Р Е Ш Е
Н И Е
№ 50
град Велико Търново, 26.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Велико Търново, в публично съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
при
участието на секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП Светлана Иванова като разгледа докладваното от съдия
Калчев касационно НАХД № 10004/2021 г.
по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 63, ал.
1, изр. 2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „Агромилк протеин“
ООД /с предишно наименование „БИ.СИ.СИ.1997“ ООД/, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Васил Левски“ № 27, вх. В, ет.
2, срещу Решение № 260010 от 09.10.2020 г. по НАХД № 53/2020 г. на Районен
съд-гр. Елена, с което е потвърдено Наказателно постановление № 507/28.02.2020
г. на Председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни
запаси“ гр. София. Според касатора решението е неправилно, като постановено в
нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Оплакванията
му се свеждат до следното: липсвал законно съставен протокол към издаването на
АУАН; АУАН бил съставен в нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН и не бил надлежно
връчен; неправилно били кредитирани свидетелските показания на служителите на
ответника, а не били кредитирани тези на водения от жалбоподателя свидетел;
неправилно било прието, че имало липси на кашкавал ВВЗ; неправилно съдът бил
приел, че дружеството има качеството на съхранител по смисъла на § 1, т. 1 от
Наредбата за условията и реда за организиране на дейностите по държавните
резерви и военновременни запаси /НУРОДДРВВЗ/. По изложените мотиви, доразвити в
писмена защита, се иска отмяната на решението на районния съд и постановяване
на друго от касационната инстанция, с което да се отмени наказателното
постановление. Претендира за разноски.
Ответникът по
касационната жалба – Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“
гр. София, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна.
Съображения излага в писмена защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на
жалбата.
Настоящият
състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и
основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на
основание чл. 218, ал. 2 от АПК, за валидност,
допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на
установените факти, приема следното от правна страна:
Жалбата е
подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния
срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Воден от така определения
предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна,
тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо и правилно. Аргументите на
съда за този извод са следните:
С Решение № 260010 от
09.10.2020 г. по НАХД № 53/2020 г. на Районен съд-гр. Eлена е потвърдено
Наказателно постановление № 507/28.02.2020 г. на Председателя на Държавна
агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ гр. София, с което на „БИ.СИ.СИ.1997“
ООД гр. Велико Търново на основание чл. 31, ал. 2 от Закона за държавните
резерви и военновременните запаси /ЗДРВВЗ/ е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 6000 лв.
За да постанови съдебния
си акт, от фактическа страна Еленският районен съд е приел за установено от
съвкупния анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства, че съгласно
приложения договор за съхранение на ВВЗ № 3340/01.10.2008 г. и приложение № 1
към него, анекс от 12.04.2016 г. към договор за съхранение на ВВЗ №
3340/01.10.2008 г. и приложение № 1 към него, дружеството е съхранител на
държавни резерви и военновременни запаси, в т.ч. на 64 тона кашкавал „Витоша“ –
военновременен запас.
С констативен протокол №
40-07-4433/13.12.2019 г., след извършена проверка на складовите наличности в
гр. Елена на „БИ.СИ.СИ.1997“ ООД от комисия от служители на Териториална
дирекция "Държавен резерв" – Велико Търново, проверяващите
констатирали, че има количествени отклонения на проверявания кашкавал
"Витоша" от краве мляко за военновременни запаси, тъй като на отчет
се водели 64000 кг, а в мястото на съхранение – хладилни зали № 1 и № 2, били
намерени 40090.450 кг, при което е налице липса от 23909.550 кг. След като проверяващите служители уведомили
управителя на дружеството-съхранител, че е установена липса в размер на 23909.550
кг кашкавал "Витоша" от краве мляко за военновременни запаси, същите
били изгонени от млекопреработвателното предприятие. По тази причина
служителите на ТД"ДР" – В. Търново не могли да съставят на мястото на
проверка констативен протокол. Същите на 13.12.2019 г. в гр. Велико Търново, в
сградата на Териториална дирекция "Държавен резерв" – Велико Търново
съставили констативен протокол № 40-07-4433/13.12.2019 г., в който отразили
установеното при извършената проверка на жалбоподателя. Протоколът бил връчен
от служител на ОД на МВР – Русе на 02.01.2020 г. на Свежен Иванов Димитров –
управител на ООД гр. Велико Търново.
Бил съставен АУАН №
54/20.12.2019 г. на жалбоподателя "Агромилк протеин" ООД /тогава с
наименование на фирмата "Би. Си. Си. 1997" ООД/, представлявано от
управителя Свежен Иванов Димитров, в отсъствие на последния, предвид
неявяването му след изпратена и получена на 18.12.2020 г. покана. АУАН бил
предявен на жалбоподателя на 02.01.2020 г., като срещу него било подадено
възражение на 07.01.2020 г.
Въз основа на
АУАН било съставено НП № 507/28.02.2020 г. от Председателя на Държавна агенция
"Държавен резерв и военновременни запаси" – София, с което на
жалбоподателя за извършеното нарушение по чл. 31, ал. 2 от ЗДРВВЗ и на
основание същата разпоредба била наложена имуществена санкция в размер на 6000
лв.
За да потвърди НП,
въззивният съд е изложил мотиви, че при издаването на АУАН и НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Приел е, че по силата на цитираните договор,
анекс и приложения дружеството е съхранител на държавни резерви и
военновременни запаси по смисъла на § 1, т. 1 от НУРОДДРВВЗ, което качество
продължава да съществува по отношение на ЮЛ до преместването и реализацията на
материалите. Приел е за
доказано, че касаторът е допуснал липса на 23909.550
кг кашкавал "Витоша" от краве мляко за военновременни запаси.
В тази връзка съдът е кредитирал изцяло показанията
на свидетелите Йордан Бъчваров, Емилия Й.и Стефан Стефанов – служители при
ответника, като обективни, правдиви и подкрепени от събраните по делото
доказателства, дадени от лица, които не са заинтересовани от изхода на делото. Посочил
е, че не кредитира показанията на свидетеля Янко Я.в частта, в която излага, че
жалбоподателят съхранявал кашкавал "Витоша" от краве мляко за
военновременни запаси освен в зали № 1 и № 2, но и в зали № 5, № 6, № 7 и № 9,
както и частта, в която твърди, че на 13.12.2019 г. е било налично цялото
количество от 64 тона кашкавал "Витоша" от краве мляко за
военновременни запаси, като според съда Я.е управител на "БИ СИ СИ ЕЛЕНА"
ООД гр. Велико Търново, което дружество е отдало под наем на жалбоподателя част
от сградите на млекопреработвателното предприятие, находящо се в гр. Елена.
Въззивният съд е изложил изключително
подробни мотиви, с които е отхвърлил възражението на жалбоподателя, че не е бил
"съхранител" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на НУРОДДРВВЗ. Приел е, че прекратяването
на въпросния договор за съхранение на ВВЗ № 3340/01.10.2008 г. към дата
13.12.2019 г. не е категорично доказано по делото, а освен това липсват
актовете на посочените в закона органи на държавно управление, с които да бъде
прекратен режимът на блокиране на стоките и материалите, установен по силата на
ЗДРВВЗ, поради което и при надлежно прекратени договорни правоотношения, с
оглед на специалната нормативна уредба, за съхранителя не е приложима
възможността по чл. 255, ал. 2 от ЗЗД, а същият продължава да е задължен да
съхранява приетите ВВЗ до изричното им освобождаване.
На последно място е
районният съд е приел, че правилно е посочена нарушената и санкционната
разпоредба – чл. 31, ал. 2 от ЗДРВВЗ. Извършеното нарушение не представлява
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, а наложеният конкретен размер на
наказанието е съобразен с тежестта на нарушението при отчитане големия размер на липсата.
Касационната
жалба на „Агромилк протеин“ ООД е неоснователна, тъй като обжалваното решение е правилно.
Неоснователни са оплакванията на касатора за допуснати съществени
процесуални нарушения при съставянето и връчването на АУАН, свързани с твърдяно
заболяване на управителя на дружеството. Такива възражения не са
били направени в производството пред въззивния съд, съответно доказателства в
тази насока не са били ангажирани. Предвид това и с оглед забраната за
фактически установявания по чл. 220 от АПК същите са преклудирани, поради което
не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че съставеният констативен
протокол бил с невярно съдържание, тъй като не бил подписан от С.С.– началник
склад в дружеството-жалбоподател. На първо място, няма такова нормативно
изискване, тъй като чл. 32, ал. 1 от НУРОДДРВВЗ изисква единствено подписването
на протокола от ръководителя на търговското дружество, което в случая е спазено.
На следващо място, следва да се има предвид, че с оглед безспорното изгонване
на проверяващите от територията на предприятието и съставянето на протокола в
териториалната дирекция, същият очевидно не е можел да бъде подписан от всички
присъствали на проверката лица. Присъствието на Ст. С.по време на извършване на
проверката се доказва от показанията на свидетелите – служители на ТД „ДР“ – В.
Търново и по никакъв начин не е опровергано от показанията на св. Я. Я.
Неоснователно
е и възражението на жалбоподателя, че проверяващите не били взели предвид
наличието на кашкавал и в други хладилни помещения, освен проверения в зали № 1
и № 2, при което нямало да е налице липса. Съгласно чл. 1, ал. 4 от договора за
съхранение съхранителят се задължава да представи скица на имота, в който ще се
съхраняват ВВЗ, като върху нея се отбелязват складовите помещения или площадки,
които ще се използват. Пред въззивния съд е представена такава скица /л. 103/,
на която са отбелязани именно въпросните два хладилни склада. От останалите
представени, вкл. от касатора, писмени доказателства /констативни протоколи,
обзор, декларации/ също се установява, че кашкавал „Витоша“ – ВВЗ се съхранява
единствено в склад /зала/ № 1 и № 2. Същевременно съгласно чл. 8, т. 11 от
посочения договор, за съхранителя съществува забрана да мести стоките от един в
друг склад или складова база без писмена заповед на председателя на ДА „ДРВВЗ“,
каквато също не е представена. Предвид това за проверяващите по принцип не е
съществувало задължение да изследват и останалите складови помещения на
територията на предприятието, още повече, че според показанията на св. Я.по
никакъв начин не се извършва разграничение на кашкавала за свободна продажба с
този, предназначен за ВВЗ. Съгласно чл. 16, ал. 2 от НУРОДДРВВЗ когато
обновяването на държавни резерви и военновременни запаси от съхранителите е
свързано с намаляване на наличностите за определен период от време, те се
освобождават в съответствие с глава четвърта, който ред очевидно не е бил
спазван според показанията на този свидетел. По никакъв начин не е доказано, че
наличният кашкавал в други зали е предназначен именно за поддържане
количеството на ВВЗ, а още повече същият не е бил опакован и е бил в период на
зреене, т.е. не е преминал съответния технологичен процес – обстоятелства, които
по никакъв начин не се опровергават от показанията на св. Я. Янков.
Обстоятелството, че през м. 05.2020 г. жалбоподателят е извършил продажби на
освободеното количество от 64 т. кашкавал „Витоша“ според настоящата инстанция единствено
означава, че липсващото през м. 12.2019 г. количество впоследствие е било
възстановено, а не че изначално не е имало липса.
Неоснователно
е възражението в касационната жалба, че касаторът към 13.12.2019 г. няма
качеството на „съхранител“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на НУРОДДРВВЗ. На това
възражение въззивният съд е отговорил подробно и обосновано, като изложените от
него мотиви са в съответствие с разпоредбите на ЗДРВВЗ и ЗЗД, и константната
практика на АСВТ по идентични казуси. Тези мотиви се споделят изцяло от
настоящия състав, поради което не следва да бъдат преповтаряни на основание чл.
221, ал. 2, изр. второ от АПК.
На последно
място, неоснователно е възражението на касатора по отношение размера на
наложената имуществена санкция. В този смисъл районният съд е изложил мотиви,
обосноваващи извода му, че при индивидуализирането на наказанието, от АНО е
отчетена високата обществена опасност на деянието, засягащо важни държавни и
обществени интереси, които се споделят от настоящия състав. Касае се за
административни задължения имащи пряко отношение към гарантиране на
националната сигурност, неизпълнението им затруднява постигането на въпросната
цел, поради това самият законодател е определил този вид деяния поначало като
такива с висока степен на обществена опасност, видно от размерите на
определените за тях санкции. Процесното нарушение е типично за вида си и не
разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление
в сравнение с други нарушения от същия вид. Санкционната норма на чл. 31, ал. 2 от ЗДРВВЗ гласи, че за деяния от вида на установеното, на
нарушителя се налага имуществена санкция в размер от 1 000 до 500 000 лева. Определеният в
наказателното постановление размер на административното наказание от 6000 лв. е
близък до предвидения от закона минимум за нарушения от този вид и съобразно
изложеното по-горе, се явява адекватна санкционна мярка, съобразена с
обществената опасност на деянията и отегчаващите обстоятелства, изразяващи се в
наличието на други идентични нарушения по ЗДРВВЗ, служебно известни на
настоящата инстанция. Като се е
произнесъл в този смисъл и е потвърдил
обжалваното пред него наказателно постановление, РС – Елена правилно е приложил
закона.
По изложените
съображения съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи
касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно
постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
От ответника е
направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН /нова – ДВ бр. 94 от
2019 г./ в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Предвид фактическата и правна сложност на делото и на
основание чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ касаторът следва
да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 63,
ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260010 от 09.10.2020 г. по НАХД № 53/2020 г. на Районен съд-гр. Елена.
ОСЪЖДА „Агромилк протеин“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. В. Търново, ул. „Васил Левски“ № 27, вх. В, ет. 2, да заплати на
Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ гр. София, ул.
„Московска“ № 3 сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :