Р Е Ш Е Н И Е  №

гр.Русе, 06.02.2017г.

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Русенският Районен съд, ПЪРВИ наказателен състав в публично заседание на десети януари, през две хиляди и седемнадесета година в състав :

                                               

Председател: Явор Влахов

 

при секретаря А.С., като разгледа докладваното от съдията НАХ Дело № 2237/2016г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

          Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от Н.Н. ***, до Русенския Районен съд против наказателно постановление № 18-000774/16.08.2016г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Русе, с което на Н., на осн. чл.414, ал.3 от КТ е наложено наказание “Глоба” в размер на 3000.00лв. за извършено нарушение по чл.62, ал.1, вр. чл.61, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на труда. Жалбоподателят моли съда да отмени  наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно.

          Ответникът по жалбата изпраща процесуален представител, който поддържа наказателното постановление.

Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

За жалбоподателя, редовно призован, се явява упълномощен процесуален представител, който моли Съда да отмени наказателното постановление, като излага аргументи за липса на елементи от обективната страна на състава на нарушението.

          Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

          На 01.07.2016г. „Непал-10“ЕООД гр.Варна, сключило граждански договор с жалб.Н. Н., съобразно който дружеството възлагало, а Н. приемал да извърши ремонт на покрива на сградата на Хале-2 на птицеферма, собственост на  „Непал-10“ЕООД гр.Варна в с.Щръклево, обл.Русе. По силата на този договор, жалб.Н. се задължавал да наеме квалифицирани работници за изпълнение на работата.

          На 13.07.2016г., жалб.Н. се срещнал последователно с М.Р. и със свидетелите А.С. и М.И., негови познати от с.Щръклево и ги уговорил да му помагат за ремонта на покрива, като им обещал, че ще ги почерпи след като свършат работа.

          На 14.07.2016, около 08.00 ч. С., И. и Р. започнали работа на обекта, като М.И. подавал метални профили – част от подпокривната конструкция, С. ги заварявал, а Р., качен на стълба придържал профилите, докато С. заварявал. По време на обедната почивка Р. споделил с жалб.Н., че има натрупани задължения в селския магазин и предпочита, вместо почерпка, Н. да му даде 20 лв. след края на работния ден. Свидетелите С. и И. също заявили, че предпочитат да вземат парите. Н. се съгласил и след почивката работата продължила по същият начин. Около 16.00 ч., докато С. заварявал, а М.Р. качен на стълба придържал следващият метален профил, бил поразен от токов удар. И. и  С. го свалили на земята и тъй като състоянието на Р. било тежко, Н. уведомил за инцидента на спешен номер 112. До пристигането на екипа на Спешна помощ, в резултат от получените увреждания, М.Р. починал. На мястото на произшествието били изпратени полицейски екип и служители от Дирекция „Инспекция по труда“ Русе, които започнали проверка. По същото време на мястото се струпали и множество родственици на починалия, които шумно изразявали скръбта си и недоволството от случилото се. Притеснен от тяхното поведение и страхувайки се, да не се саморазправят с него, жалб. Н. избягал от мястото и се прибрал в дома си.

          В хода на извършената на място проверка, инспекторите от Д“ИТ“-Русе, сред които и свид.Г.Г. снели писмени обяснения от А.С. и М.И. и им представили за попълване декларации на осн. чл. 402, ал.1, т.3 от КТ. В обясненията си, С. и И., по идентичен начин саморично вписали, че на 14.07.2016г. били наети от Н. Н., в качеството му на работодател, да извършват заваръчна дейност по ремонта на сградата. В своята декларация свид.А.С. отразил, че е започнал работа на длъжност „Заварчик“ на 14.07.2016 г., като посочил също така, че полога труд по 8 часа на ден, с работно време от 08.00 ч. до 17.00 ч. и срещу заплащане от 20.00лв. на ден, както и, че няма сключен трудов или граждански договор, но желае да сключи трудов договор. Със същото съдържание била и декларацията, попълнена от М.И..

Въз основа на тези данни, с Постановление от 14.07.2016 г. по чл. 405а, ал.1 от КТ, свид.Г. обявил съществуването на трудово правоотношение между А.С., като работник и Н. Н., като работодател. В същото постановление дал предписание на работодателя да предложи на работника сключването на трудов договор. Това постановление било обжалвано от Н. Н. пред Административен съд Русе, който с Решение от 21.10.2016г. по Адм.Дело № 245/2016г., по описа на Съда, го отменил. До приключването на съдебното производство по настоящото дело, като обжалвано пред ВАС, решението на Административен съд Русе не е влязло в сила.

С оглед установеното, свид.Г.Г. приел, че е допуснато нарушение по чл.62, ал.1, вр. чл.61, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, за това, че на 14.07.16г. свид.А.С. полагал труд като заварчик, без да има сключен трудов договор с Н. Н., в качеството на работодател. За това нарушение съставил акт срещу Н..

 Въз основа на този акт, Директора на Дирекция “Инспекция по труда” Русе издал обжалваното наказателното постановление, с което за нарушението и на осн. чл.414, ал.3 от КТ наложил на Н. Н. наказание “Глоба” в размер на 3000.00 лв.

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на  настоящото производство  доказателства.

 

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява основателна.

Съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са самостоятелна предпоставка за отмяна на НП.

В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението било описана пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка сторил в развилото се съдебно производство.

 

В същото време обаче, Съдът намира, че от събраните по делото доказателствата не се установява по несъмнен начин, че състава на нарушението по чл.62, ал.1, вр. чл.61, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ е осъществен от обективна и субективна страна от Н. Н..

Основанията за това са следните:

Според правната теория, трудовият договор представлява двустранно или многостранно съглашение, по силата на което едната страна предоставя за определен срок работната си сила, като се задължава да извършва възложените трудови функции, а другата страна се задължава да заплаща възнаграждение, както и да осигури нормални и здравословни условия на труд. Физическото лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време, работно място, при това и с наличието на йерархичната зависимост на работника от работодателя.

От доказателства събрани по делото, се установява, че елементите на трудово правоотношение между Н. Н., в качеството на работодател и А.С., в качеството на работник, не са налице.

От показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие А.С. и М.И. се установява, че същите постигнали уговорка с жалб. Н. да му помогнат, при това само за един ден, при извършване ремонта на покривната конструкция на процесната птицеферма. Първоначално уговорката била Н. да ги почерпи след като свършат с работата, като едва на следващия ден, докато работели, по молба на починалия М.Р. променили тази уговорка като се разбрали Н. да им даде по 20 лв. От показанията на свид.С., а и от приобщените по делото писмени доказателства, става ясно, че към датата на нарушението, същият имал валидно сключен трудов договор с друг работодател за работа на пълно работно време, при това със значителна давност – от 2009 г. При това положение, логично е твърдението на С., че намерението му било единствено да помогне на Н., при това само в един от двата дни, в които бил отпуск, както и, че нито имал желание, нито обективна възможност да изпълнява трудови задължения по друг трудов договор.

Обяснява още, че представената по делото декларация по чл. 402, ал.1, т.3 от КТ е попълнил лично, като обаче е вписал това, което са му казали проверяващите, включително и обстоятелството, че желае да сключи трудов договор, което както бе посочено по-горе не съответствало на действителната му воля. Сочи, че вписал работно време от 08.00 ч. до 17.00 ч., тъй като уговорката му с Н. била С. да помага само в този часови диапазон, тъй като имал и своя лична работа, която планирал за дните на отпуска си. С. твърди, че подписал връченото му постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение /описва го само по цвят на хартията/, без да го прочете, като само му било указано къде да го подпише. Посочва, че в момента на попълване на декларациите и даване на обясненията бил изключително притеснен и в шок /“бяхме в паника“/ от случилото се с колегата му Р., както и от това, че на мястото са се намирали родственици на последния, демонстриращи гневно и агресивно поведение, граничещо с желание за саморазправа. От тези показания, подкрепени еднозначно и от показанията на свид.И., се установява по безспорен начин, че декларацията и обясненията С. дал под стрес и без да разбира какво точно е следвало да посочи в тях. Последният категорично заявява, че израза употребен в обясненията му: „…бяхме наети от Н. Н. в в качеството си на работодател ...” не съответства на действителната му воля, и нещо повече, че такива изразни средства не са част от неговия начин на изразяване. При съпоставка с обясненията дадени от свид.И. пред инспекторите от Д“ИТ“-Русе се установява, че те имат напълно идентично съдържание в обсъжданата им начална част. Това обстоятелство подкрепя твърденията на свидетелите А.С. и М.И., че обясненията са написани под диктовка от проверяващите. В подкрепа на този извод е и факта, че в попълнената от свид.И. декларация същият е вписал, че е работил на длъжност заварчик, докато в показанията си пред съда изрично заявява, че не притежава такава квалификация и не може да упражнява такава професия.

При така изложеното, Съдът намира, че административните органи не са достигнали до безпротиворечиво установяване наличието на изпълнение на трудови задължения от страна на свид.С., в качеството му на работник, на определено работно място, с определено работно време, трудово възнаграждение и др., т.е. да се установи наличие на всички елементи, определящи правоотношението като трудово. Поради това Съд счита, че данните, съдържащи се в събраните и проверени в хода на съдебното производство доказателства не са достатъчни, за да формират ясни и категорични изводи в подкрепа на становището на АНО изложено в обжалваното НП, а именно, че А.С. е престирал работната си сила в трудово правоотношение, без да има сключен трудов договор с жалб.Н. Н..

Несъмнено, в тежест на наказващият орган е да докаже извършването на вмененото нарушение. В случая жалбоподателят още с връчването на акта за нарушение е навел спорни обстоятелства, като е посочил факти, различни от констатираните. При това положение наказващият орган е следвало да извърши разследване по възникналия спор с цел обосновано произнасяне като първа инстанция по същество. Разследване на спорните обстоятелства е задължение, регламентирано в нормата на чл. 52, ал.4 от ЗАНН, което в настоящият случай не е изпълнено.

 

По тези съображения Съдът намира, че обжалваното наказателно постановление, следва да бъде отменено, като неправилно и несъобразено с материалния закон.

Поради това и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-000774/16.08.2016г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Русе, с което на Н.Н. ***, ЕГН-**********, на осн. чл.414, ал.3 от КТ е наложено наказание “Глоба” в размер на 3000.00 лв. за извършено нарушение по чл.62, ал.1, вр. чл.61, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.  

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.

 

Районен съдия: