№ 7506
гр. София, 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:д.р
при участието на секретаря в.к.
като разгледа докладваното от д.р Гражданско дело № 20221110158526 по
описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.310 и сл ГПК.
Образувано е по предявени два активно субективно иска с правно основание чл. 150 вр.
чл. 143, ал. 2 СК от М. А. Ц., ЕГН **********, и Я. А. Ц., ЕГН **********, първият от тях
действащ лично и със съгласието, а вторият - чрез, майката на двамата Г. С. Ц., ЕГН
**********, срещу А. В. Ц., ЕГН **********, за увеличаване на присъдена издръжка на
ненавършили пълнолетие деца от родители от по 163,00 лв. на по 350,00 лв. месечно за
всеки от ищците, считано от датата на подаване на исковата молба - 28.10.2022 г., до
настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката.
Производството по делото е прекратено в частта относно предявените претенции за
увеличаване на присъдената за двамата ищци издръжка от по 163,00 лв. месечно до по
177,50 лв. месечно за всеки от тях, за периода от 01.04.2022 г. до 28.10.2022 г. с влязло в
сила на 13.01.2023 г. определение № 33532/09.12.2022 г.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищците, като същият е осъден с
решение № 4805/15.12.2021 г. по гр.д. № 60535/2021 г. по описа на СРС, 92-ри състав,
влязло в сила на 15.12.2021 г., да заплаща месечна издръжка в размер на по 163,00 лв. за
всеки от ищците, считано от 15.12.2021 г. /постановяване на решението/. Сочат се увеличени
нужди на децата с оглед изминалия период от време и инфлационните процеси. Сочат се
нужди за обучение, спорт, както и житейски нужди. В съдебно заседание се поддържа
исковата молба. Претендират се разноски.
В отговора на исковата молба, постъпил в срока по чл. 131 ГПК, ответникът оспорва
исковете при твърдения, че не разполага със средства за заплащане на увеличен размер
1
издръжка. Сочи също, че не е налице трайно съществено изменение на обстоятелствата от
определяне на предишния размер на издръжките на децата, което да обуславя тяхното
увеличаване. Твърди и задължение на ответника за грижи и издръжка на негов родител. В
съдебно заседание поддържа отговора. Претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност на разноските, претендирани от ищцовата страна.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
По делото не е спорно, че родители на М. А. Ц., ЕГН **********, и Я. А. Ц., ЕГН
**********, са Г. С. Ц., ЕГН **********, и А. В. Ц., ЕГН **********. Безспорно между тях
е и обстоятелството, че с решение № 4805/15.12.2021 г. по гр.д. № 60535/2021 г. по описа на
СРС, 92-ри състав, влязло в сила на 15.12.2021 г., да заплаща месечна издръжка в размер на
по 163,00 лв. за всеки от ищците, считано от 15.12.2021 г. /същото се установява и от
представеното по делото решение на л. 10-12 от същото/. Установява се по делото, че в
периода 21.04.2022 г. – 18.05.2022 г. за ищцата са заплатени от нейната майка суми в общ
размер на 350,00 лв. в полза на НПМГ „Академик Л. Чакалов“ за курсове по „биология и
здравно образование“ и по „химия – 2 модул“ /л. 13-14 от делото/. От служебна бележка на
л. 16 от делото се установява, че двамата ищци са картотекирани състезатели по волейбол
във Волейболна академия „Стойчев-Казийски“, като от преводно нареждане на л. 17 от
делото се установява, че на 14.06.2022 г. майката на ищците е заплатила такса и за двамата в
полза на волейболната академия в размер на сумата от 1 380 лв. От служебна бележка на л.
40 от делото се установява, че ищецът взема участие в тренировъчно-състезателния процес в
спортен клуб „Самбо Левски София“ към 11.01.2023 г. За майката на ищците е деклариран в
периода м. 01.2022 г. – м. 11.2022 г. средномесечен осигурителен доход в размер на около
3 000 лв. от правоотношение с Агенция „Митници“ при основно възнаграждение от 320 лв.
месечно, като няма данни за подадена от нея декларация за регистрация като
самоосигуряващо се лице /л. 157-159 от делото/. Ответникът е назначен по трудов договор
при „МИЛИ СПЕД 1“ ЕООД, считано от 10.06.2022 г., при основна заплата от 710,00 лв., а в
периода 29.10.2021 г. – 06.05.2022 г. се е намирал в правоотношение с „ГЛОБАЛ
УНИВЕРС“ ЕООД при основна заплата от 700,00 лв. месечно. За същия в периода от м.
01.2022 г. до м.10.2022 г. е деклариран средномесечен осигурителен доход в размер на
около 700 лв., като няма данни за подадена от него декларация за регистрация като
самоосигуряващо се лице /л. 157, л. 160-161 от делото/. Видно от справка, постъпила от
НОИ в периода 01.01.2022 г. – 14.12.2022 г. са налице данни единствено за изплатено на
майката на ищците парично обезщетение за временна неработоспособност от ДОО за
периода 15.01.2022 г. – 21.01.2022 г. /л. 163 от делото/. Видно от информация, постъпила по
делото от работодателя на ответника – „МИЛИ СПЕД 1“ ЕООД за периода от 13.06.2022 г.
до 31.12.2022 г. на ответника е изплатено брутно трудово възнаграждение в размер на
4 487,61 лв., командировъчни в размер на 16 367,72 лв., като не са му изплащани суми за
храна /ваучери/, гориво и допълнителни възнаграждения /л. 191 от делото/. Останалите
доказателства съдът не обсъжда доколкото същите намира за неотносими по делото.
2
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Следователно получаването на издръжката е безусловно, т.е.
не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на
качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена
изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /в този смисъл е
и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението
между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и от възможностите на задълженото
лице. И тъй като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил
възможност при промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно
намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно
и съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице.
От представените удостоверения за раждане се установи, че ответникът е баща на ищците
и следователно е лице, задължено да дава издръжка. Съдът намира, че израстването на всяко
от децата през периода от определяне на предишния размер на тяхната издръжка само по
себе си води до увеличаване на необходимите средства за издръжката им. Нуждите на
ищците, обичайни за деца на тяхната възраст /за храна, дрехи, училищни нужди, други
занимания и т.н./, както и общите разходи за издръжката на домакинството на майката, в
което децата се отглеждат, се установява от самия факт на биологичното им съществуване и
не е необходимо да се обосновават специално. От определяне на предишния размер на
издръжката на ищците е изминал период от повече от една година, като предвид ежегодното
изменение на минималния размер на издръжката /обусловено от изменение на размера на
минималната работна заплата/ съдът намира за неоснователно възражението на ответника,
че в случая не се касае за трайно увеличение в нуждите на ищците. Освен това, ищците
израстват с всяка изминала година и съответно с израстването им се увеличават и техните
нужди от издръжка. По отношение на доходите на ответника по делото се установява, че
същият в процесния период е получавал брутно трудово възнаграждение, близко до
минималната работна заплата за страната, като липсват данни за получавани от него
допълни възнаграждения. Тук е мястото да се посочи, че изплатените му суми за
командировъчни разходи са целеви и не могат да обусловят по-висок размер на доходите
му, доколкото са предвидени са задоволяване на разходите във връзка с командироването на
служителя. Предвид изложеното, съобразявайки увеличените нужди на децата, размера на
доходите на ответника, при упражняване правото си на преценка по чл. 162 ГПК, намира, че
ответникът следва да поеме дял от месечната издръжка за ищците в размер на по 220,00 лв.
за всеки от тях. В тази връзка съдът намира за необходимо да посочи, че на ответника е
известно задължението му за издръжка, същият се намира в трудоспособна възраст, няма
други алиментни задължения, няма данни да е нетрудоспособен, предвид което намира, че
3
същият разполага с възможност да заплаща на всеки от ищците издръжка в размер на по
220,00 лв. месечно, размер, близък до минималния размер на издръжката към датата на
устните състезания по делото.
По горните съображения исковете с правно основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК, се
явяват частично основателни за сумата в размер на по 220,00 лв. за всеки от ищците, като в
останалата им част над уважения размер до пълния предявен такъв от по 350,00 лв. месечно
за всеки от тях следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Издръжките се дължат от
датата на предявяване на исковата молба – 28.10.2022 г., до настъпване на законово
основание за тяхното изменение или прекратяване.
По изпълнението на решението: Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК съдът
постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради
което съдът е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане
на страните.
По разноските: Претенции за разноски са направени от двете страни по делото. По
отношение на ищците се установи направата на разноски в размер на 1100,00 лв., заплатен
адвокатски хонорар, включително и за проведените по делото трето и четвърто съдебно
заседание съгласно чл. 7, ал. 9 НМРАВ. Съдът намира наведеното от ответната страна
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно предвид
обстоятелството, че по делото са проведени четири открити съдебни заседания и то по
причина неизпълнение на указания от съда от страна на трето по делото лице – работодател
на ответника, поради което намира, че възнаграждението на процесуалния представител на
ищците не се явява прекомерно. Ето защо и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищците следва
да бъдат присъдени разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 335,30 лв.
По отношение на ответника се установи направата на разноски в размер на 600,00 лв.,
заплатен адвокатски хонорар, поради което и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника
следва да бъдат присъдени разноски съобразно отхвърлената част от исковете в размер на
417,11 лв. Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради което
държавната такса по делото за отхвърлената част от исковете следва да остане за сметка на
бюджета на съда. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СРС сумата от 164,16 лв. - държавна такса върху увеличения размер на
присъдените издръжки.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна
издръжка от А. В. Ц., ЕГН **********, определена с решение № 4805/15.12.2021 г. по гр.д.
№ 60535/2021 г. по описа на СРС, 92-ри състав, влязло в сила на 15.12.2021 г., в полза на Я.
А. Ц., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител Г. С. Ц., ЕГН
**********, като:
4
ОСЪЖДА А. В. Ц., ЕГН **********, да заплаща на Я. А. Ц., ЕГН **********, чрез
неговата майка Г. С. Ц., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 220,00 лв., считано
от 28.10.2022 г., до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на
издръжката, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 220,00 лв. до
пълния предявен такъв от 350,00 лв. месечно.
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна
издръжка от А. В. Ц., ЕГН **********, определена с решение № 4805/15.12.2021 г. по гр.д.
№ 60535/2021 г. по описа на СРС, 92-ри състав, влязло в сила на 15.12.2021 г., в полза на М.
А. Ц., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка Г. С. Ц., ЕГН
**********, като:
ОСЪЖДА А. В. Ц., ЕГН **********, да заплаща на М. А. Ц., ЕГН **********, чрез
нейната майка Г. С. Ц., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 220,00 лв., считано
от 28.10.2022 г., до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на
издръжката, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 220,00 лв. до
пълния предявен такъв от 350,00 лв. месечно.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъдените издръжки.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 78, ал. 5 ГПК А. В. Ц., ЕГН **********, да
заплати на М. А. Ц., ЕГН **********, и Я. А. Ц., ЕГН **********, първият от тях действащ
лично и със съгласието, а вторият - чрез майката на двамата - Г. С. Ц., ЕГН **********, сума
в размер на 335,30 лв., представляваща разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М. А. Ц., ЕГН **********, и Я. А. Ц., ЕГН
**********, първият от тях действащ лично и със съгласието, а вторият - чрез майката на
двамата - Г. С. Ц., ЕГН **********, да заплатят на А. В. Ц., ЕГН **********, сума в размер
на 417,11 лв., представляваща разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК А. В. Ц., ЕГН **********,, ЕГН **********, да
заплати по сметка на Софийския районен съд сума в размер на 164,16 лв., представляваща
държавна такса върху присъдените издръжки.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5