ОПРЕДЕЛЕНИЕ
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА,
гражданско отделение, ІV състав, в закрито заседание на 21 октомври 2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА КЪНЧЕВ
като разгледа докладваното от съдия Кънчев гр.
дело № 4153 по описа за 2019 година намери следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба от Месер България ЕООД срещу И.М.М. за заплащане на
парична сума.
В срока
по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника.
Съдът намира, че исковата молба е
редовна. Представените с нея и с отговора писмени доказателства следва да бъдат
приети по делото. Искането на ищеца за допускане на свидетели е основателно. По
отношение искането на ответника за назначаване на експертиза, съдът ще се
произнесе в съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените писмени
доказателства, както следва: от страна на ищеца – заверени копия на: трудов
договор от 01.07.2012 г.,- заповед от 13.06.2019 г. за прекратяване на трудов
договор, молба от И.М.М. до управителя на „Месер България" ЕООД, извлечение
от счетоводните регистри на „Месер България" ЕООД - дневник на сметка
421/1 за период 01.03.2013 г. - 31.03.2013 г., извлечение от счетоводните
регистри на „Месер България" ЕООД - дневник на сметка 421/1 за период
01.10.2013 г. - 31.10.2013 г., разходен касов ордер (РКО) № 083/29.03.2013 г., приходен
касов ордер (ПКО) № 866/31.10.2013 г., молба от И.М.М. до управителя на „Месер
България" ЕООД с дата 11.06.2014 г., платежно нареждане за кредитен превод
от 11.06.2014 г., банково извлечение от „Райфайзенбанк (България)" ЕАД; от
страна на ответника – споразумение без дата от страните, банково извлечение от
31.12.2018 г.
ДОПУСКА на ищеца двама свидетели
в режим на довеждане.
СЪОБЩАВА
на страните проектодоклад по делото: подадена е искова молба от Месер България ЕООД, ЕИК *********
срещу И.М.М..
Ищецът твърди, че ответникът бил негов служител по силата на трудов договор от
01.07.2012 г. до 30.06.2019 г. По негова молба на 29.03.2013 г. ищецът му
предоставил в заем сумата от 1200 лева в брой, които ответникът да върне на
шест вноски по 200 лева всяка, започвайки от 01.05.2013 г. На 11.06.2014 г.
ищецът му предоставил втори заем в размер на 1000 лева, този път преведени по банков
път. Тъй като към датата на втория заем ответникът бил върнал 100 лв. от
предходния заем от 2013 г., т.е. дължимият остатък по първия заем бил 1100 лв.,
при втория заем М. се задължил да погаси задълженията на обща стойност 2100
лева, с вноски от по 300 лв. на месец в продължение на седем месеца, считано от
10.08.2014 г. Последващи плащания от ответника не постъпили. Невърната заета
сума била в размер на 2100 лв. Ответникът М. бил в забава за плащане, поради
което дължал на ищцовото дружество и обезщетение в размер на законната лихва
върху главницата за периода 09.08.2016 г. - 09.08.2019 г.
Ищецът
моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 2100 лева, представляваща
невърнат паричен заем, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до изплащане на вземането, както и сумата 639.31 лв.,
представляваща обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
за периода 09.08.2016 г. - 09.08.2019 г. Претендира разноски.
В
законния срок е постъпил отговор от страна на ответника. Признава фактите, че е
бил в трудово правоотношение с ищеца, че е поискал и вследствие получил от него
първо сумата от 1200 лева, а после и сумата от още 1000 лева, както и че е
върнал сумата от 100 лева. Твърди, че на 13.06.2019 г. подал молба за
прекратяване на трудовото правоотношение. Излага становище, че основанието, на
което процесните суми му били предоставени, не било договор за заем. Твърди, че
не това била търговската сфера на дейност на ищеца. Предоставените суми били
аванс към заплата и така били записани счетоводно, както на 29.03.2013 г., така
и на 11.06.2014 г. Нямало пречка част от трудовото възнаграждение да бъде
изплатено в аванс. Предоставените суми били част от трудовото възнаграждение на
работника. Ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност на
вземането. Счита, че падежната дата на двата аванса била изтекла на 12.01.2015
г., поради което погасителната давност, съгласно чл. . 358, ал. 2, т. 2, изр. 2
от КТ била изтекла на 12.01.2018 г. На второ място, плащане не се дължало, тъй
като трудовото правоотношение между страните било прекратено по взаимно
съгласие, а в споразумението, уреждащо прекратяването, не били посочени тези
вземания на ищеца. На трето място, вземането било погасено с плащане.
Ответникът заплатил на ищеца сумата от 2000 лева на 31.12.2018 г. след изтичане
на претендираната тригодишна давност. Поради това главният и акцесорният искове
били неоснователни и следвало да бъдат отхвърлени. Ответникът претендира
разноски.
На база
твърдените от страните факти, съдът счита, че е сезиран с кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съдът
определя като безспорни между страните фактите на съществуването на трудовия
договор, между страните, както и на предоставянето на паричните суми. В тежест
на ищеца е да докаже волята на страните да сключат договори за заем и че това е
основанието за предоставяне на сумите. Представени са доказателства за
установяване на този факт. В тежест на ответника е да докаже твърденията си, че
предоставените суми представляват аванс, както и твърдяното от него плащане, за
които факти са представени доказателства.
НАСРОЧВА
делото в открито заседание на 27 ноември
2019 г., от 10:00 ч., за която дата да се призоват страните, на които да се
връчи копие от настоящото определение, а на ищеца – и копие от отговора на
ответника.
НАПЪТВА
страните към медиация и доброволно уреждане на спора чрез споразумение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: