№ 50
гр. С., 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
С. Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20252200500050 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 1013/30.10.2024 г. по гр.д. № 20242230100956/2024 г.
по описа на Районен съд С., с което е прогласена недействителността на
договор за потребителски кредит №720031220511/25.07.2022г., сключен
между „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.”Димитър Хаджикоцев” 52-54 и С. А. А. с ЕГН-
********** от гр.С., кв.“Д.“ *-*-**, на основание чл.22 от ЗПК във връзка с
чл.26 от ЗЗД във връзка с чл.10, ал.1 от ЗПК.
Осъдена е „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.”Димитър Хаджикоцев” 52-54 да заплати на С. А. А.
с ЕГН-********** от гр.С., кв.“Д.“ *- *-** сумата 1060 /хиляда и шестдесет/
лева, представляваща разноски по делото.
Подадена е въззивна жалба от ответното дружество, чрез представител по
пълномощие, в която се поддържа, че решението неправилно постановено в
противоречие е материалния закон. Първоинстанционният съд не е обсъдил в
цялост събраните по делото доказателства, не е изложил подробни мотиви, за
1
да обоснове в пълнота фактическата обстановка на които е основал решението
си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно
приложимия материален закон. В съдебния акт не са изложени конкретни и
ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение
между страните и разрешаването на правния спор и не са обсъдени
направените от банката възражения. Изводите на съда са обосновани
единствено върху заключение по извършена експертиза, която банката не е
имала възможност да оспори. Налице е непълнота на решението, защото
съдът не е обсъдил в мотивите възраженията на страните и доказателствата по
делото, както и направените доводи и твърдения /така решение № 95 от
11.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1625/2009 г., I ГО/. Мотивите към решението,
макар и обективирани в един писмен документ със самото решение
/диспозитива/ не съставляват част от решението и не подлежат на поправка
или допълване по реда на чл. 247 и чл. 250 ГПК. От друга страна, съдът не
дължи произнасяне с диспозитива на решението по направените от страните
правни доводи, възражения, оплаквания, а ги разглежда само в мотивите.
Съответно решението е непълно и не може да се направи извод на какво
основание съдът е преценил в полза на ищеца. Изследването на техническите
характеристики на електронен документ се извършва с лицензиран или общо
достъпен (онлайн) софтуер, който определя директно от електронния
документ формата и размера на шрифта, брой думи на страница и други
относими характери етики.Използваният от ВЛ метод на изследване е типичен
за графологичната експертиза, а не за компютърно техническата такава. На
практика заключението на ВЛ следва да се приеме за валидно и правилно само
по отношение на изследваното от него хартиено копие на оригиналния
електронен документ получен от ищеца. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК
указва, че всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт - не по-малък от 12. Договорът за кредит е представен
на ищеца като електронен документ, като нашето твърдение е че размерът на
шрифта е Arial Narrow 12. Обект на изследване на една експертиза следва да
бъде договорът представен на ищеца (оригиналния електронен документ), а не
хартиено копие на този документ. В обобщение се иска да се отмени
решението и да се постанови ново, с което да се отхвърли претенцията.
В законовия срок е подаден писмен отговор, в който се твърди, че жалбата е
неоснователна. Посочените във въззивната жалба пороци не се потвърждават
2
от събрания доказателствен материал. Счита, че по пътя на пълното и главно
доказване, съгласно разпределената от съда доказателствена тежест, е
проведено надлежно доказване, което прави исковата претенция частично
основателна. В съдебно заседание, процесуалният представител на ответника
не е оспорил изслушаната експертиза. В резултат на това опущение писмените
доказателства са приети от съда, като кореспондиращи с останалия
доказателствен материал по делото. В случая събраните доказателства са
останали необорени по предвидения процесуален ред и същите са изпълнили
целта си- да подпомогнат решаващия съд да установи значението на
определени факти и процеси в спорното правоотношение и механизмът на
тяхното протичане. Ответникът е пропуснал законово определения срок да
възрази срещу заключението на експертизата, поради което същото следва да
бъде прието като безспорно и меродавно. Искането за назначаване на
експертиза пред Окръжен съд е преклудирано и не следва да бъде допуснато.
В обобщение иска да се потвърди решението. Претендира разноски.
В с.з. за въззивника, редовно призово, не се явява представител.
Въззиваемата не се явява. Постъпило е писмено становище от представител по
пълномощие, с която се оспорва основателността на жалбата.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед
обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност
върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната
жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното
решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед
разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
3
За да уважи предявеният иск, районният съд приел, че между страните е
сключен договор за потребителски кредит , който не отговаря на изискванията
на чл. 10, ал.1 от ЗПК, а именно в таблицата от погасителния план към
договора е използван шрифт по-малък от 12. В процесния случай е 11. При
това положение съгласно чл.22 от ЗПК е налице недействителност на договора
между страните, която следва да бъде прогласена.
В чл. 10, ал. 1 ЗПК е въведено изискването договорът за потребителски кредит
да се сключва в писмена форма, като всички елементи на договора следва
да бъдат с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12
пункта. С въведеното от българския законодател изискване в чл. 10, ал. 1 ЗПК
за размера на шрифта са транспонирани разпоредбите на Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г.
относно договорите за потребителски кредити и по-конкретно чл. 10 от
същата, който въвежда изискванията за формата и съдържанието на
договорите за потребителски кредит. По въпроса във връзка с тълкуването на
чл. 10 и чл. 22 от Директивата има и произнасяне на Съда на ЕС с
Определение от 14.04.2020 г. по дело С-535/2020 г., в което съдът е посочил, че
чл. 10, ал. 1 ЗПК гарантира, че информацията по договора ще бъде
представена прозрачно и четливо, както и ще възпрепятства използването на
дребен шрифт, който би могъл да породи опасността важна информация към
момента на сключване на договора и по време на неговото изпълнение да
бъде пропусната от съответния потребител. Националната правна уредба се
ограничава да предвиди правила относно формата, в която трябва да се
представи информацията, и не налага задължения за предоставяне на
допълнителна информация извън хармонизирано установената в член 10
параграф 2 от Директива 2008/48. Поради това член 10, параграф 2 и член 22,
параграф 1 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че се
допуска национална правна уредба, която налага всички елементи на договор
за потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт – не по-малък от 12. Следва да се съобрази, че разпоредбата на
чл. 22 ЗПК предвижда сериозни последици при нарушение на изискването на
чл. 10, ал. 1 ЗПК, а именно недействителност на целия договор. По тази
причина съдът следва винаги да прави преценка за съществеността на
нарушението. Това означава да провери дали спрямо конкретния случай
потребителят действително е бил затруднен да разбере същественото
4
съдържание на договора. Съдът следи служебно за свръхимперативни
разпоредби на закона, каквито са тези предвидени в защита на потребителя.
Такава именно разпоредба е и тази на чл. 10 ЗПК. В изпълнение на тези свои
служебни задължения съдът назначава експертиза винаги когато има
съмнение за нарушаване на тази разпоредба, което в случая е сторил и
районният съд. Въз основа на заключението, а именно, че използваният шрифт
на таблицата към погасителния план към договора е с шрифт , който не
отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК, като такова несъответствие
има и в други документи, правилно е прогласена недействителността на
потребителския договор.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че
липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена
без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният
съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими
доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически
констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма,
като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззиваемата страна е претендирала разноски и такива следва да бъдат
присъдени в размер на сумата от 650 лева представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1013/30.10.2024г. постановено по гр.д. №
20242230100956/2024 г. по описа на Районен съд С..
ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.”Димитър Хаджикоцев” 52-54 да заплати на С. А. А.
с ЕГН-********** от гр.С., кв.“Д.“ *-*-** сумата от 650 /шестстотин и
петдесет/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази
инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6