Решение по дело №107/2022 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 28
Дата: 9 март 2022 г. (в сила от 9 март 2022 г.)
Съдия: Михаил Драгнев
Дело: 20224500600107
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 3 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Русе, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и четвърти
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Свилен Сирманов
Членове:Милена Пейчева

Михаил Драгнев
при участието на секретаря Вероника Якимова
в присъствието на прокурора Ем. Д. Гр.
като разгледа докладваното от Михаил Драгнев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20224500600107 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 328 и сл. НПК.
С Присъда № 86 от 28.10.2021г., постановена по НОХД № 825/2021г.,
Районен съд - Русе, признал подсъдимият Ш. Т. ХР. с ЕГН: **********, роден
на 14.09.1993г. в гр. Русе, български гражданин, с начално образование,
неженен, осъждан, безработен за виновен в това, че на 01.12.2019 г. в гр. Русе,
отнел чужди движими вещи- един брой кафява дамска чанта с три прегради,
изработена от еко кожа; един брой дамско портмоне, изработено от
естествена кожа, с четири прегради; паричната сума от 700 лв.; един брой
мобилен телефон марка “Samsung”, модел “Galaxy A5”, IMEI:
359900064035015, един брой диоптрични очила (DIA 65/700mm, SHP +0,75
CYLAN ADD 2,50 PRISM); един брой черен калъф за диоптрични очила,
всичко на обща стойност от 1013,66 лева, от владението на М. П. К. от гр.
Русе с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила,
поради което и на основание чл. 198, ал. 1 НК го осъдил на лишаване от
свобода за срок от три години и шест месеца.
Със същата го признал за виновен в това, че на 02.12.2019г., в гр. Русе,
потвърдил неистина в частен документ - писмена декларация, като
удостоверил, че дадената в залог движима вещ- 1 брой мобилен телефон
марка „Samsung", модел „Galaxy A5", с IMEI: 359900064035015, е негова
собственост, в която декларация по силата на Постановление №
40/18.02.2009г. на Министерски съвет, с което е приета Наредба за дейността
на заложните къщи, в сила от 27.02.2009г., и конкретна изрична разпоредба
1
чл. 14, ал. 3 от НДЗК: „...при сключване на договора залогодателят попълва
декларация по образец, съгласно приложение № 5...", е задължен да
удостовери истината и употребил този документ като доказателство за
невярно удостоверените обстоятелства пред заемодателя-заложна къща ЗК
„Монарх Кредит Груп" ЕООД, ЕИК: *********, гр. Русе, с управител Ц.С.С.,
поради което и на основание чл. 313, ал. 3, вр. ал. 1 от НК го осъдил на
лишаване от свобода за срок от една година.
На основание чл. 23 от НК групирал така наложените му наказания и
определил общо най-тежко- лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ и
ШЕСТ месеца, което да бъде изтътряно при първоначален общ режим.
По предявения граждански иск съдът осъдил подсъдимия да заплати на
гражданския ищец М. П. К., ЕГН:**********, от гр. Русе, обезщетение за
претърпени неимуществени вреди: болки и страдания, в размер на 1 500 лв. и
имуществени вреди - пари в брой, в размер на 700 лв., от престъплението по
чл.198 ал.1 НК, ведно със законната лихва, считано от 01.12.2019г., като
искът за неимуществени вреди в останалата му част, до пълно предявения
размер от 5 000лв., отхвърлил като неоснователен и недоказан.
Против присъдата, в отхвърлителната част, е постъпила въззивна
жалба от гражданския ищец М. П. К. чрез адв. М. Р.. В нея се излагат доводи
за неправилност на присъдата в частта относно размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди, като страната смята, че той е силно
занижен и следва да се увеличи. Описват се претърпените от пострадалата
болки и страдания свързани с психическото и здравословното състояние. С
оглед така изброените оплаквания, се иска отмяна на обжалваната присъда в
отхвърлителната част и осъждане на подсъдимия да заплати обезщетение за
нанесени неимуществени вреди в пълен размер от 5 000лв.
В съдебно заседание представителят на РОП дава становище, че
присъдата в обжалваната част, а именно гражданско-осъдителанта, се явява
правилна и законосъобразна. Счита, че съда е съобразил претърпените болки
и страдания на пострадалата и правилно е определил по справедливост
обезщетението за неимуществени вреди. Излага доводи, че претърпените
вреди се изразяват единствено в изпитван страх. Поддържа, че не са били
доказани болки и страдания, причинени от телесни увреждания на
пострадалата.
В съдебно заседание адв. Б.- защитник на подс. Ш. Т. ХР. взема
становище, че присъдата на първоинстанционния съд в частта, с която се е
произнесъл по предявения граждански иск, е правилна и законосъобразна, тъй
като не са налице доказателства за други претърпени болки и страдания,
извън констатираните от съда такива.
Повереникът на пострадалата М. П. К. адв. М. Р. не се явява в съдебно
заседание, за да изрази становище.
В последната си дума подс. Ш. Т. ХР. изразява съжаление за стореното.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
2
тяхната съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
На 01.12.2019г. около 20 ч. М. П. К. се върнала с автобус в гр. Русе след
посещение на нейни роднини в гр. Габрово. Тъй като на автогарата нямало
спрели таксита, тя решила да се придвижи пеша до дома си, като се отправила
в посока пазара „Олимп“. Подсъдимият Ш. Т. ХР., който се движел по ул.
„Чипровци“ с велосипед, забелязал М.К. в близост до магазин „Лидъл“ на
същата улица и взел решение да отнеме против волята , намиращата се в
ръката чанта. Преминавайки покрай нея с велосипеда си той се пресегнал и
хванал презрамката на дамската чанта и след кратък опит на пострадалата
да я задържи, я издърпал и се отдалечил по ул. „Чипровци“. След случилото
се пострадалата Х.а извикала и се затичала след колоездача, но не могла да го
настигне. След това спряла излизащ от магазин „Лидъл“ автомобил и
помолила шофьора да последва подсъдимия, но въпреки усилията си не
успяла да го настигне. По-късно пострадалата подала сигнал във второ РПУ
към ОД на МВР, въз основа на който е било образувано досъдебното
производство по настоящото дело. Отнетите вещи били на обща стойност
1013,66 лева и се състояли от един брой кафява дамска чанта с три прегради,
изработена от еко кожа; един брой дамско портмоне, изработено от
естествена кожа, с четири прегради; паричната сума от 700 лв.; един брой
мобилен телефон марка “Samsung”, модел “Galaxy A5”, IMEI:
359900064035015, един брой диоптрични очила (DIA 65/700mm, SHP +0,75
CYLAN ADD 2,50 PRISM); един брой черен калъф за диоптрични очила.
Съгласно т.4, предложение последно от ТР № 5/21.05.2018г. по ТД №
5/2017г. ОСНК на ВКС: “Когато въззивният съдебен акт е обжалван само по
отношение на гражданския иск, в частта относно наказателната отговорност
той влиза в сила след изтичане на срока на обжалването му.“ Съдът като
съобрази задължителното за него тълкуване приема, че присъдата в
наказателноправната ѝ част, тъй като не е била обжалвана в срок, не подлежи
на служебна проверка. Предмет на проверка в настоящото производство е
единствено присъдата в частта относно гражданския иск за
неимуществени вреди, причинени от престъплението.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
При така установената и от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, същият правилно е приел, че дължимото на М. П. К. обезщетение
за неимуществени вреди следва да бъде определено в размер от 1500лв.
Фактическият състав на деликта, съдържащ деяние, противоправност,
вина, вреда и причинна връзка между деянието и вредата се припокрива със
състава на резултатните престъпления, от които има пострадал. В конкретния
случай след осъждане на дееца за извършен от него грабеж на доказване
подлежат само вредите, които не са част от състава на престъплението,
причинната връзка между настъпването им и деянието и размера на
дължимото за тях обезщетение.
3
Съгласно т. 2 на Постановление № 4 от 23.12.1968г. пленума на ВС
размерът на обезщетенията за неимуществените вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От
значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и
въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по
справедливост да присъди за неимуществени вреди.
Правилно районният съд е приел, че не е доказано пълно и главно от
страна на ищцата твърдените вредни последици от престъплението-
физически увреждания, изразяващи се в усукване на тялото и последвалите от
това болки и затруднения в движението, както и влошаване в състоянието на
слуха ѝ.
В показанията си св. М.К. твърди, че поради изпитания след грабежа
стрес увреждането на слуха се е задълбочило и се е наложило да носи
слухов апарат. За посоченото увреждане ищцата не сочи убедителни
доказателства освен собствените си твърдения и показанията на св. П.И.,
нейна дъщеря, която с оглед роднинската си връзка с ищцата е
заинтересована от изхода на делото. Още повече, дори да се приеме, че след
престъплението е настъпило влошаване на хроничното заболяване на слуха,
не е била установена причинна връзка между деянието и вредата. Не е
установено по несъмнен начин, че предизвикания от престъплението стрес, а
не естественото развитие на заболяването или друго обстоятелство, е
причината за усложнение в състоянието . Поради това съдът приема, че
влошаването на слуха на пострадалата, ако такова е настъпило, не е резултат-
вреда от извършеното престъпление и не следва да се взема предвид при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Не са представени и убедителни доказателства относно настъпването на
твърдяното от пострадалата усукване на седалищни прешлени и поселвалото
го куцане. По данни на самата пострадала тя е посетила лекарски кабинет,
била е направена снимка и са били предписани лекарства, които тя е
приемала за въпросната травма. Въпреки горното по делото не е била
представена медицинска документация, рентгенова или друга снимка, както и
фактури или касови бонове за закупени лекарствени продукти. Независимо от
дадените от св. П.И. показания относно травмата съдът смята, че при липсата
на което и да било от горепосочените доказателства не би могло да се
приеме, че е настъпило твърдяното увреждане. Още повече индиции за
липсата на значително по характера си увреждане са действията на
пострадалата след грабежа, като тя се развикала и затичала да догони
4
извършителя, след което продължила да търси помощ, за да го настигне. При
наличието на твърдяната от нея травма, трудно би било да се приеме, че
реакцията след инцидента би била да се затича, ако тези действия биха
предизвикали силна болка.
Съдът приема, че доказана последица на престъплението от морален
характер е преживения от М.К. страх и последвалите от това промени в
начина на живот. Съдът кредитира показанията на св. К., в които тя
обяснява, че след инцидента е спряла да излиза да тича, което преди е било
обичайно за нея, тъй като се страхува от шумове зад гърба си и
приближаващи се отзад хора. Съдът кредитира и показанията на св. И., що се
отнася до промените в психическото състояние на ищцата. Тя споделя, че
майка , която по принцип е усмихната и енергична, след случилото се се
страхува да излиза по тъмно и когато е навън постоянно се оглежда, както и
че не иска да излиза сама в тъмната част на денонощието.
Също така се установи, че преживеният стрес, въпреки че е предизвикал
обичайната страхова реакция и известна промяна в начина на живот, не е бил
интензивен до степен, в която да се отключи психично разстройство в
пострадалата.
С оглед така посочените негативни последици в психиката на ищцата
съдът намира, че обезщетение в размер на 1500лв. се явява справедливо и
достатъчно да обезщети настъпилите от престъплението вреди.
По разноските: Във въззивната инстанция жалбоподателят не е
претендирал разноски, нито е представял доказателства за извършени такива.
Държавата също не е осъществила разноски във второинстанционното
производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 86 от 28.10.2021г., постановена по
НОХД № 825/2021г., Районен съд – Русе.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5