Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 10.12.2014г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-ти
бр. състав, в
публично заседание на десети октомври, две хиляди и четиринадесета година в
състав:
СЪДИЯ: Таня Орешарова
при участието на секретаря
Е.П. и прокурора Любомир М., като разгледа докладваното от
съдията гр.д.№9441 по описа на 2013
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.336 и сл ГПК.
Ищецът Й.С.П., излага в исковата си молба, че ответникът С.Й.П.
е негов син и страда от психично заболяване с диагноза параноидна шизофрения от
1997год. и съС.ието му се влошава. Посочва, че ответникът се намира на лечение в психиатрична болница „С.И.Р.”, гр.Н.И. след
като е настанен на задължително лечение от съда, но не е настъпило подобрение в
съС.ието му. В молба уточнение от 28.11.2013год. е посочил, че поведението на
ответника често е агресивно към околните, а понякога и към самия себе си, като
налита на бой, чупи вещи, гневен е към всички, които го заобикалят. Много често
има халюцинации, като чува гласове, вижда хора, които го преследват, не полага
грижи за себе си, не поддържа елементарна хигиена, затваря се в себе си, гледа
в една точка, има несвързан говор, стои на едно място и е неадекватен. Сочи
също така, че не съдейства на лечението си, отказва такова независимо, че
лечението му е задължително и не може сам да се грижи за себе си и интересите
си. Поради което иска поставянето му под пълно запрещение. В съдебно заседание
ищеца лично и чрез своя представител по делото адв.П. поддържа исковата молба
и искането за поставяне на ответника под пълно запрещение. Излага също така, че
ответникът не може сам да живее, да се къпе и облича, много често се налага да
влиза в болница, не може да се контролира, ходи в магазина, в който пазарува и
хвърля стока, повишава тон и е повикана
полиция, като е задържан и изпратен в болница. Ответникът притежава недвижим
имот на свое име и има опасност да бъде излъган и единствено за него се грижи
ищецът, но неговото здравословно съС.ие не е добро и не може сам де се грижи за
ответника.
Ответникът С.Й.П. не е подал
писмен отговор на исковата молба и е изслушан от съда по реда на чл.337, ал.1
от ГПК в няколко съдебни заседания, последното на 10.10.2014год. и е
констатирано, че знае на колко години е, кога е роден, коя е годината сега, но след като е доведен
от болницата, където е настанен, заявява, че идва от къщи, не знае какви
лекарства пие, не знае какво може да си купи с 20лева. Отговаря на въпросите едносрично
с „да” и „не” или с една дума, не изпитва желание да отговаря, изнервя се,
разхожда се и иска да си ходи. Не може да се осъществи пълноценен контакт, на
повечето въпроси не отговаря и мълчи. На въпроса може ли да се грижи за себе си
отговаря, че може, но не може да отговори къде ще живее и иска баща му де се
грижи за него.
Представителят на СОФИЙСКА
ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА прокурор М. счита, че следва да се допусне поставянето под пълно запрещение на ответника тъй като ще бъде
в негов интерес.
Съдът, като прецени
събраните доказателства, становището и доводите на страните, съобразно чл.235
от ГПК, намира за установено следното:
Не
се спори по делото и видно от приложените удостоверение за раждане, издадено от
СО, Д. и решение на СРС от
26.05.2004год., постановено по гр.дело №782/2004год., че С.Й.П. е роден на ***год.
в гр.София, ищецът Й.С.П. е негов баща, родителите му са разведени, като на
бащата е поверена грижата за сина и ползването на семейното жилище- етаж от
къща в кв.Д..
С
решение от 14.05.2013год. на СРС, 23-ти състав, постановено по гр.дело
№6276/2013год. е настанен С.П. на
задължително лечение, стационарна форма за срок от два месеца в ДПБ”С.И.Р.”,
като информираното съгласие следва да се дава от баща му Й.П..
Приложено
е експертно решение на ТЕЛК, психични заболявания, София град от 31.07.2013г., в което е посочено, че на С.Й.П. е определена 71%
трайно намалена работоспособност, за срок от три години, с водеща диагноза- параноидна
шизофрения и начална дата на инвалидизиране 16.05.2013год.
Посочено е в мотивите на решението, че параноидната шизофрения е с голяма
давност, нелекувана адекватно и са противопоказни труд със значително
психофизическо натоварване.
Приложени
са удостоверение от МБАЛ Александровска ЕАД, епикризи от ДПБ И.Р., в които е посочено, че С.Й.П. е
бил на лечение в психиатрична болница през 2001год., 2003 и 2004год. с диагноза
параноидна шизофрения и е дадена препоръка за продължително лечение в
психиатрична служба с рехабилитационна програма.
Приложени са епикризи от 22.07.2013год., от
26.11.2013год. и от 16.04.2014год. от които се установява, че за периода 04.04.20913год.
и към датата на производството по делото, ответникът С. Й.П. е на лечение в ДПБ
„С.И.Р.” с водеща диагноза-параноидна шизофрения и повод за настаняването му-
задължително лечение по решение на СРС, с влошено психическо съС.ие и агресия
към околните при постъпването. Посочено е че след проведеното лечение съС.ието
му се стабилизира, но остава некритичен към заболяването си и постъпките си, с
персистираща актуална психопатологична продукция и напреднала личностова
промяна от шизофренен кръг и продължава да се лекува в първо мъжко отделение на
болницата.
От заключението на
приетата съдебнопсихиатрична експертиза, изготвена от вещото лице д-р К.-психиатър,
след запознаване с медицинската документация за ответника, извършено
психиатрично изследване и освидетелстване на ответника, което съдът кредитира като компетентно и задълбочено изготвено, се установява, че ответникът С.Й.П. страда от параноидна шизофрения, което е същинско психично заболяване,
приравнено на продължително разстройство на съзнанието и не е в съС.ие, да се
грижи сама за себе си, за своите работи и защитава своите права и интереси. Вещото
лице е посочило, че съС.ието на ответника при прегледа е в ясно съзнание,
психомоторно спокоен, но по време на разговора става напрегнат, не поддържа
очен контакт, реч слабо информативна, задоволително ориентиран за собствена
личност, място и време, без съзнание за психично заболяване, некритичен към
поведението си, негавистичен, емоционално враждебен, волево-импулсивен с гневни
отреагирвания, намалено активно внимание, суспектен за слухови халюцинации-по
време на прегледа се оглежда, ослушва, мисловния процес е разкъсан,
паралогичен, памет и интелект-болестно трансформирани. Посочено е, че
шизофренията протича с разстройство в емоционално-волевата сфера и мисленето,
поведението се детерминира от промените в тези сфери, нарушава се
мотивационната способност и отчитане на морално-етичните и правни последици от
действията. При ответника заболяването е довело до загуба на продуктивността,
стесняване на интересите, преустановяване на социалната свързаност,
неспособност за установяване и поддържане на емоционални връзки, липсва
възможност за достатъчно адекватно функциониране, включително и в рамките на
близкото обкръжение. Налице е социална дезадаптация, приемането на медикаменти,
хранене и поддържане на хигиена при ответника се осъществява под контрол на неговия
баща и ответникът не може да планира и осмисля ежедневието си, да прави разумен
разчет на парите си и настъпилите негативни промени са необратими. Настъпили са
когнитивни нарушения, като е нарушена
способността да възприема, мисли, обработва информацията и да програмира
адаптивно поведение. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че ответникът
следва да приема непрекъснато лекарства, да посещава психиатър, който да следи
неговото съС.ие и как се отразява приема на лекарствата, нуждае се от
непрекъснат контрол и грижа на човек до него, като и при прием на лекарства не може да се
възстанови неговото психическо здраве и да се подобри. При спиране на лечението
може отново да стане агресивен.
Представени са
писмени доказателства нот. акт за покупко- продажба от 1997год. и договор за доброволна делба от 03.04.2002год.
от които е видно, че С. Й.П. е собственик на недвижим имот УПИ с площ от 400
кв.м. в кв.Д., с едноетажна жилищна сграда на 51 кв.м. и гараж на 26 кв.м.
Свидетелят Кехайов,
приятел на семейството на ищеца посочва, че се вижда със С.и впечатлението му
е, че той е неадекватен, не поздравява, не може нищо да прави сам, като баща му
го къпе, облича, не може да стои сам в къщи. Знае, че С.е настанен в болница в
Курило, отслабнал е видимо и съС.ието му е същото. Знае, че С. е правил
проблеми в един магазин в Д. преди да го приберат в болницата и ако за него
няма някой който да се грижи става агресивен.
Свидетелят К.
посочва, че са колеги с ищеца, работили са заедно и сега помага в бизнеса на
бащата, като негов сътрудник. Знае, че С. от половин година не е в къщи, а е в
болница по лекарска преценка. Смята, че С. не може да прави нищо сам и баща му
е този който се грижи за него. Когато е идвал в офиса се е държал неадекватно,
пушел, когато веднъж отишъл в дома му и
го поздравил, С. дошъл зад него хванал
го и започнал да го гони.
Представен е доклад и допълнение към социален доклад от ДСП Красно
село, в който е посочено, че ответникът получава пенсия от 187,75лв., не
работи, единствения който полага грижи за него и го издържа е неговият баща и няма близки или
роднини, които да оказват помощ на бащата в грижите за С., като между двамата
съществува доверие и емоционална връзка. Посочено е, че във връзка с влошеното
здравословно съС.ие на бащата и липсата на подкрепа от други лица, за
полагането на адекватни грижи за ответникът
е подходящ частен дом за хора с психични увреждания., което не изключва
родителския ангажимент, посещения, внимание, материална подкрепа, които ще му
оказва за в бъдеще бащата.
Приложен е договор
от 17.07.2014год. за предоставяне на социални услуги и грижи
при месечно възнаграждение от 600лв. и не се спори по делото, че
ответникът С. Й.П. е настанен в частен
дом в Констинброд, където се грижат за него.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира, че се налагат следните правни
изводи:
Ищецът е сезирал
съда с искане за поставяне на ответника С. Й.П., негов син, под пълно
запрещение и с оглед на разпоредбата на чл.336 от ГПК, която предвижда, че
поставяне под пълно или ограничено запрещение може да бъде поискано с искова
молба от съпруг, от близък роднина, от прокурора и от всеки, който има правен
интерес от това, ищецът като родител на ответника е в кръга на лицата, които
могат да инициират настоящото производство, образувано по иск с правно
основание чл.5 от ЗЛС.
В изпълнение на
специалната процедура, уредена в гл.28 от ГПК за производството за поставяне
под запрещение, съдът е придобил лично впечатление от съС.ието на ответника, като същия е изслушан в три
съдебни заседания, отговаря лаконично, едносрично
с да и не, с нежелание на въпросите, не може да каже от къде идва, не знае
стойността на парите и какво може да си купи с тях, бързо губи търпение, не знае,
че има психично заболяване, смята, че
може да живее сам, но не знае къде, напряга се и се изнервя, не отговаря на
повечето въпроси, като не желае контакт, дори визуален и заявява желание баща
му да се грижи за него.
С оглед разпоредбата
на чл.5 от Закон за лицата и семейството непълнолетните и пълнолетните, които
поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи се
поставят под пълно запрещение и стават недееспособни. За да бъде поставено едно
лице под запрещение, поради пълната му недееспособност или ограничена такава,
следва да се установи наличието на двата критерия в тяхната кумулативна
даденост: душевна болест или слабоумие на лицето, чието запрещение се иска
/медицински критерий/ и невъзможността на страдащия от такава болест или
слабоумие да се грижи за своите работи /юридически критерий/.
В настоящия случай от заключението
на приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза, което съдът кредитира
като компетентно изготвена и обоснована, е видно, че при ответника е налице параноидна
шизофрания и заболяването представлява продължително разстройство на съзнанието,
същинско психично заболяване и е довело до социална дисфункция, трайно намалена
социална адаптация и трайна нужда от подкрепа за осъществяване на социалното
функциониране. При тази степен на психично разстройство ответникът не може да
полага грижи за себе си, да се самообслужва и да преценява и защитава личните и
имуществените си интереси. При ответника заболяването е довело до загуба на
продуктивността, стесняване на интересите, преустановяване на социалната
свързаност, неспособност за установяване и поддържане на емоционални връзки, не
може да планира, да осмисля ежедневието си, да прави разумен разчет на пари, с
които разполага, липсват всякакви интереси, настъпили са когнитивни нарушения-
в способността на възприема, мисли, да обработва информация и да програмира
адаптивно поведение, не може да прави логически връзки, лесно може да се
манипулира и разчита единствено за съществуването си, включително и за
ежедневните си нужди- от храна, пазаруване, хигиена и лечение на своя баща.
Предвид съвкупната
преценка на доказателствата по делото, на заключението на съдебнопсихиатричната
експертиза, неоспорено от страните, писмените доказателства по делото,
свидетелските показания и на преценката на поведението на ответника при изслушването му в съдебните заседания по
делото, възприето от съда в изпълнение на изричната процедура за разглеждане на
исковете с правно основание чл. 5 ЗЛС и задължителните указания дадени в ППВС №
5/79 г., настоящият съд приема, че ответникът
при констатираната степен на психично разстройство не може сам да се грижи за себе си и да защитава интересите си,
което обосновава и извода, че е недееспособен, като това налага уважаване на
предявения иск и поставянето под пълно
запрещение и определяне на настойник.
Настоящият състав на
съда също така съобрази и решение №12 от
17.07.2014год. на Конституционния съд, с което е отхвърлено искането на омбудсмана за
установяване на противоконституционност на чл.5, ал.1 ЗЛС по отношение на думите ”и стават
недееспособни” и на чл.5, ал.3 от ЗЛС и в тази връзка становището, че посочените разпоредби трябва да бъдат
тълкувани стеснително и единствено по начин, който изпълнява конституционното
изискване да се даде защита на правата на хората с психически увреждания. Като именно настойникът с оглед на чл.164,
ал.3 от СК е длъжен да се грижи за ответника, да управлява имуществото му,
включително да поддържа лечение и да го представлява пред трети лица.
Воден от
гореизложеното, Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО
ЗАПРЕЩЕНИЕ С. Й.П., с ЕГН:**********, с поС.ен адрес: гр.
С., кв.Д., ул.”Г. п.” №* по
искане на Й.С.П., с ЕГН **********, негов
баща, със същия адрес.
След
влизане на решението в сила препис
от същото да се изпрати на органа по настойничество по поС.ния адрес на
ответника за определяне на настойник.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните и връчване на препис от същото.
СЪДИЯ: