Р
Е Ш Е
Н И Е № 68
Гр. Кюстендил 5.08.2020
г.
В и м е т о
н а н а р о д а
Кюстендилският окръжен съд в публичното
заседание на десети юни две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЯ ГЕОРГИЕВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ мл.с.
При секретаря Галина
Кирилова и с участието на прокурора от КнОП
ВЛАДИМИР МИЦОВ, като разгледа докладваното от съдия
Цекова ВАНД № 139
по описа за 2020 год. и, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството
по делото е по глава ХХІ във вр. с глава ХХVІІІ НПК. Образувано е по ВЪЗЗИВНА
ЖАЛБА на обвиняемия А.К.М., ЕГН **********,***, подадена чрез защитника му адв.
А.Р. срещу Решение № 53/4.02.2019 г. на ДнРС, постановено по АНД № 1008/2017 г.
по описа на този съд , с което е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 131 ал.1
т. 12 във вр. с чл.130 ал.1 НК, освободен е от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание по
чл.78 а НК „глоба” в размер на 1000 лв. В жалбата са релевирани доводи за
неправилност и незаконосъобразност на решението поради неправилно обсъждане от
съда на гласните доказателства и на СМЕ и даване вяра на показанията на св. Г.
Р., който е близък приятел на пострадалия К.. Неправилно
според жалбоподателя съдът не е
кредитирал показанията на св. Д. Ч., приобщени по реда на чл.281 ал.4 НПК и на
св.И., по съображения за противоречието им с другите доказателства., като не са
взети предвид показанията на св. Е. Т.. Поддържа се, че заключението на СМЕ не
определя категорично механизма на причиняване на увреждането. Моли се по тези съображения за отмяна на осъдителното
решение и оправдаване на обвиняемия. Доказателствени искания не са направени.
В о.с.з. прокурорът оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на І-инстанционното
осъдително решение като правилно, обосновано и законосъобразно.
Защитникът на обвиняемия адв.Ал. Р.
пледира за отмяна на атакуваното решение като неправилно и незаконосъобразно по
изложените в жалбата съображения, като поддържа, че съдът се е произнесъл, без да
е установено по несъмнен начин авторството на подсъдимия относно получените от
пострадалия К. К. телесни увреждания. В тази връзка се акцентира върху показанията
на св.Е. Т., който е видял началото и края на случая и който е съобщил, че е
видял само по-младият мъж, т.е. починалият син на подсъдимия Ал. М. да нанася
удари на пострадалия К.. ДнРС според защитата се е предоверил на заключението
на СМЕ относно механизма на получените увреждания и че според обяснението на
вещото лице д-р Н. ударите не са така групирани, че да се приемат за нанесени
от повече от едно лице. По тези съображения авторството не е доказано по
безспорен начин , както и абсолютно липсват хулигански мотиви съгласно
възприетата квалификация на деянието по чл.131 ал.1 т.12 НК. По тези
съображения се моли за постановяване на ново решение, с което да се отмени
осъдителното решение на ДнРС и обвиняемия М. да бъде признат за невиновен и
оправдан по повдигнатото му обвинение.
Обвиняемият изрази съгласие със заявеното
от защитника му и допълни, че бил ударен с камък от пострадалия и тогава се обадил
и дошъл синът му и полицията, но не знаел, че е виновен и че трябва да си
извади медицинско. В последната си дума обвиняемият поиска да се отмени това,
което е постановил Дупнишският съд, че взима пенися 400 лв. и едвам е събрал за
паметник.
КнОС,
след преценяване на доводите и възраженията на страните и след обсъждане на
събраните по делото доказателства, в рамките на предвидените му по чл.378 ал.5
във вр. с чл. 313 и сл НПК правомощия, намери жалбата за допустима като подаден
в законовия срок и от надлежна страна и прие от фактическа и правна страна следното:
Делото на ДнРС, по което е постановено атакуваното решение, е образувано по
внесен ОА от ДнРП срещу А.К.М. и сина му К. А. М. с повдигнато обвинение за извършено в съучастие престъпление
с правна квалификация чл.131 ал.1 т.12 вр. с чл.130 ал.2 вр. чл.20 ал.2 НК.
Впоследствие производството по отношение на К. Ал.М. е било прекратено на
основание чл. 289 ал.1 във вр. с чл. 24 ал.1 т.4 НПК, а производството било
преобразувано в такова по глава ХХVІІІНПК..
С атакуваното решение обвиняемия А.К.М., ЕГН **********
е признат за виновен в това, че на 9.06.2016 г. в гр.******, на ул.“*****“, в
съучастие като съизвършител със сина си К. А. М., е причинил лека телесна
повреда на К. В. К., от гр. Дупница - контузии на главата, изразяващи се в
охлузвания по кожата с травматични отоци в областта на лицето и окосмената
част, охлузвания по кожата на гърба в дясна горна част в областта на лопатката,
които увреждания са причинили болка и страдание на К. К., като деянието е
извършено по хулигански подбуди при незачитане на обществения ред - безпричинно
се нахвърлил с юмруци и удари в областта на главата на К. К., освободен е от
наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание по чл.78 а НК „глоба” в размер на 1000 лв.
Районният съд
правилно е установил фактическата обстановка в съответствие с изискването на
чл.378 ал.3 изр.І-во НПК.
Не се спори по делото, че на 9.06.2016 г.
около 13,30 часа, когато пострадалият К. К., който работел в охранителна фирма
в гр. София, се прибирал от работа с личния си автомобил „****“ по ул.“***“ в гр.
Дупница, на която улица живеел – на номер ** - и завил в междублоковото
пространство, пред автомобила му обърнат с гръб към К. бил обвиняемият А.М.. Затова
и пострадалият натиснал клаксона и направил знак с ръка на подсъдимия М. да
освободи пътя. Подсъдимият се отместил, а пострадалият минал покрай него и
спрял пред входа на блока, в окйто живее, но не слязъл веднага от автомобила си,
а останал да седи в него, за да поправи пепелника. И тогава дясната врата на
автомобила на пострадалия била отворена от подсъдимия, който му се развикал и
пострадалият слязъл от автомобила, като преди това свалил ключовете от таблото и
заедно с телефона и цигарите си ги оставил на предната дясна седалка на
автомобила. При слизането си обаче, предвид агресивното поведение на обв. Ал.М.
пострадалият се навел и взел от земята един камък, за да се защити в случай на
ескалация на агресията на обвиняемия. Обвиняемият пък през отворената врата
взел от предната дясна седалка на автомобила на пострадалия ключовете от
автомобила, телефона и цигарите му и
хвърлил на земята цигарите и запалката, а ключовете задържал у себе си, като му
заявил:“Сега ще дойдат да те пребият“. Пострадалият помолил обвиняемия да му
върне ключовете от колата, но подсъдимият не му ги върнал. В този момент на
терасата на апартамента си, в който живее – на ул.“****“ № 39 ет.* ап.*- се
показал св.Е. Т. – съсед на пострадалия. Пострадалият седнал на тротоара на
улицата и видял, че подсъдимият говори по телефона. Скоро след това при
пострадалия и подсъдимия спряла триколка, от която слязъл синът на обвиняемия А.М.
- К. М.. К. М. се нахвърлил върху пострадалия К., като започнал да го удря с
юмруци в главата, което било видяно от св.Т.. В побоя тогава се намесил и обв.Ал.М.
и двамата ритали пострадалия в гърба. Целият побой бил видян от св.Г. Р., който
случайно минавал покрай това място и който познавал и обвиняемия, и пострадалия
и се намесил, като се опитал да прекрати побоя над пострадалия. Св. Т., който след началото на побоя се прибрал
в апартамента си и излязъл отново на терасата, когато побоят бил приключил,
сигнализирал на тел.112 за случая. На сигнала се отзовали полицейските
служители свидетелите Г. К.и Б. Р..
Пострадалият К. бил закаран в Спешния
център на гр. Дупница, а обв.Ал.М. и синът му К. М. били задържани за 24 часа.
Получените вследствие на нанесения побой от
обвиняемия и синът му на пострадалия К. са установени от СМЕ на в.л.д-р Н. - контузии
на главата, изразяващи се в охлузвания по кожата с травматични отоци в областта
на лицето и окосмената част, охлузвания по кожата на гърба в дясна горна част в
областта на лопатката, които увреждания са причинили болка и страдание на К. К.,
със срок за възстановяване 10-15 дни. Механизмът на получените увреждания е
установен от СМЕ – те могат да бъдат причинени по посочения от пострадалия
начин: удари с юмруци и ритници и събаряне на земята от друго лице или лица. В
заключителната част на експертизата е изрично посочено/ вж л.76 от ДП/, че предвид
разположението на уврежданията в различни плоскости и техния вид, те не биха
могли да се получат само при“опит за вземане на камък от ръцете на пострадалия
и забутване в храстите“, както се твърди от обвиняемия.
Тази фактическа обстановка, както е
посочил и ДнРС, е установена от гласните и писмени доказателства по делото, подробно и мотивирано, в съответствие с
изискванията на чл.305 ал.2 и 3 НПК, анализирани от решаващия съд. Въззивният
съд споделя изцяло извършения доказателствен анализ от ДнРС. Законосъобразно
решаващият съд е кредитирал изцяло като последователни, непротиворечиви взаимнодопълващи
се показанията на свидетелите К. К. и Г. Р./първият е пострадалият, а вторият познава
обв.Ал.М. и е колега на пострадалия и очевидец на целия побой, като случайно
минавал оттам покрай склада за плочки и спортната зала/. Достоверността на
показанията на пострадалия К. е подробно обсъдена от ДнРС и настоящият състав
споделя изцяло тези съображения, поради което не ги преповтаря в настоящото
решение. Показанията на двамата свидетели са непротиворечиви и детайлно
пресъздават нанесения на пострадалия побой, както и са непротиворечиви и относно
това, че побоят е причинен от двама мъже, за които пострадалият е категоричен,
че това е обвиняемият А.М. и неговият син К. М. и което се потвърждава и от
показанията на дошлите на място полицаи. От друга страна, показанията на двамата
свидетели се подкрепят от медицинското свидетелство от МБАЛ-Дупница, издадено
на пострадалия след хоспитализацията му и от установените със СМЕ увреждания на
пострадалия, както и на механизма, по който са причинени. От този механизъм
изрично е изключена версията на обвииняемия, че уврежданията на пострадалия са“
при“опит за вземане на камък от ръцете на пострадалия и забутване в храстите“.
Посоченият в СМЕ механизъм на причиняване на уврежданията кореспондира изцяло с
показанията на пострадалия К. и на св.Р., който е не само очевидец на побоя, но
е и човекът, който се е намесил, за да спре жестокия побой, нанасян на колегата му пред очите му: “Видях,че двама мъже удрят с юмруци друг мъж“, от които
познава обв.А.М. и когато разпознава в
удряния своя колега К., той го хваща за ръцете и се опитва да го издърпа, като
застанал пред по-стария и му казал:“Стар човек си, може ли такова нещо, какво
правите тука, защо биете човека“, като през това време младия продължил с шутове
и юмруци да удря пострадалия, където свари. В един момент пострадалият според
показанията на св. Р. се отскубнал и
побягнал, но „двамата“ го настигнали в градинката и го свалили на земята, след
което „отново започнаха да го бият, ритаха го и двамата където сварят“.
Показанията на св. Е. Т., съсед на
пострадалия, приобщени чрез прочитането им по чл.281 НПК, който видял началото
и края на побоя няма причина да не бъдат кредитирани. Този свидетел е също
очевидец, но на част от случая и е съобщил добросъвестно това, което е видял и
съобщеното от него подкрепя и допълва показанията на свидетелите Р. и на
пострадалия К.. Като важно допълнение към доказателствения анализ на ДнРС
следва да се посочи, че показанията на този свидетел следва да се кредитират изцяло
от досъдебното производство, за които самият той е заявил, че поддържа и
частично тези от съдебното производство,
само в частите им, в които не противоречат на показанията му от ДП. Показанията
му от ДП са дадени месец и половина след случая
и отразяват значително по-пресния спомен за случилото се от показанията
му в СП. Въззивният съд не кредитира показанията му от СП в частта им, в която
са в противоречие със заявеното на ДП и ги възприема в тази част като опит за
оневиняване на обв.Ал.М. - че е видял
само „младия“ да удря пострадалия и че обв.А.М. изобщо не го е удрял, тъй като
на ДП е заявил, че е видял само „младият“ да замахва към пострадалия и
по-нататък не е видял повече, тъй като е имало храсти и не е имал видимост,
където добросъвестно е съобщил за възприетото лично от него.
В тази връзка показанията на полицейските
служители, пристигнали на място – св.К., С. и Р. - също подкрепят с видяното от
тях непосредствено след побоя показанията на пострадалия и на свидетелите Р. и Т.
– че са заварили на място единствено обвиняемия А.М. и сина му, както и
пострадалия К., който бил с наранявания и кръв по лицето. Нещо повече. С
показанията на св.К. се опровергава защитната версия, че пострадалият бил пиян
и е предизвикал скандала. Св.К. в показанията си на л.71 от ДП е заявил, че
пробата за алкохол на пострадалия е отрицателна. На въпроси на защитата в
с.з./л.108-гръб от делото на ДнРС/ относно причината за изследване на
пострадалия за алкохол св. К. е заявил,че няма конкретен спомен защо е било
направено такова изследване – „ може някой да е казал или самото му поведение“.
Св.Р. пък е заявил, че пострадалият е бил със скъсана риза и с охлузвания и че по
пътя към РПУ е изявил желание да го закарат до Бърза помощ, което са и
направили, докато обвиняемият и синът му
отказали да отидат в Бърза помощ, въпреки заявеното от св.Р., че обвиняемият Ал.М. се
държал за главата и казвал, че е ударен с камък, на който факт акцентира
защитата.
Според
св.С. те са разговаряли с пострадалия и със св. Е. Т. “от блоковете на първия
етаж“, както и със св.К. Т., който работи в склада при мястото на побоя. За
свидетеля К. Т.св. С. е заявил:“Спомням си, че той не беше видял точно побоя,
но беше видял потърпевшия с кръв по лицето. Той работи в склада“.
Показанията на св.И. Д., полицейският
служител, работил по преписката, образувана оп заявлеине на пострадалия за
нанесен му побой от непознати лица на 9.06.2016 г., също са в синхрон с
кредитираните и посочени дотук свидетелски показания и логично ги допълват.
След
снемане на обяснения от обвиняемия, исна му и от пострадалия били съставени продупредителни протоколи по
ЗМВР на обв.Ал.М. и на сина му К. М..
А показанията на абсолютно независимия
свидетел К. Т., работещ в склада, потвърдени и от показанията на св.Вл.С.,
допълват показанията на горепосочените свидетели относно вида на пострадалия
след побоя.
Всички посочени дотук гласни доказателства се
допълват взаимно и подкрепят помежду си, от една страна и от друга страна – кореспондират
изцяло с писмените доказателства - медицинските документи по делото и със СМЕ
относно уврежданията на пострадалия и механизма на причиняването им, както и
авторството на деянието от обвиняемия А.М. и неговият син К. М..
Показанията на св.М. И. и Ч./приобщени последните
чрез прочитането им по чл.281 ал.5 НПК/ относно съобщеното с тях за удар с
камък от пострадалия на обвиняемия Ал.М. законосъобразно не са кредитирани от
решаващия съд поради тяхната изолираност от изброения дотук кредитиран изобилен
и нептотиворечив доказателствен материал. Съобщеното от тези свидетели в
резюме, че обвиняемият Ал.М. не е удрял пострадалия от една страна, се
опровергава напълно от всички кредитирани доказателства, изброени по-горе и
най-вече от показанията на самия пострадал и на прекия очевидец на побоя св. Р.,
който прави впечатление, че е познат на обвиняемия и е разпознал първо него, а
след това лежащия на земята пострадал К., както и от заключението на СМЕ относно най-вече
механизма на причинените на пострадалия увреждания. Тези показания са в пълно
противоречие и с показанията на абсолютно независимия свидетел работник в
склада К. Т., който е видял след побоя окървавения пострадал К., както и на
полицейските служители. От друга страна – показанията на св.И. и Ч. не се
подкрепят от никакви други доказателства по делото.
Показанията на св. К. М - съпруга на обв.Ал.М.,
не съдържат факти от значение за делото.
Изложеното обосновава правния извод, че
мотивите на атакуваното решение са базирани на пълен и всестранен доказателствен
анализ и формирано въз основа на него вътрешно убеждение на І-инстанционния съд
при спазване изискванията на чл.14 ал.1 и чл. 107 ал.3 и ал.5 НПК.
С
горното изложение съдът даде отрицателен отговор на възраженията на защитата във
въззивната жалба, допълнението към нея и в пледоарията за необоснованост на
атакуваното решение. Въпреки това изрично следва да се добави още, че авторството
на деянието от обвиняемия Ал.М., разбира се в съучастие със сина му, е доказано
по безспорен и катгоричен начин, както изисква разпоредбата на чл.303 НПК, към която
препраща разп.на чл.378 ал.5 НПК.
Единственият страничен очевидец на целия побой -св.Р., както се посочи вече,
не е близък приятел на пострадалия.Той в показанията си пред съда е заявил, че
познава обв.Ал. М. и след това е разпознал в лежащия на земята колегата си К. К.,
поради което липсва заинтересованост на показанията му в услуга на пострадалия.
Още повече, че показанията му се подкрепят и от показанията на самия пострадал,
които също няма основание да не бъдат кредитирани, за окето подробни
съображения е изложил ДнРС. А тъй като св. Р. е единственият пряк очевидец на
побоя в непосредствена близост и е нямало други свидетели-очевидци, от няма как
който и да е от другите свидетели да
посочи, че той е бил там. Защото всички останали са се появили на
мястото в един по-късен момент – вкл. и св.Е. Т., и св.К. Т., и
свидетелите-полицейски служители.
Що се отнася од показанията на св.Ч., аналогични
на показанията на св.М. И., те не се подкрепят от останалия доказателствен кредитиран
материал, дори и косвено.За удара с камък само се съобщава от обвиняемия и от
св. Р., пред когото самият обивняем е казал това. Но същевременно, както е приел
законосъобразно и ДнРС, самият обвиняем Ал. М. е отказал медицинска помощ, за което
съобщават всички полрицейски служители, както и липсва надлежно медицинско
освидетелставне, за което пред въззивиня съд самият обвиняем заяви, че не е
знаел, че е виновен и затова няма медицинско. Друго би било, ако имаше в
подкрепа на свидетелските показания на св.Ч. и И. и писмено медицинско
освидетелстване на обвиняемия Ал.М.. Защото при пострадалия всички кредитирани доказателства сочат
абсолютно еднопосочно , че му е причинено телесно увреждане по чл.130 ал.1 НК и
то точно от обвиняемия Ал.М. в съучастие със сина му. Безспорно е установено,
че побоят пръв е започнал К. М. - и в показанията на св. Р. и Е. Т. е посочено това.
Но е безспорно също, че в побоя се е включил и обв.Ал.М. и в един продължителен
момент и той, и синът му са удряли и ритали пострадалия“където сварят“. Според
св.Р. побоят е бил нанесен с малко прекъсване на два пъти. Първо започнал с
юмруци да бие опстрадалия синът на обвиняемия Ал. М. веднага след първите удари
от К. м. в побоя се включил и
облвиняемият Ал.М.. След издърпването на пострадалия от св.Р. и отправените от
свидетеля към обвиняемия думи, че е стар човек и защо правят тези неща пострадалият
успял да се измъкне и побягнал. Но той бил настигнат от двамата М. – баща и син
в градинката и бил повален на земята и
от двамата, при който „втори“ побой са му нанасяни удари и ритници и от двамата
„където сварят“ според единствения цялостен очевидец св.Р., който случайно е
минавал оттам, след като се е връщал от пощата, откъдето си взел пенсията.
Некоректно е твърдението в жалбата, че
показанията на св.Ч. и св.И. противоречат само на показанията на св.Р..
Напротив. Те противоречат, както се посочи вече, и са опровергани и от
медицинските документи с посочените в тях увреждания на пострадалия, от СМЕ и от
показанията на пострадалия, на свидетелите-полицейски служители, видели
непосредствено след побоя външния вид на пострадалия. Това напълно опрогава
показанията на Ч. и И., че изобщо пострадалият не е удрян от обвиняемия. Защото
непосредствено след инцидента пристигналите полицаи са единодушни, че на мястото
са били само пострадалият, обвиняемият Ал.М. и синът му К. М.. Други хора е
нямало, а пострадалият е седял на земята с окървавено лице.
А показанията на свидетеля Р. „се ползват с
особено доверие от съда“, както е посочено в абзац последн от стр.2-ра на
допълнението към жалбата, защото са в синхрон с всички останали доказателства. Относно
показанията на св.Е. Т. въззивният съд направи уточнение относно доказателствената
стойност на показанията му и че следва да
се кредитират показанията му от ДП и че
не се кредитират частично показанията му от СП относно това, че не е видял обв.Ал.М. да удря пострадалия, тъй като се
кредитират в тази част показанията му от ДП – че синът М. е замахнал към пострадалия
и повече не е имал видимост поради храстите. Опроверга се от показанията на св.
К. и твърдението за употребен алкохол от пострадалия, който свидетел е заявил,
че са му направили проверка за употреба на алкохол с техническо средство и
пробата била отрицателна.
Предвид изложеното е несериозно да се говори
за“спорна фактическа обстановка“, каквато вижда заищтата, тъй като противоречието
в свидетелските показания е само досежон от една страна, кредшитираните
показания на всички свидетели и от
другата страна – само показанията на свидетелите И. и Ч., неподкрепени от
никакви други доказателства, и това подробно е обсъдено както от решаващия съд,
така и от въззивния съд в настоящото решение. Достатъчно внимание по-горе при
обсъждане на доказателствата въззивинят съд обърна на показанията на св.Е. Т. от
ДП и СП с направеното уточнение в кои часит кои части следва да бъдагт
кредитирани вторите и основанията за това. При така събраните доказателства е абсолютно опровергано твърдението на заищтата, че между
пострадалия и обвиняемия Ал.М. не е имало никакъв физически контакт.
Относно взетия камък от пострадалия самият
той казва, че го е взел с превантивна цел –да се защити от агресия и не се
установи този камък да е бил използван за нанасяне удар на обвиняемия Ал.М..
Опровергано е и твърдението на защитата в
пледоарията, че вещото лице изрично бил заявил, че „ударите не са така
групирани, че да дават основание на съда, че са нанесени от повече от едно
лице“. Точно обратното. Изрично в СМЕ, в заключителната й част/л.76 от ДП/, е
записано следното: „Предвид разположението на уврежданията в различни плоскости
и техния вид, те не биха могли да се получат само при“опит за вземане на камък
от ръцете на пострадалия и забутване в храстите“. А при приеммането й в с.з. е
заявил, че не може да посочи кои от уврежданията точно от кого от двамата
първоначални обвиняеми са причинени, в частност кои от уврежданията са
причинени от единствения останал обвиняем. Но че той е участвал в причиняването
им, се установ и безспорно по делото.
По никакъв начин не се установи верността на
твърдението на защитата за конфликт на личностна основа между пострадалия и
обвиняемия. Напротив.Установи се безспорно, че когато пострадалият се е
прибирал към блока, в който живее, на платното е бил обвиняемият и пострадалият
му е свирнал с клаксона и посочил с ръка да се махне. Това е единственото
им“съприкосновение“, ако изобщо може да се употреби тази дума, преди побоя. След
което обвиняемият се е приближил до колата на пострадалия, отворил е дясната
предна врата и започнал да му крещи, а след слизането на пострадалия той е взел
ключовете, телефона му и цигарите му именно от тази предна седалка и последните
две вещи е хвърлил на земята, а ключовете отказал да му върне. Всички тези действия,
извършени от обвиняемия, сочат на предизвикателно и агресивно поведение от
негова страна към пострадалия, а не обратното. Но обвиняемият не спрял дотук.
Той се обадил по телефона и дошъл синът му, който започнал без абсолютно
никаква причина да бие пострадалия и в този бой незабавно се включил подобаващо
и обвиняемият Ал. М.. Неслучайно полицейските служители, след разпита и на
тримата –пострадалия и баща и син М.- съставили предупредителни протоколи само на
М., но не и на пострадалия К.. При тези безспорно установени факти е необосновано
да се твърди наличие на личностен конфликт между тях, който изключвал хулигански
мотиви. А пък и константната съдебна практика в последните години допуска наличие
на хулигански подбуди и в случаи на наличен личностен конфликт, когато обаче
личностният конфликт излиза извън тесните си рамки и прераства в хулигански
подбуди.
Тези изводи не се променят от изнесеното в
показанията на св.Р., че пред него обвиняемият М. се държал за главата и казал,
че пострадалият го ударил с камък. Същевременно“удареният“ обвиняем категорично
отказал да ползва предложена му от полицаите медицинска помощ, каквато обаче с
хоспитализация била оказана на пострадалия.
При
така установеното от фактическа страна след задълбочения доказателствен анализ
е законосъобразен извода на І-инстанционния съд за съставомерност на обвинението за извършено от А.М.
престъпление по чл.130 ал.1 т.12 НК.
Както се посочи вече, авторството на деянието е установено по несъмнен начин от показанията
на пострадалия К. К., на единствения очевидец, озовал се случайно на мястото –
св.Р., на св.Т., видял началото на конфликта и побоя и външния вид на
пострадалия при пристигането на полицията, на св. К. Т.- работник на склада, който
също видял окървавеното лице на пострадалия и от показанията на пристигналите
на място полицейски служители.
От
обективна страна също безспорно е установено, че именно обв.Ал.М., в съучастие
със сина си К. М., по отношение на когото производството е прекратено на
осн.чл.289 ал.1 във вр. с чл.24 ал.1 т.1 НПК , като е нанесъл удари с юмруци и
с ритници по главата и гърба, е причинил на пострадалия К. К. лека телесна
повреда по см.на чл.130 ал.1 НК - контузии на главата, изразяващи се в
охлузвания по кожата с травматични отоци в областта на лицето и окосмената
част, охлузвания по кожата на гърба в дясна горна част в областта на лопатката,
които увреждания са причинили болка и страдание на К. К., със срок за
възстановяване 10-15 дни. Механизмът на получените увреждания е установен от
СМЕ – те могат да бъдат причинени оп посочения от пострадалия начин: удари с
юмруци и ритници и събаряне на земята от друго лице или илца.Предвид
разположението на уврежданията в различни плоскости и техния вид, те не биха
могли да се получат само при“опит за вземане на камък от ръцете на пострадалия
и забутване в храстите“, се сочи изричон в експертизата.
Безспорно е установено, че деянието е
извършено от обвиняемия по хулигански подбуди. Настоящият състав споделя
съображенията на І-инстанционния съд в мотивите на атакуваната присъда относно този елемент от фактическия състав на
деянието, като към тях добавя и собствените си подкрепящи ги съображения. Между
пострадалия и обвиняемия не е имало някакъв преходен конфликт или каквито и да
било други отношения. Всичко се е случило
на процесната дата 9.06.2016 г., когато пострадалият, прибирайки се от работа с
колата си, е свирнал с клаксона на обвиняемия да освободи пътното платно.
Вследствие на това обвиняемият отишъл до колата на пострадалия, отворил дясната
предна врата и след като пострадалият излязъл от колата, обвиняемият му взел
телефона, цигарите и ключовете от дясната седалка, като телефона и цигарите хвърлил
на земята, а ключовете задържал у себе си. Непосредствено след това се обадил
на сина си по телефона, който веднага се отзовал и още със самото слизане от
триколката започнал да удря пострадалия, като в побоя незабавно се включил и
обвиняемия Ал. М.. Двамата започнавли да налагат пострадалия с юмруци и го
повалили на земята, като го ритали . За малко с помощта на св.Р. пострадалият
успял да се отскубне, но бил настигнат от обвиняемия и синът му и бил повален в
храстите в градинката, където и двамата продължили да го бият и ритат“кой където свари“. Поведението на
пострадалия по никакъв начин не се установи да е провокирало с нещо обвиняемия
и сина му. Недоказана остана версията за удрянето на обвиняемия Ал.М. с камък
от пострадалия по подробно посочените по-горе съображения. Времето, мястото, на
което е извършено деянието, както и предхождащото побоя поведение на обвиняемия
М. с вземането ключовете, телефона и цигарите
на пострадалия, без последният с нищо да го е предизвикал – всичко това
формира убеждениеот, че обв. М. е извършил престъплението единствено по
хулигански подбуди. Свирването с клаксона за отстраняване на обвиняемия от
пътното платно е единственото извършено от пострадалия действие по отношение на
обвиняемия Ал.М.. Поведението на
обвиняемия преди побоя и по време на него е лишено от всякаква логика и всички извършени от него обективни действия,
посочени вече, обосновават признака“хулигански подбуди“ по см. на чл.131 ал.1
т.12 предл. І-во НК.
От
субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл, като към
съображенията на ДнРС следва да се
добави, че субективната страна на едно престъпление отразява осъзнаване от
дееца на обективните елементи на престъплението. Затова за умисъла на дееца се
съди по обективно извършените от него действия. Като е удрял и ритал заедно със
сина си на публично място, на улица в гр.*******, по обедно време пострадалия, обв.Ал.М.
е съзнавал, че извършва противоправно деяние – че причинява телесно увреждане и
че това телесно увреждане е причинено по хулигански подбуди, без самият
пострадал да го е предизвикал или провокирал с нещо, но е желаел настъпването
на вредните последици от него.
При така установеното по безспорен начин в
синхрон с изискването на чл.303 НК законосъобразно ДнРС е признал обвиняемия за
веновен по повдигнватото му обивнение.
При определяне на наказанието на обвиняемия законосъобразно е приложил
разпоредбата на чл.78 а НК поради наличие на всички условия за това –
обвиняемият е с чисто съдебно минало, за престъплението се предвижда наказание
ЛС до 3 години и тази разпоредба не е прилагана по отношение на него. ДнРС е
отчел и факторите оп чл.47 ал.1 НК и предвид
възрастта, чистото съдебно минало и добросъвестното процесуално поведение,
които е приел за смекчаващи обстоятелства, след като го е освободил от наказателна
отговорност, му е наложил административно наказание“глоба“ в минималния
законов размер от 1000 лв.
По така изложените съображения решението
на ДнРС е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. То
не страда от посочените в жалбата и пледоарията на защитата пороци, окито
опдробон бяха обсъдени в настоящото решение. Пир служебната проверка на
атакуваното решение не бяха открити други негови пороци, различни от сочените в
жалбата, налагащи негоивата отмяна с постановяване ан обратен оправдателен
резултата, в каквато насока беше искането на защитата.
Предвид изложеното и на основание чл.338 НПК, Кюстендилският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 53/4.02.2020 г. на ДнРС, постановено по АНД № 1008/2017 г. по
описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: