящо се от нея и двете й деца, което би се отразило по-
положително на психо-емоционалното състояние на детето К., отколкото отделянето му от
близките поради невъзможността то да пътува съвместно с тях.
Предвид изложеното съдът намира, че липсата на съгласие от страна на бащата,
неподкрепено с конкретни твърдения и доказателства, сочещи на основателна причина за
ограничаване правото на детето на свободно придвижване, водят до неоснователното
препятстване на това му право, гарантирано с КПД и затова е неоправдано спрямо неговите
интереси.
6
При това положение искането се явява основателно и следва да бъде уважено.
Що се отнася до продължителността и срока на пътуванията.
Предвид характера на производството като спорна съдебна администрация и
възложеното му задължение служебно да следи за висшия интерес на децата, съдът
разполага с процесуалната възможност чрез поставяне на въпроси и изясняването на делото
от фактическа страна да определи в какви граници може да бъде уважено заявеното от
майката искане. А също разполага с възможността и сам да го лимитира, в която насока
може да бъде съобразена задължителната практика на ВКС, установена с горепосоченото
ТР. Ето защо не е основание за оставяне молбата без уважение само по тази причина.
По отношение искането за издаване на задграничен паспорт
От данните по делото е видно, че бащата е дал изрично съгласие, обективирано в
нотариално заверено пълномощно, за издаването на детето К., родено 2013г, задграничен
паспорт.
Издаденото нотариално заверено пълномощно от бащата е с дата 15.05.2020, т.е. след
образуването на делото на 17.02.2020. Следователно, същият с поведението си е станал
повод за завеждането на делото.
Към датата на постановяване решението на ВРС, а още повече това на ВОС, при
служебната преценка наличието на правен интерес от образуваното производство,
въззивният съд приема, че правният интерес от търсената защита е отпаднал. Затова в тази
част решението на ВРС подлежи на обезсилване и производството по делото пред двете
инстанции – на прекратяване.
На следващо място.
Предвид, че в жалбата на майката се съдържа оплакване, че съдът е отказал да
постанови заместващо съгласие за извеждането на детето за срок за не повече от 14 дни до
страни – нечленки на ЕС, които са съседни на България, като напр. Македония, Хърватска,
Турция, въззивният съд съобразява следното
В доклада по делото ВРС е приел, че е бил сезиран с такъв иск, както е посочил и в
мотивната част на съдебния акт. Без да са изложени конкретни съображения, е направен
правният извод за неоснователност на иска в тази част. Същевременно липсва произнасяне с
нарочен диспозитив в тази част от искането.
При това положение в постановеното решение е допусната очевидна фактическа
грешка и затова делото следва да бъде върнато на ВРС за произнасяне за отстраняването й,
7
след което отново да бъде върнато на ВОС за произнасянето по тази част от въззивната
жалба.
По разноските
Съдът намира за уместно да се произнесе по разноските след отстраняването на
допуснатата ОФГ и връщането на делото на ВОС за произнасяне по останалата част от
жалбата. Ето защо произнасянето в тази част следва да бъде отложено.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-49с-в № 260230/ 04.09.2020г по гр.д. №
2237/2020г в частта му, с която е
ДАДЕНО РАЗРЕШЕНИЕ , заместващо съгласието на бащата на И. К. В. ЕГН **********,
малолетното дете К. И. К. ЕГН ********* да напуска пределите на Република България и да
пътува до държави-членки на Европейския съюз за срок до навършване на 12 години на
детето, придружено от своята майка Ж. В. Ж. ЕГН ********** или от изрично
упълномощено от нея лице,
ОБЕЗСИЛВА решението в частта му, с която Е ОТХВЪРЛЕН искът Ж. В. Ж.
ЕГН ********** като майка и законен представител на малолетното дете К. И. К. ЕГН
********* за заместващо съгласие на И. К. В. ЕГН ********** с адрес в ***, за
попълването и подаване на заявление за издаване на паспорт и получаването на издаден
задграничен паспорт на малолетното дете К. И. К. ЕГН *********, поради липсата на
правен интерес от търсената защита, на осн.чл.127а СК, като ПРЕКРАТЯВА в тази част
производството по делото под № 2237/2020 по описа на ВРС-XLІХ-с-в и по в.гр.д.№
3306/2020 по описа на ВОС.
ВРЪЩА делото № 2237/2020г на ВРС-XLІХс-в за отстраняване на допусната
очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението поради липсата на произнасяне
по искането за постановяване на разрешение, заместващо съгласието на бащата на И. К. В.
ЕГН **********, малолетното дете К. И. К. ЕГН *********, придружено от своята майка Ж.
В. Ж. ЕГН ********** или от изрично упълномощено от нея лице, да напуска пределите на
Република България и да пътува до държави-нечленки на ЕС за срок от не повече от 14
дни.
ОТЛАГА произнасянето по искането за разноски след връщането на делото от ВРС
след отстранява допуснатата ОФГ в диспозитива на решението.
8
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВЪРХОВЕН
КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9