О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
гр. Разград, 05.04.2023
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в закрито
съдебно заседание на пети април две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
като разгледа адм. дело № 20 описа за 2023
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК във
вр. с чл. 144 АПК.
Постъпила е молба от зам.-изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“, подадена чрез юрисконсулт М. А., за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., която е с характер на искане
за допълване на определението за прекратяване на делото относно разноските.
По реда на чл. 248, ал. 2 ГПК във вр. с
чл. 144 АПК за исканото допълване е съобщено на насрещната страна „ШАИБ 1976“
ЕООД, която не е представила отговор.
След преценка на доказателствата по
делото съдът констатира следното:
Искането е допустимо, но неоснователно.
Производството е образувано по жалба на „ШАИБ
1976“ ЕООД против Уведомително писмо изх. № 02-170-2600/875 от 13.01.2023 г.,
издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
С определение от 15.02.2023 г. делото е
насрочено за 15.03.2023 г.
На 14.03.2023 г. е постъпила молба от „ШАИБ
1976“ ЕООД, което е оттеглило жалбата си.
С Определение № 17 от 14.03.2023 г.
на
основание чл. 159, т. 8 АПК жалбата е оставена без разглеждане, а образуваното
производство е прекратено.
Съгласно чл. 143, ал. 3 АПК когато съдът
отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на
разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото,
включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона
за правната помощ.
Разпоредбата на чл. 81 ГПК, приложима
съгласно чл. 144 АПК, предвижда, че във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.
В разглеждания случай
зам.-изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ не е заявявал претенция за юрисконсултско
възнаграждение. От момента на конституирането му като ответник по делото до
момента на прекратяване на производството не е правил искане за присъждане на
разноски. Такова искане не е направено дори в придружителното писмо, с което е
изпратил административната преписка в съда.
Разпоредбата на чл. 248 ГПК се намира в
Раздел III, Глава осемнадесета на ГПК, който е озаглавен „Поправяне на
решението“. В това производството съдът разполага с правомощието да измени или
допълни постановеното решение в частта му за разноските, но само когато е
допуснал грешка или пропуск да ги присъди. При липсата на своевременно заявена
претенция за юрисконсултско възнаграждение не е налице пропуск за присъждане на
такова, поради което неоснователно е искането за допълване на крайния акт по
делото.
Неотносимо е позоваването на Определение
№ 62 от 13.09.2022 г. по адм. дело № 133/2022 г. по описа на АдмС – Разград, с което
са присъдени разноски, но при заявено искане за това.
По изложените съображения и на основание
чл. 248, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 144 АПК Разградският административен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на зам.-изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“, подадено чрез юрисконсулт М. А., за допълване на
постановеното по делото Определение № 17 от 14.03.2023 г. с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен
съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: