Решение по дело №25127/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 14977
Дата: 1 август 2025 г.
Съдия: Ваня Борисова Иванова Згурова
Дело: 20241110125127
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 14977
гр. София, 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20241110125127 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Й..“ ЕАД срещу Н. Б. Р., с която по
реда на чл. 422 ГПК са предявени кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 228
ЗЕС вр. чл. 345 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответницата дължи на ищеца сумата в общ размер от 3 651,98 лв., за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 46388/2024 г. по описа на СРС, 69 състав, и която представлява
сбор от следните парични вземания за отчетен период 15.05.2021 г. –
14.06.2021 г.: сумата от 53,34 лв. - неустойка при предсрочно прекратяване на
Договор за мобилни услуги от 08.01.2020 г. за предпочетен номер .......; сумата
от 79,91 лв. - неустойка при предсрочно прекратяване на Допълнително
споразумение от 22.01.2021 г. към Договор за мобилни услуги от 31.01.2014 г.;
сумата от 405,07 лв. - неустойка в размер на разликата между стандартната
цена на мобилно устройство „Samsung Galaxy S10 Plus 128GB Green“ и
заплатената цена от длъжника при предоставяне на устройството,
съответстваща на оставащия срок на договора, по Допълнително
споразумение от 22.01.2022 г. към Договор за мобилни услуги от 31.04.2014 г.;
сумата от 1 151,80 лв. - незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг
от 22.01.2021 г. на мобилно устройство „Samsung Galaxy S10 Plus 128GB
Green“; сумата от 58 лв. – незаплатени лизингови вноски по Договор за
лизинг от 22.01.2021 г. на базови аксесоари; сумата от 49,98 лв. - неустойка
при предсрочно прекратяване на Договор за услуга „Интернет за дома“ от
11.02.2021 г.; сумата от 96 лв. - неустойка за устройство „HUAWEI B311-221
with Antenna“ по Договор за услуга „Интернет за дома“ от 11.02.2021 г.;
1
сумата от 42,48 лв. - неустойка при предсрочно прекратяване на Договор за
мобилни услуги от 08.01.2020 г. за предпочетен номер ...............; сумата от
36,51 лв. - неустойка в размер на разликата между стандартната цена на
устройство „HUAWEI Telenоr 4G MiFi“ и заплатената цена от длъжника при
предоставяне на устройството, съответстваща на оставащия срок на договора,
по Договор за мобилни услуги от 08.01.2020 г. за предпочетен номер ...............;
сумата от 89,80 лв. - неустойка при предсрочно прекратяване на
Допълнително споразумение от 22.01.2021 г. към Договор за мобилни услуги
от 05.10.2015 г.; сумата от 333,80 лв. - незаплатени лизингови вноски по
договор за допълнителен лизинг на мобилно устройство „XIAOMI Redmi 9
64GB Dual Grey“; сумата от 89,89 лв. - неустойка при предсрочно
прекратяване на Допълнително споразумение от 22.01.2021 г. към Договор за
мобилни услуги от 01.07.2018 г.; сумата от 82,49 лв. - неустойка в размер на
разликата между стандартната цена на мобилно устройство „Motorola One
Macro 64GB Purple+E6 Play“ и заплатената от длъжника при предоставяне на
устройството, съответстваща на оставащия срок на договора, по
Допълнително споразумение от 22.01.2021 г. към Договор за мобилни услуги
от 01.07.2018 г.; сумата от 95,13 лв. – незаплатени лизингови вноски по
Договор за лизинг от 08.01.2020 г. на мобилно устройство „Motorola One
Macro 64GB Purple+E6 Play“; сумата от 89,80 лв. - неустойка при предсрочно
прекратяване на Допълнително споразумение от 22.01.2021 г. към Договор за
мобилни услуги от 26.07.2013 г.; сумата от 1,92 лв. - неустойка в размер на
разликата между стандартната цена на мобилно устройство „Alcatel 20.03
Blue“ и заплатената цена от длъжника при предоставяне на устройството,
съответстваща на оставащия срок на договора, по Допълнително
споразумение от 22.01.2021 г. към Договор за мобилни услуги от 26.07.2013 г.;
сумата от 89,79 лв. - неустойка при предсрочно прекратяване на
Допълнително споразумение от 22.01.2021 г. към Договор за мобилни услуги
от 12.01.2012 г.; сумата от 1,92 лв. - неустойка в размер на разликата между
стандартната цена на мобилно устройство „Alcatel 20.03 Black“ и заплатената
цена от длъжника при предоставяне на устройството, съответстваща на
оставащия срок на договора, по Допълнително споразумение от 22.01.2021 г.
към Договор за мобилни услуги от 12.01.2012 г.; сумата от 24,96 лв. -
неустойка при предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги от
22.01.2021 г.; сумата от 107,02 лв. - неустойка в размер на разликата между
стандартната цена на устройство „Drivey Car Tracker Drivey 2G Car Tracker
device“ и заплатената цена от длъжника при предоставяне на устройството,
съответстваща на оставащия срок на договора, по Договор за мобилни услуги
от 22.01.2021 г., както и сумата от 672,37 лв. - задължения от предходен
отчетен период съгласно Фактура № **********/15.06.2021 г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 18.08.2023 г., до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че е сключил с ответницата договори за мобилни услуги,
по силата на които е предоставил електронни съобщителни услуги, както и
2
устройства на изплащане на преференциални цени. Излага, че при
сключването на договор с дружеството всяко лице получава клиентски номер,
под който се обединяват всички сключени и действащи договори с него и се
издава обща фактура за задълженията, като за ответницата е създаден кл. №
*********. Твърди, че ответницата не е изпълнила задълженията си по
договорите за отчетния период от 15.05.2021 г. до 14.06.2021 г., поради което
договорите били прекратени предсрочно от страна на мобилния оператор.
След прекратяването им ищецът издал Фактура № **********/15.06.2021 г. на
обща стойност от 3 651,98 лв., която сума представлява сбор от
претендираните вземания за неплатени лизингови вноски и неустойки поради
предсрочно прекратяване. Твърди, че в посочената фактура на ответницата са
начислени и непогасени задължения за предходни отчетни периоди на обща
стойност от 672,37 лв. с ДДС, подробно описани в обстоятелствената част на
исковата молба: за отчетен период 15.02.2021 г. – 14.03.2021 г. в размер на
309,03 лв., от които сумата от 87,87 лв. – незаплатени лизингови вноски по
договори за лизинг; за отчетен период 15.03.2021 г. – 14.04.2021 г. в размер на
320,74 лв., от които сумата от 87,87 лв. – незаплатени лизингови вноски по
договори за лизинг, и за отчетен период 15.04.2021 г. – 14.05.2021 г. в размер
на 42,60 лв., от които сумата от 42,60 лв. – незаплатени лизингови вноски по
договори за лизинг. Ето защо счита, че ответницата дължи уговорените
неустойки в размер на всички дължими месечни такси за остатъка на срока на
прекратените договори, уговорените неустойки в размер на разликата между
стандартните цени и преференциалните такива, на които устройствата са били
закупени от ответницата, дължимите за процесните периоди лизингови вноски
по сключените договори за лизинг, както и задълженията за предходните
отчетни периоди. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Н. Б. Р. не е подала отговор на
исковата молба, нито е взела становище по предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно
чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По допустимостта:
Вземането по настоящото производство съобразно петитума на исковата
молба съответства на това по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 46388/2023 г. по описа на СРС, 69
състав. Указанията за предявяване на исковата претенция са дадени предвид
наличието на предпоставките по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и исковете, по които е
образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415,
ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на
образуваното заповедно производство и настоящото исково производство,
като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
3
По основателността на исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС вр. чл. 345 ТЗ:
Основателността на предявените установителни искове се обуславя от
доказването от ищеца на обстоятелствата, че между него и ответницата са
сключени твърдените договори за лизинг, че е предоставил на ответницата
лизинговото имущество по всеки от договорите, както и размера на
договорените лизингови вноски.
При установяване на посочените обстоятелства в доказателствена тежест
на ответницата е да установи плащане на задължението за лизингови вноски
по всеки от договорите за лизинг за процесния отчетен период.
По делото се установява, че между „Й..“ ЕАД и Н. Б. Р. е сключен
Договор за лизинг от 22.01.2021 г. на мобилно устройство „Samsung Galaxy
S10 Plus 128GB Green“ /лист 192/ за срок от 23 месеца. Договорът е подписан
за потребител, респ. за лизингополучател, като ответницата не e оспорила
положените подписи. В чл. 1 от договора за лизинг е посочено, че
лизингодателят се задължава да предостави на лизингополучателя за
временно и възмездно ползване мобилно устройство „Samsung Galaxy S10
Plus 128GB Green“ с телефонен номер ....., а лизингополучателят се задължава
да заплати обща лизингова цена в размер на 1 324,57 лв. с ДДС. Съгласно чл.
3 от договора за лизинг лизингополучателят се задължава да заплати сумата
на 23 броя месечни лизингови вноски, всяка в размер на 57,59 лв. с ДДС,
дължими съгласно сроковете, условията и начина за плащане на задълженията
на лизингополучателя в качеството му на абонат по договора за мобилни
услуги. Според чл. 6 от договора за лизинг неразделна част от договора са
общите условия на договора за лизинг, които лизингополучателят декларира,
че е получил, запознат е изцяло с тях, приема безусловно и се задължава да ги
спазва.
По делото се установява, че между „Й..“ ЕАД и Н. Б. Р. е сключен
Договор за лизинг от 22.01.2021 г. на базови аксесоари /лист 185/ за срок от 23
месеца. Договорът е подписан за потребител, респ. за лизингополучател, като
ответницата не e оспорила положените подписи. В чл. 1 от договора за лизинг
е посочено, че лизингодателят се задължава да предостави на
лизингополучателя за временно и възмездно ползване пакет базови аксесоари,
а лизингополучателят се задължава да заплати обща лизингова цена в размер
на 69,56 лв. с ДДС. Съгласно чл. 3 от договора за лизинг лизингополучателят
се задължава да заплати сумата на 23 броя месечни лизингови вноски, всяка в
размер на 2,90 лв. с ДДС, дължими съгласно сроковете, условията и начина за
плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат по
договора за мобилни услуги. Според чл. 6 от договора за лизинг неразделна
част от договора са общите условия на договора за лизинг на базови
аксесоари, които лизингополучателят декларира, че е получил, запознат е
изцяло с тях, приема безусловно и се задължава да ги спазва.
По делото се установява, че между „Й..“ ЕАД и Н. Б. Р. е сключен
4
Договор за лизинг на мобилно устройство „XIAOMI Redmi 9 64GB Dual Grey“
/лист 242/ за срок от 23 месеца. Договорът е подписан за потребител, респ. за
лизингополучател, като ответницата не e оспорила положените подписи. В чл.
1 от договора за лизинг е посочено, че лизингодателят се задължава да
предостави на лизингополучателя за временно и възмездно ползване мобилно
устройство „XIAOMI Redmi 9 64GB Dual Grey“ с телефонен номер ......., а
лизингополучателят се задължава да заплати обща лизингова цена в размер на
383,87 лв. с ДДС. Съгласно чл. 3 от договора за лизинг лизингополучателят се
задължава да заплати сумата на 23 броя месечни лизингови вноски, всяка в
размер на 16,69 лв. с ДДС, дължими съгласно сроковете, условията и начина за
плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат по
договора за мобилни услуги. Според чл. 6 от договора за лизинг неразделна
част от договора са общите условия на договора за лизинг на базови
аксесоари, които лизингополучателят декларира, че е получил, запознат е
изцяло с тях, приема безусловно и се задължава да ги спазва.
По делото се установява, че между „Й..“ ЕАД и Н. Б. Р. е сключен
Договор за лизинг на мобилно устройство „Motorola One Macro 64GB
Purple+E6 Play“ от 08.01.2020 г. /лист 173/ за срок от 23 месеца. Договорът е
подписан за потребител, респ. за лизингополучател, като ответницата не e
оспорила положените подписи. В чл. 1 от договора за лизинг е посочено, че
лизингодателят се задължава да предостави на лизингополучателя за
временно и възмездно ползване мобилно устройство „Motorola One Macro
64GB Purple+E6 Play“ с телефонен номер ......, а лизингополучателят се
задължава да заплати обща лизингова цена в размер на 312,57 лв. с ДДС.
Съгласно чл. 3 от договора за лизинг лизингополучателят се задължава да
заплати сумата на 23 броя месечни лизингови вноски, всяка в размер на 13,59
лв. с ДДС, дължими съгласно сроковете, условията и начина за плащане на
задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат по договора за
мобилни услуги. Според чл. 6 от договора за лизинг неразделна част от
договора са общите условия на договора за лизинг на базови аксесоари, които
лизингополучателят декларира, че е получил, запознат е изцяло с тях, приема
безусловно и се задължава да ги спазва.
Предвид гореизложените факти, съдът намира за доказано наличието на
облигационни правоотношения между страните, възникнали по силата на
сключените между тях договори за лизинг.
По делото са представени Общи условия на „Й..“ ЕАД за
взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги /лист
18/, а към всеки договор за лизинг на устройство/базови аксесоари са
представени Общи условия на договора за лизинг. В чл. 6, ал. 5 от Общите
условия на договор за лизинг и в чл. 6, ал. 4 от Общите условия на договор за
лизинг за предоставяне на базови аксесоари месечните лизингови вноски се
фактурират от лизингодателя и се заплащат от лизингополучателя съгласно
сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на
лизингополучателя в качеството му на потребител на мобилни услуги
5
съгласно сключения между страните договор за мобилни услуги и Общите
условия за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни
услуги. На основание Раздел V, чл. 26 от Общите условия за взаимоотношения
с потребителите на електронни съобщителни услуги при ползване на услуги
чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва
въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя,
като съгласно чл. 27 плащането на посочената във фактурата сума се извършва
в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дена след датата на
издаването .
Обстоятелството, че „Й..“ ЕАД е било изправна страна по договорите за
лизинг на мобилни устройства и на базови аксесоари, защото е предало
лизинговите мобилни устройства и пакета от базови аксесоари в деня на
сключването на договорите, се установява от клаузите на чл. 4 – идентични по
отношение на всички договори за лизинг, в които е посочено, че с
подписването на настоящия договор лизингополучателят декларира и
потвърждава, че лизингодателят му е предал устройството във вид, годен за
употреба, функциониращ изрядно и съответстващ напълно на договорените
технически характеристики, комплектован с цялата документация,
включително гаранционна карта, както и че му е предал пакета базови
аксесоари във вид, годен за употреба.
Изяснява се по делото, че търговецът е издал Фактура №
**********/15.06.2021 г. /лист 106/ за клиент Н. Б. Р., с кл. № *********, за
отчетен период 15.05.2021 г. – 14.06.2021 г. за дължими суми в общ размер на
3 651,98 лв., включващи лизингови вноски в общ размер от 1 638,73 лв. и
задължения от предходни отчетни периоди в общ размер от 672,37 лв. За
задълженията от предходни отчетни периоди ищецът е издал и следните
фактури: 1) Фактура № **********/15.03.2021 г. за клиент Н. Б. Р., с кл. №
*********, за отчетен период 15.02.2021 г. – 14.03.2021 г. за дължими суми в
общ размер на 629,38 лв., включващи лизингови вноски в общ размер от 90,77
лв.; 2) Фактура № **********/15.04.2021 г. за клиент Н. Б. Р., с кл. №
*********, за отчетен период 15.03.2021 г. – 14.04.2021 г. за дължими суми в
общ размер на 629,77 лв., включващи лизингови вноски в общ размер на 90,77
лв.; 3) Фактура № **********/15.05.2021 г. за клиент Н. Б. Р., с кл. №
*********, за отчетен период 15.04.2021 г. – 14.05.2021 г. за дължими суми в
общ размер на 672,37 лв., включващи лизингови вноски в общ размер от 90,77
лв.
Задълженията за лизингови вноски по Договор за лизинг от 08.01.2020 г.
на мобилно устройство „Motorola One Macro 64GB Purple+E6 Play“ са с краен
срок на погасяване на 08.12.2021 г., а задълженията за лизингови вноски по
Договор за лизинг от 22.01.2021 г. на мобилно устройство „Samsung Galaxy
S10 Plus 128GB Green“ и Договор за лизинг от 22.01.2021 г. на базови
аксесоари са с краен срок на погасяване на 22.12.2023 г., тъй като всички
договори за лизинг са сключени за срок от 23 месеца, считано от датата на
подписването им. Съгласно чл. 12, ал. 2 от Общите условия на договора за
6
лизинг месечните вноски и другите дължими възнаграждения стават
предсрочно изискуеми в случай на забава в плащане на дължими съгласно
тези договори плащания. По тази причина е ирелевантно настъпването на
предсрочна изискуемост на месечните лизингови вноски, доколкото към
датата на приключване на съдебното дирене в настоящото производство е
настъпил крайният падеж на всеки от тези договори, а лизинговите устройства
и лизинговите вещи са получени от ответницата, което се установи по-горе с
представените и неоспорени от същия договори за лизинг. Ответницата, чиято
е доказателствената тежест, не доказва плащане на задълженията за лизингови
вноски.
По делото не се установява моментът на подписване между страните на
Договор за лизинг на мобилно устройство „XIAOMI Redmi 9 64GB Dual
Grey“, респ. моментът на настъпване на неговия краен падеж. По арг. от чл. 6,
ал. 5 от Общите условия на договор за лизинг и чл. 26 и чл. 27 от Общите
условия за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни
услуги лизингополучателят дължи заплащане на месечните лизингови вноски
в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дена след датата на
издаването . Ответницата, чиято е доказателствената тежест, не доказва
плащане в срок на задълженията за лизингови вноски, с оглед на което е
изпаднала в забава и лизинговите вноски по този договор са станали
предсрочно изискуеми по арг. от чл. 12, ал. 2 от Общите условия на договора
за лизинг.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че ответницата има следните
изискуеми задължения, за които не твърди и не доказа да е погасила чрез
плащане, а именно: сумата от 1 151,80 лв. - незаплатени лизингови вноски по
Договор за лизинг от 22.01.2021 г. на мобилно устройство „Samsung Galaxy
S10 Plus 128GB Green“; сумата от 58 лв. - незаплатени лизингови вноски по
договор за лизинг 22.01.2021 г. на базови аксесоари; сумата от 333,80 лв. -
незаплатени лизингови вноски по договор за допълнителен лизинг на мобилно
устройство „XIAOMI Redmi 9 64GB Dual Grey“; сумата от 95,13 лв. –
незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 08.01.2020 г. на
мобилно устройство „Motorola One Macro 64GB Purple+E6 Play“, както и
задължения за заплащане на лизингови вноски за предходни отчетни периоди
в общ размер на 218,34 лв., както следва: сумата от 87,87 лв. – незаплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг от 22.01.2021 г. на мобилно
устройство „Samsung Galaxy S10 Plus 128GB Green“, Договор за лизинг на
мобилно устройство „XIAOMI Redmi 9 64GB Dual Grey“ и Договор за лизинг
от 08.01.2020 г. на мобилно устройство „Motorola One Macro 64GB Purple+E6
Play“ за отчетен период 15.02.2021 г. – 14.03.2021 г. съгласно Фактура №
**********/15.03.2021 г.; сумата от 87,87 лв. - незаплатени лизингови вноски
по Договор за лизинг от 22.01.2021 г. на мобилно устройство „Samsung Galaxy
S10 Plus 128GB Green“, Договор за лизинг на мобилно устройство „XIAOMI
Redmi 9 64GB Dual Grey“ и Договор за лизинг от 08.01.2020 г. на мобилно
устройство „Motorola One Macro 64GB Purple+E6 Play“ за отчетен период
7
15.03.2021 г. – 14.04.2021 г. съгласно Фактура № **********/15.04.2021 г.;
сумата от 42,60 лв. – незаплатен остатък от лизингови вноски по Договор за
лизинг от 22.01.2021 г. на мобилно устройство „Samsung Galaxy S10 Plus
128GB Green“, Договор за лизинг на мобилно устройство „XIAOMI Redmi 9
64GB Dual Grey“ и Договор за лизинг от 08.01.2020 г. на мобилно устройство
„Motorola One Macro 64GB Purple+E6 Play“ за отчетен период 15.04.2021 г. –
14.05.2021 г. съгласно Фактура № **********/15.05.2021 г.
Съдът намира, че освен сумата в общ размер от 218,34 лв.,
представляваща гореизборените задължения за заплащане на лизингови
вноски за предходни отчетни периоди, ответницата дължи и сумата от 454,03
лв., представляваща неплатени месечни абонаментни такси по сключените
договори за мобилни услуги, респ. допълнителните споразумения към тях, за
предходни отчетни периоди съгласно Фактура № **********/15.03.2021 г. за
отчетен период 15.02.2021 г. – 14.03.2021 г., Фактура № **********/15.04.2021
г. за отчетен период 15.03.2021 г. – 14.04.2021 г. и Фактура №
**********/15.05.2021 г. за отчетен период 15.04.2021 г. – 14.05.2021 г.
Общият размер на неплатените задължения за лизингови вноски и месечни
абонаментни такси е 672,37 лв. и е начислен от търговеца във Фактура №
**********/15.06.2021 г. Събраните по делото доказателства позволяват на
съда да заключи, че е налице изпълнение на задълженията на мобилния
оператор по договора да предостави мобилни услуги за процесните предходни
отчетни периоди, чиято стойност претендира от ответника. По арг. от чл. 26 и
чл. 27 от Общите условия за взаимоотношения с потребителите на електронни
съобщителни услуги потребителят дължи заплащане на месечните
абонаментни вноски в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дена
след датата на издаването . Ответницата, чиято е доказателствената тежест,
не доказва плащане в срок на задълженията за месечни абонаментни такси за
предходните отчетни периоди, поради което дължи на ищеца сумата в общ
размер от 672,37 лв. - задължения от предходен отчетен период съгласно
Фактура № **********/15.06.2021 г.
Ето защо съдът намира исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 228 ЗЕС вр. чл. 345 ТЗ за основателни, поради което следва да бъдат
уважени изцяло. Върху уважените главниците следва да се начисли законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 18.08.2023 г., до
окончателното изплащане на вземанията.
По исковете с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
Възникването на спорното материално право по чл. 92, ал. 1 ЗЗД се
обуславя от установяването от ищеца при условията на пълно и главно
доказване на наличието на валидни неустоечни клаузи, настъпване на
предпоставките за претендиране на неустойките, вкл. надлежно упражняване
на правото на разваляне на договорите за мобилни услуги и допълнителните
споразумения към тях, както и размера на дължимите неустойки, вкл.
размерите на стандартните месечни такси по всеки договор за мобилни
8
услуги, респ. по допълнителните споразумения към тях, и разликите в цените
на закупените устройства.
При установяване на горните обстоятелства в доказателствена тежест на
ответницата е да установи изпълнение на задълженията си, обезпечени с
неустоечни клаузи, и плащане на задълженията за неустойки.
По делото се установява, че между „Й..“ ЕАД и Н. Б. Р. е сключен
Договор за мобилни услуги за предпочетен номер ........ от 12.01.2012 г.
/лист 81/ срещу цена на месечен абонамент в размер на 9,90 лв. В договора
потребителят е декларирал, че е получил екземпляр от Общите условия,
запознат е с тях и се задължава да ги спазва. Договорът е подписан за
потребител, като ответницата не оспорва положените подписи. В договора е
уговорено, че първоначалният срок на договора е 24 месеца, като същият
влиза в сила незабавно, а след изтичане на първоначалния срок се превръща в
безсрочен при стандартните условия на избрания абонаментен план и може да
бъде прекратен по всяко време от действието му с едномесечно писмено
предизвестие. По силата на Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги за предпочетен номер ........ от 06.06.2019 г. /лист 117/ с
подписването му на потребителя е предоставено и същият е получил мобилно
устройство „Alcatel 20.03 Black“ срещу стандартна цена на устройството (в
брой, без абонамент) от 69,90 лв. Съгласно Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги за предпочетен номер ........ от 22.01.2021 г. /лист
215/ цената на месечния абонамент се изменя в размер на 23,99 лв. По делото е
представена Декларация-съгласие от 22.01.2021 г., с която потребителят е
декларирал, че е получил екземпляр от Общите условия, съгласен е с тях и се
задължава да ги спазва. Допълнителното споразумение и декларацията са
подписани за потребител, като ответницата не оспорва положените подписи. В
Раздел III, т. 1 от допълнителното споразумение е уговорено, че същото се
сключва за първоначален срок от 24 месеца, като влиза в сила на 22.01.2021 г.
и изтича на 22.01.2023 г., а съгласно т. 3 след изтичане на първоначалния срок
допълнителното споразумение се превръща в безсрочно при стандартните
условия на избрания абонаментен план и може да бъде прекратено по всяко
време от действието му за мобилните номера, посочени в него.
По делото се установява, че между „Й..“ ЕАД и Н. Б. Р. е сключен
Договор за мобилни услуги за предпочетен номер ....... от 26.07.2013 г. /лист
82/ срещу цена на месечен абонамент в размер на 20,99 лв. В договора
потребителят е декларирал, че е получил екземпляр от Общите условия,
запознат е с тях и се задължава да ги спазва. Договорът е подписан за
потребител, като ответницата не оспорва положените подписи. В договора е
уговорено, че първоначалният срок на договора е 24 месеца, като същият
влиза в сила незабавно, а след изтичане на първоначалния срок се превръща в
безсрочен при стандартните условия на избрания абонаментен план и може да
бъде прекратен по всяко време от действието му с едномесечно писмено
предизвестие. По силата на Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги за предпочетен номер ....... от 06.06.2019 г. /лист 122/ с
9
подписването му на потребителя е предоставено и същият е получил мобилно
устройство „Alcatel 20.03 Blue“ срещу стандартна цена на устройството (в
брой, без абонамент) от 69,90 лв. Съгласно Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги за предпочетен номер ....... от 22.01.2021 г. /лист
194/ цената на месечния абонамент се изменя в размер на 25,99 лв. По делото е
представена Декларация-съгласие от 22.01.2021 г., с която потребителят е
декларирал, че е получил екземпляр от Общите условия, съгласен е с тях и се
задължава да ги спазва. Допълнителното споразумение и декларацията са
подписани за потребител, като ответницата не оспорва положените подписи. В
Раздел III, т. 1 от допълнителното споразумение е уговорено, че същото се
сключва за първоначален срок от 24 месеца, като влиза в сила на 22.01.2021 г.
и изтича на 22.01.2023 г., а съгласно т. 3 след изтичане на първоначалния срок
допълнителното споразумение се превръща в безсрочно при стандартните
условия на избрания абонаментен план и може да бъде прекратено по всяко
време от действието му за мобилните номера, посочени в него.
По делото се установява, че между „Й..“ ЕАД и Н. Б. Р. е сключен
Договор за мобилни услуги за предпочетен номер ..... от 31.01.2014 г. /лист
83/ срещу цена на месечен абонамент в размер на 13,99 лв. В договора
потребителят е декларирал, че е получил екземпляр от Общите условия,
запознат е с тях и се задължава да ги спазва. Договорът е подписан за
потребител, като ответницата не оспорва положените подписи. В договора е
уговорено, че първоначалният срок на договора е 24 месеца, като същият
влиза в сила незабавно, а след изтичане на първоначалния срок се превръща в
безсрочен при стандартните условия на избрания абонаментен план и може да
бъде прекратен по всяко време от действието му с едномесечно писмено
предизвестие. Съгласно Допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги за предпочетен номер ..... от 22.01.2021 г. /лист 230/ цената на месечния
абонамент се изменя в размер на 27,99 лв. По делото е представена
Декларация-съгласие от 22.01.2021 г., с която потребителят е декларирал, че е
получил екземпляр от Общите условия, съгласен е с тях и се задължава да ги
спазва. Допълнителното споразумение и декларацията са подписани за
потребител, като ответницата не оспорва положените подписи. В Раздел III, т.
1 от допълнителното споразумение е уговорено, че същото се сключва за
първоначален срок от 24 месеца, като влиза в сила на 22.01.2021 г. и изтича на
22.01.2023 г., а съгласно т. 3 след изтичане на първоначалния срок
допълнителното споразумение се превръща в безсрочно при стандартните
условия на избрания абонаментен план и може да бъде прекратено по всяко
време от действието му за мобилните номера, посочени в него. Съгласно
Раздел II, т. 1 от допълнителното споразумение при подписването му на
потребителя е предоставено и същият е получил мобилно устройство
„Samsung Galaxy S10 Plus 128GB Green“ срещу стандартна цена на
устройството (в брой, без абонамент) от 1 949,90 лв.
По делото се установява, че между „Й..“ ЕАД и Н. Б. Р. е сключен
Договор за мобилни услуги за предпочетен номер ....... от 05.10.2015 г. /лист
10
84/ срещу цена на месечен абонамент в размер на 39,99 лв. В договора
потребителят е декларирал, че е получил екземпляр от Общите условия,
запознат е с тях и се задължава да ги спазва. Договорът е подписан за
потребител, като ответницата не оспорва положените подписи. В договора е
уговорено, че първоначалният срок на договора е 24 месеца, като същият
влиза в сила от 05.10.2015 г. и изтича на 05.10.2017 г., а след изтичане на
първоначалния срок се превръща в безсрочен при стандартните условия на
избрания абонаментен план и може да бъде прекратен по всяко време от
действието му. По делото е представена Декларация-съгласие от 05.10.2015 г.,
с която потребителят е декларирал, че е получил екземпляр от Общите
условия, съгласен е с тях и се задължава да ги спазва. Съгласно Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги за предпочетен номер ....... от
22.01.2021 г. /лист 201/ цената на месечния абонамент се изменя в размер на
25,99 лв. По делото е представена Декларация-съгласие от 22.01.2021 г., с
която потребителят е декларирал, че е получил екземпляр от Общите условия,
съгласен е с тях и се задължава да ги спазва. Допълнителното споразумение и
декларацията са подписани за потребител, като ответницата не оспорва
положените подписи. В Раздел III, т. 1 от допълнителното споразумение е
уговорено, че същото се сключва за първоначален срок от 24 месеца, като
влиза в сила на 22.01.2021 г. и изтича на 22.01.2023 г., а съгласно т. 3 след
изтичане на първоначалния срок допълнителното споразумение се превръща в
безсрочно при стандартните условия на избрания абонаментен план и може да
бъде прекратено по всяко време от действието му за мобилните номера,
посочени в него.
По делото се установява, че между „Й..“ ЕАД и Н. Б. Р. е сключен
Договор за мобилни услуги за предпочетен номер ...... от 01.07.2018 г. /лист
108/ срещу цена на месечен абонамент в размер на 17,99 лв. В договора е
уговорено, че Общите условия за взаимоотношения с потребителите са
неразделна част от договора след приемането им от потребителя. По делото е
представена Декларация-съгласие от 01.07.2018 г., с която потребителят е
декларирал, че е получил екземпляр от Общите условия, съгласен е с тях и се
задължава да ги спазва. Договорът и декларацията са подписани за
потребител, като ответницата не оспорва положените подписи. В договора е
уговорено, че първоначалният срок на договора е 24 месеца, като същият
влиза в сила на 01.07.2018 г. и изтича на 01.07.2020 г., а след изтичане на
първоначалния срок се превръща в безсрочен при стандартните условия на
избрания абонаментен план и може да бъде прекратен по всяко време от
действието му с едномесечно писмено предизвестие. Съгласно Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги за предпочетен номер ...... от
22.01.2021 г. /лист 209/ цената на месечния абонамент се изменя в размер на
31,99 лв. По делото е представена Декларация-съгласие от 22.01.2021 г., с
която потребителят е декларирал, че е получил екземпляр от Общите условия,
съгласен е с тях и се задължава да ги спазва. Допълнителното споразумение и
декларацията са подписани за потребител, като ответницата не оспорва
11
положените подписи. В Раздел III, т. 1 от допълнителното споразумение е
уговорено, че същото се сключва за първоначален срок от 24 месеца, като
влиза в сила на 22.01.2021 г. и изтича на 22.01.2023 г., а съгласно т. 3 след
изтичане на първоначалния срок допълнителното споразумение се превръща в
безсрочно при стандартните условия на избрания абонаментен план и може да
бъде прекратено по всяко време от действието му за мобилните номера,
посочени в него. Съгласно Раздел II, т. 1 от допълнителното споразумение при
подписването му на потребителя е предоставено и същият е получил мобилно
устройство „Motorola One Macro 64GB Purple+E6 Play“ срещу стандартна цена
на устройството (в брой, без абонамент) от 619,90 лв.
По делото се установява, че между „Й..“ ЕАД и Н. Б. Р. е сключен
Договор за мобилни услуги за предпочетен номер ....... от 08.01.2020 г. /лист
133/ срещу цена на месечен абонамент в размер на 12,99 лв. за първоначалния
срок на договора и цена на месечен абонамент в размер на 15,99 лв. след
изтичането му. В договора е уговорено, че Общите условия за
взаимоотношения с потребителите са неразделна част от договора след
приемането им от потребителя. Договорът е подписан за потребител, като
ответницата не оспорва положените подписи. В договора е уговорено, че
първоначалният срок на договора е 24 месеца, като същият влиза в сила на
08.01.2020 г. и изтича на 08.01.2022 г., а след изтичане на първоначалния срок
се превръща в безсрочен при стандартните условия на избрания абонаментен
план и може да бъде прекратен по всяко време от действието му с
едномесечно писмено предизвестие.
По делото се установява, че между „Й..“ ЕАД и Н. Б. Р. е сключен
Договор за мобилни услуги за предпочетен номер ............... от 08.01.2020 г.
/лист 149/ срещу цена на месечен абонамент в размер на 16,99 лв. В договора е
уговорено, че Общите условия за взаимоотношения с потребителите са
неразделна част от договора след приемането им от потребителя. Договорът е
подписан за потребител, като ответницата не оспорва положените подписи. В
договора е уговорено, че първоначалният срок на договора е 24 месеца, като
същият влиза в сила на 08.01.2020 г. и изтича на 08.01.2022 г., а след изтичане
на първоначалния срок се превръща в безсрочен при стандартните условия на
избрания абонаментен план и може да бъде прекратен по всяко време от
действието му с едномесечно писмено предизвестие. Съгласно чл. 7 от
договора на потребителя е предоставено и същият е получил устройство
„HUAWEI Telenоr 4G MiFi“ срещу стандартна цена на устройството (в брой,
без абонамент) от 149,99 лв.
По делото се установява, че между „Й..“ ЕАД и Н. Б. Р. е сключен
Договор за мобилни услуги за предпочетен номер ...... от 22.01.2021 г. /лист
178/ срещу цена на месечен абонамент в размер на 9,99 лв., по силата на който
мобилният оператор предоставя на потребителя услугата „Drivey 2G“ за
наблюдаване на работните параметри и състоянието на автомобили,
отговарящи на конкретни условия. За ползването на услугата потребителят
закупува оборудване – устройство „Drivey Car Tracker Drivey 2G Car tracker
12
device“ срещу стандартна цена на устройството (в брой, без абонамент) от
149,99 лв., при отстъпка от стандартната цена от 149,99 лв. В договора е
уговорено, че Общите условия за взаимоотношения с потребителите са
неразделна част от договора след приемането им от потребителя. Договорът е
подписан за потребител, като ответницата не оспорва положените подписи. В
договора е уговорено, че първоначалният срок на договора е 24 месеца, като
същият влиза в сила на 22.01.2021 г. и изтича на 22.01.2023 г., а след изтичане
на първоначалния срок се превръща в безсрочен при стандартните условия на
избрания абонаментен план и може да бъде прекратен по всяко време от
действието му с едномесечно писмено предизвестие.
По делото се установява, че между „Й..“ ЕАД и Н. Б. Р. е сключен
Договор за услуга „Интернет за дома“ от 11.02.2021 г. /лист 247/ срещу цена
на месечен абонамент в размер на 19,99 лв., по силата на който мобилният
оператор предоставя на потребителя интернет свързаност с максимално
достижима скорост 100 GB, която се осъществява чрез мобилната мрежа на
ищеца само на конкретен адрес на ползване, посочен в договора. За
ползването на услугата на потребителя е предоставен за ползване рутер -
устройство „HUAWEI B311-221 with Antenna“, което е собственост на
мобилния оператор и подлежи на връщане от потребителя при прекратяване
на договора за услуга. В договора е уговорено, че Общите условия за
взаимоотношения с потребителите са неразделна част от договора след
приемането им от потребителя. По делото е представена Декларация-съгласие
от 11.02.2021 г., с която потребителят е декларирал, че е получил екземпляр от
Общите условия, съгласен е с тях и се задължава да ги спазва. Договорът и
декларацията са подписани за потребител, като ответницата не оспорва
положените подписи. В договора е уговорено, че първоначалният срок на
договора е 24 месеца, като същият влиза в сила на 11.02.2021 г. и изтича на
11.02.2023 г., а след изтичане на първоначалния срок се превръща в безсрочен
при стандартните условия на избрания абонаментен план и може да бъде
прекратен по всяко време от действието му с едномесечно писмено
предизвестие. По делото е приобщен Приемо-предавателен протокол №
**********/11.02.2021 г., който удостоверява, че на Н. Б. Р. е предоставено за
ползване описаното оборудване, представляващо „Router HUAWEI B311-221
with Antenna“, което потребителят е длъжен да върне в пълен комплект и в
добър външен вид след прекратяване на договора.
В договорите за мобилни услуги от 08.01.2020 г. е уговорена следната
неустоечна клауза: „В случай на прекратяването на настоящия договор преди
изтичане на срока, посочен в настоящия раздел, по вина или инициатива на
потребителя или при нарушение на задълженията му по настоящия договор
или други договори, свързани с него, в това число приложимите Общи
условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е
налице прекратяване: (а) неустойка в размер на всички месечни абонаменти за
периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният
размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните
13
абонаменти. Месечният абонамент, приложим за нуждите на начисляване на
неустойката, е най-високият според условията на плана. В допълнение на
неустойката по предходното изречение потребителят дължи и възстановяване
на част, съответстваща на оставащия срок на договора, от разликата между
най-ниския и най-високия месечен абонамент според условията за плана, в
случай че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни
абонаменти, и (б) в случаите, в които е предоставено устройство за ползване
на услуги съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан
документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от
разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент)
съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и
заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща
лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок
на договора.“
В допълнителните споразумения от 22.01.2021 г. към договорите за
мобилни услуги от 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2018 г. е уговорена
следната неустоечна клауза: „В случай на прекратяването на настоящия
договор преди изтичане на срока, посочен в настоящия раздел, по вина или
инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по
настоящия договор или други договори, свързани с него, в това число
приложимите Общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по
отношение на която е налице прекратяване: (а) неустойка в размер на всички
месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения
срок в размер на всички най-високи според условията на плана месечни
абонаменти, но за не повече от три месеца. В случай че са били налице
отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти, потребителят
дължи и възстановяване на част от разликата между най-ниския и най-високия
месечен абонамент за плана, съответстваща на оставащия срок на договора; и
(б) в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги
съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан документ,
чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата
между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент) съгласно
ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и
заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща
лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок
на договора.“
В договора за услуга „Интернет за дома“ от 11.02.2021 г. е уговорена
следната неустоечна клауза: „В случай на прекратяването на настоящия
договор преди изтичане на срока, посочен в настоящия раздел, по вина или
инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по
настоящия договор или други договори, свързани с него, в това число
приложимите Общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по
отношение на която е налице прекратяване: (а) неустойка при предсрочно
прекратяване за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок в
14
размер на всички най-високи според условията на плана месечни абонаменти,
но за не повече от три месеца. В случай че са били налице отстъпки и/или
различна стойност на месечни абонаменти, потребителят дължи и
възстановяване на част от разликата между най-ниския и най-високия месечен
абонамент, съответстваща на оставащия срок на договора, и (б) в случаите, в
които потребителят не върне WiFi рутера или рутерът е счупен или повреден,
потребителят дължи неустойка в размер на 96 лв. с ДДС.
Тълкувайки посочените договорни клаузи, съдът намира, че
действителната обща воля на страните е, че при неплащане на дължими суми
от абоната за мобилния оператор възниква правото да прекрати едностранно
договорите, ведно с право на неустойка. Ето защо, да възникнат
претендираните вземания за неустойки в полза на ищеца, следва да се докаже
прекратяване на процесните правоотноошения, възникнали по силата на
гореописаните договори за мобилни услуги, респ. допълнителните
споразумения към тях.
Съгласно чл. 19б, б. „в“ от приложимите Общи условия на „Й..“
ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги
/лист 18-25/ Й има право да откаже сключване на индивидуален договор или
едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, в
случай че потребителят не е платил дължимите суми след изтичането на
сроковете за плащане по индивидуалния договор, съответно тези по ОУ.
Съгласно чл. 27 от ОУ плащането на посочената във фактурата сума се
извършва в срока, указан във фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата
на издаването . В случай че сумата по фактурата не е заплатена в срок, Й има
право да ограничи или спре достъпа на потребителя до услугите/услугата, с
изключение на достъпа до услугите за спешни повиквания, до заплащане на
дължимите суми.
Според чл. 75 от ОУ при неспазване на което и да е задължение по част
XIII от тези ОУ или в случай че е налице неизпълнение на някое от другите
задължения на потребителя, Й има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите или при условията на чл. 19б и чл. 19в да
прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже
сключването на нов договор с него.
Съдът намира, че доколкото не е уговорено друго, следва да се приеме, че
надлежното упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите
правила на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, съгласно които, когато длъжникът по един
двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той
отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника
подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока
ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи
писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. Този извод не се
опровергава от твърденията на ищеца, че щом клаузата на чл. 19б от Общите
условия не изисква изрично изпращането на едномесечно писмено
15
предизвестие за прекратяване на договорите, то същото не е необходимо.
Когато развалянето се извършва извънсъдебно – какъвто е и принципът в
облигационните отношения, прекратителното действие настъпва от момента
на изтичане на срока за доброволно изпълнение.
В случая по делото е представена Последна покана за доброволно
изпълнение до Н. Б. Р. от 15.05.2021 г. /лист 79/, съгласно която „Й..“ ЕАД
приканва потребителя към доброволно плащане в срок до 10 дена, считано от
датата на настоящото писмо, като го уведомява, че при неплащане на
дължимата сума в размер на 672,37 лв. с ДДС, ще бъде принудено да прекрати
договорите за мобилни услуги, да начисли неустойки в размери съгласно
договорите, както и че всички оставащи лизингови вноски ще станат
предсрочно изискуеми. Приложената по делото последна покана се отнася
единствено за претендираните от ищеца в настоящото производство
задължения от предходен отчетен период съгласно Фактура №
**********/15.06.2021 г. за сумата от 672,37 лв., които задължения не
представляват начислени вземания за неустойки. По делото няма данни, че
ищецът е отправил до ответницата покана за доброволно плащане на
останалите претендирани от ищеца суми за отчетен период 15.05.2021 г. –
14.06.2021 г. съгласно Фактура № **********/15.06.2021 г. /лист 106/, част от
които вземания касаят именно начислените от ищеца неустойки. Издаването
на фактура с начислени неустойки за предсрочно прекратяване на договорите
не е равносилно на писмено изявление на кредитора до потребителя с
уведомление за прекратяване/разваляне на договора, доколкото потребителят
следва да бъде адресат на писменото изявление, прекратяващо договора.
Освен това по делото не се установява процесната фактура да е връчена на
ответницата преди образуване на производството, както и не се установява от
кой момент е спрян достъпът на потребителя до предоставяните от ищеца
услуги. Уведомяването за прекратяването на правоотношенията може да
настъпи в хода на процеса и да бъде съобразено по реда на чл. 235 ГПК. Към
датата на връчване на препис от исковата молба на ответницата обаче срокът
на процесните договори е изтекъл, поради което и не са налице основания за
начисляване на претендираните неустойки.
Съгласно чл. 147, ал. 2 ЗЗП при съмнение относно смисъла на определено
условие в договора, то се тълкува по благоприятен за потребителя начин.
Наличието на предпоставки за автоматично прекратяване на договора следва
да бъдат изрично уговорени между страните. Следва да се ясни не само
предпоставките за настъпване на прекратяването на правоотношението, а и
моментът, от който действието на договора се прекратява. Посочените по-горе
разпоредби в ОУ на ищеца не са еднозначни. Правото за едностранно
прекратяване на договора и автоматичното прекратяване при определени
предпоставки не са идентични понятия. Правото за едностранно прекратяване
е една възможност за търговеца, която възможност доколкото изрично не е
изключено, предполага уведомяване на потребителя, вкл. и с оглед
определянето на момента, от който правоотношението ще се счита за
16
прекратено. При всички положения разпоредбите на търговеца в ОУ, касаещи
частта относно едностранното прекратяване на договора и връзката между
спирането/прекратяването на услугите и прекратяването на договора, не са
ясни. Същите не предвиждат ясни хипотези за прекратяване на договорите и
създават неясноти по отношение смисъла на разпоредбите. Ето защо, съдът
следва да ги тълкува по благоприятен за потребителя начин, а именно, че за
едностранното прекратяване на договорите, е необходимо уведомяване на
потребителя, т. е., приложими са общите правила на ЗЗД, както беше посочено
по-горе.
Изложеното налага извода, че за ищеца не е възникнало право да
реализира имуществена отговорност за неустойки по договорите за мобилни
услуги и допълнителните споразумения към тях. Ето защо всички претенции
за неустойки за предсрочно прекратяване на договорите и допълнителните
споразумения към тях по вина на потребителя, както и за неустойки,
представляващи разликата между стандартната цена на устройствата,
предоставени на ответницата, и заплатената цена от длъжника при
предоставяне на съответното устройство, са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
Само за пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да
отбележи, че уговорената между страните в договорите за мобилни услуги и
допълнителните споразумения към тях клауза за неустойка е неравноправна.
На основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът дължи преценка за неравноправност на
клаузите за неустойки, на които се позовава ищецът, тъй като се касае за
договор, сключен между потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и
търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. За да е неравноправна и
следователно нищожна договорна клауза в договор, сключен с потребител, тя
следва да не е уговорена индивидуално, да осъществява фактически състав на
чл. 143 ЗЗП и да не попада в някое от изключенията на чл. 144 ЗЗП.
Процесната уговорка за неустойка при прекратяване /разваляне/ на
договора, макар в част от договорите да е уговорена в максималния трикратен
размер на месечния абонамент, е нищожна, поради противоречие с добрите
нрави. Действително, няма пречка размерът на неустойката да надхвърля
вредите от неизпълнението. Основната цел на така уговорената неустоечна
клауза обаче е да дoведе до неоснователно обогатяване на мобилния оператор
спрямо потребителя, който да получи престация в пълен обем за срока на
договора, без да престира насрещната услуга. Освен това така уговорената
клауза се явява и неравноправна на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като
уговорката за дължимост на всички или дори само на няколко неплатени
месечни абонаментни такси до крайния срок на договора при прекратяването
му по вина на потребителя обуславя необосновано висока неустойка, тъй като
предварително дава възможност на ищеца да получи насрещната престация по
договора. Следователно, уговорената по този начин неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите излиза извън присъщите обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, тъй като създава условия за
17
неоснователно обогатяване на мобилния оператор и по този начин нарушава
принципа за справедливост – арг. от Решение № 219/09.05.2016 г. на ВКС по т.
д. № 203/2015 г., І т. о., Решение № 193 от 09.05.2016 г. на ВКС по т. д. №
2659/2014 г., І т. о. и др.
Преценката за нищожност винаги се прави към момента на сключване на
договора и съобразно уговорената клауза между страните - ТР № 1 от
15.06.2010 г. по тълк. д. № 1 от 2009 г. ОСТК, Решение № 122 от 18.07.2019 г.
на ВКС по гр. д. № 3238/2018 г., IV г. о. Съдът намира клаузите за изначално
нищожни още към датата на сключване на всеки от договорите за мобилни
услуги, респ. на всяко от допълнителните споразумения към тях. Тъй като
противоречието между клаузите за неустойка и добрите нрави е налице още
при сключването на договорите, то следва изводът, че в конкретния случай не
е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26,
ал. 1 вр. ал. 4 ЗЗД в тази си част договорите изобщо не са породили правно
действие, а нищожността на тези клаузи е пречка за възникване на задължение
за неустойка в какъвто и да било размер.
Ето защо съдът намира исковете с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските:
Съобразно изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право
на разноски имат и двете страни в производството.
В съответствие с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т.
12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и в исковото производство.
Ищецът претендира и доказва извършването на разноски в общ размер
на 652,16 лв. за заповедното производство, от които 73,04 лв. за държавна
такса и 579,12 лв. за адвокатско възнаграждение, заплатено в брой съгласно
договор за правна помощ от 16.03.2023 г. /лист 203/. От общия размер на
разноските съразмерно на уважената част от исковете следва да му се
присъдят 412,71 лв.
Ищецът претендира и доказва извършването на разноски в общ размер
на 553,04 лв. за исковото производство, от които 73,04 лв. за държавна такса и
480 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение, заплатено съгласно договор за
правна помощ от 14.03.2025 г. и Фактура № 4185/14.03.2025 г. /лист 67-68/. От
общия размер на разноските съразмерно на уважената част от исковете следва
да му се присъдят 349,98 лв. за исковото производство.
Ответницата не претендира и не доказва извършването на разноски,
поради което такива не следва да се присъждат.

Воден от горното, съдът
РЕШИ:
18
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС вр. чл. 345 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че Н. Б.
Р., ЕГН **********, с адрес ............, дължи на „Й..“ ЕАД, ЕИК ..........., със
седалище и адрес на управление гр. ............., сумата в общ размер от 2 311,10
лв., за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 46388/2024 г. по описа на СРС, 69 състав, и която
представлява сбор от следните парични вземания за отчетен период
15.05.2021 г. – 14.06.2021 г.: сумата от 1 151,80 лв. - незаплатени лизингови
вноски по Договор за лизинг от 22.01.2021 г. на мобилно устройство „Samsung
Galaxy S10 Plus 128GB Green“; сумата от 58 лв. – незаплатени лизингови
вноски по Договор за лизинг от 22.01.2021 г. на базови аксесоари; сумата от
333,80 лв. - незаплатени лизингови вноски по договор за допълнителен лизинг
на мобилно устройство „XIAOMI Redmi 9 64GB Dual Grey“; сумата от 95,13
лв. – незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 08.01.2020 г. на
мобилно устройство „Motorola One Macro 64GB Purple+E6 Play“, както и
сумата от 672,37 лв. - задължения от предходен отчетен период съгласно
Фактура № **********/15.06.2021 г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 18.08.2023
г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 2
311,10 лв. до пълния предявен размер от 3 651,98 лв.
ОСЪЖДА Н. Б. Р., ЕГН **********, с адрес ............, да заплати на „Й..“
ЕАД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление гр. ............., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 412,71 лв. – разноски за заповедното
производство.
ОСЪЖДА Н. Б. Р., ЕГН **********, с адрес ............, да заплати на „Й..“
ЕАД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление гр. ............., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 349,98 лв. – разноски за исковото
производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
19