№ 429
гр. Видин, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, II СЪСТАВ НО, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Вероника В. Станкова
при участието на секретаря Мила Ц. Петрова
като разгледа докладваното от Вероника В. Станкова Гражданско дело №
20231320101926 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ”
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.
1404, район „Триадица“, бул. „България“ № 81 В, против В. Г. И., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Д., ул. „М.Т.“ № 37, с която е предявен иск с правна
квалификация чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 240 от ЗЗД, във вр. с
79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 138 от ЗЗД, във вр. с чл. 86 ЗЗД, във вр. с чл. 99 от
ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че между „Кредисимо“ ЕАД, в качеството си на
кредитодател и ответника В. Г. И., ЕГН **********, в качеството си на
кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № 772099 на
02.12.2016 г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от
системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана
от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на
договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние.
Посочва се, че при сключването на процесния договор на ответника е
предоставена цялата информация, изискуема по закон. Твърди се, че по
силата на горецитирания договор за кредит, сключен с „Кредисимо“ ЕАД
ответникът е получил сумата от 1500.00 лева, срещу което се съгласил да
върне 16 броя вноски по 112.12 лева в срок до 20.04.2018 г., когато е
падежирала последната вноска, съгласно Приложение 1, съдържащ
Погасителен план, неразделна част към Договора за кредит. Уговорен бил и
фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на
разходите в размер на 50 %.
1
Излага се, че в Раздел X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на
кредити на Заемодателя /“ОУ“/, неразделна част от Договора за кредит
страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна
вноска. В Раздел VI, чл. 7 от ОУ, неразделна част от Договора за кредит
страните постигнали съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски
свързани с неизпълнението му. В Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ било уговорено
правомощие на „Кредисимо“ ЕАД да уведомява Длъжника за забавата му чрез
водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери.
Поддържа се, че ответникът В. Г. И. е сключил на 02.12.2016 година
Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „Ай Тръст“ ЕООД.
По силата на Договора за предоставяне на поръчителство дружеството се е
задължило да сключи договор с трето за процеса лице – „Кредисимо“ ЕАД и
да отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД солидарно с В. Г. И. за всички задължения
по Договора за кредит с „Кредисимо“ ЕАС така, както те са установени в
Договора за кредит и приложенията към него. Съгласно чл. 3 от Договора за
предоставяне поръчителство дружеството се е задължило да плати всички
изискуеми задължения при поискване от „Кредисимо“ ЕАД.
Твърди се, че на 02.12.2016 година „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“
ЕАД са сключили договор за поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“
ЕООД се е задължило спрямо „Кредисимо“ ЕАД за всички задължения на В.
Г. И. по Договора за кредит. Така „Ай Тръст“ ЕООД е изпълнило
задълженията си към В. Г. И. по Договора за предоставяне поръчителство.
Сочи се, че ответникът В. Г. И., ЕГН ********** не е изпълнил в срок
задълженията си по Договора за кредит.
Излага се, че „Кредисимо“ ЕАД е поканило „Ай Тръст“ ЕООД да плати
всички изискуеми задължения на В. Г. И. по Договора за кредит на 18.02.2021
г. За това обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от
Договора за предоставяне на поръчителство „Ай Тръст“ ЕООД е изпратило
уведомление до Длъжника на 18.02.2021 г., в което е посочило всички
дължими суми и предстоящо плащане от „Ай Тръст“ ЕООД.
Поддържа се, че на 23.02.2021 г. „Ай Тръст“ ЕООД е погасило
дължимите от В. Г. И. на „Кредисимо“ ЕАД суми, както следва: 1420.68 лева
/главница/ по Договор за кредит; 261.12 лева/договорна лихва/ за период
02.12.2016 г до 20.04.2018година и 574.57 лева /обезщетение за забава в
размер на законната лихва за забава/, във връзка с уведомяване и извършени
опити за извънсъдебно погасяване на задължението.
Твърди се, че на 23.02.2021 г. „Ай Тръст“ ЕООД е уведомило по
електронна поща Длъжника за извършеното плащане съобразно уговореното в
чл. 3, ал. 4 от Договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на
„Ай Тръст“ ЕООД в правата на кредитора „Кредисимо“ ЕАД, както и за
задължението му за заплащане на възнаграждение по Договора за
предоставяне на поръчителство в размер на 1503.55 лева, ведно със сумата от
2
513.66 лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимото
възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство.
Посочва се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/
от 02.03.2021 г. „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД като цедент е
прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за
потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Твърди
се, че длъжникът е уведомен за цесията на посочената от него в договора
електронна поща с имейл от 30.03.2021 г.
Посочено е, че с Приложение № 1 към описания по-горе договор,
„Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД са прехвърлили на цесионера „АПС
Бета България“ ЕООД вземанията от настоящия ответник.
Поддържа се, че ответникът В. Г. И. не е изпълнил в срок задълженията
си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на
кредита и че към настоящия момент задължението все още не е погасено.
Иска се от съда да признае за установено, че ответникът В. Г. И. дължи
на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД сумата в общ размер от 4273.58 лв.,
формирана както следва:
1. главница в размер на 1420.68 лв.;
2. възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер
на 1503.55 лв.,
3. договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 261.12
лв. за периода от 02.12.2016 г до20.04.2018г.
4. законна лихва за забава върху главницата в размер на 574.57 лв. за период
от 02.12.2016 г. до 02.03.2021 г.,
5. законна лихва за забава по Договора за предоставяне на поръчителство в
размер на 513.66 лв.,
6. както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.
Посочено е, че претендираната сума за лихва за забава представлява
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с
Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични
задължения. Същата се дължи от Длъжника по силата на чл. 2, раздел X.
„Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от Договора за
кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска
Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва върху всяка забавена погасителна вноска
Посочено е също, че за периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г.
законна лихва за забава по Договора за кредит не е била начислявана, т. е.
претендираната лихва е изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на
последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
3
Претендират се и направените в настоящото производство и в
заповедното производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, чрез назначения по делото особен представител, в който
предявените искове се оспорват като недопустими, неоснователни и
недоказани, както по основание, така и по размер.
Оспорват се исковете като недопустими, като е посочено, че ищецът
„АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД черпи правата си от договор за цесия с
кредитодателя „КРЕДИСИМО“ ЕАД, на когото обаче задължението е
изплатено от поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД на 23.02.2021 г. Посочено е в
отговора, че с удовлетворяване на кредитора от поръчителя „КРЕДИСИМО“
ЕАД е спрял да бъде кредитор по договора за кредит, доколкото същият е
удовлетворен от поръчителя и вече не е било налице валидно основание за
изпълнение срещу длъжника – кредитополучател. От това следвало, че
ищецът „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД черпи правата си по договор за цесия
от праводател, който към момента на подписване на договора за цесия е
удовлетворен от поръчителя. По тези съображения ответникът счита, че
ищецът няма активна легитимация по отношение на заведения съдебен иск,
който по тази причина според него се явява недопустим.
Оспорват се изцяло всички изложени в исковата молба твърдения и
обстоятелства, на които се основават предявените искове. Оспорва се
твърдението на ищеца, че между „КРЕДИСИМО” ЕАД и ответника е сключен
Договор за кредит № 772099 от 02.12.2016 г. чрез средствата за комуникация
от разстояние във формата на електронен документ, както и че отношението
било реализирано при спазване на изискванията на ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЗД и
ЗЕДЕП и ЗЕТ.
Оспорва се твърдението, че ответникът е приел всички условия в
преддоговорната информация за предоставяне на финансова услуга от
разстояние по смисъла на чл. 8 от ЗПФУР и общите условия, че е получил,
запознал се и се е съгласил предварително с всички условия на индивидуалния
договор и тарифата на „КРЕДИСИМО” ЕАД и общите условия и че на
ответника му е отпуснат кредит в размер на 1500 лв.
Оспорва се твърдението, че между „Ай Тръст” ЕООД, като гарант и
ответника е бил сключен договор за гаранция и че по този договор ответникът
е поел задължение да плати на гаранта такса за гаранция. Оспорва се
твърдението, че „Ай Тръст” ЕООД е погасило дължимата сума по договора за
кредит в пълен размер към „КРЕДИСИМО” ЕАД и че е встъпило в правата на
кредитора по договор за цесия.
Оспорва се връчването на Договора за цесия, както и на останалата
документация между ответника и „КРЕДИСИМО” ЕАД, доколкото законът не
предвижда това да става по електронен път, на електронна поща, и при липса
на потвърждение за получаването на документацията.
Посочва се в отговора, че в разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са
4
посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със
сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като
доказателствената тежест е възложена на доставчика на услугата, който следва
да докаже както, че е изпълнил задълженията си да предостави необходимата
информация на потребителя и е спазил сроковете, но така също и изразеното
от потребителя съгласие за сключване на договора. Сочи се, че това
задължение по делото не е изпълнено.
Изложено е в отговора, че по делото не е представен наличен и
документ, удостоверяващ изплащането и съответно получаването на кредита
от страна на потребителя, както и заявката за предоставяне на кредита, като в
случай, че такава липсва, то няма да се докаже, че потребителят е автор на
електронната заявка.
Наведени са възражения, че договорът не отговаря на изискванията на
Закона за потребителския кредит. Такова изискване е закрепеното в чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК - договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 към закона начин. Сочи се, че в договора не
е посочен годишният процент на разходите, който е част от същественото
съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с
оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната
цена на договора и икономическите последици от него, за да може да
съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор.
Посочва се също, че в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички
участващи при формирането му елементи, което е довело до неяснота за
потребителя относно неговия размер, поради което не може да се приеме, че е
спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последицата, свързана с
неспазване на това изискване е уредена в нормата на чл. 22 ЗПК, която
предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен. Посочено е, че дори да се приеме, че в Приложение
1 към договора е посочен ГПР, който е 50% /неясно от какво/ то същият
надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България и на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК, клаузата трябва да се
счита за нищожна.
Наведени са възражения за нищожност на договора поради
противоречие с добрите нрави. Излага се, че е отпуснат кредит в размер на 1
500 лева, а сумата за връщане при представяне на обезпечение е равна на
повече от половината от отпуснатия кредит, т.е. явява се прекомерна, което
противоречи на добрите нрави, които биват накърнени от съглашения, които
са несъвместими с общоприетия морал, етични възгледи и правила за
поведение установени в обществото. Наред с изложеното се посочва, че
5
уговорката за начисляване на неустойка при представяне на обезпечение се
явява нищожна и по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, като неравноправна клауза
в потребителски договор, тъй като не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В случая за един и
същи период от време се претендира сумата от 261.12 лева - договорна
възнаградителна лихва върху главницата за периода от 02.12.2016 г. до
20.04.2018г. и сумата от 574.57 лева - законна лихва за забава, за период от
02.12.2016 г., до 02.03.2021 г., което е недопустимо.
Направено е възражение за погасяване по давност на исковете за
заплащане на лихви предвид императивната норма на чл. 111, б. „в” от ЗЗД,
който предвижда, че същите се погасяват с изтичането на тригодишна давност.
Събрани са писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. № 936/2023 г. по
описа на Районен съд - Видин.
Съдът, като взе предвид постъпилата искова молба и съобразявайки
представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът констатира от представения договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г., че същият е сключен между „Кредисимо“
ЕАД като Цедент 1, дружеството поръчител „Ай Тръст“ ЕООД като Цедент 2
и ищеца „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД като Цесионер. От гореизложеното
следва, че ищецът „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД черпи правата си от
договор за цесия, който е сключен освен с кредитодателя „КРЕДИСИМО“
ЕАД, също така и с поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, за който се твърди, че е
изплатил задължението на ответника на кредитодателя „КРЕДИСИМО“ ЕАД.
Ищецът обаче не сочи доказателства, че с Договор за продажба и прехвърляне
на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г. „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД
като цедент са прехвърлили на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД
именно вземанията на ответника В. Г. И. /по делото липсва описаното в
исковата молба Приложение 1 към горецитирания договор/. С определение №
997/29.05.2024 г. на ищеца е указано, че не сочи доказателства за
горецитираните обстоятелства. Видно от данните по делото е, че ищецът не е
представил цитираното в исковата молба Приложение 1 към Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г. между
„КРЕДИСИМО“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД като цедент, и „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД като цесионер, от което да е видно, че именно вземанията
на ответника В. Г. И. са били предмет на договора.
Няма доказателства също, че между страните е бил сключен сочения в
исковата молба договор за потребителски кредит № 772099/02.12.2016 г., с
посочените в него параметри, по реда на ЗПФУР. Според чл. 6 от ЗПФУР
„Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор,
сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
6
отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или
повече.“. Нито разпоредбите на посочения закон, нито други от позитивното
право, имащи отношение към съвременните средства за комуникация,
изключват приложението на чл. 14 от ЗЗД – „Договорът се смята сключен в
момента, в който приемането достигне у предложителя.“ Така чл. 18, ал. 1, т. 3
от ЗПФУР постановява, че „…при договори за предоставяне на финансови
услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е …. получил
съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за
неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се
откаже от сключения договор.“. За електроните изявления, каквито се твърдят,
приложение намира ЗЕДЕП. По делото са приложени само такива изхождащи
от ищеца. Няма каквито и да е доказателства ответника, да е изпращал
електронни изявления до ищцовото дружество, още по малко такива
изразяващи съгласие за сключване на предложен договор за кредит. При
условие, че те ако съществуваха, щяха да се считат изпратени съобразно чл. 9
ЗЕДЕП, при постъпване в електронната система на ищеца, доказателствената
му пасивност за установяването им, е обяснима единствено с
несъществуването им.
Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК - За уважаване на
предявените, е необходимо да се установи – наличието на валидно
правоотношение между страните (валиден договор), задължение произтичащо
от същото, за ответника да върне заетата сума и в какъв размер;
предоставянето на заетата сума; забава на ответника и началната й дата, от
която се начислява лихва за забава и нейният размер.
Посочените, не са налице, в настоящия случай – няма доказателства за
сключване на приложения договор за потребителски кредит. По силата на
споменатите разпоредби от ЗПФУР ищецът е могъл да извърши запис на
изявлението-съгласие, въвеждане на номера на договора от ответника по
електронен път, в създаден именно от него профил на сайт поддържан от
ищеца, съответно да докаже извършването му със самия запис. При липсата
му, не може да се приеме за установено, че ответникът е изразил съгласие за
сключване на договор. Така, липсва валидно правоотношение между страните
и предявените искове за изпълнение на задължения, произтичащи от него,
следва да се отхвърлят като неоснователни.
С оглед изхода на спора на ищеца не се следват разноски нито по
исковото, нито по заповедното производство.
Ответникът не е сторил разноски в производството, поради което такива
не следва да му се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АПС Бета България” ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София – 1404, район
„Триадица“, бул. „България“ № 81 В, искове с правно основание чл. 422, във
вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 240 от ЗЗД, във вр. с 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с
чл. 138 от ЗЗД, във вр. с чл. 86 ЗЗД, във вр. с чл. 99 от ЗЗД, да се признае за
установено, че в полза на „АПС Бета България” ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София – 1404, район „Триадица“, бул.
„България“ № 81 В, срещу В. Г. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. Д., ул.
„М.Т.“ № 37 съществува вземане за сумата в общ размер от 4273.58 лева,
формирана както следва:
1) главница в размер на 1420.68 лева,
2) възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в
размер на 1503.55 лева,
3) договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на
261.12 лева за периода от 02.12.2016 г. до 20.04.2018 г.,
4) законна лихва за забава върху главницата в размер на 574.57 лева
за период от 02.12.2016 г. до 02.03.2021 г.,
5) законна лихва за забава по Договора за предоставяне на
поръчителство в размер на 513.66 лева,
6) както и лихва за забава върху главницата от 23.03.2023 г. - датата
на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателно
изплащане на вземанията.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Видин в
двуседмичен срок от връчването му на страните, като след влизането му в сила
да се приложи препис по ч.гр.д. № 936/2023 г. по описа на Районен съд -
Видин.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
8