Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.Д., 14.04.2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД Д., ДВАДЕСЕТ И ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на тринадесети март, през две хиляди и четиринадесета година в следния състав:                                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА 

при секретаря С.Б., като разгледа докладваното от съдия Неделчева гр. дело №3599 по описа за ** година  и  за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по първоначално предявен иск с вещно-правен характер, представляващ делбен иск с правно основание чл. 34, ал.1 от Закона за собствеността.

В хода на производството от ответниците в процеса бе предявен по реда на чл.212 от ГПК, във вр. с чл.341, ал.2 от ГПК инцидентен установителен иск, с който се предявяват  три обективно съединени искове с правно основание: чл.124, ал.1 от ГПК, чл.537, ал.2 от ГПК и чл.30 от ЗН. 

         С искова молба вх. №***г. М.И.Ц. с ЕГН ********** и Я.И.Ц. с ЕГН **********, двамата ***, с адрес:***, чрез пълномощника им адв. И.Ж. ***, са предявили срещу П.Д.К. с ЕГН ********** и М.Н.К., ЕГН **********, двамата *** от  гр.Д., **, иск за делба на следния недвижим имот, находящ се в гр.Д., жк **, с идентификатор по КК на гр.Д. №**, със застроена площ 121.78 кв. м., разположен на ***, всяко от тях със застроена площ от 60.89 кв. м., състоящ се от **, ведно с избено помещение №* с площ 8.42 кв. м. и таванско помещение №** с площ 25.96 кв. м. и 4.062% от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена, върху който е изградена сградата, в която се намира описания самостоятелен обект, при следните квоти: 1/12 ид. ч. за първата ищца, 4/12 ид. ч. за двамата ищци, при режим на СИО и 7/12 ид. ч. за ответницата.

       В исковата молба се излага следното: собствеността върху горния имот е придобита по наследство и чрез правни сделки. В този аспект се твърди, че 1/12 ид. ч. от процесното жилище и на ищцата М.Ц., останала и в наследство след ** на ** и И.Д.Б., 4/12 ид. ч. тя е придобила заедно с мъжа си Я.Ц., в режим на СИО от възмездна сделка – покупко-продажба, обективирана в нот. акт №**, т. **, дело №** по описа на СВ гр.Д. и останалите 7/12 ид. ч. са собственост на ответницата П.К., които последната е получила по наследство от ** си Д. И. Б. /6/12 ид. ч./ и по заместване – от ** си И.Д.Б. /1/12 ид. ч./.

        Поради това, че съсобствениците не могат да си поделят процесния имот доброволно, ищците молят съдът да допусне гореописаното жилище до делба между тримата съделители, при визираните по-горе квоти.

        С ИМ ищците са направили искане за постановяване на привременни мерки на осн. чл.344, ал.2 от ГПК, относно дължимо обезщетение за ползване на имота от ответната страна. М. и Я. Ц. твърдят, че единствено П.К. ползва имота и препятства ползването му и от ищците, съобразно притежаваните от тях квоти в съсобствеността. Поради горното обстоятелство, ищцовата страна претендира обезщетение в размер на 150.00 лв. месечно, като настоящото искане следва да се счита и като покана /писмено поискване/ от съсобственик за заплащане на обезщетение за ползване на съсобствен имот.

       В срока по чл.131 от ГПК са постъпили отговори на исковата молба от П.К. и от **а и М.К., в който те заявяват, че искът за делба е недопустим, защото между страните по делбеното дело не е налице съсобственост по отношение на процесния имот. Същият е изключителна собственост на П.К. и **а и, като апартаментът е придобит по наследство от ответницата за частта от 7/12 ид. ч., а останалите 5/12 ид. ч. са придобити по давност от ***те К., в режим на СИО. Твърди се, че П. и М. К. от ***г. – датата на адресната им регистрация по настоящия им адрес до момента живеят непрекъснато и необезпокояванео в процесния имот. Заедно с Д. И. Б. – ** на П.К. и тъст на М.К., тримата са ползвали жилището със съзнанието, че са негови собственици. След ** на Д. Б. – ***12г. до днес, двамата *** К. са единствените собственици на жилището. В подкрепа на горното обстоятелство, е представен констативен нотариален акт №**, том **, дело №***, вх. рег. №***г. на СВ гр.Д., с който нот. акт П. К. е призната за собственик на процесния имот по наследство и по давностно владение.

          С отговорите на исковата молба ответницата П.К. и **ът и М.К. са предявили инцидентен установителен иск срещу ищците М. и Я. Ц., по чл.212 от ГПК във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ищците, че последните двама не са собственици на 5/12 ид. ч. от процесния имот, както и на осн. чл.537 ал.2 от ГПК молят да бъде отменен нот. акт №**, том **, дело №**г. на СВ гр.Д., с които ищцата М.И.Ц. се легитимира като съсобственик на 5/12 ид. ч. от имота, от които 4/12 ид. ч. са придобити възмездно по време на брака и с втория ищец, нейн ** Я.Ц. в режим на СИО, а останалата 1/12 е придобита по наследство от М.Ц. от ** и И. Б..

          Ответната страна твърди, че при изповядване на покупко-продажбата /н. а. №**./, М.Ц. е използвала документ с невярно съдържание – удостоверение за наследници на И.Д.Б. с изх. №**г., изд. от кметство село С., общ.Б.. Горният документ бил непълен, тъй-като в него не били посочени всички наследници на ***ото лице. Липсвало вписване на лицето П.Д.К., наследник на Д. И. Б., *** на И.Д.Б.. При издаване на удостоверението за наследници не е била спазена разпоредбата на чл.8 от Наредба №РД-02-20-6 от 24.04.**г. за издаване на удостоверения, въз основа на регистъра на населението.

         Въпросната възмездна сделка, обективирана в н.а. №**г. /л.**/ и издаденият в същия ден друг нот. акт, обективиран в констативен такъв с №**/**г. /л.**/ били непротивопоставими на ответната страна и не пораждали действие спрямо П.К. и **а и, поради обстоятелството, че са били вписани в СВ гр.Д. на **г., т.е. един ден, след като ответниците са станали собственици на процесното жилище, по силата на нот. акт №**г. /л.**/.

         П. и М. К. оспорват представените с ИМ от ищците скица на имота, удостоверение за данъчна оценка, тъй-като тези документи не отговаряли на действителното фактическо положение, по отношение собствеността на имота към момента на издаването им. В този аспект К. представят други актуални скица и данъчна оценка на същия имот, за които твърдят, че отразяват вярно фактическото положение, досежно собствеността на жилището към момента на подаване на отговора по исковата молба. ***те представят и други доказателства към писмения си отговор в подкрепа на изложените от тях обстоятелства.

         С допълнителна молба от 13.11.**г. /л.***./ П. К. е изложила, че съгласно нот. акт №**, том **, д. №**. по описа на РС Б. /л.1**/, И.Д.Б. и Н. Б.а са дарили на *** си М.Ц. гореописания имот в с. С., като са запазили пожизненото си право на ползване върху една стая от къщата, а именно – тази откъм главната улица с прозорец на изток. Явно било, че сделката е безвъзмездна и приобетателката е придобила имота, без той да е получен в режим на СИО.

         П. К. твърди, че с така извършеното дарение в полза на Ц. е накърнена запазената част на ** и Д. Б.. В качеството му на единствен наследник, К. счита, че е активно легитимирана да иска намаляване на дарственото разпореждане до размера на запазената част, съгласно ЗН на ** и.

        Предвид гореизложеното, съдът с доклада си е разпределил доказателствената тежест в процеса. В тази връзка е указал на ищците да докажат наличие на съсобственост между тях и ответницата П.К., при сочените в исковата молба придобивни основания и квоти по отношение на заявения за делба имот. Ответната страна - ***те К., предвид изложеното в отговорите по исковата молба е следвало да докажат, че са придобили процесния недвижим имот на основание придобивна давност /в режим на СИО от двамата ***/ и наследяване /само досежно квотата на П. К./, при сочените от тях дялове, както и да визират, относно твърдяната придобивна давност начален и краен момент, в този аспект е трябвало да докажат, че са своили необезпокоявано в сочения период идеалните части, полагащи се на ищците за себе си и са преобразували държането им във владение за себе си, че М. и Я. Ц. не са се противопоставяли на това поведение на П. К. и **а и, също така е следвало да установят, че ищците са се дезинтересирали от имота и така са загубили собственическите си права върху него.  

         В съдебно заседание ищците лично и чрез процесуалният им представител заявиха, че поддържат иска за делба, така както е предявен и оспорват инцидентният установителен иск на ответниците с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК и иска с правно основание чл.30 от ЗН, тъй-като той е погасен по давност. Представени са в указания срок писмени бележки от адвоката на ищците.

         В съдебно заседание по същество на делото пълномощникът на ответниците заяви, че поддържа писменият отговор, инцидентният установителен иск и иска с пр. основание чл.30 от ЗН и разви доводи в съответната насока и приложи писмени бележки.

         В срока по чл.131 от ГПК ответниците са предявили инцидентен установителен иск. Съдът е намерил същия за процесуално допустим и своевременно предявен, подаден от лица, които имат правен интерес и процесуална възможност да депозират такъв, поради което и на основание чл. 212, вр. с чл. 341, ал. 2 от ГПК, съдът е приел за съвместно разглеждане в настоящия граждански процес иска с правно основание чл.30 от ЗН, предявен от П. К. срещу М.Ц. и инцидентен установителен иск, депозиран от адв. Д. Д. от ДАК, в качеството му на процесуален представител на ответниците П. К. и М. К. против ищците М. Ц. и Я.Ц. с правно основание чл. 124 от ГПК и чл. 537, ал. 2 от ГПК.  

         Доказателствата са писмени и гласни.

         Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните според своето вътрешно убеждение и съобразявайки правилото на чл.235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

         По делото е установено и не възникна спор между страните по отношение на обстоятелството, че ищецът М.Ц. и ответницата П. К. са законни наследници на *** И.Д.Б., бивш жител на с.С., *** на *** година, като ищцата М. Ц. е негова ***, а ответницата П. К. – негова ***, явяваща се единствен наследник на *** син на общия наследодател Д. И. Б., *** на *****г. В Тази връзка са представени удостоверения за наследници на Д. И. Б. /л.** / и на И. Д. Б. /л.**/. Ищецът Я.Ц. е ** на М. Ц., считано от **., видно от удостоверение за сключен граждански брак /л.***/, а ответникът М.К. е ** на П. К., считано от **., видно от удостоверение за сключен граждански брак /л.***/.

         Приживе наследодателите на страните И. Б. и Д. Б. са притежавали процесния недвижим имот, видно от нот. акт №**, том **, н. д. №**. по описа на ДРС за собственост на жилище, строено върху държавна земя с отстъпено право на строеж от ** /л.**/. Съгласно този акт Д. Б. и ** му Н. С. Б. са признати за собственици на заявения с ИМ за делба имот. Към датата на издаване на акта Н. Б. е била ** на И. Б., обстоятелство, за което страните не спорят. Следователно, към 1995г. собственици на жилището са Д. Б. с квота от ½ ид. ч. и ***те Н. и И. Б.и с квота от ½ ид. ч., придобита в режим на СИО. След ** на И. Б. през **г. негови наследници са: децата му - Д. Б. и М. Ц. и преживялата **а Н. Б.. Така Д. Б. прибавя към своята квота от ½ още 1/12 ид. ч. по наследство, М. Ц. придобива 1/12 ид. ч., а Н. Б. получава 4/12 ид. ч.

         На **г. с покупко-продажба, обективирана в нот. акт №**, т. **, дело №**/**г. по описа на СВ гр.Д. /л./, Н. Б. прехвърля на *** си М. Ц. своите 4/12 ид. ч., които стават съсобствени в режим на СИО между приобретателката Ц. и **а и Я.Ц., предвид наличието на сключен брак между последните двама и възмездния характер на описаната сделка.

         С нот. акт №**, том **, д. №** от **г. по описа на СВ гр.Д., /л.**/, М. Ц. се е легитимирала като собственик на 5/12 ид. ч. от процесния имот, от които 1/12 ид. ч. – по силата на наследяване от ** си И. Б. и 4/12 ид. ч. придобити /в режим на СИО/ чрез сделка от ** и Н. Б..

         На ***12г. ** Д. Б., който оставя един наследник по закон – *** си П.К.. Същата към датата на ** на ** си се легитимира като собственик на имота в гр.Д. с квота от 7/12 ид. ч., от които получава по наследство 6/12 ид. ч. от ** си Д. Б. и 1/12 ид. ч. по заместване от ** си И. Б..    

         Ответниците в производството по делбеният иск и ищци по инцидентният установителен иск оспорват иска за делба, твърдейки, че описаният по-горе имот е изключително тяхна собственост, молят съдът да приеме за установено, че М. Ц. и **а и не са собственици на 5/12 ид. ч. от жилището. Ответниците твърдят, че са придобили по давност, считано от ***г. дела на ищците. Искането им е това тяхно право да бъде установено, а констативният нотариален акт, с който М. Ц. се легитимира като собственик на 5/12 ид. ч. от имота да бъде отменен по реда на чл.537,ал.2 от ГПК.

         Съобразявайки тази, установена по несъмнен начин фактическа обстановка, за да се произнесе по допустимостта и основателността на предявения установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК, съдът взе предвид следното:

         Предявеният отрицателен установителен иск е процесуално допустим, същият е съединен в едно производство с първоначалния иск за делба на имота, тъй като в делбеното производство могат да бъдат съединявани по реда на чл.212 от ГПК всякакви установителни искове. Съдът с решението за делба изследва и се произнася и по въпросите на собствеността.

         Разгледан по същество обаче, искът с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК се явява неоснователен. Съображенията на съда са следните:

         Установителен иск е този, с който се иска само да се установи съществуването или несъществуването на дадено право, както е в случая
 да се установи, че ищците не са собственици на даден имот, или на част от него, /отрицателен установителен иск/. Години наред съдебната практика приемаше, че правен интерес от предявяване на установителен иск съществува само в случай, че накърненото материално право не може да бъде защитено чрез осъдителен или конститутивен иск Актуалната съдебна практика приема обратното. В конкретният случай без съмнение се касае за имот, за който до този момент не е извършвана съдебна делба, при която съсобствеността да е прекратена. П. К. сочи, че имотът е нейна индивидуална собственост, възникнала при признат от нотариуса оригинерен способ на придобИ.е на собствеността чрез придобивна давност и наследствено правоприемство, за което същата се е снабдила на 20.09.**г. с констативен нотариален акт №**, том **, д. №***/**г. на СВ Д. /л.**/ за собственост върху процесния имот по наследство и давностно владение. Оттук се налага извода, че за начало на придобивна давност, респ. за евентуалното придобИ.е на собствеността върху този имот на оригинерно основание /придобивна давност/ би могло да се говори само и единствено при положение, че трето лице за този имот, в случая  П. К. и **а и са започнали да владеят имота само за себе си, отблъсквайки владението на останалите наследници на И. Б.. В същото време К. е трябвало да манифестират по един открит и недвусмислен начин своето намерение спрямо останалите наследници, а именно, че отричат правото им на съсобственици и тази тяхна воля обезателно трябва да е достигнала до тяхното съзнание.

         Ответникът по инцидентният иск М. Ц. се е снабдила с констативен нотариален акт по наследство и сделка на ** година. Наличието на нотариалния акт на ответника по установителния иск – М.Ц. от една страна означава, че правото на К., респ. на нейния пряк наследодател Д. Б. е било смутено, така че за нея е налице правен интерес от предявяване на иск за собственост, но от друга страна означава също, че тежестта на доказване е изместена – сега пред К. стои задължението да установи, че Д. Б. лично или чрез други лица е упражнявал фактическа власт върху имота, непрекъснато през десетте години, предхождащи датата на подаване на исковата молба, че е манифестирал явно до ** си пред своята ** Н. Б. и ** си М. Ц., че свои за себе си техните идеални части, а не е само държател на тези части.

         В същото време следва да се има предвид, че констативният нотариален акт не се ползва със сила на присъдено нещо и констатациите в него са поначало оспорими и в случая са оспорени от двете страни взаимно, с предявяването на настоящия иск за делба и с иска по чл.124 ал.1 от ГПК, а опровергаването на тези констатации може да се осъществи с всички допустими доказателствени средства, вкл. и със свидетелски показания – в тази насока Решение №234/2006г. ІV г.о. на ВКС.

         В хода на производството бе проведен разпит на шестима свидетели /по трима на ищцовата и на ответната страна/. Свидетелите на ищците – А. Р. Д. /***/Й.И. Б. /***/ и М.Й.Н. /***/, заявиха, че И. Б. и **ата му Н. са давали парични средства за построяването на апартамента, /***/,  живяли са със съзнанието, че на старини ще живеят там, че са били в много Д. отношения със *** си Д. Б., че и след ** на И. Б., Д. е вземал ** си в Д., *** Свидетелите сочат, че след ** на Д., през м. Август **г. отношенията между ***та П. и *** и Н. са се влошили, тъй-като дни след *** на ***, К. са отишли на село и са поискали Н. Б.а да им прехвърли дела си, защото искали да правят ремонт, да санират жилището и М.К. искал да знае къде си влага парите. Н. Б. им заявила, че има намерение зимата да живее в апартамента, тъй-като на село нямало Д. условия, отказала да прехвърли дела си и заявила на К. като искат да знаят къде си влагат парите да си построят жилище. И тримата свидетели единодушно заявиха горното обстоятелство, като казаха, че знаят за него лично от Н., с която са близки и се познават от дълги години, имат преки непосредствени, многогодишни впечатления от живота на семейство Б.. Съдът кредитира показанията на свидетелите на ищцовата страна, тъй-като те кореспондират със събрания писмен доказателствен материал по делото, а и с житейската логика. Доказателство, че изложеното от тримата свидетели е вярно /макар и по индиция/ е факта, че дни след проведения разговор между К. и Н. Б., ***та се снабдява с констативен нотариален акт за собственост по наследство и давностно владение зацелия апартамент, а *** прехвърля дела си на *** си М. Ц.. След влошаване на отношенията, всяка от засегнатите страни е извършила незабавно действие, с което да защити интересите си.

         От изложените показания на тримата свидетели – Б., Д. и Н. се доказа, че П. К. и **а и не са своили идеалните части на Н. Б. и на М. Ц. от процесния имот, щом след ** на Д. Б. са поискали *** /другия съсобственик/ да им прехвърли дела си.

         Показанията на тримата свидетели на ответната страна излагат твърдения, които не се оспорват от ищците, а именно: че от ***г. К. са заживяли в апартамента, заедно с Д. Б., че са заплащали разходите по жилището, че са направили подобрения в него, но това са обичайни действия по поддържане на имота, които не доказват намерение за своене, а ползване на апартамента по предназначението му. Същите действия извършват и наемателите на един имот.

         Обстоятелството, че Д. Б. е бил член-кооператор в *** не променя с нищо горните правни изводи. Житейската логика налага съждението, че парите за членски внос са били давани от И. Б. и **ата му, защото по време на строежа на кооперацията Д. Б. е бил ***, живеел е *** на *** си П., при което трудно би било за сам човек при тези обстоятелства да строи кооперация.            

         В тази връзка, съдът намира, че доказателствата по делото сочат, че ответниците в делбата и ищци по инцидентния установителен иск П.К. и М. К. през изминалите десет и повече години преди датата на снабдяването им с констативен нотариален акт за собственост не са упражнявали лично владение върху процесния имот, те не са владели и най-вече не са своили имота само за себе си, /същото важи и за Д. Б./, не са манифестирали по един открит и недвусмислен начин своето намерение спрямо останалите наследници, а именно, че отричат правото им на съсобственици. Ако и да са имали воля да владеят само за себе си, то тази воля не е достигнала до съзнанието на останалите съделители.

По горните съображения съдът намира предявеният установителен иск за неоснователен и недоказан, поради което същият следва да бъде отхвърлен.

     По искът с правно основание чл.573,ал.2 от ГПК, съдът намира следното:

     Основанието на иска по чл.537,ал.2 от ГПК е пряко обвързано и зависи от уважаване на главния иск, в случая по чл.124 от ГПК и при наличие на акт, с който се засягат правата на третите лица – ищци в процеса, ако е уважен главният иск съдът следва да се произнесе и по чл.537,ал.2 от ГПК, като отмени акта.

В случая съдът прие, че обуславящият иск по чл.124,ал.1 от ГПК е неоснователен, която неоснователност влече неоснователност и на обусловения от него иск по чл.537,ал.2 от ГПК, в който смисъл съдът следва да отхвърли и тази претенция на ищците по инцидентния установителен иск, а именно: нотариален акт за собственост върху недвижим имот, №**, том **, рег. №***, дело №** от ** година по описана СВ гр.Д. да бъде отменен.

По първоначално предявеният иск за делба съдът намира следното:

Между страните на практика се разрази спор, относно това - в делбената маса да бъде ли включен заявения с първоначалната ИМ недвижим имот, находящ се в гр.Д., жк **, с идентификатор по КК на гр.Д. №**, със застроена площ 121.78 кв. м., разположен на ***, всяко от тях със застроена площ от 60.89 кв. м., състоящ се от **, ведно с избено помещение №** с площ 8.42 кв. м. и таванско помещение №** с площ 25.96 кв. м. и 4.062% от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена, върху който е изградена сградата, в която се намира описания самостоятелен обект. Доколкото исковата претенция с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК, касаеща този имот е отхвърлена от съда, той следва да уважи искането за допускане на делба по отношение на гореописания имот, при следните съделители с квоти: М.Ц. – 1/12 ид. ч.,М.Ц. и Я.Ц. – 4/12 ид. ч. в режим на СИО и П.К. – 7/12 ид. ч. Фактът на съсобствеността между страните по делото следва да се смята за безспорно установен от доказателствата по делото.

По отношение на другия имот, заявен за делба с иска по чл.30 от ЗН, а именно: дворно място, цялото с площ от 1380 кв.м., съставляващо парцел *** в кв.** по плана на с.С., общ.Б., ведно с построената върху него една къща за живеене от ** делба не следва да бъде допусната, поради следните съображения.

Видно от нот. акт №**, том **, д. №**. по описа на РС Б. /л.***/, И.Д.Б. и Н. Б.а са дарили на *** си М.Ц. гореописания имот в с. С., като са запазили пожизненото си право на ползване върху една стая от къщата, а именно – тази откъм главната улица с прозорец на изток. Явно е, че сделката е безвъзмездна и приобетателката е придобила имота, без той да е получен в режим на СИО.

         П. К. твърди, че с така извършеното дарение в полза на Ц. е накърнена запазената част на ** и Д. Б.. В качеството му на единствен наследник, К. счита, че е активно легитимирана да иска намаляване на дарственото разпореждане до размера на запазената част на ** и, съгласно ЗН.

         М. Ц. е оспорила този иск с правно основание чл.30 от ЗН, като е направила възражение за изтекла давност, счита, че искът е погасен по давност, с оглед разпоредбата на чл.*** от ЗЗД.

         Като предпоставка за реализиране на правото на наследник със запазена част по чл. 30 от ЗН, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, законът е предвидил, че той може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. Тъй-като се касае за имуществено право, правото на възстановяване на запазена част преминава в полза на наследниците, вкл. и на наследника със запазена част. Такъв наследник може да упражни правото на своя наследодател /т.3, б. „в” от ППВС №7/1973г./. Безспорно П. К. разполага с правото да упражни това субективно потестативно право, като реализацията и защитата на което тя търси в настоящото делбено производство е чрез предявяване на самостоятелен иск с правно основание чл.30 от ЗН във връзка с чл.28 от ЗН.

         Анализът на разпоредбата обосновава извод, че когато облагодетелстван наследник, в чиято полза е извършено дарение или завещателно разпореждане от общия наследодател, упражни правото си по чл. 30 от ЗН, безвъзмездните разпоредителни актове, направени в полза на този наследник, се прихващат не от разполагаемата част на наследодателя, а от запазена част на наследника - претендент по иска по чл. 30 ЗН, чието допълване той, респективно неговите наследници  претендират, (т. е., счита се, че безвъзмездните актове в полза на наследник, упражнил правото си по чл. 30 от ЗН, са извършени не от разполагаемата част от имуществото на наследодателя, а са дадени за запазената му част). Само при положение, че стойността на завещаното или подареното имущество и свободното имущество, останало след ** на наследодателя, взети заедно не са достатъчни и не могат да попълнят запазената част на облагодетелствания наследник, упражнил правото си по чл. 30 ЗН, тогава даренията, респ. завещателните разпореждания се прихващат върху разполагаемата част, но само за остатъка, който надхвърля запазената част.         

     Съдът обаче намира за ненужно да изследва въпроса кои имоти е включвало наследството на И. Д. и да разглежда по същество иска, тъй-като възражението на ответниците за погасяване по давност на правото да се иска възстановяване на запазената част на Д. Б., е основателно. Искът по чл. 30 от ЗН за намаляване на дарения и завещателни разпореждания се погасява с общата петгодишна давност, предвидена в чл. *** от ЗЗД. Когато се претендира намаляване на дарение, давността започва да тече от открИ.е на наследството на наследодателя, извършил дарението. В горния смисъл е и т.3, б. „г” от ППВС №7 от 1973г. В случая, наследството е открито със ** на наследодателя И. Б. на *** год., следователно давностният срок за реализиране на правото по чл. 30 ЗН е изтекъл на 07.06.*** год.

         С оглед изложеното, правото на П. К. да иска възстановяване на запазената част на ** си Д. Б., /преминало и върху неговите правоприемници/, е погасено по давност. Въз основа на изложеното искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне, поради изтичане на давностния срок.

         С оглед на това решение по преюдициалния въпрос за възстановяване на запазена част, следва да се приеме, че за П. К. не съществува и потестативното право на делба по отношение на процесния недвижим имот в село С..   

         По силата на чл.344,ал.1 от ГПК в решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася по въпросите между кои страни и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител. Решението, постановено в първата фаза на делбеното производство се ползва със сила на присъдено нещо по въпроса за собствеността на имота, предмет на делбата, което означава, че с иска за делба на съсобствен имот не се осъществява само потестативното право на съсобственика, насочено към ликвидирането на съсобствеността, а се цели също така установяване наличието на съсобственост между определени лица и размерът на тяхното участие в съсобствеността. С оглед на горното, решението за допускане на делба има преди всичко една установителна част, с която се признава наличието на съсобственост между страните и размерът на техните части. Ако не бъде призната съсобственост, не би се допуснала и съдебна делба. Следователно без доказването на собствеността на делбените имоти този ефект не би могъл да настъпи и да се постанови решение за допускане на делбата.

         В настоящия случай без съмнение е налице съсобственост по отношение на процесния недвижим имот в гр.Д., заявен с първоначалната ИМ.

         Предвид гореизложеното, следва да се допусне съдебна делба по отношение на делбения имот между страните по делото при посочените по-горе права.

         Досежно предявената с ИМ от ищците срещу ответницата привременна мярка с правно основание чл.344, ал.2, предложение второ от ГПК, то съдът намира същата за основателна и частично доказана по размер и като такава следва да я уважи. Съображенията за това са следните: безспорно е налице съсобственост между М. Ц., Я.Ц. и П. К. по делото по отношение на процесния имот, при квоти, упоменати по-горе. Съсобствеността е правно състояние, при което едновременното съществуване на няколко взаимно свързани права на собственост на различни лица върху една и съща вещ, поражда специфични вътрешни отношения между съсобствениците по повод използването на общата вещ, регламентирани с нормата на чл.31 ал.2 от ЗС и чл.344 ал.2 от ГПК. Всеки съсобственик притежава свое самостоятелно право върху общата вещ, идентично по същността си с това на другите съсобственици, чийто обем зависи от размера на притежаваната идеална част. Правото на ползване, разбирано като фактическо служене без получаване на доходи на служащия  си с общата вещ съсобственик е ограничено от конкуренцията на еднородните права за ползване, които имат другите съсобственици. Съсобственикът може да си служи с общата вещ, съобразно предназначението и, което тя е имала при възникването на съобствеността и то по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея, според правата им.

         Забраната да не пречи на другите съсобственици е израз на общото правило за добросъвестно упражняване на притежаваното право. Ползващият съсобственик започва да пречи, когато друг съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е доведено до знанието на първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не му е предоставена възможност да ползва общата вещ заедно с него. В тази хипотеза, лишеният от възможността да ползва общата вещ според нейното предназначение и според притежавания от него обем права съсобственик има право да получи обезщетени, съгл. чл.344 ал.2, предложение второ от ГПК. Касае се до имуществено право, установено като коректив при настъпилото неоснователно разместване на блага между правните сфери на съпритежателите на общата вещ. Поради това, чене може да получи реално ползване, съответстващо на правата му в съсобствеността – съсобственикът има право на парично обезщетение.

         Задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик. Претенцията по чл.344 ал.2, предл. второ от ГПК ще е основателна, когато неползващия съсобственик е отправил писмено поискване и то е получено от ползващия съсобственик и въпреки това, той или член на семейството му продължава пряко и непосредствено да си служи с цялата обща вещ, съобразно предназначението и, за задоволяване на свои лични или на семейството си потребности, без да зачита конкурентни права, или той и член на семейството му не си служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея не допуска друг съсобственик да си служи с нея /например като държи ключа/, или ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание  трето за съсобствеността лице, което само или заедно с него ползва общата вещ. /Тълкувателно Решение №7/02.11.**г. на ГК на ВКС/.

         Процесуалният закон в разпоредбата на чл. 344 ал. 2 изрично предвижда възможност съдът да се произнесе, досежно ползването на имота, предмет на делбата, респективно заплащането на суми срещу ползването му до приключването на делбеното производство, като привременна мярка, която цели уреждане на отношенията, по повод ползването по време на висящността на делбения процес, включително чрез периодично заплащане на обезщетение.

        Правната квалификация на отправено от ищеца до съда искане за присъждане на обезщетение се основава на изложените при предявяването му факти и обстоятелства, както и от формулирания при това петитум. Ако искането касае присъждане на глобално претендирано обезщетение, включително изчислено по месеци, но за минал период от време, същото следва да се квалифицира като самостоятелна искова претенция. Но ако се претендира периодично заплащане на суми срещу ползването на съсобственото имущество занапред до окончателното извършване на делбата, следва да се приеме, че е налице искане за постановяване на привременна мярка по смисъла на чл. 344 ал. 2 ГПК. Предявеното от съделителя М. Ц., а по-късно и от Я.Ц. с допълнителната ИМ искане за заплащане от П. К. занапред /от подаване на ИМ/ до приключване на делбеното производство по 150.00 лв. месечно срещу ползването на съсобственото имущество представлява претенция за периодични плащания, не касае обезщетяване за лишаване от ползване за минал период от време. Същото представлява искане за постановяване на привременна мярка по смисъла на чл. 344 ал. 2 ГПК до приключване на делбеното производство. Предявяването на такова искане в първата фаза на делбеното производство е допустимо и по същото съдът следва да се произнесе с решението по допускане на делбата.

         По отношение на първата ищца М. Ц., то тя е предявила с ИМ искане за заплащане на обезщетение, считано от подаване на иска – 15.**.**г. до окончателното приключване на делбата в размер на 150.00 лв. месечно.

         А вторият ищец, който е приподписал по-късно ИМ – Я.Ц. /л.**/, то искът му за обезщетение за него ще започне да тече от **.11.**г.

         По делото безспорно се доказа, че ключът за процесното жилище са в държание на ответниците, както и, че ищците нямат достъп до апартамента.

         Така, изхождайки от горното, съдът приема, че ответниците, /конкретно П. К./ си служат пряко и непосредствено с общата вещ и имайки достъп до нея /държат ключовете/, не допускат другите съсобственици да си служат с нея.

         Съдът е назначил по искане на ищцовата страна съдебно-оценъчна експертиза, която да установи какъв е размерът на месечния наем, съобразно конюнктурата на пазара на недвижими имоти в гр.Д. към момента, като определи месечното обезщетение за ползване на процесното жилище. Видно от заключението на вещото лице /л.***/, пазарният наем за делбения имот е 200.00  лв. месечно, като припадащата се идеална част за М. Ц. с квота в имота от 1/12 ид. ч. от тази сума е в размер на 16.66 лв., а за частта в режим на СИО от 4/12 ид. ч. за М. и Я. Ц. е в размер на 66.66 лв.

         Съдът кредитира и приема заключението като безпристрастно и обективно, дадено при специални знания на вещото лице и след извършени проучвания на пазара на недвижими имоти в гр.Д..

         Ищецът М. Ц. не е направила в срока по чл.214 ал.1 от ГПК изменение на претенцията си по чл.344 ал.2, предл. второ от ГПК, досежно размера /претендиран в ИМ като 150.00 лв. месечно и  при дадено заключение на вещото лице от 200.00 лв. месечен наем/. Следователно, привременната мярка направена от ищеца М. Ц. спрямо П. К. следва да бъде частично уважена до размера на 16.66 лв. месечно и отхвърлена като неоснователна за горницата до търсеното обезщетение от 150.00 лв. месечно, за периода от подаване на исковата молба – 15.**.**г. до окончателното приключване на делбата.   

         Ответницата П. К. следва да бъде осъдена на осн. чл.344 ал.2 от ГПК да заплати на ***те М. Ц. и Я.Ц. сумата от 66.66 лв. месечно, съобразно квотата на първите двама в съсобствеността /4/12 ид. ч./, но считано от **.11.**г., когато **ът Ц. е приподписал молбата и е отправил своята претенция за постановяване на привременна мярка.  

         С оглед изхода на делото, ответницата П. К. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ДРС сумата от 30 лева, представляващи държавна такса по отхвърлената претенция с правно основание чл.30 от ЗН /съдът приема, че се касае за неоценяем иск, съгласно чл.3 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК/ и двамата *** П. К. и М. К., ищци по инцидентния установителен иск, следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на ДРС сумата от 128.49 лв., представляваща държавна такса по неуважения иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Воден от гореизложените мотиви и на основание чл.344,ал.1 от ГПК, съдът

                                  Р      Е      Ш      И: 

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК, предявен от П.Д.К. с ЕГН ********** и М.Н.К., ЕГН **********, двамата *** от  гр.Д., ** против М.И.Ц. с ЕГН ********** и Я.И.Ц. с ЕГН **********, двамата ***, с адрес:*** за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.К. и М.К., че М.Ц. и Я.Ц. не са съсобственици на 5/12 ид. ч. от недвижим имот, находящ се в гр.Д., ****, с идентификатор по КК на гр.Д. №**, със застроена площ 121.78 кв. м., разположен на ***, всяко от тях със застроена площ от 60.89 кв. м., състоящ се от **, ведно с избено помещение №** с площ 8.42 кв. м. и таванско помещение №** с площ 25.96 кв. м. и 4.062% от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена, върху който е изградена сградата, в която се намира описания самостоятелен обект, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от П.Д.К. с ЕГН ********** и М.Н.К., ЕГН **********, двамата *** от  гр.Д., ** против М.И.Ц. с ЕГН ********** и Я.И.Ц. с ЕГН **********, двамата ***, с адрес:***, за ОТМЯНА на основание чл.537, ал.2 от ГПК на нотариален акт за собственост върху недвижим имот №**, том **, дело №** от ** по описа на СВ Д., с който М.И.Ц. с ЕГН ********** е призната за собственик по силата на наследяване и сделка на 5/12 ид. ч. от недвижим имот, находящ се в гр.Д., * **, с идентификатор по КК на гр.Д. №**, със застроена площ 121.78 кв. м., разположен на ***, всяко от тях със застроена площ от 60.89 кв. м., състоящ се от **, ведно с избено помещение №** с площ 8.42 кв. м. и таванско помещение №** с площ 25.96 кв. м. и 4.062% от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена, върху който е изградена сградата, в която се намира описания самостоятелен обект.

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.30 от ЗН, предявен от П.Д.К. с ЕГН ********** *** против М.И.Ц. с ЕГН ********** за намаляване на дарствените разпореждания, извършени с акт за дарение, обективиран в нот. акт №**, том **, дело №**. по описана Районен съд гр.Б., до размера на запазената част на Д. И. Б., *** на ***г.

ОСТАВЯ без уважение иска за допускане на делба по отношение на дворно място, цялото с площ от 1380 кв.м., съставляващо парцел *** в кв.** по плана на с.С., общ.Б., ведно с построената върху него една къща за живеене от ***.

ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА между М.И.Ц. с ЕГН **********, Я.И.Ц. с ЕГН ********** и П.Д.К. с ЕГН ********** по отношение на недвижим имот, находящ се в гр.Д., * **, с идентификатор по КК на гр.Д. №**, със застроена площ 121.78 кв. м., разположен на ***, всяко от тях със застроена площ от 60.89 кв. м., състоящ се от **, ведно с избено помещение №** с площ 8.42 кв. м. и таванско помещение №** с площ 25.96 кв. м. и 4.062% от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена, върху който е изградена сградата, в която се намира описания самостоятелен обект, ПРИ ПРАВА, както следва:

-      за М.И.Ц. с ЕГН **********   - 1/2 ид.част от делбения имот,

-    за М.И.Ц. с ЕГН **********  и  Я.И.Ц. с ЕГН ********** – 4/12 ид. ч. от делбения имот,            

-     за П.Д.К. с ЕГН ********** – 7/12 ид. ч. от делбения имот.

ОСЪЖДА П.Д.К. с ЕГН ********** и М.Н.К., ЕГН **********, двамата *** от  гр.Д., **, да заплатят по сметка на ДРС сумата от 128.49 лева, представляваща държавна такса по отхвърления иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА П.Д.К. с ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на ДРС сумата от 30.00 лева, представляваща държавна такса по отхвърления иск с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН.

         ОСЪЖДА на осн. чл.344, ал.2, предл. второ от ГПК, П.Д.К. с ЕГН ********** *** да заплаща на М.И.Ц. с ЕГН **********, сумата от 16.66 лв. /шестнадесет лева и шестдесет и шест стотинки/ месечно, начиная от датата на подаване на исковата молба – *.**.**г. до окончателното приключване на делбата, представлявяща обезщетение за ползването от ответницата на полагащата се на ищцата 1/12 ид. ч. от делбения имот, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата от 16.66 лв. до 150.00 лв.

         ОСЪЖДА на осн. чл.344, ал.2, предл. второ от ГПК, П.Д.К. с ЕГН ********** *** да заплаща на М.И.Ц. с ЕГН ********** и  на Я.И.Ц. с ЕГН **********, сумата от 66.66 лв. /шестдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки/ месечно, начиная от датата на подаване на допълнителната искова молба, приподписана от втория ищец Ц. – **.11.**г. до окончателното приключване на делбата, представлявяща обезщетение за ползването от ответницата на полагащата се на двамата ищци 4/12 ид. ч. от делбения имот, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата от 66.66 лв. до претендираните 150.00 лв.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Д..

         В частта, досежно определяне на привременната мярка, съдебният акт има характер на определение и съгласно чл. 344, ал. 3 от ГПК, същото може да бъде изменяно от настоящия съд, както и да бъде обжалвано с частна жалба пред Д. окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.          

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: