Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 09. 08.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
- Русе, в публично заседание на 13 юли през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Съдия: ИНА РАЙЧЕВА
при секретаря ………… ДИАНА МИХАЙЛОВА .........……… и в присъствието на прокурора ……..... РАДОСЛАВ ГРАДЕВ
………… като разгледа докладваното от съдията .................. Райчева
……... адм. дело №
109 …………… по описа за 2018 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ. Ищецът Г.Й.М. *** е предявил иск срещу Областна дирекция на МВР - Русе за
присъждане на обезщетение в размер на 15 090,90 лева за претърпени имуществени
вреди в резултат на незаконосъобразни бездействия на служители на Областна
дирекция на МВР – Русе, ведно със законната лихва от датата на причиняване на
вредите до деня на завеждане на исковата молба и законната лихва от деня на
завеждане на иска до окончателното му изплащане. Претендира и присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът по иска – Областна дирекция на МВР - Русе, чрез процесуален
представител главен юрисконсулт Г. Д. в писмен отговор вх. № 1047 от 04.04.2018
г., в съдебно заседание в хода по същество на делото и в депозирани по делото
писмени бележки оспорва изцяло предявения иск като излага съображения за неоснователността
му. Претендира заплащане на разноски по делото – за юрисконсултско
възнаграждение.
Прокурорът дава заключение, че искът е неоснователен.
Съдът, като обсъди и прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите по
делото писмени и гласни доказателства, както и становищата на страните, приема
за установено следното:
Предявен е иск за обезвреда с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за
заплащане на обезщетение в размер на 15 090,90 лева за понесени имуществени
вреди от незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица при Областна дирекция
на МВР - Русе.
В исковата молба М. твърди, че на 06.03.2013 г. било влизано в апартамента
му, намиращ се на адрес: гр. Русе, ул. „*“ № 70, бл. „*“, вх. Б, ет. 3,
откъдето били откраднати златни накити.
Ищецът счита, че в резултат на незаконосъобразни бездействия на служители
на ОД на МВР – Русе, които, както твърди, „вместо да извършат проверка на
място, да вземат пръстови отпечатъци, да съставят огледен протокол, снимки, да
проверят как е била отключена бравата ми …, да разпитат веднага съседите и да
направят всичко възможно по „горещи следи“ …, да фиксират местопроизшествието и
да извършат необходимите за това неотложни действия … си тръгнаха!“.
Твърди още, че на 07.03.2013 г. е посетил полицията и е депозирал жалба за
откраднатите златни накити, като при разговор с мл. ПИ К. и инсп. М. е поискал
да бъде извършена проверка на жилището на съседите му, според него ромско
семейство, заявил е и за предходни случаи на кражби във входа, опити да се
проникне в жилището му, заявил е, че във входа влизат непознати лица, роднини
на ромите и че има съседи, които могат да потвърдят думите му.
В исковата молба се твърди също така, че на 08.03.2013 г. М. отново е
посетил Първо РУ на МВР – Русе, като е поискал служителите К. и М. да извършат
проверка на жилището му, но те му заявили, че вече имало определен наблюдаващ
прокурор и той ще ръководи разследването.
Твърди, че въпреки разпорежданията на прокурор, полицейските служители
бездействали, поради което и извършителите на кражбата от дома му не били
открити.
Претърпял имуществени вреди в посочения по-горе размер, представляващи
стойността на откраднатите златни накити, тъй като полицейските служители не
били упражнили правомощията си, дадени им в ЗМВР – чл. чл. 61 – 107 при
разследване на кражбата.
По фактите
С оглед установяване на релевантни за правния спор факти и обстоятелства по
делото са изискани и представени с писмо вх. № 1284 от 25.04.2018
г. от Районна прокуратура - Русе материалите по
досъдебно производство пр. преписка № 980/2013 г.
ДП № 2626/2013 г.
по описа на РП - Русе.
От съдържащите се писмени доказателства се установява, че на 06.03.2013 г. мл.
експерт К.Д.К. – мл. ПИ в група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна
полиция“ към Първо РУ при МВР – Русе бил дежурен по произшествия. Около 18:00
ч. той бил изпратен от дежурния по сигнал за взломено жилище на адрес: гр.
Русе, ул. „*“ № 70, бл. „*“, вх. Б, ет. 3. При пристигане на
местопроизшествието там бил ищецът М.. В негово присъствие било установено, че
по вратата няма взлом, че тя била отключена, като ключът за апартамента бил от
вътрешната страна. Това потвърдил на място и ищецът, който собственоръчно към
този момент написал декларация, че не му е извършена кражба от апартамента,
като входната врата от апартамента била без следи от взлом. Секретното
заключващо устройство било в нормално състояние и работело нормално. Заявява,
че не желае да се извършва оглед на жилището му и не желае да се води съдебно
производство (л. 10 от досъдебно производство пр. преписка №
980/2013 г. ДП № 2626/2013 г. по описа на РП – Русе).
Впоследствие на 11.03.2013 г. ищецът подава до РП – Русе жалба относно извършена
на 06.03.2013 г. кражба от дома му, като към жалбата прилага и опис на
откраднатите според него вещи, сред които и златни накити (л. л. 7 и 8 от досъдебно
производство пр. преписка № 980/2013 г. ДП № 2626/2013 г.
по описа на РП – Русе). По повод на тази жалба с постановление на прокурор при
РРП по преписка 980/2013 г. била назначена проверка, която била разпределена на
инсп. К. М., свидетел по настоящото дело. След като приключил работата по
първоначалната преписка, инсп. М. я докладвал със справка (л. 4 от досъдебно
производство пр. преписка № 980/2013 г. ДП № 2626/2013 г.
по описа на РП – Русе). Видно от тази справка, в хода на извършената проверка
по жалбата са извършени редица действия: изискани са допълнителни обяснения от М.
с цел подробно описание на златните накити; проведени са беседи с живущите в
апартамента до този на ищеца, както и с останалите живущи във входа на блока,
но свидетели на случая не са установени; проверен е районът за наличие на
видеокамери, записите от които биха могли да спомогнат за установяване на
извършителя, но такива не са открити; извършени са и проверки в заложни къщи и
оказиони, с цел установяване на липсващите вещи.
След като се е запознал с материалите по първоначалната преписка
наблюдаващият прокурор е преценил, че е налице законен повод по смисъла на чл.
208, т. 1 от НПК и достатъчно данни по смисъла на чл. 211, ал. 1 от НПК, от
които може да се направи основателно предположение, че е извършено
престъпление, като при наличието на тези предпоставки на 18.04.2013 г. с
постановление на наблюдаващия прокурор е било образувано и досъдебно
наказателно производство ДП № 2626/2013 г.
по описа на РП – Русе, което да се проведе срещу неизвестен извършител за
извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, за това, че на 06.03.2013 г. в гр. Русе чрез използване на техническо
средство ключ, отнел чужди движими вещи, сред които златни накити – 22 броя, от
владението на Г.Й.М. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои (л. 1 от досъдебно производство пр. преписка № 980/2013 г. ДП № 2626/2013 г. по описа на РП – Русе).
Видно от постановлението за образуване на досъдебното наказателно
производство наблюдаващият прокурор е разпоредил в хода на разследването да се
разпитат установените свидетели; да се разяснят правата по НПК на пострадалото
лице; да се извършат всички останали следствени действия, необходими за
установяване на обективната истина и авторството на деянието.
От заключително мнение за спиране на образуваното досъдебно наказателно
производство от 17.06.2013 г. на разследващ полицай при ОД на МВР – Русе става
ясно, че в хода на разследването били извършени всички възможни следствени
действия по установяването на извършителя и инкриминираните вещи, но въпреки
това извършителят на деянието и свидетели – очевидци на същото, не са
установени в рамките на законоустановения срок, както и водеозаписи от
охранителни камери, поради което на основание чл. 199 и чл. 235 от НПК разследващият
полицай предлага досъдебното производство пр. преписка №
980/2013 г. ДП № 2626/2013 г. по описа на РП – Русе да се изпрати на РП – Русе с мнение за спиране на основание чл. 244, ал.
1, т. 2 от НПК, поради неразкриване на извършителя (л. 82 от досъдебно
производство пр. преписка № 980/2013 г.
ДП № 2626/2013 г.
по описа на РП – Русе).
С постановление от 25.06.2013 г. на прокурор при РП – Русе досъдебното
наказателно производство е спряно, като с определение от 31.07.2013 г. на РС –
Русе постановлението е било потвърдено.
С писмо
вх. № 1272 от 25.04.2018
г. от Районна прокуратура - Русе е представена преписка вх. № 2896/2013 г. по описа на РП - Русе, с оглед
изясняване обстоятелствата дали е извършено длъжностно престъпление по чл. 387
от НК.
Видно от съдържащите се в тази преписка писмени доказателства, с
постановление на ОП – Русе от 14.02.2015 г. по пр. № 1663/2013 г. е потвърдено
постановление на РП – Русе от 05.01.2014 г. за отказ да се образува досъдебно
производство по пр. № 2896/2013 г.
В мотивите на постановлението е посочено, че липсват данни за нарушение или
неизпълнение на служебни задължения от страна на полицейски служители, свързани
с бездействие от тяхна страна, изразяващо се в неизвършен оглед на
местопроизшествието – кражба от дома на М. и непредприемане на действия за
разкриване на извършителите на тази кражба. Прието е, че при първоначалните
действия на полицейските служители на 06.03.2013 г., извършени след подаване на
сигнала за проникване в дома на М., не са допуснати нарушения или неизпълнение
на служебни задължения, с оглед неизвършване на оглед на местопроизшествието и
непредприемане на други неотложни следствени действия, тъй като към този момент
полицейските служители не открили следи от взлом, обстоятелство твърдяно и от М.,
който декларирал писмено, че не желае провеждането на оглед.
Посочено е още, че след подадената от ищеца жалба на 11.03.2013 г. било
образувано досъдебно наказателно производство, по което били извършени всички
възможни процесуалноследствени действия, като било преценено, че извършването
на оглед било безпредметно поради изминалия дълъг период от време и
незапазването на местопроизшествието. Извършените процесуалноследствени
действия не довели до установяване на извършителя, поради което производството
било спряно, а постановлението за спиране – проверено по съдебен ред.
Постановление на ОП – Русе от 14.02.2015 г. по пр. № 1663/2013 г. е
потвърдено с постановление от 13.05.2015 г. на АП – Велико Търново.
На л. 8 от досъдебно производство пр. преписка № 980/2013 г. ДП № 2626/2013 г. по описа на РП – Русе се съдържа опис на вещите, които според М. са били откраднати от дома му
на 06.03.2013 г., сред които са описани и визираните в настоящото съдебно
производство златни накити.
За подробно описаните вещи, сред които и златни накити, в хода на
досъдебното наказателно производство М. не представя снимки, фактури за
закупуването им или други документи за собственост или идентификация (посочено
в заключително мнение за спиране на образуваното досъдебно наказателно
производство от 17.06.2013 г. на разследващ полицай при ОД на МВР – Русе на л.
82 от досъдебно производство пр. преписка № 980/2013 г. ДП № 2626/2013 г. по описа на РП – Русе).
Във връзка с установяване вида и конкретизиране на откраднати вещи - златни
накити, в настоящото съдебно производство ищецът представя писмени
доказателства с молба вх. № 1204/18.04.2018 г. - заверени преписи от: квитанция за внос № 04363/26.10.1979 г.;
квитанция за внос № 04370/02.01.1980 г.; Митническо валутна декларация;
декларация за внасяне на личните валутни ценности в страната от 29.10.1979 г. (л.
л. 35 – 40 от дело). Въз основа на данните в тези документи липсва основание да
се приеме, че е установена по категоричен начин идентичност между описаните в
тези митнически документи стоки и вещите – златни накити, предмет на посегателство
на 06.03.2013 г. Това е така не само с оглед съпоставка между съдържанието на
тези документи и описа на заявените като откраднати на 06.03.2013 г. вещи, но и
с оглед на данните за предходно престъпно посегателство, за което ищецът
представя заверен препис от присъда от 31.05.2005 г. по НОХД № 127/2005 г. на РС
– Русе (л. л. 62 и 63 от делото). В депозирана по делото молба от 10.07.2018 г.
М. твърди, че откраднатите вещи на 06.03.2013 г. – златни накити са нови
бройки, независимо че са от същите видове ценни предмети, посочени и в присъдата
от 31.05.2005 г. по НОХД № 127/2005 г. на РС - Русе, но не ангажира доказателства
във връзка с установяване собствеността им или за тяхната идентификация (л. 70
от делото).
Във връзка с предявения размер на претендираното обезщетение за заплащане
на имуществени вреди на стойност 15 090.90 лв., съгласно представен от ищеца
опис на л. 32 от делото, М. твърди, че при съставянето му е получил достоверна
информация за цената на грам обработено злато към месец април 2018 год.
В рамките на настоящото производство са събрани и гласни доказателства от
разпита на водените от ищеца свидетели С. Б. С.и К. М. Ц. (л. л. 43 и 44 от
делото). От свидетелските им показания обаче става ясно, че тези свидетели нямат
преки и непосредствени впечатления за произшествие от 06.03.2013 г. и за
последващите действия на полицейските служители на ОД на МВР - Русе, а за
кражбата в дома на М. и за предприетите от полицейските служители действия по
този повод са получили сведения от ищеца
и лично са възприели неговото състояние.
Другите разпитани по делото свидетели – полицейските
служители К.Д.К., мл. полицейски инспектор в Първо РУ на МВР гр. Русе и К.В.М.,
разузнавач във ІІ РУ на МВР гр. Русе свидетелстват за реда, по който се действа при получен сигнал на дежурния
за произшествие, както и за конкретния случай, по повод получения сигнал за
взломено жилище на адреса на ищеца (л. л. 86 и 87 от делото).
По правото
При така установеното от фактическа страна, от правна страна
съдът приема следното:
От наведените в исковата молба фактически твърдения и заявения петитум,
съдът приема, че с исковата молба се претендира заплащане на обезщетение за
вреди с правно основание в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Ищецът е изложил твърдения, че в резултат от незаконосъобразни бездействия
на длъжностни лица при ответника, е претърпял имуществени вреди, поради което
същият има качеството на надлежен ищец по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Предявява се претенция за обезщетение заради незаконосъобразни бездействия
на служители при Областна дирекция на МВР - Русе.
Съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗМВР, Областните дирекции на МВР са юридически
лица и съобразно чл. 205 от АПК, отговарят в случаите, когато се твърдят
претърпени вреди от актове, действия и бездействия на техни органи или
служители, поради което ОД на МВР – Русе се явява надлежен ответник.
Претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е с правно
основание в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С тази разпоредба законодателят предвижда
отговорност в тежест на Държавата и общините за обезщетение на вредите,
понесени от граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност.
В настоящия случай претенцията е обоснована с незаконосъобразно бездействие
на служители на ОД на МВР – Русе, по-конкретно се твърди, че полицейски
служители при ОД на МВР – Русе не са упражнили правомощията, възложени им по
силата на нормативен акт, ЗМВР – чл. 61 – 107 при разследване на кражба от
жилището на ищеца, извършена на 06.03.2013 г.
За успешното провеждане на иска за обезвреда по реда на специалния закон, е
необходимо установяване на следните три предпоставки:
1. незаконосъобразни актове, действия или бездействия на орган или длъжностно лице
при осъществяване на административна дейност;
2. наличие на вреди от тях и
3. причинна връзка между настъпилите вреди и незаконосъобразните
действия и бездействия.
При липса на някой от
елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността
на държавата или общината по посочения ред.
Наличието на тези предпоставки
следва да бъде доказано от ищеца, с оглед разпределението на доказателствената
тежест.
Относно първият елемент от фактическия състав на чл. 203
от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – твърдяното незаконосъобразно
бездействие на служители на ОД на МВР - Русе, изразяващо се в непредприемане на
действия по разкриване на извършителите на кражба от дома на ищеца, извършена
на 06.03.2013 г., при установените по делото факти и обстоятелства, съдът формира
следните правни изводи:
Безспорно от момента на образуване на досъдебното наказателно производство
на 18.04.2013 г. всички актове и действия по разследването представляват
процесуалноследствени действия, част от
едно досъдебно наказателно производство. Поради това и твърдени бездействия в
този период не биха могли да бъдат разглеждани като такива при или по повод
извършването на административна дейност, респективно не попадат в хипотезата на
чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Единствено периодът от 06.03.2013 г. до 18.04.2013 г. би могъл да бъде
релевантен към фактическия състав на чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и съответно по отношение на този период следва да бъде даден отговор на
въпроса налице ли е незаконосъобразно бездействие на служители на ОД на МВР –
Русе, изразяващо се в непредприемане на действия по разкриване на извършителите
на кражба от дома на ищеца, извършена на 06.03.2013 г.
От всички събрани по делото писмени и гласни доказателства по несъмнен
начин се установява, че в конкретния казус полицейските служители са действали
съобразно предписанието на закона и не е налице незаконосъобразно бездействие в
процесния период.
Относно твърдението за неизвършен оглед на местопроизшествието, както и за
неизвършване на други неотложни действия на дата 06.03.2013 г. следва да се има
предвид, че съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗМВР основания за извършване на
оперативно-издирвателна дейност са данни за подготвени, извършващи се или
довършени престъпления.
В случая е налице декларация, написана собственоръчно от ищеца при
посещението на полицейския служител на дата 06.03.2013 г., че не е извършена
кражба от апартамента, като входната врата била без следи от взлом. Секретното
заключващо устройство било в нормално състояние и работело нормално. Заявява,
че не желае да се извършва оглед на жилището му и не желае да се води съдебно
производство (л. 10 от досъдебно производство пр. преписка №
980/2013 г. ДП № 2626/2013 г. по описа на РП – Русе).
В хода на настоящото производство ищецът представя копие на декларация също
с дата 06.03.2013 г. (л. 74 от делото), която е с различно съдържание от тази
на л. 10 от досъдебно
производство пр. преписка № 980/2013 г. ДП № 2626/2013 г.
по описа на РП – Русе. Текстът на така представената декларация е идентичен с
твърдяните от ищеца факти, че при посещението на полицейския служител на
06.03.2013 г. в дома му М. е заявил, че тъй като вещите били в безпорядък би
могъл да установи какво липсва – видове вещи и ценности златни накити едва след
подреждането им. По отношение на така представената декларация, в съдебно
заседание ищецът заявява, че оригиналът на същата се намира у него (л. 88 от
делото). Същата не се намира в кориците на досъдебно
производство пр. преписка № 980/2013 г. ДП
№2626/2013 г. по описа на РП – Русе и относно нея мл. ПИ К. К. заявява, че не е виждал друга декларация освен
тази на л. 10 от досъдебно производство пр. преписка № 980/2013 г. ДП № 2626/2013 г. по описа на РП – Русе. Във връзка с тези декларации полицейските служители, разпитани по делото,
заявяват, че е установена практика, при посещение на местопроизшествието и
отказ на лицето за оглед, от това лице саморъчно да се попълва декларация в
един екземпляр за обстоятелството, като оригинал/копие от декларацията, не
остава у декларатора. Освен това представената от ищеца декларация представлява
частен документ и като такъв съгласно чл. 181, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144
от АПК има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от
деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на
лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на
документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи
друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на
документа.
С оглед изложеното съдът приема, че в настоящото съдебно производство не са
ангажирани доказателства, които да оборват установените към 06.03.2013 г. факти
и обстоятелства, а именно, че входната врата от апартамента на ищеца била без
следи от взлом и че към този момент ищецът отказал да бъде извършен оглед на
жилището му, като този отказ бил обективиран в нарочна декларация,
собственоръчно написана от него. При тези данни, отнесени към текста на чл. 9,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР, към 06.03.2013 г. не са били налице достатъчно данни за
довършено престъпление, основание за извършване на претендираните от ищеца
оперативноиздирвателни действия.
Впоследствие, на 11.03.2013 г. ищецът подава до РП – Русе жалба относно
извършена на 06.03.2013 г. кражба от дома му, като към жалбата прилага и опис
на откраднатите според него вещи, сред които и златни накити. По повод на тази
жалба с постановление на прокурор при РРП по преписка 980/2013 г. била
назначена проверка, която била разпределена на инсп. К. М., свидетел по
настоящото дело. След като приключил работата по първоначалната преписка, инсп.
М. я докладвал със справка (л. 4 от досъдебно производство пр. преписка №
980/2013 г. ДП № 2626/2013 г. по описа на РП – Русе). Видно от тази справка, в хода на извършената проверка по жалбата са
извършени редица действия: изискани са допълнителни обяснения от М. с цел
подробно описание на златните накити; проведени са беседи с живущите в
апартамента до този на ищеца, както и с останалите живущи във входа на блока,
но свидетели на случая не са установени; проверен е районът за наличие на
видеокамери, записите от които биха могли да спомогнат за установяване на
извършителя, но такива не са открити; извършени са и проверки в заложни къщи и
оказиони, с цел установяване на липсващите вещи.
След като се е запознал с материалите по първоначалната преписка,
наблюдаващият прокурор е преценил, че е налице законен повод по смисъла на чл.
208, т. 1 от НПК и достатъчно данни по смисъла на чл. 211, ал. 1 от НПК, от
които може да се направи основателно предположение, че е извършено
престъпление, като при наличието на тези предпоставки е било образувано и досъдебно
наказателно производство ДП № 2626/2013 г.
по описа на РП – Русе.
От събраните в настоящото производство доказателства се установява, че М. е
подавал множество жалби и сигнали относно поведението на мл. експерт К. и инсп.
М. ***, както и до директора на ОД на МВР - Русе. При проверките не са
установени данни за извършени дисциплинарни нарушения от полицейските
служители, нито данни за извършено от тях престъпление по чл. 387 от НК.
Така установените по делото факти и обстоятелства сочат на извод за липсата
на първия елемент от фактическия състав на чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1, ал.
1, предл.3 от ЗОДОВ – не е доказано твърдяното незаконосъобразно бездействие от
страна на служители на ОД на МВР - Русе, изразяващо се в непредприемане на
действия по разкриване на извършителите на кражба от дома на ищеца, извършена
на 06.03.2013 г. Това е достатъчно основание за отхвърляне като неоснователен
на предявения от ищеца иск за обезвреда.
За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да посочи, че по
делото не е установено по несъмнен начин наличието и на другите две
предпоставки за успешното провеждане на иск за обезвреда по специалния закон.
На първо място не са безспорно установени, конкретизирани вещите, които М.
твърди, че са били откраднати от дома му на 06.03.2013 г. Същите не са
индивидуализирани по начин, позволяващ установяване на тяхната стойност. Нито в
хода на образуваното досъдебно наказателно производство, нито в настоящото са
представени доказателства, от които да се установи собствеността или да се
извърши идентификация на вещите – златни накити, предмет на престъпно
посегателство на 06.03.2013 г.
На следващо място дори и да се приеме, че към процесната дата ищецът е
притежавал сочените от него вещи, тяхната липса е резултат от извършено
престъпление, а не от действия или бездействия на служители на ОД на МВР –
Русе, т. е. не е налице пряка и непосредствена връзка между нанесената на ищеца
вреда и допуснати от страна на полицейските служители бездействия. Липсва
категоричност по обстоятелството, че и в случай на откриване и наказване на
извършителя/-ли на престъпното деяние, след съответни актове от други органи в
съдебната система, отнетите вещи биха били върнати или възмездени.
Съдът намира, че след като предявения иск за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди е неоснователен, то не се дължи и претендираната законна
лихва, тъй като законната лихва има акцесорен характер.
Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е неоснователно. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ (тълкувани в тяхната взаимовръзка) се явяват специални по отношение на
общите разпоредби на чл. 143 от АПК и чл. 78 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.
Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за
заплащане на юрисконсултско възнаграждение на
ответника, ако последният е бил представляван от юрисконсулт при пълно или
частично отхвърляне на иска, сочи на извод, че такова не се дължи. Поради това
в производството по ЗОДОВ при отхвърляне изцяло или частично на исковата
претенция ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско
възнаграждение (в този смисъл Решение № 13822 от 15.12.2016 г. на ВАС по
адм. д. № 13610/2015 г., III о.).
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на Г.Й.М. *** срещу Областна дирекция на МВР - Русе за
присъждане на обезщетение в размер на 15 090,90 лева за претърпени
имуществени вреди в резултат на незаконосъобразни бездействия на служители на
ОД на МВР - Русе.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: